Р Е Ш Е Н И
Е
Номер V-67 Година 2020, 10.04 град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро
Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На девети март, две хиляди и двадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.Даниела МИХОВА
2. Галя БЕЛЕВА
Секретар Таня Михова
като
разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело номер 523 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба
вх.№6233/27.12.2019г., подадена от Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Бургас, адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46,
представлявана от директора Радослав Сотиров, ответник в първоинстанционното
производство, чрез пълномощника - гл.юрисконсулт Гергана Владимирова, срещу
Решение №271/06.12.2019г., постановено по гр.д.№638/2019г. по описа на Районен
съд- Поморие.
С посоченото решение ПРС е осъдил ответната Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи /ОД на
МВР/ да заплати на ищеца М.К.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1826.17 лева, представляваща неплатено
допълнително възнаграждение за положен 272.27 часа извънреден труд в периода от
01.07.2016г. до 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от
предявяването на иска- 27.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 350лв, представляваща направените по делото съдебно-
деловодни разноски.
Със същото решение, ОД на МВР - Бургас,
е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС,
държавна такса в размер на 73.05лв. и сумата от 200 лв. за разноски за
експертиза.
С жалбата се изразява недоволство от
решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е
неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.
Твърди се във въззвината жалба, че в
хода на първоинстанционното
производството, безспорно се установило, че през процесния период,
ищецът(въззвиник) положил извънреден труд,
отчитан ежемесечно с протокол за
отчитане на работното време между 22.00 и 06.00 часа. Заплащането на труда било
извършено съгласно действали последователно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и
Заповед №8121з/1429/23.11.2017г., издадени от Министъра на вътрешните работи.
Посочва се, че съобразно горецитираните заповеди, за всеки
отработен час през нощта, на държавните служители в МВР се изплащало
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25лв. Положеният нощен
труд бил своевременно отчетен и заплатен, което се установило и от извършената
по делото съдебно-икономическа експертиза.
Излага се становище, че съдът неправилно преизчислил положения от ищеца нощен труд по
правилата на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, според които нощният труд се преизчислявал с коефициент 1,143.
Заявява се, че по отношение полагането
на нощния труд, се прилагали правилата
на действалите към процесния период подзаконови нормативни актове(заповеди и
нареби), уреждащи по специален начин заплащането на нощния труд в системата на
МВР. В тях липсвали разпоредби, които да регламентират увеличение на часовете
нощен труд с коефициент.
Съгласно действащата уредба,
съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР следвало да бъде
1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни на осем часа дневен труд, а не както по
КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно
които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем часа дневен такъв.
Навеждат се доводи, че с оглед
спецификата на служебните правоотношения, за държавните служители в МВР се
предвиждали редица компенсаторни
механизми, поради което и последните не били поставени в по- неблагоприятно
положение спрямо работниците по трудово правоотношение.
Въззивникът намира, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че липсата на регламентация във въпросните
подзаконови нормативни актове, обуславяла прилагане на общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата по отношение на държавните
служители по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. В подкрепа на изложеното, се позовава на
съдебна практика (Решение по в.гр.д№548 по описа за 2019г. на Окръжен съд-
Русе).
Твърди, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) намирала
приложение само за работници и служители по трудово правоотношение, при
кумулативно наличие на следните предпоставки: подневно отчитане; работа на смени,
продължителност на нощното работно време, по- малка от продължителността на
дневното; трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Развива подробни съображения в тази насока.
Иска се, атакуваното решение да бъде
отменено и съдът да постанови ново, с
което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендират се направените пред двете инстанции съдебно- деловодни разноски.
Направено е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, в случай, че въззвиаемият
се представлява от адвокат и съдът постанови решение, с което намери въззивната
жалба за неоснователна.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор от въззваемата страна. В с.з. чрез процесуалния си представител адв. Желева-оспорва въззивната жалба и моли за
потвърждаване на обжалваното решение.
Въззивната жалба е постъпила в срока
по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно упълномощен представител на страна,
която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и
следователно същата е допустима за разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд, при
служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн.
чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните
по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира,
че същото е правилно и законосъобразно.
Предявени
са искове с правна квалификация чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 и
ал.6 от ЗМВР.
Ищецът Ж. претендира
ответника да бъде осъден да му заплати
сумата от 1512 лв., представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 252
часа за периода 01.07.2016г. до 31.07.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, заедно със законната
лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане. Твърди, че през процесния период
е полагала труд на длъжност „полицай” в „Охранителна полиция” при РУ-Поморие на
ОД на МВР-Бургас, като е работил на сменен режима с продължителност на
работната смяна от 24 часа. В съдебно заседание искът е изменен по размер като
след изменението се претендират 1826,17 лева възнаграждение за извънреден труд
за 272,27 часа.
Ответната страна ОД на МВР-Бургас е
депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по
основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител
по служебно правоотношение. Сочи, че законодателят изрично е регламентирал, че
продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24
часов период и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд,
попадащ извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при
положение, че има действащи специални норми. Твърди, че през исковия период в
действалите Наредба № 8121з-592 и Наредба № 8121з-776 е посочено, че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 6 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Сочи, че заплащането на положения от ищеца нощен труд е извършено
правилно по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. В отговора се посочва,
че и положеният от ищеца труд по време на официалните празници също е заплатен
при спазване на формулата, намерила отражение в заповед №
8121з-791/28.10.2014г. и заповед №
8121з-1429/23.11.2017г.
Страните
ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.
По делото няма спор, че за
периода 01.07.2016г. до 31.07.2019г. и ищецът е полагал труд на длъжност "полицай “ в група „Охранителна полиция“ при РУ-Поморие. Не
се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като
ищецът е държавен служител, и
приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е
специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма
спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд през нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се
е изчислявало сумарно.
Спорен въпрос по делото е алгоритъмът
на изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане
на часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден
труд за така преобразуваните часове труд.
По делото са приети като писмени
доказателства Заповед №8121з-437/28.04.2016, Заповед №8121з-40/15.01.2015, Заповед
№ 8121з-1429/23.11.2017г., Заповед № 8121з-791/28.10.2014г., Заповед
№8121з-663/05.06.2015г., платежни бележки за начислени и изплатени часове за
положен извънреден труд, протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00ч.
и 06,00 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални
празници през процесния период.
От заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, прието по делото като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че за процесните периоди ищецът е положил
общо 1904 часа нощен труд. Положеният нощен труд не е бил преизчислен с
коефициент 1,143 за превръщането му в дневен такъв. Съобразно заключението,
часовете нощен труд приравнени с коефициент 1,143, се равняват на 2176,27 часа.
Разликата между двете величини е 272,27 часа-положен извънреден труд, за което
се дължи допълнително възнаграждение в размер на 1826,17лв., което не е
заплатено. Във връзка със заключението на ВЛ е направено и прието изменение на
първоначално предявени иск чрез увеличение.
Оплакването на въззивника в жалбата
се свежда до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3
ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2015
г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила
и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила
действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била
отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното относно
действието във времето на релевантните за спора подзаконови нормативни актове
съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 01.07.2016 г. до
01.08.2016г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са
аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично
правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143.
В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00
ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете
за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. При липсата на
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от
Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Ето защо, съдът намира за неоснователни изложените във въззивната
жалба възражения относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
коефициент към процесното служебно правоотношение.
Както бе
коментирано по-горе, 1904 часа нощен труд, положен от ищеца през исковия
период, приравнени с коефициент 1,143, възлизат на 2176,27 часа дневен труд и
разликата между двете величини дава часовете труд, които следва да бъдат
заплатени – 272,27 часа, възлизащи
на сумата от 1826,17 лв. лв., така както
е претендирана. Сумата се дължи ведно със законната лихва от датата на
предявявяне на исковата молба до окончателното й изплащане.
По
гореизложените съображения исковата
претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
своето основание.
Предвид
изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Имащата право на
разноски страна не е направила искане за присъждането им, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
На основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№271/06.12.2019г., постановено по гр.д.№638/2019г. по описа на Районен съд-
Поморие.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.