№ 21509
гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110114265 по описа за 2024 година
З. И. П. е предявила срещу ** осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД за заплащане на сумата от 150,90 лв., представляваща недължимо платена сума на
отпаднало основание, принудително събрана в резултат на наложен запор върху банковата
сметка на ищцата по изп. д. № ** на ЧСИ м.б. ведно със законната лихва от 12.03.2024 г. до
окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 30.05.2019 г. срещу нея било издадено Наказателно
постановление № 360375/30.05.2019 г. за налагане на административно наказание глоба в
размер на 50 лв., което не било връчено. Въз основа на така влязлото в сила наказателно
постановление било образувано изп. д. № ** по описа на ЧСИ м.б. по което бил наложен
запор върху банковата сметка на ищцата, като на 20.08.2021 г. била събрана принудително
сумата от 150,90 лв. Ищцата посочва, че междувременно е обжалвала наказателното
постановление, което впоследствие било отменено с решение № 6653/06.11.2023 г. по д. №
6310/2023 г. на АССГ.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че действията
по събиране на наложената глоба са законосъобразно предприети преди изтичането на
погасителната давност.
В съдебно заседание съдът е приел за съвместно разглеждане предявен иск с прано
основание чл. 59 ЗЗД, с който ищцата иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата
от 100,90 лева, представляваща събрани разноски от съдебния изпълнител в хода на
образуваното изпълнително производство.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
С решение от 06.11.2023 г. по д. № 6310/2023 г. на АССГ, е отменено решение по
н.а.х.д. № 12924/2021 г. на СРС и е отменено Наказателно постановление №
360375/30.06.2019 г., издадено от заместник-кмет на **, с което на З. И. П. на основание чл.
48 НРУПОГТТСО е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева, въз
основа на което било образувано изп. д. № ** на ЧСИ ***.
В покана за доброволно изпълнение е посочено, че дължимата сума от 150,90 лева
включва неолихвяема сума за глоба в размер на 50 лева, неолихвяема сума по т. 1, 3, 5 и 31а
от Тарифата към ЗЧСИ в размер на 70,90 лева, неолихвяема сума по т. 9 от Тарифата към
ЗЧСИ в размер на 18 лева и дължима сума по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ в размер на 12
лева.
Видно от Удостоверение, издадено по изп. д. № ** на ЧСИ м.б. делото е образувано
от ** срещу З. И. П. за заплащане на неолихвяема сума в размер на 138,90 лева, както и
следваща се такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ от 12 лева. Постъпилите суми са
разпределени, както следва: за ** – 50 лева, за неолихвяеми суми съгласно Тарифата към
ЗЧСИ (по т. 1, 3, 5, 9 и 31а) – 88,90 лева, за неолихвяема сума съгласно т. 26 от Тарифата към
ЗЧСИ – 12 лева.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По иск за връщане на даденото на отпаднало основание в тежест на ищеца е да
докаже какво е получил ответникът, а последният трябва да установи по безспорен начин
наличието на основание за задържане на полученото. При третия фактически състав на чл.
55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е
отпаднало с обратна сила. В тежест на ищеца е да докаже обогатяването на ответника,
своето обедняване, размер на обедняването и връзката между обогатяването и обедняването.
Няма спор в съдебната практика, че формите, чрез които се реализира обогатяването, може
да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на
реални имуществени ползи за сметка на друго лице, или обогатяване чрез намаляване на
пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени от
обогатилото се лице, но са направени от друг. Същественото изискване е обогатяването да е
станало за сметка на друго лице. Обедняването също може да има различни форми на
проявление – ефективно намаляване на имуществото (на актива) на ищеца или пропускане
на сигурно увеличаване на имуществото му чрез придобиване на нова имуществена облага,
която е реализирана от друго лице. Между тези два елемента – обогатяването и
обедняването е необходимо да съществува връзка, но тя не е причинна. Обогатяването не е
следствие на обедняването и обратното. Както едното, така и другото са последица на друг
факт или на други факти, които също следва да бъдат установени в хода на процеса.
