РЕШЕНИЕ
№ 13921
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110108105 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба, предявена от Ф. А. П.
ЕГН ********** срещу *** ЕАД, с предявени искове с правно основание чл.
124 от ГПК за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника
сумите, претендирали от ответника и обективирани в извлечение за бизнес
партньор № **********, а именно сума в размер на 2 573,65 лв. /две хиляди
петстотин седемдесет и три лева и 65 ст./ за периода м.02.2021 г. до м. 12.2023
г. поради липса на облигационно правоотношение между страните, а при
условията на евентуалност, за признаване за установено, че не дължи сумите,
претендирани от ответника и обективирани в извлечение за бизнес партньор
№ **********, а именно сума в размер на 2 573,65 лв. /две хиляди петстотин
седемдесет и три лева и 65 ст./ за периода м.02.2021 г. до м. 12.2023 г. поради
погасяване на правото на принудително изпълнение върху същите.
В исковата молба са налице твърдения, че след направена справка в
клиентски център на ответното дружество се снабдил с детайлно извлечение
от сметки за периода м. 02.2021 г. до м. 12.2023 г. за бизнес партньор №
********** за обект в гр. С., ж.к. Х., бл. *, вх. *, ап. *, обективираща в себе си
задължение в размер на 2 573,65 лв. представляващо главница към 17.01.2024
г.
1
Ищецът твърди, че съгласно чл. 33 ал. 1 от ОУ на ответника, задълженията
възникват в срок от 30 дни след публикуването им на официалната интернет
страница на продавача, т.е. възникването на задължение за плащане и
претенцията за същото се осъществява след публикуването на фактурите в
посочената интернет страница. Издаването на фактури от ответника до ищеца
означава, че в субективните представи на ответника съществува знание за
изискуемо задължение на ищеца, като отправянето на фактури по своята
същност представлява покана за плащане. Отделно от това съгласно общите
условия на ответника, задължението за плащане възниква в определен от
същия момент, като той съвпада с публикуването на фактурата и
индивидуализацията й, а също така на нейната стойност в интернет
страницата на ответника, т.е. от този момент може да се направи заключение,
че ответникът претендира плащане. Фактурите са издавани на името на името
на ищеца за адрес на доставка на ТЕ, на който не е нито собственик, нито
ползвател. В тази връзка ищецът твърди, че независимо от това, че фактурите
са били издавани на негово име липсва облигационно правоотношение между
него и ответното дружество, т.к. не е нито собственик, нито ползвател на
имота и в тази връзка не е обвързан от общите условия на същото.
С оглед на горното счита, че претендиралите от ответното дружество суми
за потребена топлинна енергия са недължими, т.к. липсва облигационно
правоотношение между страните. При условията на евентуалност претендира,
че правото на принудително изпълнение върху сумите, посочени в
извлечението бизнес партньор № ********** е погасено по давност. Тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно и тъй
като ответникът отказва да я приложи, то единственият ред за защита на
законните ни права и интереси е образуването и воденето на настоящото дело.
Действително погасените по давност суми прерастват в естествени
задължения след изтичането на давността, от който момент възниква правото
на длъжника да възрази, че не дължи, вследствие на което се преустановява и
възможността за принудителното им събиране. Именно поради тази причина
за длъжника възниква възможността да осъществи защитата си като това
може да бъде сторено, както чрез възражение, така и по аргумент от чл. 120
ЗЗД с активно поведение на ищеца. Правният интерес на ищеца възниква от
извънпроцесуалното поведение на ответника, представляващо манифестиране
за възникване на задължение за плащане. Единствено в пределите на
2
субективната преценка на ищеца какъв път за защита ще търси, дали ще
действа пасивно и ще чака действие от страна на кредитора си за да реализира
правото си на възражение или напротив ще действа активно, сезирайки съда с
искане за прогласяване на юридическия факт на настъпване на погасителната
давност.
Отделно от изложеното аргумент за наличието на правен интерес от
водене на ОУИ с предмет погасяване по давност на суми, намира и в
разпоредбата на чл. 76 ЗЗД, която ответникът индиректно прилага. В хипотеза,
в която изпълнението на длъжника не е достатъчно да погаси всички
претенции на кредитора, то последният има възможност, от която същият
многократно се възползва, (каквато е и практиката му) като при постъпване на
каквото и да било плащане, същият погасява най-старото възникнало
задължение, което в конкретният случай е и обхванато от погасителната
давност. Именно поради наличието на такава опасност и с оглед разпоредбата
на чл. 118 ЗЗД, за нас възниква правния интерес да заведем и водим
настоящото дело с предмет установяване недължимост на суми попадащи под
разпоредбата на чл. 111. „В“ ЗЗД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото Топлофикация София ЕАД е
постъпил писмен отговор от ответника. Заявява, че оспорва иска
неоснователен. Твърди, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот,
находящ се в гр. София, ж.к. Хиподрума, бл. 24, вх. 3, ап. 65 на основание
наследствено правоприемство и облигационна връзка между страните е
налице. Твърди, че процесния недвижим имот е прехвърлен с договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по
нот. акт № 68/1976 г., с който Ралка Гаврилова Калинчева и съпруга й Вакрил
Атанасов Калинчев са прехвълили собствеността на имота на дъщеря си
Весела Вакрилова Калинчева – П.а, починала на 26.11.2008 г. и оставила
законни наследници децата си Ф. А. П. и Светослава А.а П.а.
В отговора на исковата молба е налице и оспорване на твърдението на
ищеца, че тригодишната давност по чл. 111, б.в. от ЗЗД за вземанията за
периода м. 02.2021 г. до м. 12.2023 г. е изтекла. Прилага писмени
доказателства. Иска съда да извърши служебна справка за постоянния и
настоящ адрес на ищеца и да изиска по реда на чл. 186, ал. 1 от ГПК СО,
район Красно село, Дирекция Общински приходи информация дали
3
процесния недвижим имот в гр. София, ж.к. Хиподрума, бл. 24, вх. 3, ап. 65 е
деклариран за данъчни цели и на какво основание на лицето Ф. А. П. ЕГН
**********.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и
взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложена по делото справка за задължения, фактури за
плащане, приложени към молбата на ищеца за абонатен № ***, издадени от
ответника “***” ЕАД, последният счита за дължими от ищеца суми от 2
573,65 лв. представляващо главница към 17.01.2024 г. за ТЕ за периода м.
02.2021 г. до м. 12.2023 г. Като титуляр на партида е посочен Ф. А. П..
От представения по делото нотариален акт № 68, дело № 3640/1976 г. за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
23.11.1976 г. се установява, че процесния недвижим имот е прехвърлен с
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, с който Р. Г. К. и съпруга й В. А. К. са прехвълили собствеността на
имота на дъщеря си В. В. К. – П.а, починала на 26.11.2008 г. и оставила
законни наследници децата си Ф. А. П. и Светослава А.а П.а.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира иска за допустим, тъй като ответното дружество
извънсъдебно, а и в хода на настоящото исково производство твърди
наличието на вземане срещу ищеца за сума в размер на 2 573,65 лв.
представляващо главница към 17.01.2024 г. за недвижим имот с адрес гр. С.,
ж.к. Х., бл. *, вх. *, ап.*, кл. № ***.
По исковете за недължимост на суми, поради липса на облигационно
правоотношение по доставка на ТЕ.
Съдът намира, че ищеца Ф. А. П. е титуляр на партида за кл. № ***,
открита за процесния имот в гр. С., ж.к. Х., бл. 24, вх. *, ап. *. В тази насока са
и притите писмени доказателства за собственост на процесното жилище при
квота ½ ид.ч. за ищеца, видно от горецитирания нотариален акт № 68, дело №
3640/1976 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане от 23.11.1976 г., а и от писмо от СО, ДОП от 02.05.2024 г., с
4
приложена данъчна декларация на ищеца, с която той е декларирал
собствеността си от ½ ид.ч. от процесното жилище.
Съдът, намира, че разгледан по същество искът е основателен, по
следните съображения.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. В конкретният
случай от доказателствата по делото може да се направи извод за наличие на
облигационно правоотношение за доставка на ТЕ между страните по
делото.
На следващо място и съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, разпределена с доклада по
делото, ответникът е следвало да установи при условията на пълно главно
доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата -
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения между страните за
доставката на топлинна енергия, обемът на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай не е било
проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалите към процесния период
5
Наредба от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08-
2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007
г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото остана
неустановено по несъмнен и категоричен начин количеството и стойността на
доставената топлинна енергия, още повече според приетия като писмено
доказателство протокол за проверка, издаден от топлинния счетоводител
„***“ ЕООД за периода 01.03.2023 г. – 30.04.2024 г., т.е. за част от процесния
период жилището не се обитава, а монтирания топлинен уред е пломбиран.
Съдът в доклада по делото е указал изрично на ответника, че носи
доказателствената тежест за установяване наличието на облигационна връзка
между страните по договор за доставка на ТЕ, както и за количеството и
качеството на топлинната енергия, но доказателства не бяха ангажирани.
Единственото приложено доказателство – писмо за издадени фактури, и то
неподписано, има само уведомителен характер и не води до извод за
проведено успешно пълно и главно доказване на обстоятелствата, за които
ответникът носи доказателствена тежест по отрицателния установителен иск.
Затова искът следва да бъде уважен като основателен.
При този изход на спора и изричните претенции на страните, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените съдебно-деловодни
разноски в размер на 103 лв., представляващи държавна такса и 557.37 лв.,
представляващи платено адвокатско възнаграждение за предоставена правна
помощ по договор от 06.02.2024 г. В тази насока съдът намира, че
възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца в размер на 800 лв. е основателно, тъй като делото не представлява
фактическа и правна сложност и се реши в едно открито съдебно заседание.
Затова възнаграждението следва да бъде намалено до минималния размер по
6
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Ф. А. П. ЕГН **********,
със съд. адрес гр. С., бул. Ц. Б. т. № *, партер, чрез адв. Р., срещу “***” ЕАД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “**” № *, че Ф. А. П.
не дължи на “*** ЕАД, следните суми – 2 573,65 лв. /две хиляди петстотин
седемдесет и три лева и 65 ст./, представляващи главница за топлинна енергия
за периода м.02.2021 г. до м. 12.2023 г. за топлоснабдено жилище, находящо се
в гр. С., ж.к. Х., бл. *, вх. *, ап. **, с кл. № **.
ОСЪЖДА “**” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. “**” № *, да заплати на Ф. А. П. ЕГН **********, със съд. адрес гр. С.,
бул. ** № *, партер, чрез адв. Р., сума в размер на 660.37 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7