Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 17.03.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 2090 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Е.К.С. против „Кераминженеринг“ АД.
В исковата молба се сочи, че страните били в
трудовоправни отношения на основание трудов договор от 19.10.2009 г. до
29.01.2020 г., като ищецът заемал длъжността „Началник на ремонтно звено
Транспорт“ при ответното дружество.
Със Заповед № 4/29.01.2020 г. трудовият му договор бил
прекратен на осн. чл. 328, ал.1, т.3 от КТ – намаляване обема на работа.
След прекратяване на договорното отношение на ищеца не
било изплатено част от трудовото му възнаграждение за м. януари 2020 г., а
именно сума в размер на 1015,69 лв. (частично била изплатена само сума в размер
на 750,11 лв. на 16.04.2020г.).
Върху неизплатения остатък се дължала и мораторна
лихва от 29.02.2020г. до 16.11.2020г. (датата на депозиране на исковата молба в
съда) в размер на 73,92 лв., а и законна такава – от датата на завеждане на
иска – 17.11.2020г. до окончателното й изплащане.
Твърди се, че не било изплатено и дължимото се на
ищеца, на основание чл. 220, ал.1 КТ, обезщетение за неспазен срок на
предизвестие в размер на едно брутно трудово възнаграждение, а именно – 1765,80
лв. Дължимата върху сумата мораторна лихва за периода 29.02.2020 г. –
16.11.2020г. била в размер на 128,51 лв., ведно със законната лихва от датата
на внасяне на исковата молба – 17.11.2020г., до окончателното й изплащане.
Ищецът сочи още, че не му било изплатено и обезщетение
на осн. чл. 224, ал.1 КТ, а именно – такова за неизползван платен годишен
отпуск за 2018г. – 16 дни, за 2019г. – 20 дни и за 2020 г. – 1 ден – общо сума
в размер на 2177,82 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
17.11.2020г. до окончателното й изплащане, а така също и мораторна лихва за
забава в размер на 176,65 лв. за периода 30.01.2020 г. до 16.11.2020г.
Следвало му се и обезщетение по чл. 222, ал.1 КТ,
доколкото за период от един месец след прекратяване на трудовия му договор, не
е започнал работа на друго място като е представил пред работодателя Декларация
вх. № 66/28.02.2020 г. На това основание следвало да му се заплати сума в
размер на 1765,80 лв. за периода 29.01.2020г. до 29.02.2020г., ведно със
законната лихва от 17.11.2020г. до окончателното й изплащане, както и мораторна
такава за периода 16.11.2020г. – 29.02.2020г. в размер на 128,51 лв.
Твърди се още, че към датата на прекратяване на процесния
трудов договор, ищецът бил с право на пенсия за осигурителен стаж в намален
размер по чл. 68а от КСО, като с разпореждане № **********/18.05.2020г. на ТП
на НОИ – гр. Кюстендил, считано от 12.05.2020г., бил пенсиониран и му била
отпусната пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68а от КСО. Поради изложеното, на осн. чл. 222, ал. 4, вр. с ал.
3 от КТ ответното дружество му дължало обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за 6 месеца, доколкото ищецът работил при ответната
страна повече от 10 години (10 години, 3 месеца и 20 дни). Освен това,
получаването на това обезщетение, гратификационно по характера си, не зависело
от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Налице били по
отношение на ищеца условията за ранно пенсиониране по чл. 68а КСО, като било
ирелевантно това, че отношението с ответната страна вече било прекратено. Дължимата на посоченото основание сума
възлизала общо на 10594,80 лв. ( 1765,80 лв. – брутното трудово възнаграждение за
последния пълен отработен месец – декември 2019г. x 6), ведно със законната лихва считано от
17.11.2020г. до окончателното й изплащане. Дължала се и мораторна лихва за
периода 20.06.2020 г. (датата, на която работодателят изпаднал в забава с оглед
получената от него на 19.06.2020г. покана за заплащане на дължимата сума) до
16.11.2020г. в размер на 441,45 лв.
Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да бъде
осъдено „Кераминженеринг“
АД, клон с. Багренци, с ЕИК: 1210388130010, седалище и адрес на управление с. Багренци,
общ. Кюстендил, представлявано от Л. И. В. да заплати на Е.К.С., ЕГН: **********,
с адрес: *** сумите, както следва:
-
1015,69 (хиляда и
петнадесет лева и шестдесет и девет стотинки), представляващи дължима сума за
трудово възнаграждение за м. януари на 2020г., на осн. чл. 128, т.2 от КТ,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
17.11.2020г. до окончателното й изплащане;
-
73,92 лв.
(седемдесет и три лева и деветдесет и две стотинки) - лихва за забава, считано
от 29.02.2020г. до датата на завеждане на исковата молба в съда – 16.11. 2020
г.
-
1765,80 лв. (хиляда
седемстотин шестдесет и пет лева и осемдесет стотинки) - обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ за
неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 17.11.2020г. до окончателното й
изплащане;
-
128,51 лв. (сто
двадесет и осем лева и петдесет и една стотинки) - лихва за забава, считано от 29.02.2020г.
до датата на завеждане на исковата молба в съда – 16.11. 2020 г.
-
1765,80 лв. (хиляда
седемстотин шестдесет и пет лева и осемдесет стотинки) - обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ за
оставане без работа за един месец, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 17.11.2020г. до окончателното й
изплащане;
-
128,51 лв. (сто
двадесет и осем лева и петдесет и една стотинки) - лихва за забава, считано от
29.02.2020г. до датата на завеждане на исковата молба в съда – 16.11. 2020 г.
-
10594,80 (десет
хиляди петстотин деветдесет и четири лева и осемдесет стотинки) – обезщетение
по чл. 222, ал.4 във вр. с ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 17.11.2020 г. до окончателното й изплащане;
-
441,45 лв.
(четиристотин четиридесет и един лева и четиридесет и пет стотинки) - лихва за
забава, считано от 20.06.2020г. до датата на завеждане на исковата молба в съда
– 16.11. 2020 г.
-
2177,82 (две хиляди
сто седемдесет и седем лева и осемдесет и две стотинки) – обезщетение по чл.
224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск за 37 дни, от които: за 2018г.
– 16 дни, за 2019г. – 20 дни и за 2020 г. – 1 ден, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.11.2020г. до окончателното й
изплащане;
-
176,65 лв. (сто
седемдесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки) – лихва за забава за периода
30.01.2020г. до датата на завеждане на исковата молба в съда – 16.11.2020г.
Претендират се и сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответната страна в
срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала писмен отговор.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния
представител на ищеца, а ответната страна не оспорва иска.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Липсва спор между страните, а това се
установява и от представените по делото писмени доказателства, в т.ч. приложен
към трудовото досие на ищеца Трудов договор № 00000000000074/19.10.2009 г., че
същите са се намирали в трудовоправни отношения, като ищецът заемал при
ответното дружество длъжността „н-к на ремонтно звено Транспорт“.
Със Заповед № 04/29.01.2020 г. на Изпълнителния
директор на ответното дружество трудовото правоотношение между страните било
прекратено на осн. чл. 328, ал.1, т.3 от КТ, считано от 29.01.2020 г.
От заверено копие на писмо изх. № 20061570/15.02.2019
г. на Изпълнителна агенция, Главна инспекция по труда, Дирекция „ИТ-гр.
Кюстендил“ се установи, че на работодателя са дадени задължителни предписания
за изплащане на трудовото възнаграждение, респ. на дължимите поради
прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца обезщетения в срок до
31.07.2020 г.
Видно от представеното заверено копие
на Авизо местен превод (л. 10 от делото), е че сума в размер 750,11 лв.,
представляваща възнаграждение за м.01.2020 г., е била изплатена от ответното
дружество на ищеца на 16.04.2020 г.
От представеното на л. 11 от делото
заявление е видно, че е изпратена до ответника покана за заплащане на ищеца на
обезщетение по чл. 222, ал.4 КТ във връзка с чл. 222, ал.3 от КТ, същата
получена на 19.06.2020 г.
Видно от Разпореждане № ********** ***
е, че на ищеца му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
считано от 12.05.2020г. в размер на 744,29 лв.
При така установените фактически обстоятелства по делото,
съдът приема от правна страна следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т.2 от КТ, чл. 220,
ал.1, чл. 222, ал.1, чл. 222, ал.4 във вр. с ал. 3 и чл. 224, ал.1 от с.к.,
както и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. Те са разгледани по правилата на Глава Тринадесета от ГПК – Основно производство
с оглед нормата на чл. 310, ал.
3 ГПК, т.к. са предявени няколко обективно съединени иска, поне един
от които подлежи на разглеждане по общия ред.
По аргумент на указаното в чл. 1, ал.2
от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само
като трудови. Те възникват по силата на предвидено в
закона юридическо основание (юридически факт), като съответните такива са
уредени в КТ.
В случая ищецът изрично основава претенциите си на
възникнало между страните трудово правоотношение, по силата на сключен Трудов договор от
19.10.2009г. Не се спори, че то е било прекратено със Заповед № 04/29.01.2020
г. на Изпълнителния директор на ответното дружество на осн. чл. 328, ал.1, т.3
от КТ. Липсва спор и досежно дължимостта на претендираните
суми, в т.ч. и относно техния размер.
По иска с правно основание чл.
128, т. 2 от Кодекса на труда (КТ): в съдебната практика е
застъпено становището, че съществена характеристика на трудовото правоотношение
е неговата възмездност, а основно задължение на работодателя, съгласно чл. 128 КТ,
е заплащането му, но за извършената от работника работа – така решение № 171 от
10.07.2013 г. по гр. д. № 843/2012 г. на IV г. о. Неговият размер се
определя от договора – спр. чл. 66 от КТ, а съгласно чл. 6 от
НАРЕДБА за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ)
то се състои от основната заплата и допълнителните трудови възнаграждения,
определени в КТ, в наредбата или друг нормативен акт.
При
посочените правни разрешения и с оглед доказателствата по делото е безспорно,
че ищецът е престирал труд при ответното дружество за процесния период. Не е
спорно и обстоятелството, че работодателят е заплатил само частично дължимото
се за м. януари 2020 г. трудово възнаграждение, като е останал задължен до
пълния му размер, а именно за сума от 1015,69 лв. Така, поради липса на оспорване, в т.ч. липса
на проведено насрещно доказване, което да погаси, изключи, прекрати или унищожи
субективното право на ищеца, претенцията му ще бъде уважена в пълен размер.
Като законна последица от горното ответникът следва да
бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на предявяване
на исковата молба в съда – 17.11.2020 г., до окончателното й изплащане, а и
такава за периода на изпадане на дружеството в забава (29.02.2020г.) до датата
на депозиране на молбата в съда (16.11.2020г.) в размер на 73,92 лв., по
дължимостта на която сума в посочения размер и за претендирания период
ответната страна не спори.
По иска с правно
основание чл. 220,
ал.1 от Кодекса на труда (КТ):
Съгласно
чл. 220, ал.1 от КТ,
страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие,
може да стори това и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи
на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
В
конкретния случай, че работодателят се е възползвал от правото си да не спази
срока на предвиденото от законодателя предизвестие от 30 дни, респ. че поради
това за него е възникнало задължение да обезщети работника на посоченото правно
основание, се установява и от самата процесна Заповед № 04/29.01.2020г. (спр.
л. 7 от делото). Така, ответната страна, въпреки вменената й доказателствена
тежест да установи заплащането на търсеното обезщетение, не го стори. Нещо
повече, не спори по обстоятелството, че такова не е платено и то именно в
претендирания от ищеца размер от 1765,80 лв., поради което и претенцията ще бъде
уважена в цялост, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на исковата молба в съда (17.11.2020г.) до окончателното й
заплащане, както и такава в размер на 128,51 лв. за периода 29.02.2020 г. до
16.11.2020г., по дължимостта на която сума отново не се спори.
По иска с правно
основание чл. 222, ал.1 от Кодекса на труда КТ):
Разпоредбата
на чл. 222, ал.1 от Кодекса на труда предвижда задължение на работодателя да
обезщети работника или служителя при прекратяване на трудовото му
правоотношение на изрично и изчерпателно посочени в нормата основания. Сред тях
са и „намаляване обема на работа“, на каквото именно основание е прекратено и
процесното трудово правоотношение, като резултат от което ищецът е останал без
работа. Това е което обосновава
дължимостта на претенцията в тази си част. Досежно размера на същата, а именно
такъв от 1765,80 лв. ответната страна не спори, като претендираният такъв е
съобразен и със законодателните изисквания досежно максималния период на
оставане на работника или служителя без работа, релевантен за целите на
сочената разпоредба (не повече от един месец). Сумата е дължима ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда (17.11.2020г.)
до окончателното й заплащане, както и такава в размер на 128,51 лв. за периода
29.02.2020 г. до 16.11.2020г., по дължимостта на която отново липсва оспорване
от работодателя.
По иска с правно
основание чл. 222, ал.4 във вр. с ал. 3 от Кодекса на труда (КТ).
Съгласно
чл. 222, ал. 3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като
работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10
години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се
изплаща само веднъж. Съгласно ал. 4 на текста, алинея 3 се прилага и когато при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на
условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален
размер по чл. 68а от КСО.
В
случая работодателят не спори по наличието на който и да е от елементите от
фактическия състав на сочената разпоредба, а именно – че ищецът е отговарял на
условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в
намален размер по чл. 68а КСО към момента на прекратяване на трудовото му
правоотношение (29.01.2020 г.), както и че към същия момент С. е имал над 10
години (10 години 3 месеца и 10 дни) трудов стаж в ответното търговско
дружество. Както вече се посочи, основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение е ирелевантно за дължимостта на обезщетението. Поради изложеното,
претенцията на ищеца в тази си част също ще бъде уважена и то в заявения размер
на 10594,80 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда (17.11.2020г.) до окончателното й заплащане, както и такава в
размер на 441,45 лв. за периода 20.06.2020 г. (датата, следваща деня на
получената покана за заплащане на дължимата сума – спр. гърба на л. 11 от делото)
до датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.11.2020 г.
По иска с правно
основание чл.
224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ): За да възникне парично вземане за
заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, следва да са проявени в обективната действителност две материални
предпоставки – 1. да е прекратено трудовото правоотношение и 2. работникът или
служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за
календарната година на прекратяването или за предходни години.
Фактът, че е
прекратено трудовото правоотношение и че са се полагали съответния брой работни
дни платен годишен отпуск, следва да бъде установен от ищеца, а задължението за
установяване на обстоятелството, че е ползвал полагащия му се отпуск, респ. че
дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск е заплатено принадлежи
на ответника – работодател.
Тук страните
не спорят, че процесното трудово правоотношение е прекратено, като това се
установява и от приетите по дело писмени доказателства. Ответното дружество не
ангажира други такива, от които да се установи ползването на този вид отпуск,
поради което, с оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме, че полагащият
се платен годишен отпуск не е ползван. В тази връзка ответната страна не
навежда каквито и да е оспорвания, поради което претенцията ще бъде уважена в
размера, в който е заявена, а именно – 2177,82 лв. за неползван платен годишен
отпуск от 37 дни, от които: за 2018г. – 16 дни, за 2019г. – 20 дни и за 2020 г.
1 ден. Сумата на общо основание се дължи ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда (17.11.2020г.) до окончателното й
изплащане, а и такава в размер на 176,65 лв. за периода 30.01.2020г. до 16.11.2020г. по
дължимостта на която сума в посочения размер и за претендирания период
ответната страна не спори.
По следващите се държавни такси и разноски: Работникът или служителят е
освободен от такси и разноски в производството по трудови спорове, на основание
чл. 359 от КТ, доколкото обаче той не е станал причина да се направят разноски
от насрещната страна по делото, в който случай те се дължат. С оглед
изложеното и на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса
по делото, а именно сумата от 901,47 лева.
С оглед изхода от делото и на осн. чл. 78, ал.1
от ГПК, на ответното дружество следа да бъдат възложени и сторените от ищеца по
делото разноски, а именно такива в размер на 1050,00 лв., представляващи
заплатен адвокатски хонорар (спр. л. 6 от делото).
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Кераминженеринг“ АД, клон с. Багренци, вписано
в ТР при АВ с ЕИК: 1210388130010, със седалище и адрес на управление с.
Багренци, общ. Кюстендил, представлявано от Л. И. В., ДА ЗАПЛАТИ на Е.К.С.,
ЕГН: **********, с адрес: *** сумите, както следва:
-
1015,69 (хиляда и
петнадесет лева и шестдесет и девет стотинки), представляващи дължима сума за
трудово възнаграждение за м. януари на 2020г., на осн. чл. 128, т.2 от КТ,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
17.11.2020г. до окончателното й изплащане;
-
73,92 лв.
(седемдесет и три лева и деветдесет и две стотинки) - лихва за забава, считано
от 29.02.2020г. до датата на завеждане на исковата молба в съда – 16.11. 2020
г.
-
1765,80 лв. (хиляда
седемстотин шестдесет и пет лева и осемдесет стотинки) - обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ за
неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 17.11.2020г. до окончателното й
изплащане;
-
128,51 лв. (сто
двадесет и осем лева и петдесет и една стотинки) - лихва за забава, считано от
29.02.2020г. до датата на завеждане на исковата молба в съда – 16.11. 2020 г.
-
1765,80 лв. (хиляда
седемстотин шестдесет и пет лева и осемдесет стотинки) - обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ за
оставане без работа за един месец, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 17.11.2020г. до окончателното й
изплащане;
-
128,51 лв. (сто
двадесет и осем лева и петдесет и една стотинки) - лихва за забава, считано от
29.02.2020г. до датата на завеждане на исковата молба в съда – 16.11. 2020 г.
-
10594,80 (десет
хиляди петстотин деветдесет и четири лева и осемдесет стотинки) – обезщетение
по чл. 222, ал.4 във вр. с ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 17.11.2020 г. до окончателното й
изплащане;
-
441,45 лв.
(четиристотин четиридесет и един лева и четиридесет и пет стотинки) - лихва за
забава, считано от 20.06.2020г. до датата на завеждане на исковата молба в съда
– 16.11. 2020 г.
-
2177,82 (две хиляди
сто седемдесет и седем лева и осемдесет и две стотинки) – обезщетение по чл.
224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск за 37 дни, от които: за 2018г.
– 16 дни, за 2019г. – 20 дни и за 2020 г. – 1 ден, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.11.2020г. до окончателното й
изплащане;
-
176,65 лв. (сто
седемдесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки) – лихва за забава за периода
30.01.2020г. до датата на завеждане на исковата молба в съда – 16.11.2020г.
ОСЪЖДА Кераминженеринг“ АД, клон с. Багренци, вписано
в ТР при АВ с ЕИК: 1210388130010, със седалище и адрес на управление с.
Багренци, общ. Кюстендил, представлявано от Л. И. В., ДА ЗАПЛАТИ на
Държавата, по сметка на ВСС, чрез сметката на Кюстендилски районен съд,
следващата се държавна такса в размер на 901,47 лв. (деветстотин и един лева и четиридесет и седем стотинки), както
и 5,00 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „Кераминженеринг“ АД,
клон с. Багренци, вписано в ТР при АВ с ЕИК: 1210388130010, със седалище и
адрес на управление с. Багренци, общ. Кюстендил, представлявано от Л. И. В., ДА
ЗАПЛАТИ на Е.К.С., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на 1050,00 лв. (хиляда и петдесет лева), за
сторени по делото разноски.
Решението ПОДЛЕЖИ на
обжалване пред Окржен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от датата на
съобщаването му.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните (по
общите указания на чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия
при районен съд – Кюстендил:
________________