С отмяната на наказателното постановление, с което е наложено административно
наказание "глоба", е отпаднало основанието, на което взискателят по изпълнителното дело е
получил принудително събраните суми. Изпълнителното дело за събиране на наложената
2
глоба е било преждевременно образувано, доколкото същото не е било съобщено на
длъжника и съответно не е бил изтекъл срокът за обжалването му. Поради това взискателят
следва да върне на длъжника това, което е получил въз основа на отпадналото основание. От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ответната община е получила
сума в размер на 50 лева, събрана принудително от ищцата и същата дължи връщането на
последната.
Ето защо предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е изцяло основателен и следва да
бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 100,90 лева,
представляваща събрани разноски от съдебния изпълнител в хода на образуваното
изпълнително производство:
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг
иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно
преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона. Фактическият състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: имуществено разместване в
патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка
на ищеца; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която
произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; липса на правно
основание за имущественото разместване; липса на друго основание за защита на правата на
обеднелия ищец. Имуществените облаги се изразяват в увеличаване на актива на
имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения
на някои разходи, които той е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на
разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по
иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество,
без да съществуват изгледи за тяхното връщане /решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. №
941/2009г. на ВКС/. В настоящия случай ищцата твърди, че ответникът е образувал
изпълнително производство за принудително събиране на вземане, чието основание за
събиране впоследствие е отменено от съда, поради което таксите и допълнителните
разноски, включително и пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, следва да
се заплатят на съдебния изпълнител от взискателя.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са винаги за
сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя
или отменени от съда или делото се прекрати на основание чл. 433 ГПК, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство или разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. В случая и
доколкото се установява, че наказателното постановление е отменено от съда, то е налице
основание за отпадане на отговорността на длъжника за направените разноски по
3
изпълнението, които следва да останат за сметка на взискателя. Ето защо събраните от
длъжника суми за разноски за обикновени такси по изпълнението по т. 1, 3, 5, 9 и 31а от
Тарифата към ЗЧСИ в общ размер на 88,90 лева, са били дължими от взискателя по
изпълнителното производство и незаконосъобразно са били събрани от длъжника, поради
което и подлежат на връщане от взискателя, доколкото същият е спестил дължимите от него
такси по изпълнителното производство.
Пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, представляваща
възнаграждение на частния съдебен изпълнител, по правило се дължи от длъжника при
всички случаи на удовлетворяване на кредитора след започване на принудителното
изпълнение и предприемането на изпълнителните действия. Изключение от това правило е
налице в хипотеза на проведено материално незаконосъобразно принудително изпълнение, в
който случай разноските за таксата по т. от Тарифата към ЗЧСИ следва да се понесат от
взискателя.
В случая се установи, че е налице проведено материално незаконосъобразно
принудително изпълнение и следователно е налице и твърдяното от ищцата обогатяване на
ответника чрез спестяване на разходи, представляващи дължими такси по Тарифата към
ЗЧСИ.
Ето защо предявеният иск по чл. 59 ЗЗД за връщане на сумата от общо 100,90 лева е
изцяло основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора право на разноски има ищцата, която претендира разноски в
размер на 100 лева за държавни такси. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38
ЗА, което с оглед фактическата и правна сложност на делото и чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ съдът
определя в размер на 400 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА **, ЕИК ** да заплати на З. И. П., ЕГН **********, на основание чл. 55,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата от 50 лева, ведно със законната лихва от 12.03.2024 г. до
окончателното плащане, представляваща недължимо платена сума на отпаднало основание,
принудително събрана в резултат на наложен запор върху банковата сметка на ищцата по
изп. д. № ** на ЧСИ ***.
ОСЪЖДА **, ЕИК ** да заплати на З. И. П., ЕГН **********, на основание чл. 59
ЗЗД сумата от 100,90 лева, ведно със законната лихва от 12.03.2024 г. до окончателното
плащане, представляваща събрани разноски от съдебния изпълнител в хода на образуваното
изпълнително производство, дължими от взискателя.
ОСЪЖДА **, ЕИК ** да заплати на З. И. П., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 100 лева – съдебни разноски по делото.
ОСЪЖДА **, ЕИК ** да заплати на адв. И. Г. Д., ЕГН **********, на основание чл.
4
38 ЗА сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5