Р Е Ш Е Н И Е № 2061
гр.Пловдив, 23.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХIV гр. с., в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
секретар: Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20357 по
описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни
искове с правно основание чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 3723.22 лева, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 14.06.2018г. на път ***, на 1.5
километър, в община *** и на сумата от 50.78 лева, мораторна лихва върху
главницата за периода от 01.11.2018г. до 19.12.2018г., както и законната лихва
от завеждане на исковата молба до окончателното погасяване.
Ищецът- „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД твърди, че в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско+“ е настъпило събитие– ПТП, в
причинна връзка, с което са причинени щети на
застрахован при него автомобил „Ауди Ку 7” с рег. №***. Твърди,
че причина за настъпване на ПТП е преминаването на
автомобила през необозначена дупка на пътното
платно, в резултат на което са настъпили
увреждания. Отремонтирането на автомобила било извършено в сервиз,
а за отстраняването на щетите било определено и платено обезщетение от 7446.44
лева. Твърди,
че отговорност за вредите носи ответникът- Община ***.
Счита също, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало
регресно вземане за сумата от 3723.22 лева, след приспадане на 50%
съпричиняване от страна на водача. Изпратил покана за доброволно изпълнение до
ответника, но такова не постъпило, поради което претендира обезщетение. Моли
исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът- Община ***, е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове. Сочи, че в представения протокол за ПТП не е
посочена посоката на движение на автомобила и от къде започва разстоянието от
1.5 км. Не били отразени и размерите на дупката. Прави предположение за
движение на автомобила с несъобразена скорост. Иска се отхвърляне на
претенциите. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ:
От приетите по делото доказателства се
установява наличието на застрахователно правоотношение между „ДЗИ- Общо застраховане“
ЕАД и собственика на автомобила за застраховка „Каско +”, обективирана в полица
от 09.05.2018г. за л.а. „Ауди Кю 7”, с рег. № ***, с период на валидност от 15.05.2018г.
до 14.05.2019г. Същата е била валидна към момента на настъпване на твърдяното
застрахователно събитие- 14.06.2018г.
От протокол за ПТП от 14.06.2018г. се
установява, че на посочената дата на път ***, управляваният от в. Н.Г. лек
автомобил „Ауди”, попада в дупка. Протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена
сила относно посочения в него механизъм на ПТП, тъй като произшествието не се е
осъществило пред длъжностното лице. Последният обаче се установява от събраните
гласни доказателствени средства.
От приетата по делото САТЕ, която
настоящият съдебен състав кредитира напълно, се установява наличието на пряка
причинно- следствена връзка между механизма на ПТП и нанесените щети.
На 15.06.2018г., в изпълнение на
задълженията си по КЗ, собственикът на автомобила, е съобщил на ищеца за
настъпилото застрахователно събитие. В изпълнение на задълженията си по
сключения договор за имуществено застраховане, ищецът е обезщетил нанесените
върху застрахования при него автомобил вреди, като е определил сума от 7446.44
лева, платена на третото лице отстранило щетите- лист 21 и 22. От представените
по делото общи условия е видно, че настъпилото събитие представлява покрит риск
съгласно клауза „Пълно каско“, приложима за настоящия договор.
След извършването на плащането на основание
чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е встъпил в правата на застахования срещу причинителя
на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за
неговото определяне.
Обемът на суброгационното право включва,
както правата срещу физическото лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така
и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност
за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г.
Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на
вещта.
Не се спори, че целият път, на който е
реализираното произшествието, е общински по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона
за пътищата (факт отделен като безспорен в доклада на делото), поради което и
на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да
осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната
дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в
движението съобразно чл. 13 и чл. 167, ал. 1, изр. първо ЗДвП. Общината като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупката
до ремонтирането й е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и
чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност
за причинените при процесното ПТП вреди.
Възраженията на ответната страна са
единствено относно конкретното място, където е станало произшествието, на самия
път, но следва да се считат оттеглени предвид признанието направено в
последното съдебно заседание.
Налице е основание за суброгация срещу
ответника. Обемът на регресното вземане се определя от размера на
действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане.
Съгласно приетата по делото САТЕ общата стойност за правилно възстановяване на
автомобила от настъпилото ПТП е 7874.12 лева. Посочената стойност на
действителните вреди е по-висока от изплатеното застрахователно обезщетение от
ищеца.
С доклада по делото като безспорно бе
отделено обстоятелството, че е налице съпричиняване от страна на вода на
автомобила в размер на поне 50%. По- голям процент не се установява, поради
което искът се явява основателен за предявената сума от 3723.22 лева и следва
да бъде уважен изцяло.
Задължението на делинквента за заплащане на
изплатеното от застрахователя обезщетение е задължение без срок за изпълнение,
към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ответникът изпада в забава след покана от страна на кредитора,
каквато в настоящия случай е била получена на 16.10.2018г. и е бил предоставен
15-дневен срок за изпълнение. Не се установява да е настъпило погасяване на
вземането, поради което ответникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва за периода от 01.11.2018г. до 19.12.2019г. Обезщетението съгласно
приложената справка от електронен калкулатор се равнява на сумата от 50.78 лева
и не се оспорва, поради което претенцията следва да бъде уважена.
По разноските:
С оглед изхода от
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищцовото дружество
разноски в настоящото производство в размер на 198.93 лева ДТ, 150 лева за САТЕ и 593.02 лева за адв. възнаграждение.
Общо 941.95 лева. Разноски за призоваване на свидетел не следва да се присъждат,
тъй като такива не бяха изплатени.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община***, с адрес: ***, представлявана от *** Д. И. И., да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 3723.22 лева /три хиляди седемстотин двадесет и три лева
и двадесет и две стотинки/- главница регресно вземане, съставляващо
половината от размера на застрахователното
обезщетение, платено от ищцовото дружество на основание договор за застраховка
"Каско+” за лек автомобил „Ауди Кю 7”, с рег. № ***,
във връзка с настъпило застрахователно събитие на 14.06.2018г. в Област ***, Община ***, път ***, при което лекият автомобил, преминава през необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно и сумата от 50.78 лева /петдесет лева и
седемдесет и осем стотинки/- обезщетение за
забавено плащане на главното парично задължение за периода от 01.11.2018г.
до 19.12.2018г.; ведно със законната
лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в
съда- 21.12.2018г.
до окончателното й погасяване,
ОСЪЖДА Община ***, с адрес:***, представлявана от *** Д. И. И., да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 941.95 лева /деветстотин четиридесет и един лева и деветдесет и пет стотинки/-
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала!ВГ