Р Е Ш Е Н И Е
№ 411/21.04.2023 година, град Бургас
Административен съд – Бургас, в публично заседание на двадесет
и първи март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.
С.,
разгледа адм.
дело № 1904/2022 година.
Производството е по реда на чл. 215 ал.1, във връзка с
чл.225а ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба от „Трансформер” ООД с ЕИК
*********, с адрес на управление - град София, улица “Х.Б.“ № 2, ет. 5, ап. 8,
представлявано от управителя Д.С.С., чрез адвокат Н.Г. ***, против заповед № 8
– Z - 952/20.09.2022 година на
кмета на община С..
С обжалваната заповед на дружеството е разпоредено да
бъде премахнат строеж, определен като незаконен - „електропреносен кабел в
изкоп“, намиращ се в поземлени имоти с идентификатори ***.289, ***.33, ***.246
и ***.53 в местността „М.“, землището на град С. (лист 21 – 22).
В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност
на акта.
Заявява се, че жалбоподателят не е бил конституиран
като страна в административното производство и е научил за него едва след
издаване на обжалваната заповед, поради което е бил лишен от възможност да
подаде възражение срещу констативния акт на администрацията. Поддържа се, че
заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка относно извършителя
на строежа като се изтъква, че дружеството не следва да е адресат на акта,
защото не то е изградило строежа, а не е и собственик на част от имотите, през
които той преминава. Твърди се, че от съдържанието на заповедта не може да се
конкретизира вида на строежа, „неговата група“ и „правната норма, съгласно
която същият е квалифициран като строеж“. Жалбоподателят твърди, че в заповедта
липсват данни за момента на извършване на строежа, с което не е извършена
преценка за неговата допустимост и търпимост. Сочи се датата на придобиване на
недвижимия имот на жалбоподателя и се заявява, че след този момент в него не е
извършвано никакво строителство.
Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.
Ответникът представя
административната преписка и се представлява от процесуален представител -
адвокат. Оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на
административния акт. Иска жалбата да бъде отхвърлена.
След като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, съдът установи следната фактическа обстановка.
„Трансформер“ ООД се легитимира като собственик на поземлен
имот с идентификатор ***.53 по КККР на град С., с площ от 1 885 м²,
разположен в местността „М.“, с трайно
предназначение „земеделска земя – нива пета категория“, съгласно нотариален акт
за покупко – продажба на недвижим имот № 165/23.09.2021 година на нотариус №
248 по Регистъра на Нотариалната камара с район на действие – Районен съд –
Бургас. Със същия нотариален акт дружеството е поело задължение пред продавачите
да премахне построената в имота полумасивна едноетажна сграда със застроена
площ от 38,25 м², съгласно влязло в сила решение от 09.07.2014 година по
гр. д. № 994/2014 година по описа на Окръжен съд – Бургас (лист 5 – 8 и 9 - 10).
На 23.03.2022 година работна група от, специалисти
„Строителство“ в дирекция „УТИПЕП“ на Община С. извършила проверка в поземлени
имоти с идентификатори ***.289
(второстепенна улица, общинска собственост), ***.33 (собственост на Е. Г. и В. Г.), ***.246 (собственост на „Хелио тур С“ АД) и ***.53 (собственост на „Трансформер“ ООД) в местността „М.“, землището
на град С.. При проверката било установено изграждането на незаконен строеж –
„електропреносен кабел в изкоп“, преминаващ през цитираните имоти, извършен от
собственика на имот с идентификатор ***.53, достигащ до електрически шкаф,
намиращ се в същия имот. Проверяващите констатирали, че е извършено прокопаване
на асфалтовата настилка на имот ***.289, като след това тя е възстановена с
бетонова смес, а изкопът е насипан обратно, че кабелното трасе има обща
приблизителна дължина 70 (седемдесет) метра и се захранва с електричество от
съществуващ трафопост, намиращ се в имот с идентификатор ***.243 в землището на
град С.. Служителите на общинската администрация установили, че строежът е
напълно завършен и е изграден без необходимите строителни книжа – разрешение за
строеж и инвестиционни проекти. За установените факти те съставили констативен
акт № 4/23.03.2022 година, в който – наред със словесното описание на обекта –
изготвили и окомерна скица, онагледяваща разположението на изкопа и
електропреносния кабел (лист 12 - 14).
На 24.03.2022 година общинската администрация
изпратила констативния акт на
собствениците на трите имота, в които било установено изграждането на строежа –
Е. Г. и В. Г., „Хелио тур С“ АД и жалбоподателя. „Трансформер“ ООД било
уведомено на 28.03.2022 година за акта с писмо изх. № 26 – 00 – 466/24.03.2022
година, доставено по пощата с известие за доставяне ИД PS 8130 003RU6, получено от
името на дружеството от Тина Д. (лист 15 – 20, по – специално лист 19 - 20).
Жалбоподателят не е възразил срещу констатациите в
акта.
На 20.09.2022 година кметът на общината е издал
обжалваната заповед, в която са възпроизведени факти, установени в
административното производство.
По делото е допусната и приета съдебно – техническа
експертиза (СТЕ) със задача да се изследва местоположението на кабела и да се
изготви скица на имотите, през които той преминава (от началната до крайната си
точка), както и да се установят техническите му характеристики – максимално
допустимо напрежение и натоварване (лист 50 - 57). В отговор на поставените
задачи, вещото лице е установило, че в имот с идентификатор ***.243 от
трафопост на „Е.Юг“ АД е изведен (видимо нов) електрошкаф – собственост на
дружеството – жалбоподател, в който е монтиран прекъсвач и са налични три
проводника с изолирани краища, доведени от трафопоста до шкафа. Вещото лице не
е установило електрически проводник, който да започва от електрошкафа и да
продължава към имота на „Трансформер“ ООД, но е установило вътре наличието на
гофрирана тръба с такова предназначение. В самия имот с идентификатор ***.53
експертът е установил заключен електрически шкаф, монтиран на стоманена стойка,
към който няма подведени проводници. На експерта е показан договор между
жалбоподателя и електроразпределителното дружество за предоставяне на
максимална електрическа мощност 15,6 кW. Отделно, с помощта на служител
от общинската администрация вещото лице е проследило част от трасето на
електрическия кабел, чието премахване е разпоредено, констатирало е бетонова
ивица, пресичаща пътя, описан в констативния акт, а в имот с идентификатор
6800.54.33 (който не е собственост на жалбоподателя) е констатирало ров с
размери 1/1 м и дълбочина 0,5 м, в дъното на който се наблюдава кабел с видима
част 0,7 м, покрит с изолационна лента. От експерта е изготвена схема на
установените части от съоръжението, описано в обжалваната заповед (лист 57),
като началната, междинните и крайната точка (трафопост, бетоновата ивица на
пътя, изкопа/ров и електрошкафа в имот ***.53) съвпадат по местоположение с
електропреносния кабел по схемата, изготвена в административното производство.
Вещото лице не е успяло да опише техническите характеристики на електропреносния
кабел, предвид обстоятелството, че не е установило такъв в началната и крайната
точка на трасето, описано от администрацията.
При така описаната фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи.
Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен
акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права
и интереси са засегнати непосредствено и неблагоприятно от волеизявлението на
административния орган, предвид вмененото му задължение за премахване на
обекта, за който се твърди, че е изграден без необходимото разрешение. Жалбата
е подадена в законоустановения срок.
По същество
Съгласно чл. 225 ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта се
публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а.
Конструктивните особености на обекта – така както е описан
в заповедта, сочат към несъмнен извод, че той представлява „строеж“ по смисъла
на § 5 т. 38 във връзка с § 5 т. 31 от ДР на ЗУТ и § 1 т. 21 от ДР на Закона за
енергетиката – специално изграден изкоп, засегнал пътна настилка на
второстепенна улица, с разположено в изкопа електропреносно съоръжение –
кабел, чиито технически характеристики,
начална точка (трафопост) и крайна точка (електрически шкаф в имота на жалбоподателя)
показват безспорното му предназначение да захрани с електричество имота на
„Трансформер“ ООД.
Цитираните констатации, обаче, подлежат на доказване,
а такова не е проведено успешно в съдебното производство. В обжалваната заповед
строежът не е категоризиран. В хода на делото, от назначената техническа
експертиза не са потвърдени, установените от администрацията характеристики на
електропреносното съоръжение. Нещо повече, експертът не е констатирал какъвто и
да е електропреносен кабел в началната и крайната точка, посочени по
констативния акт (т.е. от трафопоста и в имота на „Трансформер“ ООД). Констатирал
е наличието на кабел в изкоп, без да е ясно откъде идва и в каква
посока/направление продължава.
От така установените факти съдът прави извод, че
констатациите на ответника за наличието на незаконен строеж, изпълнен конкретно
от жалбоподателя не се доказват в съдебното производство, а именно върху органа
– издател е възложена доказателствената тежест за установяване на правните и
фактическите основания за издаването на
акта, по аргумент от чл. 170 ал. 1 от АПК. Недоказването на фактическото
основание за издаването на акта има за последица неговата материална
незаконосъобразност.
Принципно, такъв строеж би могъл да е от трета
категория – „елемент на техническата инфраструктура, хидротехнически,
хидромелиоративни и други мрежи,
съоръжения и инсталации, непопадащ в горните категории, по смисъла на чл. 137
ал. 1 т. 3 б. „б“ от ЗУТ (съответно по чл. 6 ал. 2 т. 6 от Наредба № 1 от
30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи) или от втора категория – „разпределителни проводи, съоръжения и устройства към тях в областта на
водоснабдяването, канализацията, електроснабдяването,
топлоснабдяването, газоснабдяването и други дейности“, по смисъла на чл. 137
ал. 1 т. 2 б. „б“ от ЗУТ (виж чл. 4 ал. 2 от Наредбата за номенклатурата на
видовете строежи). И в двата случая компетентен орган по премахването на
строежа не е кметът на общината, а началникът на ДНСК или упълномощено от него
длъжностно лице, съгласно чл. 225 ал. 1 от ЗУТ.
В обобщение, съдът приема че са налице данни за
извършен незаконен строеж, но не е доказано по никакъв начин, че той обслужва
именно имота на жалбоподателя „Трансформер“ ООД, т.е. налице е неправомерно
определяне на това дружество като адресат на волеизявлението за премахване. Отделно,
в съдебното производство от ответника не са доказани техническите
характеристики на строежа, за да бъде проверена компетентността на органа –
издател, съобразно критериите по чл. 225 ал. 1 и чл. 225а ал. 1 във връзка с
чл. 137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете
строежи. Като краен резултат, обжалваната заповед следва да се отмени.
Изходът от оспорването обуславя основателност на искането
на жалбоподателя за присъждане на разноски, направени своевременно от
процесуалния му представител в производството. От него са представени
доказателства за заплатена държавна такса в размер на 50 лева, 400 лева –
депозит за вещо лице и 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Общият
размер на разноските, дължими от Община С., разпределителят на бюджетни
средства, в чиято структура е органът – ответник, възлиза на 1050 (хиляда и
петдесет) лева.
Затова, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед № 8 – Z - 952/20.09.2022 година на кмета на община С..
ОСЪЖДА Община С. да заплати на „Трансформер” ООД с ЕИК
*********, с адрес на управление - град София сумата от 1050 (хиляда и
петдесет) лева разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: