О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../30.11.2020г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание,
проведено на тридесети ноември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 590
по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба вх. №269114/04.11.2020г. от „Лакпром“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление 1252- с. Световрачене, София, ул.
„Синчец“ №16. Молбата е именувана „касационна жалба“, но по същество
обективира молба по смисъла на чл.248 ГПК за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските. Сочи се в молбата, че към нея се
представя копие от транзакция от
27.08.2020г. за заплащане на сумата от 1400лв. по сметка на адв. Ц.И.. Моли се,
като се вземат предвид приложените доказателства, претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в полза на ищеца.
В срока по чл.248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор на
молбата от насрещната страна „Антикор
– Варна“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Заменхов“ №40.
Молбата е депозирана в предвидения преклузивен срок,
поради което същата е процесуално допустима. От страната, претендираща
изменение, е представен списък на разноски на л.233 от делото.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна, по следните съображения:
В съдебното решение настоящият съдебен състав се е произнесъл по разноските
в процеса, посочвайки, че на основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед своевременно отправеното искане и
съразмерно с уважената част от исковете, ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищеца сторените в производството разноски. Претендирани са от ищеца заплатена държавна такса в размер от 1087.74лв. съобразно
представения списък с разноски, както и адвокатско възнаграждение в размер от
1400лв. Изложено
е, че за последното е
представен договор за правна защита и съдействие на л.143, от който е видно, че
адвокатското възнаграждение подлежи на заплащане по сметка. Липсват представени
доказателства за извършено действително заплащане по сметка на договореното адвокатско
възнаграждение в полза на адвоката, поради което разноските за адвокатско
възнаграждение, претендирани от ищеца, не следва да бъдат присъждани съобразно
т.1 от ТР 6/06.11.2013г. по т.д. 6/2012г. ОСГТК на ВКС. Съразмерно с уважената
част от исковете, ответникът е осъден да заплати на ищеца сторените разноски за държавна
такса в размер от 1079.02лв.
Преценявайки отново всички релевантни за изводите си обстоятелства, съдът
не намира основание да измени горните изводи. Представените доказателства за
заплащане на адвокатското възнаграждение към молбата по чл.248 ГПК не могат да
послужат за уважаването й доколкото страните следва да изчерпят всички
процесуални искания и действия до приключване на устните състезания процеса,
след който момент се преклудира възможността да бъдат взети предвид представени
доказателства за заплащане на разноски. Съобразно мотивите на т.11 от ТР 6/06.11.2013г. по т.д. 6/2012г. ОСГТК на
ВКС, след фазата на
устните състезания на процеса
съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не
могат валидно да осъществяват процесуални
действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат
нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да
са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Следователно, с писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално
валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния
размер. Макар и акцесорна, претенцията за разноски
съставлява искане, свързано със спорния
предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото
пред съответната инстанция. На по-силно основание, не могат да бъдат съобразени
представени доказателства едва с молбата по чл.248 ГПК /в този смисъл и
Определение №490/19.12.2017г. по ч.гр.д. №2474/17 г. на ВКС, III г.о., в което е прието, че е
недопустимо представянето на доказателства за заплащане на адвокатското
възнаграждение след устните състезания в първата инстанция и с частната жалба/.
Изложеното налага извод за неоснователност на молбата, поради което същата
следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №269114/04.11.2020г. от „Лакпром“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление 1252- с.
Световрачене, София, ул. „Синчец“ №16, за изменение на решение № 260306/23.10.2020г. по т.д. №590 по описа за 2020г.
на ОС – Варна, в частта за разноските, на
осн. чл.248 ГПК.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му пред Апелативен съд - Варна.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: