№ 901
гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. СТ. П.
при участието на секретаря П. М. Г.
като разгледа докладваното от В. СТ. П. Административно наказателно дело
№ 20221110200189 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЦВ. ХР. М., с адрес гр. София, ж.к. ****, против наказателно
постановление № 21-4332-025617/13.12.2021 г., издадено от Началник Сектор към СДВР,
Отдел „Пътна полиция” СДВР, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1
ЗДвП. На основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 /двеста/
лв.
В жалбата се твърди, че другите двама участници в ПТП се ударили един в друг, което
наложило жалбоподателят да промени траекторията на движение на автомобила си, поради
което се случило и неговото участие в произшествието. Обръща внимание, че е носител на
„златен талон“ и това е първото му участие в ПТП, предвид което моли размерът на
наложената му глоба да бъде преразгледан.
За проведеното на 01.03.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят
М. се явява лично и в дадения ход по същество моли размерът на глобата му да бъде
намален, при наличието на законова възможност за това.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, който подлежи на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
1
От фактическа страна се установи:
На 27.11.2021 г. около 11:45 ч. в гр. София жалбоподателят Ц.М. управлявал лек
автомобил „***” с ДК № ****. Движел се по бул. „АЛ. М.” с посока от ул. „АН. С.” към ул.
„А. А.”. Пред автомобила, управляван от жалбоподателя, се движели лек автомобил „***“,
ДК № ***, управляван от свид. С.М., и лек автомобил „***“ с ДК № ***, управляван от В.
ИВ. Й.. Посочените автомобили се движели със скорост под разрешената за съответния
участък, предвид наличието на колона от автомобили в лентата им за движение. В района на
бензиностанция „ОМВ“ на бул. „АЛ. М.“ свид. М. намалил скоростта на движение на
управлявания автомобил, при което движещият се след него автомобил, управляван от
жалбоподателя М., предвид недостатъчното разстояние, на което се намирал, не успял да
спре своевременно, и реализирал ПТП с автомобила на М., за който ударът настъпил в
задната лява част, и който на свой ред се изместил напред и ударил намиращия се пред него
в колоната лек автомобил „***“ с ДК № ***, управляван от В. ИВ. Й..
Тримата водачи останали на място и подали сигнал за станалото ПТП, по който бил
изпратен екип на ОПП СДВР в състав свидетелите В.В. и З.Х.. Последните извършили оглед
на местопроизшествието и автомобилите, и снели писмени и устни обяснения от водачите,
след което свид. Х. изготвил скица и протокол за ПТП, в който описал констатираните по
автомобилите-участници в ПТП материални щети.
Свид. В., след изслушване на водачите и снемане на писмените им сведения, преценил,
че жалбоподателят М. е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, в резултат на което
настъпило процесното ПТП между автомобилите, поради което му съставил АУАН Серия
GA № 550086/27.11.2021 г., в който описал времето, мястото и обстоятелствата по
извършване на нарушението. АУАН бил предявен и подписан от М..
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично описание
на фактическата обстановка по извършване на нарушението и давайки му аналогична
правна квалификация съобразно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, наказващият орган
издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2
ЗДвП наложил на жалбоподателя глоба в размер на 200 /двеста/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите В.В., З.Х. и С.М., и писмени - декларации от
тримата водачи-участници в ПТП; скица на ПТП; протокол за ПТП; справка-картон на
водач; заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г.; заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
Времето и мястото на настъпване на ПТП съдебният състав прие за изяснени
посредством показанията на разпитаните по делото свидетели, които кредитира в
съответните части, и посредством декларациите на водачите-участници в ПТП и скицата и
протокола за последното. Материалната компетентност на свид. В. по съставяне на АУАН и
тази на наказващия орган по издаване на НП следват съгласно длъжностните им качества и
правомощията, предоставени им по силата на заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. и
2
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
Що се отнася до механизма на настъпване на ПТП, съдебният състав го установи
посредством показанията на свидетеля-очевидец М., съгласно които се изяснява, че намалил
скоростта на движение на автомобила си поради наличието на други автомобили в колоната
пред него, при което момент след това бил ударен отзад от автомобила на жалбоподателя. В
аналогична насока са още изготвените от служителите на ОПП СДВР скица на
местопроизшествието и протокол за ПТП, от който се установяват и получените в резултат
от ПТП по трите участвали автомобила материални щети.
При така установеното от фактическа страна, съдебният състав прие от правна страна
следното:
АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи,
съдържат изискуемите съгласно чл. 42 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН задължителни реквизити,
и са връчени надлежно на санкционираното лице. И двата акта съдържат подробно и точно
описание на нарушението, в това число времето, мястото и обстоятелствата по
извършването му, с оглед на което не възникват съмнения относно възможността на
жалбоподателя да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Поради това настоящият съдебен състав прие, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя или да
правят волята на наказващия орган неясна, с което да представляват формални основания за
отмяната на НП
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
Фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, се потвърди категорично от
събраните по делото доказателства. Доказа се, че на посочените в АУАН и НП време и
място жалбоподателят М., управлявайки лек автомобил „***” с ДК № **** по бул. „АЛ. М.”,
с посока от ул. „АН. С.” към ул. „А. А.”, поради движение на недостатъчно разстояние от
движещия се пред него лек автомобил „БВМ Х5” с ДК № СВ0430НХ, реализирал ПТП,
удряйки последния в задната част при предприетото намаляване на скоростта от страна на
водача му М., като в следствие на удара последният автомобил се изместил напред и ударил
и спрелия пред него лек автомобил „***“ с ДК № ***.
Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП вменява на водачите на пътни превозни средства
задължението да се движат на такова разстояние от движещото се пред тях друго превозно
средство, че да могат да избегнат удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Доколкото при намаляването на скоростта на автомобила, управляван от свид. М.,
жалбоподателят не е могъл да спре без да избегне удара, следва еднозначният извод, че не се
е движил на такова разстояние от него, което да му позволи последното. Предвид това
обективната съставомерност на нарушението е изпълнена. Доводите в жалбата в обратна
насока са неоснователни и настоящият съдебен състав не ги споделя.
От субективна страна нарушението е осъществено виновно, при непредпазлива форма
3
на вината - небрежност, доколкото като правоспособен водач на МПС, М. е имал
задължението да съблюдава правилата за движение по пътищата, в частност задължението,
регламентирано от нормата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, и да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него ППС, че да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко. Освен това М. е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните
последици от неизпълнението на това задължение, което обаче не е направил, в резултат от
което се е достигнало до реализиране на процесното ПТП.
Легалната дефиниция на ПТП е уредена в § 6, т. 30 ДР ЗДвП и гласи, че
„пътнотранспортно произшествие” е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В протокола за ПТП,
съставен от свид. Х., материалните щети по автомобилите-участници са подробно описани,
при което настъпването на ПТП в резултат от нарушаването от страна на жалбоподателя на
правилото, заложено в разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, се доказа безспорно.
Разпоредбата на чл. 179, ал. 2, предл. 2 ЗДвП / предвижда налагане на глоба в размер от
200 /двеста/ лв. за водач, който поради неспазване на дистанция причини пътнотранспортно
произшествие, ако деянието не съставлява престъпление.
Административнонаказващият орган е индивидуализирал наложената на
жалбоподателя глоба в посочения от закона фиксиран размер от 200 лв., предвид което за
съда не съществува законовата възможност да го намали. Поради това искането в
съответната насока следва да бъде оставено без уважение.
С оглед обстоятелството, че в резултат от извършеното от М. нарушение на
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП се е стигнало до реализиране на ПТП, от което са
причинени материални щети по три автомобила, не са налице основания за приложение
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и квалифицирането на случая като маловажен, независимо от
липсата на предходни аналогични нарушения на правилата на ЗДвП от страна на
жалбоподателя. Тук е мястото да се подчертае също, че предвид наличието на множество
движещи се в колона в лентата за движение на М. автомобили, всички водачи е следвало да
бъдат особено внимателни и да спазват стриктно правилата за безопасност, в това число
задължението, въведено с инкриминираната нормативна разпоредба.
По изложените съображения, след извършената цялостна проверка на
законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие, че основания
за отмяната или изменението му не се констатират. Същото е правилно - законосъобразно и
обосновано, постановено при правилно приложение на материалния закон и при
съобразяване с процесуалните правила. Поради това следва да бъде потвърдено.
Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-025617/13.12.2021 г.,
издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу ЦВ. ХР. М.
за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл.
179, ал. 2, пр. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5