Решение по дело №5215/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260177
Дата: 23 февруари 2021 г. (в сила от 10 април 2021 г.)
Съдия: Милен Иванов Бойчев
Дело: 20194520105215
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

260177

                                                 гр. Русе, 23.02.2021 год.

 

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                                             Председател : Милен Бойчев

 

при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5215 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 346 и следващите от ГПК – втора фаза на делба.

С влязло в сила решение №****/14.11.2019г., по делото е допусната съдебна делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ****с площ от 446 кв.м., номер по предходен план: **, съседи: ****; ****; ****; ****; ****, с административен адрес гр. Русе, **********, заедно със сградите, попадащи върху имота: сграда с идентификатор ****, застроена площ 90кв.м., брой етажи - 1, предназначение - жилищна сграда - еднофамилна; сграда с идентификатор ****, застроена площ 16 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - постройка на допълващото застрояване, при права: 10/24 ид.ч. за Н.А.Г., по 1/24 ид.ч. за Р.Г.Г. и Д.Г.Г. и 12/24 ид.ч. за Е.С.А. – М..

Във втората фаза на делбеното производство, съделителите Н.А.Г., Р.Г.Г. и Д.Г.Г. са поискали допуснатия до делба имот да бъде изнесен на публична продан. Същите съделители са предявили срещу Е.С.А. – М. искания по сметки – претендирали са да им бъде заплатено обезщетение за лишаване от ползването на делбения имот за периода 03.07.2019г. до 27.01.2020г. в общ размер на 2100лв. или по 300лв. месечно, да им бъде заплатена платената от тях сума от 182,90лв. такса за битови отпадъци за периода 2015-2019г., както и данък върху недвижимия имот и такса за битови отпадъци дължими от ответницата за 2019г. в размер на 80,12лв. По делото не са приети за разглеждане други искания за сметки между съделителите.

След преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства, заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, доводите и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесният недвижим имот е неподеляем в архитектурно и конструктивно  отношение, съобразно дяловете на съделителите. Вещото лице е определило пазарната стойност на имота – 71 617 евро или 170 070лв., съответно и паричното изражение на всеки от дяловете на съделителите  - 58 363 за Н.А.Г., по 5836лв. за Р.Г.Г. и Д.Г.Г., както и 70 035лв. за Е.С.А. - М..

С оглед невъзможността за реална подялба и липсата на искане и основание за възлагане на имота на някой от съделителите, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 348 ГПК и следва с решението си да изнесе допуснатия до делба имот на публична продан, като страните в делбата могат да участват при наддаването.

По предявените искания по сметки: ответницата по тях не ги оспорила и не е навела възражения, които съдът да обсъди. Разпитаните по делото свидетели С.К.Ж.и А.А.А.установяват, че делбеният имот е „бащиният имот“ на съделителката Н.Г..*** и от 1990г. нямала достъп до имота, в който живеела Е.А.. Освен нея другите съделители нямали ключ за имота и не били влизали в него, дори през годините нямали възможност да надзърнат в двора, тъй като бил с плътна ограда. Също така Е.А. не проявявала желание да уреди отношенията си с другите съсобственици или пък да им заплаща някакво обезщетение.

С нотариална покана, връчена на 03.07.2020г., тримата ищци са претендирали от ответницата Е.С.А. – М. да им заплаща на тях тримата по 300лв.  месечно обезщетение за лишаването им от възможността да ползват съсобствения имот.

Според заключението на изготвената по делото техническа експертиза, средния пазарен наем за процесния имот за периода за който е претендирано обезщетението възлиза на 325лв. месечно.

Видно от представените към молбата по чл. 346 ГПК писмени доказателства, за периода 2015г. до 2019г. съделителката Н.Г. е заплатила като данъчно задължено лице такса битови отпадъци за делбения имот в размер на 182,90лв. Също така ищците по исканията по сметки са представили и приходна квитанция за платени на 25.06.2019г. данък върху имота и такса битови отпадъци за 2019г. за данъчно задълженото лице – Е.С.А. – М.. Последната в производството не е оспорила твърдението на ищците, че те (или някой от тях) са платили данъчните й задължения за процесния имот за 2019г.

Съобразявайки представените доказателства, съдът намира, че исканията по сметки са частично основателни. За периода след поканата – след 03.07.2020г. безспорно се установява по делото, че тримата ищци са били лишени от възможността да ползват  процесния недвижим имот. По тази причина и на основание чл. 31, ал.2 ЗС, ответницата, която го е ползвала и не ги е допуснала в него, им дължи обезщетение, размерът на което следва да се определи въз основа на заключението на вещото лице за средния пазарен наем на имота. Правата на тримата ищци са в общ размер на 1/2 ид. част от делбения имот, съответно и дължимото им обезщетение (общо както е претендирано) е 162,50лв. месечно или за исковия период  03.07.2019г. до 27.01.2020г. (6 пълни месеца и 21 дни) в общ размер на  1085,08лв., до който размер се явява основателна претенцията им по чл. 31, ал.2 ЗС. До пълния размер до който е претендирано обезщетение – 2100лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Съгласно чл. 30, ал.3 ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. На това основание всеки от съделителите като съсобственици следва да заплаща пропорционално на дела си и част от дължимите за делбения имот местен данък и такса битови отпадъци. Тези задължения не са обосновани от обстоятелството дали имотът е реално ползван, дали в резултат на това ползване са създавани битови отпадъци и пр. Поради това неоснователна се явява претенцията на ищците да им бъде заплатена платената от тях сума за такса смет за период от пет години. Обстоятелството, че са били лишени от ползването на имота е основание да претендират обезщетение за това, а не основание за отпадане на публичните им задължения. Поради това искът  им за сумата от 182,90лв. следва да бъде отхвърлен.

Основателна е обаче исковата им претенция в частта за сумата от 80,12лв. Плащайки задължението на ответницата за местен данък и такса битови отпадъци за 2019г., тя се е обогатила неоснователно за тяхна сметка с тази сума. Поради това и на основание чл. 59 ЗЗД, платеното от ищците следва да им бъда възстановено от ответницата.

При този изход на спора и на основание чл. 71, ал. 1 ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните следва да заплати в полза на държавния бюджет по сметката на Районен съд - Русе държавна такса в размер на 4% върху стойността на полагащия й се дял от недвижимия имот или 2334,52лв. от Н.А.Г., по 233,44лв. от Р.Г.Г. и Д.Г.Г. и 2801,40лв. от Е.С.А. – М..

За делбеното производство направените от страните разноски за вещо лице и адвокатски възнаграждения следва да останат за тяхна сметка.

На основание чл. 355 вр. чл. 78, ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати в полза на тримата ищци направените от тях разноски за вещо лице по иска им по чл. 31, ал.2 ЗС пропорционално на уважената от него част или сумата от 77,51лв. (при платено възнаграждение за вещо лице в размер на 150лв.). Съобразно уважената част от претенциите по сметки, в полза на ищците следва да се присъди и адвокатско възнаграждение в размер на 197,24лв. (от претендирани 400лв.). Общо дължимите на ищците разноски за настоящото производство са в размер на 274,75лв.

В полза на РС – Русе страните дължат и държавна такса по облигационните претенции разгледани в делбеното производство, която е в размер на 84лв. за иска по чл. 31, ал.2 ЗС и по 50лв. за исковете по чл. 30, ал.3 и чл. 59 ЗЗД. От тези суми ответницата следва да заплати пропорционално на уважената им част сумата от 43,40лв. по първия иск и 50лв. по третия. В тежест на ищците следва да се възложи разликата от 40,60лв. по първия иск и 50лв. по втория (изцяло отхвърлен).

Така мотивиран и на основание чл.348 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****с площ от 446 кв.м., номер по предходен план: **, съседи: ****; ****; ****; ****; ****, с административен адрес гр. Русе, *****, заедно със сградите, попадащи върху имота: сграда с идентификатор ****, застроена площ 90кв.м., брой етажи - 1, предназначение - жилищна сграда - еднофамилна; сграда с идентификатор ****, застроена площ 16 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - постройка на допълващото застрояване.

След извършване на проданта, съсобствениците следва да се удовлетворят от получената цена при права 10/24 ид.ч. за Н.А.Г. ЕГН**********, 1/24 ид.ч. за Р.Г.Г. ЕГН**********, 1/24 ид.ч. за Д.Г.Г. ЕГН********** и 12/24 ид.ч. за Е.С.А. - М. ЕГН**********.

 

ОСЪЖДА Е.С.А. - М. ЕГН********** с адрес *** да заплати на Н.А.Г. ЕГН**********, Р.Г.Г. ЕГН********** и Д.Г.Г. ЕГН********** и тримата със съдебен адрес *** сумата от 1085,08лв. представляващи обезщетение за лишаване от ползването на делбения имот за периода от 03.07.2019г. до 27.01.2020г., както и сумата от 80,12лв. платени за данък върху делбения имот и такса битови отпадъци за 2019г. 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.А.Г. ЕГН**********, Р.Г.Г. ЕГН********** и Д.Г.Г. ЕГН********** и тримата със съдебен адрес *** против Е.С.А. - М. ЕГН********** с адрес *** искове за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот за сумата над 1085,08лв. до пълния размер от 2100лв., както и за заплащане на сумата от 182,90лв. заплатена за такса битови отпадъци за делбения имот за периода 2015г.-2019г., като неоснователни.

ОСЪЖДА Н.А.Г. ЕГН********** със съдебен адрес *** да заплати по сметка на Районен съд – Русе държавна такса върху стойността на дела си в размер на 2 334,52лв.

ОСЪЖДА Р.Г.Г. ЕГН********** със съдебен адрес *** да заплати по сметка на Районен съд – Русе държавна такса върху стойността на дела си в размер на 233,44лв.

ОСЪЖДА Д.Г.Г. ЕГН********** със съдебен адрес *** да заплати по сметка на Районен съд – Русе държавна такса върху стойността на дела си в размер на 233,44лв.

ОСЪЖДА Е.С.А. - М. ЕГН********** с адрес *** да заплати по сметка на Районен съд – Русе държавна такса върху стойността на дела си в размер на 2801,40лв., както и държавна такса по уважените срещу нея облигационни претенции в размер на 93,40лв.

ОСЪЖДА Н.А.Г. ЕГН**********, Р.Г.Г. ЕГН**********, Д.Г.Г. ЕГН********** и тримата със съдебен адрес ***, партер  да заплатят по сметка на Районен съд – Русе държавна такса върху отхвърлените им облигационни претенции приети за разглеждани в делбеното производство в размер на 90,60лв.

ОСЪЖДА Е.С.А. - М. ЕГН********** с адрес *** да заплати на Н.А.Г. ЕГН**********, Р.Г.Г. ЕГН**********, Д.Г.Г. ЕГН********** и тримата със съдебен адрес *** сумата от 274,75лв. разноски по разгледаните облигационни претенции.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                               Районен съдия: