№ 49
гр. Враца , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рената Г. Мишонова-Хальова
Членове:Мария Г. Аджемова-Василева
Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20211400500269 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "Сириус Секюрити"ООД, ЕИК ***,
представлявано по пълномощие от адв. Д.С. със съдебен адрес за връчване на
книжа: гр.***, срещу Решение №15/18.03.2021г., постановено от Районен съд-
Враца по гр.д.№2226/2020г., с което дружеството е осъдено да заплати на М.
С. Д., ЕГН **********, с адрес гр.*** сумата 956.21лв., представляваща сбор
от неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода м.май-м.юни
2020г., и сумата 90лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 5 дни за 2020г.
В жалбата се релевира оплакване на неправилност на обжалваното
решение поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила. В подкрепа на оплакванията си
въззивникът настоява, че в тежест на работника е да докаже, че е престирал
труд в полза на работодателя в исковия период, а в тежест на работодателя е
да установи начисляването и изплащането на дължимото възнаграждение.
Като се позовава на разпоредбата на чл.270, ал.3 КТ, жалбоподателят
поддържа, че ведомостта е документ, удостоверяващ изплащането на
1
трудовото възнаграждение, такъв е представен по делото и от страна на
ищеца не е проведено успешно оспорване по чл.193 ГПК чрез изследване на
автентичността на положения подпис, с които условието за пълно и главно
доказване за извършеното плащане от страна на работодателя е изпълнено.
Нататък в жалбата се поддържа, че по делото са представени документи,
носещи подпис на ищеца, и удостоверяващи начисляването, удръжките и
изплащането на нетното трудово възнаграждение за исковия период, и дори
ищецът да е направил изявление, че положените подписи не са негови,
същият не е доказал това свое твърдение. Според въззивника, позовавайки се
твърдението на ищеца и на приложената счетоводна справка, районният съд
необосновано е приел, че работодателят не е доказал надлежно плащане на
трудови възнаграждения, тъй като счетоводната справка е документ,
изхождащ от заинтересованата страна и носи печат и подпис на управителя на
ответното дружество. Становището на жалбоподателя е, че представените по
делото ведомости, подписани от служителя, при липса на оспорване по чл.193
ГПК, имат формална доказателствена сила и обвързват съда и тъй като и
двете страни са направили искане за назначаване на счетоводна експертиза,
при липсата на специални знания съдът не може да коментира дали
счетоводната справка носи информация за редовното водене на
счетоводството на ответника. Въззивникът сочи приетото в доклада по делото
във връзка с разпределението на доказателствената тежест относно факта на
плащането и това, че доказателства в тази насока са представени.
Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено.
В жалбата не се заявяват доказателствени искания.
Чрез пълномощника си адв.Л.В. от АК-Враца въззиваемият е представил
отговор, в който оспорва въззивната жалба и настоява обжалваното решение
да бъде потвърдено.
Като възпроизвежда оплакванията в жалбата и приетото от районния
съд, въззиваемата страна признава, че ведомостите действително носят
подпис на работника, но същият ги е оспорил, въвеждайки твърдение, че не
ги е подписал и не е получил посочените в тях суми, но производство по
оспорване не е открито, тъй като в проведеното на 15.03.2021г. съдебно
заседание ответникът не е бил представляван и не е направил изявление, че
желае да се ползва от оспорените ведомости, при което районният съд
правилно не е постановил извършване на проверка на истинността им. С това
2
според въззиваемата страна доказателствената сила на тези документи е
разколебана и районният съд е приел правилно, че същите нямат обвързваща
сила относно тяхното авторство.
Според изложеното в отговора събраните по делото доказателства сочат,
че в исковия период страните са били в трудово правоотношение, ищецът е
престирал труд, ответникът му е начислил трудово възнаграждение, но не е
доказал заплащането на исковата сума. Въпреки указанията на съда,
ответникът не е ангажирал и доказателства за разрешено на ищеца ползване
на платен годишен отпуск в размер на 5 дни и за изплатено обезщетение по
чл.224, ал.1 КТ, поради което този иск за сумата 90лв. е уважен правилно.
В отговора не се заявяват доказателствени искания пред тази инстанция.
Приемайки с акта си по чл.267 ГПК, че въззивната жалба е редовна и
допустима, съдът е внесъл същата за разглеждане в открито съдебно
заседание, в което пълномощникът на въззивника я поддържа. В представено
по делото писмено становище пълномощникът на въззиваемия оспорва
жалбата и прави искане обжалваното решение да бъде потвърдено.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба окръжният
съд взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявени от М. С.
Д. срещу "Сириус Секюрити"ООД искове за сумата 820лв., представляваща
неизплатени нетни трудови възнаграждения за месеците май и юни 2020г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
й изплащане, и иск за сумата 90лв., представляваща обезщетение по чл.224,
ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 5 дни за
календарната 2020г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор
№76/02.04.2020г. ищецът е назначен в ответното дружество на длъжност
"***" с място на работа ПТГ ***, с.*** на осемчасов работен ден, петдневна
работна седмица, с основна трудово възнаграждение в размер на 610лв. и
доплащане на нощен труд в размер на 0.25лв. на час, платими ежемесечно до
края на втория месец след месеца, за който се отнася, но не по-късно от
последния ден на третия месец след месеца, в който е изработено
възнаграждението. Със Заповед №76/03.07.2020г. трудовото правоотношение
е прекратено на основание чл.71, ал.1 КТ, считано от 03.07.2020г.
3
Твърдението на ищеца е, че е изпълнявал трудовите си задължения, но
работодателят не му е изплатил трудови възнаграждения както следва: за
м.май 2020г. – брутно трудово възнаграждение в размер на 680лв., включващо
незаплатен труд в празнични и почивни дни и незаплатен нощен труд, като
чистата сума за получаване след приспадане на дължимите осигурителни
вноски за ДОО е в размер на 410лв.; за м.юни 2021г. – брутно трудово
възнаграждение в размер на 680лв., включващо незаплатен труд в почивни и
празнични дни и незаплатен нощен труд, като чистата сума за получаване
след приспадане на дължимите осигурителни вноски за ДОО е в размер на
410лв.
Въпреки че в заповедта за прекратяване на трудовия договор е посочено,
че не се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ищецът
твърди, че за календарната 2020г. има отработени три календарни месеца, не е
използвал платен отпуск, поради което на основание чл.224, ал.1 КТ има
право на парично обезщетение, пропорционално на отработеното време,
възлизащо на сумата 90лв.
По този начин е обоснован правния интерес от предявяването на
осъдителни искове срещу ответника за исковите суми.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който признава
наличието на трудово правоотношение с ищеца при посочените от него
условия, но твърди, че видно от представените с отговора разчетно-платежна
ведомост за месеците април, май и юни 2020г. и от молба за ползване на
платен годишен отпуск, същият няма изискуеми вземания срещу
дружеството.
От представените от страните писмени доказателства се установява
следното:
По силата на трудов договор №76/02.04.2020г. ищецът е заел по трудово
правоотношение длъжността "***" в ответното дружество с основно месечно
възнаграждение в размер на 610лв. с уговорки за доплащане на нощен труд по
0.25лв. на час и право на 20 дни платен годишен отпуск. Със Заповед
№76/03.07.2020г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на
основание чл.71, ал.1 КТ, като в заповедта е посочено, че на работникът не се
следва обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен
отпуск.
С отговора на исковата молба ответникът е представил разпечатки от
4
платежни ведомости за месеците април, май и юни 2021г., носещи подпис
срещу посочените в тях суми за получаване като основна заплата съответно
426.01лв., 473.35лв. и 482.86лв. С допълнителна молба ответникът е
представил изготвена от него справка за начислени и изплатени трудови
възнаграждения на ищеца за периода от 02.04.2020г. до 02.07.2020г. както
следва: за м. април – 364.23лв., за м.май – 366.08лв. и за м.юни – 365.60лв.
В проведеното пред първата инстанция съдебно заседание представител
на ответника не се е явил. Пълномощникът на ищеца е оспорил представената
от ответното дружество справка за начислени и изплатени трудови
възнаграждения, като е оспорил и истинността на представените с отговора на
исковата молба разчетно-платежни ведомости за м.април, май и юни 2020г.,
въвеждайки твърдение, че положеният върху тях подпис на получател не е
изпълнен от ищеца, което прави тези документи неавтентични. Посочените в
тези ведомости суми за начислени трудови възнаграждения не са оспорени и
в тази връзка е направено искане и е допуснато на основание чл.214, ал.1 ГПК
изменение на първия от обективно съединените искове чрез увеличаване на
размера им както следва: за м.май 2020г. – на сумата 473.35лв. и за м.юни
2020г. – на сумата 482.86лв.
С оглед на това, че страните не са заявили искания за събиране на нови
доказателства, районният съд е дал ход на устните състезания и е обявил
същите за приключени.
В мотивите на обжалваното първоинстанционно решение е прието, че в
исковия период страните са били в трудово правоотношение с посочените от
ищеца и неоспорени от ответника условия, като, видно от представените от
ответника ведомости, за обхванатите от исковия период месеци на ищеца са
начислени трудови възнаграждения в исковия размер. Обсъждайки
съдържанието на посочените документи, тяхното оспорване от страна на
ищеца, неангажирането на други доказателства от страна на ответника,
станало причина производство по доказване на оспорването да не бъде
открито, съдът е приел, че първият от съединените искове е основателен и
доказан.
По иска за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск районният съд е взел предвид, че въпреки дадените му указания,
ответникът не е ангажирал доказателства във връзка с твърдението му, че
документите относно подавани от ищеца молби за разрешаване на отпуск и
5
издадените от работодателя заповеди вероятно са иззети от Дирекция
"Инспекция по труда", при което е достигнал до извод, че искът с правно
основание чл.224, ал.1 КТ за сумата 90лв. е основателен и доказан.
След самостоятелна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства въззивният съд приема, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По делото е установено по безспорен начин, че в исковия период
страните са били в трудово правоотношение и ищецът е престирал труд, за
който на основание чл.128 КТ ответникът-работодател му е начислил трудови
възнаграждения в исковия размер. В производството пред районния съд
ответникът не е провел пълно и главно доказване на факта на изплащане на
начислените трудови възнаграждения за месеците май и юни 2020г.
Истинността на представените от него платежни ведомости за заплати за този
период са своевременно оспорени от ищеца, който е заявил, че положеният
върху тях подпис за получател не е изпълнен от него. В проведеното съдебно
заседание представител на ответника не се е явил и не е направил изявление,
че желае да се ползва от оспорените документи, поради което производство
по чл.193 ГПК не е открито и това е дало основание на районния съд да не
извърши проверка и да не кредитира тези документи, приемайки твърдението
за изплащане трудови възнаграждения за исковия период за недоказано.
От представения по делото трудов договор се установява, че ищецът има
право на 20 дни платен годишен отпуск. Трудовото правоотношение между
страните е прекратено на 03.07.2020г. и ответникът, като носител на
доказателствената тежест за факта на ползван от работника платен отпуск
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, нито е навел
твърдения, нито е ангажирал доказателства за ползване на такъв. При тези
обстоятелства изводът на районния съд, че на основание чл.224, ал.1 КТ за
неизползвания платен годишен отпуск, правото на който не е погасено по
давност, на ищеца се следва обезщетение в исковия размер, е правилен.
Предвид неоснователността на въззивната жалба и потвърждаването на
обжалваното решение в полза на пълномощника на въззиваемия адвокат Л.В.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в
размер на 300лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №15/18.03.2021г., постановено от Районен
съд-Враца по гр.д.№2226/2020г.
ОСЪЖДА "Сириус Секюрити"ООД, ЕИК ***, със седалище адрес на
управление гр.*** да заплати на адвокат Л.В. от АК-Враца адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 300лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7