№ 3601
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Я.Ц.Д.
при участието на секретаря Х.С.С.
като разгледа докладваното от Я.Ц.Д. Административно наказателно дело №
20241110204579 по описа за 2024 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх.№ *** от 13.03.2024г. по описа на ОПП СДВР от Г. Г.
К. с ЕГН ********** и адрес в гр. ***, чрез адв. Г. М. с адрес в гр.*** срещу Наказателно
постановление N *** от ***г. , издадено от началник група в ОПП към СДВР, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва:1. на основание чл.
174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; 2. на основание чл. 174,
ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; 3. на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят Г. К., редовно призован не се явява.
Представлява се от адв. М. с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения,
последната от името на доверителя си поддържа изцяло жалбата. Моли , съдът да отмени
процесното НП, като сочи, че доверителят й е бил фактически възпрепятстван да даде кръв
за изследване, тъй като е бил задържан от служители на 03 РУ СДВР.
Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се
явява и не изпраща представител.
По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на АНО, в
1
което се сочи , че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Липсват
аргументи по съществото на делото, като се навеждат общи твърдения за законосъобразност
на обжалвания акт.
Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираните
от жалбоподателя разноски.
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
Жалбата на Г. Г. К. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N *** от
***г. , издадено от началник група в ОПП към СДВР, е подадена в законоустановения срок и
от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
На *** г. около 23:25ч. М.К. – мл.автоконтрольор в ОПП СДВР в присъствието на св.
С.С., съставил АУАН серия GA, № ***/06.09.2019г. на Г. Г. К. с ЕГН ********** за това , че
''на ***г. около 23:25 часа, в гр. ***, по бул. ***, с посока на движение от бул. *** към ул.
*** управлява лек автомобил ''Х.С.Ф.'' с рег. номер ***, собственост на М.Р.М. и на
кръстовището с ул.*** бил спрян за проверка от свидтели очевидци АП *** РУ СДВР.При
покана водачът да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест
Дрегер 5710, категорично отказва. При покана да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с техническо средство DRUG TEST 5000, категорично
отказва.Издаден талон за изследване номер *** за ВМА. Без КТ към СУМПС.''
Контролният орган квалифицирал описаното, като две нарушения на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП и едно нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Наред с това на жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване № *** с
указания да се яви във ВМА.
АУАН и талонът за медицинско изследване били оформени като връчени при отказ.
След това Г. Г. К. с ЕГН ********** бил задържан и отведен в 03 РУ СДВР, за което
била съставена Заповед за задържане на лице рег. № *** от ***г. от полицейски орган при 03
РУ СДВР.
Въз основа на посочения АУАН на ***г. началник група в ОПП към СДВР, издал
Наказателно постановление N *** от ***г., с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания, както следва:1. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП -
"глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца
за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; 2. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП -
"глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца
за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; 3. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП -
"глоба" в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на, в настоящото производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
2
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на правомощията си по чл. 63, ал. 1 и сл. от ЗАНН съдът установи, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на тяхната материална и
териториална компетентност.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, визирани в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Административното обвинение , предявено на жалбоподателя е описано ясно и
съдържа всички елементи от обективния си състав и съответстващата му правна
квалификация, с което е гарантирано правото на защита на нарушителя, респективно
възможността му да разбере фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да
организира защитата си.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са самостоятелно основание за отмяна на оспорения санкционен акт.
По същество на обвинението съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – "Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева".
Съгласно трайната съдебна практика, нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП въвежда, както
позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за нарушаването
му. Също така трайно се приема в съдебната практика, че нормата съдържа няколко
алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние, като за осъществяването на
нарушението е достатъчно реализирането и на само една от тях, но е възможно в условията
на кумулативност да бъдат извършени и няколко от формите на изпълнителното деяние,
както е в настоящия случай.
От граматическото тълкуване на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и употребения в нея съюз "или"
следва, че нарушението при първата от посочените алтернативи е довършено с
обективирането на самия отказ за извършване на проверка с техническо средство.
Последващите действия на нарушителя по извършване на изследване с доказателствен
анализатор или даване на кръвна проба и провеждане на химическо изследване, не са
елементи от фактическия състав за възникване на отговорността на дееца, а последващи
3
довършването на деянието обстоятелства, водещи до отпадане наказуемостта и
противоправността на извършеното.
Съотнесени към конкретиката на настоящия казус, посочените принципни положения
индикират, че АУАН и НП отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН
за посочване на съставомерните фактически обстоятелства.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че Г. Г.
К. с ЕГН **********, в качеството си на водач на МПС, не е изпълнил задълженията си по
чл. 174, ал. 3 ЗДвП да оказва съдействие на компетентните държавни органи по установяване
на релевантни за ситуацията обстоятелства, сред които безспорно попада и проверката за
управление на МПС след употреба на алкохол и нарконтични вещества или техни аналози.
Съставът на нарушението и в двете му форми включва изпълнително деяние, което го
определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно
бездействие.
От субективна страна, деянието е извършени виновно, при пряк умисъл, тъй като
нарушителят, в качеството си на правоспособен водач на МПС е съзнавал своите собствени
задължения и тези на контролните органи, но е извършил неправомерен отказ да бъде
тестван за употреба на алкохол и нарконтични вещества, без да е налице уважителна
причина за това.
Безспорно е , че жалбоподателят е вменено , извършването на нарушения, които се
изразяват в отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества, както
беше вече посочено, а последващите действия на нарушителя по извършване на изследване с
доказателствен анализатор или даване на кръвна проба и провеждане на химическо
изследване, не са елементи от фактическия състав за възникване на отговорността на дееца.
В същото време, тези последващи довършването на нарушенията обстоятелства, водят до
отпадане наказуемостта и противоправността на извършеното.
Наказанията за допуснатите нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са наложени в
съответствие с предвиденото в закона.
Кумулативно предвидените от закона наказания за тези нарушение са в абсолютно
установен размер, поради което за съда не съществува възможност да ревизира същите.
В случая обаче жалбоподателят е бил обективно препятстван да се яви във ВМА и да
даде кръвна проба за химическо изследване, като по този начин неправомерно е бил лишен
от правото да се възползва от отпадане на противоправността и наказуемостта на
обективираните откази.
Видно от представената заповед за задържане на лице рег. № *** от ***г., издадена
от полицейски орган при 03 РУ СДВР, К. е бил задържан на ***г. в 23:50ч., непосредствено
след съставяне на АУАН и талон за медицинско изследване.
Контролният орган е бил длъжен да осигури явяването на жалбоподателя във ВМА,
предвид факта , че е ограничил правото му на свободно придвижване, чрез осъществено
4
задържане.
При това положение съдът счита, че неявяването на лицето се дължи на уважителни
причини и следва да доведе до отпадане на неговата административно-наказателна
отговорност.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
При този изход от делото и на основание чл. 63д от ЗАНН разноски се дължат в полза
на жалбоподателя, който е поискал своевременно присъждането на такива.
С оглед фактическата и правна сложност на делото и предприетите от защитата
процесуални действия , съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност,
направено от процесуалния представител на АНО
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНА Наказателно постановление N *** от ***г. , издадено от началник група в
ОПП към СДВР, с което на Г. Г. К. с ЕГН ********** са наложени административни
наказания, както следва:1. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП; 2. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП; 3. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 10 лева
за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г. К. с ЕГН ********** сумата от 1500 лева ,
представляваща разноски по делото за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5