Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 891
21.12.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
като разгледа
докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №816 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл.13, ал.6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).
Образувано
по жалба на В.Т.Р. ***, против Заповед №ЗСП/Д-Х/1352/10.08.2020г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ - Хасково, потвърдена с Решение
№26-РД06-0016/02.09.2020г. на Директора на Регионална Дирекция „Социално
подпомагане“ - Хасково.
Жалбоподателят
сочи, че за поредна година му била отказана целева помощ за отопление, в случая
за отоплителен сезон 2020-2021г. Помощта била отказвана поради това, че има
брак с А. М.Б.-Р., с която обаче бил във фактическа раздяла от около 20 години,
тъй като тя не била в България и била с неизвестен адрес. Правото за постоянно
пребиваване ѝ било отнето. Допълва, че всички институции признавали, че
съпругата му не живеела в България и не правила опити да се сдобие с виза или
да влезе в страната, само Дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково не се
съобразявала с този факт, поради което всяка година се налагало да оспорва
актовете им. След отмяната на същите, помощта била отпускана, съответно с
голямо закъснение. През това време студувал. Бил с ТЕЛК решение и с ниска
пенсия. Иска отмяна на оспорения акт.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа лично от оспорващия, който претендира и разноски
по делото.
Ответникът
в производството – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - Хасково, в
представен по делото отговор на жалбата изразява становище за неоснователност
на оспорването. Излага доводи в насока, че официално жалбоподателят бил в
брачни отношения, т.е. по смисъла на разпоредбите на Правилника за прилагане на
ЗСП имал семейство, а понятието семейство не включвало изискването лицата да
живеят заедно. Изтъква, че в заявлението си за подпомагане Р. не посочил данни
за съпругата си, липсвал и неин подпис, а така също и съгласие за извършване на
проверки по чл.10 и чл.11 от Правилника за прилагане на ЗСП, което било
формално законова пречка за отпускане на целевата помощ. В съдебно заседание,
чрез процесуален представител, се допълва, че Р. не декларирал верни данни за
настоящия си адрес, което препятствало извършването на преценка относно
реалното му положение и необходимостта от отпускане на целева помощ за
отопление.
Съдът, след като
се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.07.2020г. жалбоподателят В.Т.Р. подал до Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ - Хасково Заявление-декларация, заведено под вх.№1352/15.07.2020г.
за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво. Във формуляра
посочил необходимите данни, сред които и настоящ адрес, като декларирал, че е
пенсионер, с ТЕЛК/НЕЛК от 70% до 89,99%., с брутни доходи за предходните шест
месеца. Декларирал, че не притежава имоти, а жилището, което обитава било
собственост на Общински съвет - Хасково. В декларацията посочил още, че е женен
за А. М.Б.-Р., но не посочил данни за нея, с изключение на тези, че същата била
с неизвестен адрес, съответно заявлението не е подписано от съпругата на Р..
Със заявлението е подадена отделна декларация за съгласие за разкриване на
данъчна и осигурителна информация.
Във връзка с подаденото заявление-декларация, на 04.08.2020г. от социален
работник при Дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково е бил изготвен Социален
доклад с оглед преценка на нуждите от социално подпомагане на В.Т.Р..
Установено е, че съставът на семейството на лицето отговаря на заявеното от
него в декларацията, а именно, че Р. бил женен, пенсионер с трайно увреждане.
Посочено е още, че няма декларирани лица, задължени по закон да осигуряват
издръжка. Доходът му са последните шест месеца бил 1339.62 лева – от пенсии. При
изследване на обстоятелствата относно жилището, обитавано от декларатора било установено,
че то е собственост на Община Хасково. Лицето нямало движима или недвижима
собственост, не било налице прехвърляне или продажба на жилищен, вилен, селскостопански или горски
имот или идеални част от тях през последните 5 години, нямало налична
регистрация от лицето като ЕТ, нямало данни за собственост върху капитала на
търговско дружество и за сключен договор за предоставяне на собственост срещу
задължение за издръжка и гледане. В т.6 от Социалния доклад е посочено, че за
съпругата на Р. били декларирани единствено три имена. Направен е извод, че не
може да се извърши пълна преценка относно правото на подпомагане, тъй като
липсва информация за лични данни и
социален статус на г-жа Б.-Р.- съпруга на заявителя. Липсвал подписа
ѝ, като същата не била дала и съгласието си за разкриване на лични данни
и данъчна и осигурителна информация. Това възпрепятствало събирането на
информация по отношение материалното и финансовото състояние на лицето. Предвид
изложеното е направено предложение за отказ за предоставяне на целева помощ за
отопление.
Със Заповед №ЗСП/Д-Х/1352/10.08.2020г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Хасково, на основание чл.13, ал.2 от ЗСП, чл.4, ал.4 и чл.3,
ал.3 от Наредба №РД 07-5/2008г. и Заповед №РД 01-13/07.07.2020г. на Министъра
на труда и социалната политика, въз основа на подадено заявление-декларация с
вх.№ЗСП/Д-Х/1352 от 15.07.2020г. и изготвен социален доклад, на В.Т.Р. е
отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен
сезон 2020/2021г. за периода от 1 ноември до 31 март. В мотивите на заповедта
се посочва, че на основание чл.2, ал.1 целева помощ за отопление се отпускала
на лица и семейства. Съгласно § 1, ал.1, т.2 от ДР на Правилника за прилагане
на ЗСП, семейството включвало съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца. В
заявлението липсвали лични данни и социален статус на съпругата. Госпожа Р.нямала
положен подпис, като заявителка, което възпрепятствало събирането на
информация, която имала отношение за пълната преценка относно правото на
подпомагане на семейството.
Заповедта е връчена на адресата ѝ на 17.08.2020г., което се
установява от направеното в нея отбелязване.
Видно от преписката, на 19.08.2020г. В.Т.Р. подал жалба срещу заповедта до
Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково (РДСП) –
Хасково, по която административният орган се произнесъл с Решение №26-РД06-0016/02.09.2020г.,
с което потвърдил Заповед №ЗСП/Д-Х/1352/10.08.2020г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Хасково. След като цитирал относимата според него нормативна
уредба Директорът на РДСП – Хасково, възприел изложеното в заповедта за отказа
за предоставяне на целевата помощ за отопление. Допълнил, че преценката дали
били изпълнени условията за отпускане на помощта била направена спрямо семейството на Р., а не
по отношение единствено на него, като самостоятелно лице. Поради
обстоятелството, че заявлението за подпомагане не било подписано от съпругата
му, както и поради липсата на категоричното ѝ съгласие за извършване на
служебни проверки, свързани с допълнителните условия по чл.10 и чл.11 от ПП на ЗСП била налице формална пречка за събиране на съществена информация и
доказателства, релевантни към определяне правото за отпускане на целева помощ
за отопление на семейството на Р.. В конкретния случай при прилагането на
чл.27, ал.8 от ППЗСП били констатирани обстоятелства, които били в противоречие
на чл.12, ал.2, т.3 и т.8 и чл.11, ал.2 от ЗСП, определящи правото на едно
семейство да получава социална помощ. Налице били неизчерпани възможности за
осигуряване на помощ и издръжка на Р., поради което направения отказ бил
правилен и законосъобразен.
Решение №26-РД06-0016/02.09.2020г. на Директора на РДСП – Хасково е било изпратено на адресата си на 02.09.2020г.
с писмо изх.№26-94В-00-0890#1. Няма данни за дата на
получаването му от В.Р..
По делото се събраха гласни доказателствa чрез разпит на свидетеля С.С.А. Същият заявява, че познава жалбоподателя от
4-5 години, били приятели. Посочва, че Р. живеел сам, нямал съпруга до себе си.
Преди 3-4 месеца от Община Хасково му предоставили жилище в кв.“Б.“ (в гр.Х.),
но не можел да живее в него, тъй като му бил нужен ремонт. Твърди, че Р. нямало
на кой да разчита, дори когато боледувал, той го водил на лекар. При него
нямало жена, не знае дали бил женен, не говорил за жени. В момента багажът му
бил в една вила на „Ямача“, тъй като даденият от Общината апартамент не ставал
за живеене.
По делото е представено писмо УРИ 272000-19762 от 13.11.2020г. от Областна
дирекция на МВР – Хасково, в което се съдържа информация за А. М. Б.-Р.. Посочено е,
че няма данни същата да е извършвала задгранични пътувания за периода
01.01.2010г. – 09.11.2020г. Била чужда гражданка, с отнето постоянно
пребиваване на основание чл.40, ал.1, т.6 от Закона за чужденците в Република
България, със Заповед №108 от 01.02.2006г. на РДВР – Хасково.
При така установената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на оспорване.
Спазен е редът за административно обжалване на заповедта пред Директора на РДСП
– Хасково. Предвид посоченото жалбата се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Заповед №ЗСП/Д-Х/1352/10.08.2020г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково е издадена в изискуемата
закона писмена форма и от административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност.
Заповедта е издадена при спазване на нормативно
предвидената процедура, като след подаване на заявление-декларация по образец в
Дирекция „Социално подпомагане“ - Хасково, е извършена социална анкета, чрез
изготвяне на социален доклад от социален работник, в срок до 20 дни от подаване
на молбата, в съответствие с изискването на чл.27 от ППЗСП, който съдържа
предложение за отказ за предоставяне на целева помощ. В срока по чл.4, ал.4 от
Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ
за отопление - 7-дневен от изготвянето на социалния доклад, Директорът на
дирекция „Социално подпомагане“ - Хасково е издал заповедта за отказ за
отпускане на помощта, позовавайки се на констатациите в доклада. Налице е
произнасяне по същество по жалбата на Р. срещу заповедта от страна на Директора
на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково.
Според предвиденото в чл.12 от ЗСП
социалните помощи, включително целевите, се отпускат след преценка на доходите,
имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние,
трудовата заетост, възрастта на поискалото ги лице, както и на други
констатирани обстоятелства. Съгласно ал.4 на чл.12 от ЗСП, „условията и редът
за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и
прекратяването на социалните помощи се уреждат с правилника за прилагане на
този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с
наредба на министъра на труда и социалната политика“.
За отоплителния сезон 2020/2021г. е приложима
Наредба №РД 07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева
помощ за отопление. Според чл.2, ал.1 от наредбата, „право на целева помощ за
отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6
месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен
от диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от
Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП)“.
В случая, за да откаже помощта с
оспорената заповед, административният орган е приел от фактическа страна, че в заявлението
липсват лични данни и социален статус на съпругата на Р.. От същата нямало
положен подпис, като заявителка, което възпрепятствало събирането на
информация, която имала отношение за пълната преценка относно правото на
подпомагане на семейството. Посочена е разпоредбата на § 1, ал.1, т.2 от ДР на
ППЗСП, според която семейството включвало съпрузите и ненавършилите пълнолетие
деца. В административния акт са посочени правни основания за издаването му - цитирани са разпоредбите на чл.13, ал.2 от ЗСП, чл.2, ал.1, чл.3, ал.3 и чл.4, ал.4
от Наредба №РД 07-5/2008г. и § 1, ал.1, т.2 от ДР на ППЗСП. Визираните от
органа норми обаче са несъотносими към посочените фактически основания за издаване
на заповедта, а именно, че липсват лични данни и социален статус на съпругата,
която нямала положен подпис, което възпрепятствало събирането на информация,
имаща отношение за преценката на правото на подпомагане на семейството.
Действително разпоредбата на§ 1, ал.1, т.2
от ДР на ППЗСП дава легална дефиниция на понятието семейство, като предвижда,
че то „включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите
пълнолетие, ако продължават да учат, до придобиване на средно образование, но не
по-късно от 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени,
заварени, с изключение на сключилите брак)“. В конкретния случай обаче обстоятелствата,
че заявителят и лицето А. М.Б.-Р. са съпрузи, които живеят повече от 10 години
във фактическа раздяла, като съпругата понастоящем и от 2006 г. живее извън
страната, а В.Т.Р. не съжителства с нея или с друго лице, не са съобразени от
административния орган. Те се потвърждават от събраните в хода на делото гласни
и писмени доказателства. Тези обстоятелства са възприети като безспорни и в
изготвения социален доклад. Наред с това, видно от писмо УРИ 272000-19762 от
13.11.2020г. от Областна дирекция на МВР – Хасково, липсват данни съпругата на
жалбоподателя да е извършвала задгранични пътувания за периода 01.01.2010г. –
09.11.2020г., като същата е и с отнето постоянно пребиваване на основание
чл.40, ал.1, т.6 от Закона за чужденците в Република България.
В ЗСП, ППЗСП и Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление не
е дефинирано понятието „фактическа раздяла” и не са уредени правните последици
от същата по отношение на намиращите в този статус лица. В тази връзка, при
тълкуването на закона следва по аргумент на противното да се приеме, че
фактическата раздяла е това, което не се включва в понятието „семейство” по
смисъла § 1, ал.1, т.2 от Допълнителната разпоредба на ППЗСП. При фактическата
раздяла съпрузите, макар и неразведени, не могат да се приемат за целите на
социалното подпомагане като обща единица, защото не живеят заедно и всеки от
тях поотделно има различни жизнени потребности. В чл.2, ал.4 от Наредба
№РД-07-5/2008г. е посочено, че основа за определяне на диференцирания доход за
отопление е базовият доход за отопление (БДО). Според чл.2, ал.5 „диференцираният
доход за отопление се определя, както следва: /т.1/ за лице, живеещо само –
1,30 от БДО, /т.5/ за всеки един от съвместно живеещи съпрузи – 1,00 от БДО.
При тази нормативна уредба е видно, че обстоятелството дали съпрузите живеят
съвместно, или не, се явява от значение за правото на целево подпомагане.
Предвид установения и безспорен факт, че
макар да е женен В.Т.Р.
не живее съвместно със съпругата си, то същият попада в категорията „лице,
живеещо само”. От съдържанието на подаденото от лицето заявление-декларация за
отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2020/2021г.
е видно, че заявителят е посочил данни за съпругата си – три имена, но предвид
това, че е записал неизвестен адрес
на същата следва да се приеме, че претендира целевата помощ именно като лице,
живеещо само, а не като семейство. Възможността лице, живеещо само, да получава
целева помощ за отопление е изрично уредена в чл.2, ал.5, т.1 от Наредба
№РД-07-5/2008г. и именно установеното фактическо положение, че жалбоподателят
живее сам, е следвало да определи критериите за преценка, които
административният орган да изследва. Доколкото в заповедта административният
акт не се основава на съображения, че заявителят не отговаря на условията по
чл.10 и чл.11 от ППЗСП, то за да се прецени дали В.Т.Р. има право на целева
помощ, е следвало да бъде изяснено дали същият, като лице, живеещо само, има
средномесечен доход за предходните 6 месеца по-нисък или равен на
диференцирания минимален доход за отопление. Като не е извършил тази преценка,
а е отказал по съображения за недостатъчна информация относно липса на лични
данни и социален статус на съпругата, както и възпрепятстване събирането на
информация, имаща отношение за пълната преценка за правото на получаване на
целева помощ за отопление, Директорът на
Дирекция „Социално подпомагане” – Хасково от една страна е допуснал съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, като не е изследвал подробно
обстоятелството дали жалбоподателят отговаря на условията за отпускане на
целева помощ за отопление, а от друга неточно е приложил закона, тъй като
обективираните в заповедта както фактически, така и правни основания не са
годни да обусловят отказ по подаденото заявление- декларация. На практика
оспореният акт се явява лишен от мотиви.
Фактът, че заявителят е посочил в
заявлението-декларация неизвестен адрес относно съпругата си, би следвало да
има за последица изследване на заявеното обстоятелство с цел установяване на
действителното фактическо положение, а оттам и определяне на подхода на органа
при разглеждане на молбата за получаване на целева помощ, т.е. дали същата да
се разглежда като подадена от лице, живеещо само или от лице, член на семейство.
Предвид изложеното съдът намира
обжалваната заповед за издадена в нарушение на изискванията за съдържание на
административен акт, в противоречие с материалния закон и при съществено
нарушаване на административнопроизводствените правила, поради което същата
следва да бъде отменена.
С оглед обстоятелството, че естеството на казуса
не позволява решаването му по същество от съда, преписката следва да бъде
изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразено
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с
настоящото решение.
При този изход на делото, на основание
чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по
делото разноски, които се доказват в размер на 10 лева – държавна такса за
образуване на делото.
Водим от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ и чл.173,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №ЗСП/Д-Х/1352/10.08.2020г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Хасково, потвърдена с Решение №26-РД06-0016/02.09.2020г. на
Директора на Регионална Дирекция „Социално подпомагане“ - Хасково.
ВРЪЩА административната преписка на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”
– Хасково за ново произнасяне по подаденото от В.Т.Р. Заявление-декларация вх.№1352/15.07.2020г.,
съобразно с дадени в настоящото решение задължителните указания по тълкуването
и прилагането на закона, като му определя 14-дневен срок за произнасяне.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ - Хасково да заплати на В.Т.Р., ЕГН **********,
с посочен настоящ адрес ***, разноски по делото в размер на 10.00 (десет) лева.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: