РЕШЕНИЕ
№ 2563
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. З.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20231110104566 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от А. Г. А. срещу /ФИРМА/ искове, а
именно: 1/ установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване на нищожност на чл.1, ал. 3, както и на чл. 4, ал. 2 от договор за заем
5880435/12.12.2022 г., сключен между страните поради заобикаляне на закона, противоречие
със закона и накърняване на добрите нрави и 2/ осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
за осъждането на ответника да заплати сумата от 111,47 лева, представляваща недължимо
платена сума по договор за заем № 5880435/12.12.2022 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от депозиране на исковата молба до погасяването.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
12.12.2022 г. сключил с ответника Договор за паричен заем № 5880435, за отпускане на заем
на сумата в размер на 500 лв., която следвало да върне на 7 погасителни вноски, а видът на
вноската бил двуседмичен. По силата на договора му била начислена такса за експресно
разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на 106,47 лв. Било предвидено
освен това, че ищецът следва да обезпечи заема с поръчител – физическо лице, който следва
да отговаря на множество изисквания, като при неизпълнение на това задължение на
заемателя в тридневен срок от сключване на договора, същият дължи неустойка в размер на
70,98 лв. Счита, че договорът за заем е нищожен поради сключването му в нарушение на
закона. Счита, че са нарушени разпоредбите на ЗПК, тъй като към договора не е изготвен
погасителен план; изготвен е на шрифт, по-малък от 12, кредиторът е начислил недопустимо
„такса за експресно разглеждане“, касаеща действие, свързано с усвояване и управление на
кредита, като по този начин годишният процент на разходите надхвърлял предвидения в
закона максимален размер. Договорът включвал и клауза за неустойка при неизпълнение на
задължението на заемателя да предостави обезпечение на кредита, като в случая
предвидената неустойка нямала обезщетителна функция, което водело до неоснователно
1
обогатяване на кредитора. Твърди, че предвидената договорна възнаградителна лихва е
нищожна поради противоречието й с добрите нрави, тъй като е начислена за много кратък
период от отпускането на заема до неговото пълно погасяване. Твърди, че е погасил изцяло
процесния паричен заем с плащания, както следва: на 12.12.2022 г. сумата от 5 лева – такса
за отпускане на заем, на 15.12.2022 г. сумата от 200 лева и на 16.12.2022 г. сумата от 408,68
лева. Счита, че общо платената сума е в размер на 613,68 лева, като горницата над чистата
стойност на заема от 500 лева, е недължимо платена. Моли да бъде прогласена нищожността
на клаузите от договора за заем, предвиждащи заплащането на такса за експресно
разглеждане на документите и заплащането на неустойка в случай на непредставяне на
обезпечение, както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 113,68 лева –
платена без основание от ищеца. Претендира разноски.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК е представил отговор на исковата молба, с който
излага съображения за неоснователност на исковата претенция като в тази връзка твърди,
че договорът за заем е сключен съгласно изискванията на ЗПК, като не са налице сочените
от ищеца пороци. Намира, че не е налице и частично недействителност на договора по
отношение на атакуваните клаузи, касаеща заплащането на неустойка при непредставяне на
обезпечение, както и клаузата, предвиждаща заплащане на таксата за експресно разглеждане
на документите за паричен заем. Счита, че е действителна и клаузата, предвиждаща
заплащане на възнаградителна лихва. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. №
321759/13.11.2023г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите претенции.
В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по
свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото се установява, че между /ФИРМА/, като заемодател и А. А., като
заемополучател е сключен договор за паричен заем № 5880435/12.12.2022г., по силата на
който заемодателят е отпуснал на ищеца, като заемател, сумата в размер на 500,00 лева,
които ответникът е следвало да върне на седем двуседмични вноски, всяка в размер на 91,14
лева, при ГЛП от 40,32% и ГПР 49,39%. В чл. 1, ал.3 от договора страните договорили, че за
извършената от кредитора допълнителна услуга за експресно разглеждане на кредита
заемателят дължи такса за експресно разглеждане в размер на 106,47 лева, а в чл. 4, ал.1
договорили, че заемателят се задължава в тридневен срок от усвояване на сумата по
договора да предостави на кредитора следните обезпечения: поръчител – физическо лице,
което да представи на заемателя бележка от работодателя си, издадена поне три дни от деня
на представяне, или банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер
на цялото задължение по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. В
чл. 4, ал.2 страните договорили, че при неизпълнение от заемополучателя на задълженията
по чл. 4, ал.1 от договора, заемателят дължи неустойка в размер на 70,98 лева, като се
съгласили, че неустойката ще се разсрочи и ще се заплаща на равни части към всяка от
погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал.1,т.4, като в този случай дължимата вноска ще е
в размер на 101,28 лева, а общото задължение в размер на 708,96 лева.
От заключението по изслушаната съдебно счетоводна експертиза се установява, че
ищецът е извършил плащания по договора на две вноски в общ размер на 608,68 лева, от
които 200,00 лева, платени на 15.12.2022г. и 408,68 лева, платени на 16.12.2022г., за което
2
по делото на л.59 и л.60 по делото са приети платежни нареждания, като с платеното са
погасени главница в размер на 500,00 лева, договорна лихва в размер на 2,21 лева, за
периода от 12.12.2022г. до 16.12.2022г. и такса експресно разглеждане в размер на 106,47
лева. Установено е заплащане на такса за разглеждане на кредита в размер на 5,00 лева. С
плащанията кредита е предсрочно погасен и приключен. Вещото лице след изчисления е
дало крайно заключение, че при включване в ГПР и на таксата за експресно разглеждане,
ГПР става 106,51%, тоест надвишава 50%. Вещото лице е установило, че ищецът не е
заплатил суми за неустойка, като е отбелязано, че сумите за неустойка, макар и да са
посочени в погасителния план към договора, не са събрани от кредитора.
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън
рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в
рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството
съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал.3 от ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9,
ал.4 от ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата
валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон – ЗПК в
релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните
по правоотношението, ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху
действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна –чл. 21, ал.3 от ЗПК. Съгласно разпоредбите на чл. 22 от ЗПК, когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото
сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен. Императивно изискване
като основание за действителност на договора за потребителски кредит е това по чл. 11,
ал.1,т.10 от ЗПК, да се посочи общата дължима сума и същото е въведено, за да гарантира,
че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка
следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са
включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретиката на
случая се установи, че ГПР надвишава 50% след като се включи и таксата за експресно
разглеждане на кредита. Съдът намира, че таксата за услугата "експресно разглеждане" се
дължи въз основа на клаузи от договора, които са в противоречие с разпоредбата на чл. 10а,
ал.2 от ЗПК. Според тази норма кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по
приоритетно разглеждане на заявлението по отпускане на кредит са такива, свързани със
сключването на договор, респективно със своевременното усвояване на кредита. За
събирането на такси за разглежданите действия обаче законодателят е предвидил забрана.
При това положение съдът приема, че целта на посочената договорна клауза е да послужи за
заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т.
нар. скрита възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал.1,т.9 от ЗПК,
тъй като не е посочен реално приложимия лихвен процент по договора. Отделно от
горепосоченото и доколкото съдът е обвързан от петитума на ищеца нищожна е и клаузата
на чл. 4, ал.2 от договора за заплащане на неустойка, доколкото същата също е договорена в
противоречие с чл. 21, ал.1 от ЗПК. С тази клауза се цели компенсиране на вреди от
3
фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради
неполучено обезпечение, а не за неизпълнение на задължението по договора. В този смисъл
вредите, които тази неустойка цели да компенсира са несъизмерими с конкретен интерес за
кредитора, а с риск от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице.
Компенсирането на подобен риск с отделна неустойка цели скрито оскъпяване на кредита до
размер надхвърлящ установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК праг на годишния процент на
разходите. Ето защо уговорената неустоечна клауза е във вреда на потребителя и не
отговаря на изискването за добросъвестност, тъй като цели заобикаляне изискванията на
ЗПК, което я прави нищожна и на основание чл. 21, ал.1 от ЗПК, поради което не може да
породи права и задължения за страните по договорното правоотношение.
Следователно така предявените установителни искове за провъзгласяване нищожност
на процесните клаузи са основателни и като такива следва да бъдат уважени.
Предвид изложените мотиви и доколкото договорът за кредит се намира за
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, то по силата на чл. 23 ЗПК кредитополучателя
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на начислените лихви, такси и
неустойки. Видно от изслушаната ССчЕ е че ищецът е заплатил цялата сума за главница от
500 лв. по договора, сумата от 2,21 лева за договорна лихва, за периода от 12.12.2022г. до
16.12.2022г., сумата от 106,47 лева за такса за експресно разглеждане на кредита и пет лева
за такса кандидатстване. Следователно сумата подлежаща на връщане е в размер на 113,68
лева.
По гореизложеното осъдителният иск с правно основание чл. 55, ал.1,пред.1 от ЗЗД
следва да бъде уважен до размера на пълно предявената сума от 111,47 лева, за която сума
съдът допусна изменение на проекто-доклада си в о.с.з. от 10.10.2023г., а съдът е обвързан
от петитума на ищеца, в противен случай ще се произнесе при свръх петитум.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК. Така на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, доколкото по делото е наличен
договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че страните са договорили
представителство в горепосочената хипотеза. Възнаграждение се дължи по всеки от трите
предявени иска в минимален размер от 480,00 лева с ДДС. Или сумата от 1440,00 лева. Тази
сума следва да бъде присъдена на процесуалния представител на ищеца – /ФИРМА/,
вписано с БУЛСТАТ ***************. Отделно на ищеца следва да се заплатят и
разноските за депозит за изслушване на експертиза в размер на 300,00 лева. Съдът
констатира и че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса в производството с
определение на съда от 27.03.2023г., поради което и предвид изхода на спора на основание
чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна
такса в размер на 150,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл.1, ал. 3 от Договор за заем №
5880435/12.12.2022 г., сключен между /ФИРМА/, като заемател и А. Г. А., като
заемополучател, предвиждаща „такса експресно разглеждане на документи“ в размер на
106,47 лева.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл.4, ал. 2 от Договор за заем №
5880435/12.12.2022 г., сключен между /ФИРМА/, като заемател и А. Г. А., като
4
заемополучател, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 70,98 лева.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************* ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. А., ЕГН **********,
сумата в размер на 111,47 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за заем
№ 5880435/12.12.2022 г., сключен между /ФИРМА/, като заемател и А. Г. А., като
заемополучател.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************* ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. А., ЕГН **********,
сумата в размер на 300,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************* ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, БУЛСТАТ
***************, сумата в размер на 1440,00 лева, присъдено възнаграждение в хипотезата
на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски
районен съд, сумата в размер на 150,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.6
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5