Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 14.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 17.06.2020г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгения Генева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Боряна
Гащарова
при секретаря Цветанка
Павлова разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
гражданско дело № 718 по описа на съда за 2010 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
В него се разглежда повторно делото, образувано по въззивна жалба от Д.Б. срещу решение № 122/15.09.2014г., постановено по гр.д. № 1421/2011 г. на РС- С.
във втора фаза по извършване на съдебна делба, с което съдът е поставил в дял
по реда на чл. 353 от ГПК на Д.Г. дял втори от УПИ IX-1 в кв. l по регулационния план на в.з. „Я.“, община С.
с площ 485 кв.м., обозначен с букви ABCMLKA съгласно вариант 3 по допълнителното заключение на СТЕ от
27.03.2014г., на стойност 13121,60 лв. (понастоящем - новообразуван УПИ XV-1 в кв. 1 с площ 480 кв.м.); поставил е в
дял на Д.Б. дял първи от УПИ IX-1 в кв. 1 с площ 512 кв.м., в който попада
съществуващата сграда, обозначен с букви AKLMСDEGJ съгласно вариант 3 по допълнителното заключение на СТЕ от
27.03.2014г., на стойност 14014,40 лв. (понастоящем - новообразуван УПИ IX-1 в кв. 1 с площ 523 кв.м.); и е осъдил Д.Б. да заплати на Д.Г. сумата 829 лв. за уравняване
на дела й от допуснатия до делба имот, като е отхвърлил претенциите по сметки
на Б. срещу Г. за сумите 25030 лв. и 3325 лв.
Жалбоподателката намира, че съдът неправилно е разпределил делбените имоти, тъй като нямало съгласие за разделяне на делбения имот на две части. Поддържа, че не била завършена административната
процедура по разделянето на имота. Счита, че в неин дял е поставен имот без
стойност, тъй като в по-голямата си част той вече е застроен със сграда,
собственост на трето лице, което рефлектира върху присъденото уравнение на
дяловете. Оспорва служебното прилагане на давността по отношение на претендираните от нея подобрения, без ищцата да е
формулирала възражение в този смисъл в законоустановения
срок. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно
решение и да постанови друго, с което да изнесе делбения
имот на публична продан, както и да уважи претенциите й по сметки.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна.
По тази жалба е било образувано в.гр.д. № 119/2015г. на
Софийския окръжен съд, приключило с постановяване на Решение №
105/13.08.2018г., с което първоинстанционното решение
е било отменено в частта, с която Д.Б. е била осъдена да заплати на Д.Г. за уравняване на дела й от допуснатия до
делба имот сума, съставляваща разликата над 446,40 лв. до пълния присъден
размер от 829 лв., и е било потвърдено във всички останали части. За да
постанови този правен резултат, въззивният съд е
възприел данните от допълнителното заключение по СТЕ, изготвено от в.л. П., но
е съобразил, че действително уравняване на дяловете ще се получи не чрез
заплащане на пълната разлика между стойността на поставените в дял имущества, а
при заплащане на половината от тази разлика, тъй като именно по този начин
всяка от страните получава имущество на стойност, съответстваща на нейния дял в
съсобствеността.
По подадена касационна жалба от Д.Б. срещу това решение, то
е било отменено с решение № 120/11.10.2019г. на ВКС по гр.д. № 2763/2018г. само
в частта, с която е потвърдено първоинстанционното
решение в частта му, с която жалбоподателката е
осъдена да заплати на Д.Г. за уравняване на дела й сумата 446,40 лв. Само в тази част делото е било върнато за ново разглеждане от друг съдебен
състав на въззивния съд. В диспозитивната
част на отменителното решение на ВКС се съдържат
указания за назначаване на експертиза за актуалната пазарна цена на делбените имоти при съобразяване със съществуващото в дял І
ограничено вещно право на строеж.
В открито съдебно заседание при повторното разглеждане на делото
пред въззивната инстанция жалбоподателката
се представлява от адв. П., която моли съда да
постанови решение, при което стойността на дяловете бъде определена съгласно
заключението на ТСТЕ, но подчертава, че вещите лица не са извършвали оглед на
място. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание при повторното разглеждане на делото
пред въззивната инстанция въззиваемата
се представлява от адв. О., която моли съда да
постанови решение, с което да определи сумите за уравняване на дяловете с оглед
указанията на ВКС. Претендира разноски.
Софийският окръжен съд намира, че въззивната
жалба е редовна и допустима, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Въз основа на доказателствата, събрани пред С.ския
районен съд, е установена фактическа обстановка, която е описана в обжалваното първоинстанционно решение, поради което не е необходимо да
се преповтаря в настоящия съдебен акт.
В хода на първото
разглеждане на делото пред въззивната инстанция по
в.гр.д. № 119/2015г. на ОС- София е била проведена процедура по частично
изменение са плана за регулация на УПИ ІХ в кв. 1 по плана на в.з. „Я.“, като
от този имот са били обособени два нови урегулирани поземлени имота – УПИ ІХ-1
и УПИ ХV-1. Видно от скицата на л. 88 от в.гр.д. № 119/2015г. на ОС- София,
обособяването на имотите напълно съответства на вариант № 3 от допълнителното
заключение на в.л. П., по който е била извършена делбата от първоинстанционния
съд.
При повторното разглеждане на делото от въззивния
съд, с определението за насрочване е допусната експертиза в съответствие с
указанията на ВКС относно релевантните обстоятелства за определяне на размера
на сумите за уравняване на дяловете. Заключение по нея е изготвено от в.л. Г.,
която е определила обща стойност на делбения имот от
90188лв., и, съответно, стойности от по 45094лв. на дяловете на всяка от съделителките. Същевременно, вещото лице е оценила УПИ №
ІХ-1 (поставен в дял на Д.Б.) на 43365лв., а УПИ № ХV-1 (поставен в дял на Д.Г.)
– на 46823лв. В открито съдебно заседание е посочила, че застроителният
капацитет на вътрешнокварталния УПИ е изчерпан поради
наличието на жилищна сграда в него. Независимо от това, в.л. Г. е преценила, че
изчерпаният застроителен капацитет не обезценява този
УПИ, тъй като третото лице – собственик на сградата – е дъщеря на съделителката Б., в чийто дял е поставен имотът. По-
ниската оценка на последния е обоснована единствено с това, че той не разполага
с лице откъм улицата, а входът му е от тупик.
Тъй като страните са оспорили
заключението, е била допусната тройна СТЕ, която да даде отговор на същите
въпроси. Съгласно заключението по нея, общата стойност на делбената
маса е 71824лв., стойността на равните дялове на съделителките
– по 35912лв., а поставяните в дял новообразувани УПИ са оценени както следва:
УПИ № ІХ-1 (поставен в дял на Д.Б.) на стойност 30073лв. и УПИ № ХV-1 (поставен
в дял на Д.Г.) – на стойност 41751лв. В открито съдебно заседание вещите лица
изрично са заявили, че са взели предвид факта, че единият от имотите е застроен
със сграда, притежавана от лице, което не е страна в процеса, което е
обусловило намаляване на цената му. Взето е предвид и залесяването в имотите,
т.е. оценката им е съобразена с намиращите се в тях дървесни видове.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на обжалваното решение, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия
делото съдия.
Същото е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на
иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по
действително предявения такъв.
По съществото на спора, в частта му, в която делото е върнато за
ново разглеждане от въззивния съд, а именно –
оценката на имотите и сумите за уравняване на дяловете, съдът намира, че следва
да се цени заключението на тройната СТЕ, тъй като:
-
то е хронологически най-
близо до момента на постановяване на настоящия съдебен акт, поради което в
максимална степен изпълнява изискването за актуалност на пазарната цена на делбения имот и на обособените от него два самостоятелни
дяла – новообразувани имоти;
-
в него е взета предвид и
оценката на упражненото право на строеж в дял І (т.е. застрояването на УПИ № ІХ-1) –
съгласно указанията на ВКС;
-
вещите лица са взели
предвид и оценката на залесяването, която е била един от спорните въпроси между
страните, провокирал необходимостта от назначаване на тройна експертиза;
-
това заключение е
резултат от съгласуваната преценка на по- голям брой вещи лица, в сравнение с
досега приетите по делото заключения по единични експертизи;
-
това заключение е прието
без оспорване и възражения от страните по делото, за разлика от заключението на
в.л. Г., което е оспорено от жалбоподателката, а
процесуалният представител на въззиваемата също е
изразил съмнение в обосноваността му, като е настоял да се ползват сравнителни
данни за реални сделки, както и да се оцени дървесната растителност в делбения имот и в обособените от него нови имоти.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че актуалната пазарна стойност
на делбената маса е 71824лв. а стойността на дяловете
на съделителките – по 35912лв.
Същевременно, решението по в.гр.д. №
119/2015г. на ОС- София е влязло в сила в частта, с която е потвърдило решение
№ 122/15.09.2014г., постановено по гр.д. № 1421/2011 г. на РС- С., за поставяне
на УПИ № ІХ-1 в дял на Д.Б. и за
поставяне на УПИ № ХV-1 в дял на Д.Г..
Поради това и с оглед обстоятелството,
че, съгласно заключението по ТСТЕ, оценката на първия от горните имоти е
30073лв., а на втория - 41751лв., съделителката Г.
следва да заплати на съделителката Б. разликата от
41751-35912=5839лв. за уравняване на дяловете.
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, въззиваемата следва да заплати на жалбоподателката
направените от нея разноски във въззивното
производство, каквито се установяват в размер на 425 лв. Тъй като обаче, жалбоподателката изрично претендира само половината от тази
сума (виж. списъка по чл. 80 от ГПК на л. 52 от делото), в нейна полза следва
да се присъди сумата 212,50лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
122/15.09.2014г., постановено по гр.д. № 1421/2011 г. на РС- С. във втора фаза
по извършване на съдебна делба, В ЧАСТТА
МУ, с която Д.П.Б. е осъдена да заплати на Д.А.Г.
сумата 829 лв. за уравняване на дела й от допуснатия до делба имот, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.А.Г. с ЕГН ********** да заплати на Д.П.Б. с ЕГН **********,
сумата 5839 лв. за уравняване на дяловете.
ОСЪЖДА Д.А.Г. с ЕГН ********** да заплати на Д.П.Б. с ЕГН **********,
сумата 212,50 лв. – разноски във въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.