№ 28
гр. Разград , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20213300500027 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 356 от 29.12.2020 г. по гр.д № 1652/2020 г. по описа на
РС - Разград, съдът е постановил следното:
ИЗМЕНЯ РАЗМЕРА на ежемесечната парична издръжка, която Х. Т.
Г., ЕГН ********** от с.Езерче, общ.Цар Калоян, обл.Разград, ул. Хан
Кубрат № 3 заплаща на непълнолетното си дете У. Х. Г., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своята майка С. З. К., ЕГН **********
и двамата от с.Езерче, общ.Цар Калоян, ул. Опълченска № 6 въз основа на
съдебно решение по гр.д.№63/2006 г. и гр.д.№985/2013 г. по описа на Районен
съд – Разград от 100 лв. на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, считано от
13.10.2020 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
настъпване на обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване и
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за увеличаване размера на издръжката в останалата му
част до първоначално предявения размер от 300 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта
за издръжката.
ОСЪЖДА Х. Т. Г., ЕГН ********** от с.Езерче, общ.Цар Калоян,
обл.Разград, ул. Хан Кубрат № 3 ДА ЗАПЛАТИ на У. Х. Г., ЕГН **********,
1
действащ лично и със съгласието на своята майка С. З. К., ЕГН **********
и двамата от с.Езерче, общ.Цар Калоян, ул. Опълченска № 6 сумата 300 лв. /
триста лева/ за направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждениe.
ОСЪЖДА Х. Т. Г., ЕГН ********** от с.Езерче, общ.Цар Калоян,
обл.Разград, ул. Хан Кубрат № 3 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд -
Разград държавна такса в размер на 216 лв. / двеста и шестнадесет лева /
върху увеличения размер на издръжката.
Недоволен от това решение в ЧАСТТА, с която размера на
издръжката е увеличен над 180 лв. до размера от 250 лв. и в частта му за
разноските, останал жалбоподателят Х. Т. Г., който чрез пълномощника си
адвокат Н.Й. от АК – Разград, го обжалва. В жалбата се правят оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност. Иска се от въззивния съд да отмени
обжалвания съдебен акт, в частта му с която иска е уважен за сумата над 180
лв. до присъдения размер от 250 лв. и се постанови решение с което исковата
претенция над 180 лв. до присъдената сума от 250 лв. да бъде отхвърлена,
като неоснователна и недоказана. Излага подробни съображения. Относно
решението, в частта му за разноските сочи, че въпреки че съдът частично е
уважил и частично отхвърлил исковата претенция, то неправилно е осъдил
ответника да заплати на ищеца изцяло направените разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., а не съразмерно с уважената
част от исковата претенция. Сочи, се че на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, ответникът е
имал право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, но такива не
са му присъдени. Позовава се и на нормата на чл. 78, ал.2 ГПК, като сочи, че
не дължи разноски, тъй като с поведението си не е не е дал повод за
завеждане на делото. Претендира присъждане на разноски, на осн. чл. 78, ал.3
ГПК.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, другата страна чрез пълномощника си
адвокат Н.Х. от АК – Разград, е депозирала отговор на жалбата. Намира
същата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Излага подробни съображения.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателят при
редовност в призоваването не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат
Н.Й. от АК – Разград, която поддържа жалбата и излага допълнителни
съображения.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, при редовност в
призоваването, въззиваемият /непълнолетен/ не се явява. Явява се
пълномощникът му адвокат Н.Х. от АК – Разград, който поддържа отговора
на жалбата и излага допълнителни съображения за неоснователността на
2
жалбата.
За контролиращата страна Дирекция социално подпомагане – Разград,
при редовност в призоваването, не се явява представител. Същата депозира
доклад, на осн. чл. 15, ал.6 ЗЗДет.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като
отговаря на изискванията на чл. 261 ГПК, поради което същата е допустима.
При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното:
Първоинстанционният съд бил сезиран с иск с правно основание чл.
150 във вр. с чл. 143, ал.2 СК, подаден от У. Х. Г., действащ лично и със
съгласието на своята майка С. З. К., с която е предявен иск срещу Х. Т. Г. за
увеличение на ежемесечната парична издръжка, присъдена по с Решение №
255 от 05.08.2013г. по гр.д. № 985/2013 г. по описа на РС Разград, влязло в
сила на 20.08.2013г., от 100 лв. на 300 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба – 13.10.2020г. , ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
Като изменение на обстоятелствата сочи повишаване на нуждите на
детето с оглед по-високата възраст. Твърди, че доходът на майката е
недостатъчно, за да осигури сама издръжката на детето, както и че ответникът
работи и реализира доходи.
В подадения по реда на чл. 131, ал.1 ГПК отговор ответникът счита
иска за допустим, но неоснователен. При условие на евентуалност, намира
иска за частично основателен – до размера на 155 лв.
За да постанови обжалваният съдебен акт, Първоинстанционният
районен съд, приел за установена следната фактическа обстановка:
У. Х. Г. е роден на 08.06.2005 г. в гр.Разград. Негови родители са С.З.
Г. и Х. Т. Г..
С решение № 8 от 21.07.2006г. по бр.д.№ 63/2006 г., влязло в сила на
18.08.2006г., Районен съд - Разград е прекратил бракът между двамата
родители и е предоставил упражняването на родителските права по
отношение на детето на майката. Със същото решение е осъдил бащата да
заплаща ежемесечна парична издръжка в размер на 40 лв.
С Решение № 255 от 05.08.2013г. по гр.д. № 985/2013 г. по описа на РС
Разград, влязло в сила на 20.08.2013г., е изменен размерът на издръжката на
100 лв., считано от 13.06.2013 г.
Към настоящия момент У. е ученик в 9 – ти клас в Професионална
гимнация по икономика „Роберт Шуман“ гр. Разград в специалност
3
„Спедиция, транспортна и складова логистика“, с дневна форма на обучение.
Майката С.З. Г. е регистрирана като безработна в Агенцията по
заетостта. Същата има и още едно дете — Я. Зюлкярова Мехмедова, ЕГН
**********, родена на 22.06.2018 г. С решение по гр.д.№881/2020 г. на
Районен съд — Разград е утвърдено споразумение между родителите на Я., с
което упражняването на родителските права се предоставя на бащата, а
майката се задължава да заплаща ежемесечна парична издръжка в размер на
180 лв.
Бащата Х.Г. работи в Кралство Швеция като дистрибутор на вестници
със заетост 15,33% за времето от 02,00 до 06,00 часа при средно нетно
заплащане 4 807 крони месечно. И той има друго дете, което не е навършило
пълнолетие – А. Г., ЕГН **********, родена на 11.09.2008 г., както и
пълнолетна дъщеря Ю.Х. Г., ЕГН **********. По отношение на А.
родителските права се упражняват съвместно от ответника и майката /в този
смисъл е представеното по делото решение за прекратяване на брака/. На
14.08.2006 г. ответникът е сключил договор за кредит с „Обединена
Българска банка“АД за ремонт и строителство за сумата 30 000 лв. Съшият е
с прекъснати здравноосигурителни права в Република България от 2015 г.
Според показанията на свид.Е. К., баба на У. по майчина линия, С.К.
не успява да се справи с издръжката на детето. Тъй като У. учи в гр.Разград и
пътува ежедневно, имал нужда от поне 10 лв. джобни на ден, както и от
средства, за да продължи на тренира борба. Според същата свидетелка
майката не можела да почне работа, тъй като другото дете - Я., била хронично
болна и периодично се налагало да влиза в болница и майката да я
придружава. До м.май 2020 г. свидетелката работела в чужбина и помагала на
дъщеря си, но сега и тя била без работа.
При тази фактическа установеност, Първоинстанционният районен съд
постановил обжалвания съдебен акт.
Пред въвзивната инстанция бе разпитана в качеството на свидетел
Ю.А. Г. – баба на детето У. по бащина линия, респективно майка на
ответника. Същата сочи, че синът й - ответникът още от 2003г. живее и
работи в Швеция, където през 2018г. си закупил и къща. Работел като
пощальон, но не знае каква заплата получава. Ответникът всеки месец по
банковата сметка на свидетелката превеждал пари за издръжка на ищеца, като
свидетелката от своя страна, след като ги обръщала от чуждата валута в
български лева, с пощенски запис ги превеждала в полза на ищеца. Освен
ищеца ответникът имал още две деца – дъщери – едната на 22г., а другата на
13 г. По-малката дъщеря живеела една седмица при баща си и една седмица
при майка си, тъй като ответникът и майката на детето се развели. Детето У. и
майка му живеели в къщата на родителите на последната в с. Езерче. У. учел
в училище по икономика в гр. Разград, като за целта ежедневно пътувал с
4
автобус. Детето и баща му поддържали контакт като се чували по телефон, а
през м. март 2020г., когато ответникът се е бил върнал в РБ, двамата били
заедно.
Видно от представения пред въззивната инстанция Доклад от ДСП-
Разград по чл. 15, ал.6 ЗