№ 29
гр. София, 05.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело
№ 20221000503642 по описа за 2022 година
Производство по чл.248 ал.3 ГПК.
Делото е образувано по депозирана ч.ж. от А. П. Л. срещу определение № 739 от
04.11.2022г. постановено по в.гр.д. № 212 от 2022 г. по описа на ОС - Перник, с което
определение е изменено Решение № 260 от 15.09.2022 г. по същото дело и е оставено без
уважение искането на ищеца А. Л. за присъждане на разноски.
Съобщението за това определение е връчено на жалбоподателя на 11.11.2022г.
Частната жалба срещу това определение е депозирана на 16.11.2022г. т.е. преди
изтичане на предвидения в чл.248 ГПК преклузивен срок.
Жалбоподателят твърди, че съображенията на ОС-перник са неправилни, тъй като по делото
са представени доказателства за всички присъдени разноски. Част от разноските касаят
определени възнаграждения за особени представители (общо 900 лв.), които суми са внесени
по сметка на съда и впоследствие са разплатени към съответните процесуални
представители, т.е. тези разноски са направени. Останалата част (1800 лв.) касае
договорения адвокатски хонорар (по фактура, конкретно издадена на ищеца А. Л. за
процесуално представителство по делото). Доказателства за неговото изплащане също са
представени (преводно нареждане от 29.04.2022 г.). Твърди още, че е без значение кое
физическо лице е внесло сумите, било по сметка на съда, било по сметка на адвокатската
кантора. Законът допуска трето лице да заплати чужд дълг. По отношение на
възнагражденията за особен представител, като задължено лице е посочен именно г-н А. Л..
По отношение на адв. възнаграждение, посоченото основание за плащане е „Хонорар по ф-
ра 1662 от 20.04.2022г. - А. Л.“, т.е. безспорно е, че платецът е заплатил именно
задължението за процесуално представителство по делото. Обръща внимание, че живее в
1
чужбина (както е отбелязъл и самият Окръжен съд в своето определение) и практически е
трудно своевременно да се организират нужните плащания. Именно поради тази причина, г-
н Л. е възложил на трето лице своевременното плащане от негово име и за негова сметка на
дължимите суми. Вярно е, че няма представени изрични доказателства за възлагане от
страна на г-н Л. на трето лице да внесе сумите, но това не променя факта, че това са
разноски, сторени именно от г-н Л., които следва да му бъдат присъдени. Представя
доказателство за възлагане в тази връзка представя към ч.ж. пълномощно от 28.10.2019 г.,
издадено от г-н Л. в полза на внеслото сумите лице - Д. Б.. Името на лицето е Д. И. Б..
На второ място твърди, че искането за изменение по чл.248 ГПК е подадено от г-жа К..
Заплатените хонорари за особени представители обаче не касаят нея лично, а други страни в
процеса. Т.е. тя няма правен интерес да прави подобно искане в тяхна полза. Същото е
приложимо и по отношение на по-голямата част от адвокатския хонорар, доколкото същият
не се дължи солидарно от осъдените шест лица, а пропорционално. Тук неправилно съдът е
приел, че искането за изменение се явява основателно и по отношение на всички осъдени да
заплатят разноски. В настоящото производство първоначалните ответници не са необходими
другари, следователно решението в частта за разноските може да бъде различно спрямо
всеки от тях. В тази връзка счита, че постановеното определение се явява и недопустимо в
частта, в която е отменено решението по отношение на останалите страни в процеса.
Ответникът по ч.ж. К. Д., чрез назначения особен представител, оспорва същата и моли
съда да потвърди определението.
Ответникът по ч.ж. В. К., оспорва същата и моли съда да потвърди определението.
Останалите ответници по ч.ж. не изразяват становище.
Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства
намира, че частната жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е
неоснователна.
Производството е по реда на чл.124 ГПК с предявен от А. Л. срещу шестима ответници,
явяващи се наследници на починалия С. А. положителен установителен иск за собственост
на недвижим имот. Искът е изцяло уважен от първа инстанция, като е отменен констативен
н.а. по реда на чл.537 ал.2 ГПК, с който ответниците се легитимират като собственици.
Предявеният от В. К. /собственик на 1/8 идеална част/ насрещен иск е отхвърлен.
Срещу това решение е депозирана въззивна жалба единствено от В. В. К.. Останалите
съсобственици не се присъединяват към жалбата по реда на чл.265 ГПК, но считат същата за
правилна и обоснована по същество.
С решение № 260 от 15. 09. 2022г., постановено по въз. гр. д. № 212 / 2022г. е потвърдено
обжалваното решение на Пернишкия районен съд, както и са присъдени разноски, а именно
Р. В. Е., ЕГН **********, В. В. К., ЕГН **********. В. А. С., ЕГН **********, Н. А. С.,
ЕГН **********, К. М. Д., и Е. М. Г., ЕГН **********. са осъдени да заплатят на А. П. Л., с
ЕГН **********, чрез адв. К. К. К., САК със съдебен адрес и адрес за призоваване:
гр.София, район „Студентски“, ул. „Проф. Георги Брадистилов“ № 6. ет. 1. офис 2.2., сумата
2
2 700лв. /две хиляди и седемстотин лева/, представляваща направените от него разноски
пред Пернишкия окръжен съд.
След постановяване на въззивното си решение и по депозирана молба по чл.248 ГПК с вх.
№ 5271 / 13. 10. 2022г. от В. В. К., чрез адвокат Т. С., с която моли решението на
Пернишкия окръжен съд да бъде изменено в частта му за разноските - за присъдените в
полза на А. П. Л. разноски в размер на 2700лв., като моли в полза на същия да не се
присъждат разноски, тъй като липсват доказателства той да е извършил такива пред
Пернишкия окръжен съд, ОС е постановил обжалваното сега определение, като изменил
решението си и е оставил без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски. За да
стигне до този резултат е направил извод, че видно от представената вноска бележка,
определеният от съда депозит за особените представители, в общ размер на 900лв. /по
300лв. за всеки от тримата особени представители/, е внесен /л.66 /, но като вносител е Д. И.
Б. /трето лице, а не лично страната/. Видно от приложеното преводно нареждане от 29. 04.
2022г. за сумата 1800лв. – адв.хонорар по фактура № 1662 от 20. 04. 2002г. и самата фактура
от 20. 04. 2022г., сумата от 1800лв. също е била внесена от Д. И. Б. /л.84-85 от делото/.
Съдът е отразил в мотивите, че ищецът живее в чужбина и именно поради това е възложил
на трето лице своевременното плащане от негово име и за негова сметка, но тъй като по
делото няма никакви доказателства, ищецът да е упълномощавал Д. И. Б. /разпитана
като свидетел в първоинстанционното производство/, да внесе сумата 900лв. като
депозити за особените представители, нито доказателства ищецът да е упълномощавал
Д. И. Б., да внесе сумата 1800лв. като адвокатско възнаграждение за адвокат К., то
следователно не е доказал да е направил разноски в настоящото производство.
При тези данни, САС намира постановеното определение за неправилно по следните
съображения:
САС споделя непротиворечивата практиката на ВКС, изразена в определение №
14/07.01.2015г. по ч.т.д. № 3082/2014г. на I т.о., и последователна възприета (ч. т. д. №
311/2016 г., II т. о., ч. гр. д. № 4289/2019г., III г. о., т. д. № 2334/2015 г., II т. о.), съгласно
която не подлежат на възмездяване по реда на чл. 78 ГПК разноските, които не са направени
от страната, а от трето лице, макар и за нейна сметка. Поради това ответникът не носи
отговорност по чл. 78, ал. 1 ГПК за заплатеното от третото лице адвокатско възнаграждение,
макар и за сметка на ищеца.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението - ако е уговорено плащане на възнаграждението по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако плащането е в брой, то
тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. В случая видно от представеното нареждане за превод, с което трето,
неучастващо в делото лице, е превело по сметка на адвоката уговореното възнаграждение в
размер на 1800 лева, представлява доказателство за плащане на адвокатското
възнаграждение по банков път. ВКС намира, че не всяко доказателство за това, че
3
уговореното възнаграждение по конкретното дело е получено от процесуалния
представител, а само доказателствата за извършени от страната плащания представляват
основание за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно ТР 6/13-т. 1
на ОСГТК на ВКС само, когато е доказано извършването на разноски от страната в
производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора
за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на
нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин -
например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова
заплащане от страната, то следва да бъде документално установено със съответните банкови
документи, удостоверяващи плащането. Изискването, страната да е направила реално
разноските, които претендира да й бъдат заплатени от противната страна, е в основата и на
задължителната практика на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК: Опр. № 14/07.01.2014 г. по ч.т.д. №
3082/14 на ВКС Първо т.о. и Опр. № 110№ 25.02.2016 г. по ч.т.д № 311/2016. на Второ т.о., с
които е отречена възможността като съдебни разноски да се присъжда платено от трето лице
възнаграждение за адвокат, осъществил процесуално представителство на страната. В Р №
30/28.04.2017 г. по т.д. № 2334/15 на ВКС, Второ т.о., в частта за разноските в касационното
производство, изрично е прието, че заплатеното от трето лице възнаграждение на адвоката-
пълномощник на касатора по договор между това лице и страната, не следва да се присъжда
като разноски в полза на касатора, доколкото такова плащане не може да се приеме, че е за
сметка на последния, за да е налице основание за присъждането му като реален разход за
страната. Аналогична е и хипотезата в настоящия случай: страната не е платила реално чрез
разходване на свои средства претендираното като съдебен разход адв. Възнаграждение и
съдебни такси, а само е упълномощила това трето лице с идеята в бъдеще да възстанови / за
в бъдеще/ сумата, която то е платило на процесуалния представител. Следователно, към
датата на плащане на възнаграждението на последния от трето лице липсва реално
осъществен разход на страната, който да се приеме, че е за нейна сметка и който да дава
основание за присъждане на сумата за такъв разход в полза на тази страна на основание чл.
78, ал. 2 ГПК, за сметка на насрещната страна.
Към депозираната ч.ж. е приложено нотариално заверено пълномощно от 04.11.2019г. с
апостил от щата Айдахо, САЩ, от съдържанието на което е видно, че ищецът, сега
жалбоподател, А. П. Л., ЕГН **********, гражданин и на САЩ, в качеството си на
собственик на дворно урегулирано място с площ по предходен акт за собственост от 370
(триста и седемдесет) кв.м., а съгласно скица от 363 (триста шестдесет и три) кв.м.,
находящо се в с. Военен, община Перник, при граници по акт за собственост, от две страни
улици. В. А. Р. и наследници на Б. С., заедно със застроената върху него едноетажна
жилищна сграда, състояща се от две стаи, под които са разположени две избени помещения -
мазета, който поземлен имот представлява ПАРЦЕЛ V-362 (пети, отреден за имот с
планоснимачен номер триста шестдесет и втори) в квартал 35 (тридесет и пети), по
регулационния план на с. Боенек, община Перник, с настоящото пълномощно,
упълномощава Д. И. Б., ЕГН: **********, с правата да извърши всички действия, посочени
4
по-долу, а именно: „Да ме представлява пред физически и юридически лица, Нотариус,
държавни административни и финансови органи на територията на Република България,
като има право, от мое име и за моя сметка, да подаде писмена молба до нотариуса, в чийто
район се намират гореописаните имоти, с приложени към нея писмени доказателства, за
издаване, в моя полза, на констативен нотариален акт за собственост върху описаните по-
горе имоти (въз основа на писмени доказателства, респективно въз основа на свидетелски
показания), както и да предприеме всички други необходими правни и фактически действия
за издаване, в моя полза, на такъв нотариален акт за собственост (включително, но не само,
да получи издадения акт и да заплати дължимите се такси), да подписва, подава и получава
документи, отнасящи се гореописания недвижими имот и (вкл. удостоверения за данъчни
оценки, скици схеми, удостоверения с.а тежести, молби, съдебни решения и др ); да
заплаща, от мое име и за моя сметка, дължимите данъци и такси по отношение на
описаните имоти; да заяви за вписване в съответната Служба по вписванията съдебни
решения, отнасящи се до имотите.
Вярно е, че това пълномощно е издадено преди извършване на съответните процесуални
действия, но отново няма доказателства за извършени преводи от А. Л. към Д. Б. – плащане
на хонорар и съдебни такси, като грешката на упълномощената се изразява във факта, че в
преводните нареждания не е изрично посочено, че прави това от името на упълномощителя
А. Л..
От друга страна САС намира, че определението правилно е отменено в частта по отношение
на останалите съсобственици на процесния имот – Р. В. Е., ЕГН **********, В. А. С., ЕГН
**********, Н. А. С., ЕГН **********, К. М. Д., и Е. М. Г., ЕГН **********, които
безспорно не са задължителни необходими другари респ. не са се присъединили към
жалбата по реда на чл.265 ГПК, поради което изобщо не дължат разноски за въззивното
производство т.е. ако бяха ангажирани доказателства за реално плащане от А. Л. на сумата,
то тогава единствено страната, депозирала въззивна жалба и станала причина за образуване
на въззивно производство, а именно В. В. К., би била отговорна за тяхното плащане.
Воден от изложеното и на основание чл.248 вр.чл.78 ал.1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 739 от 04.11.2022г. постановено по в.гр.д. № 212 от 2022г.
по описа на ОС - Перник, ГО, с което е изменено Решение № 260 от 15.09.2022г. по същото
дело и е оставено без уважение искането на ищеца А. Л. за присъждане на разноски.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок с частна касационна
жалба.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6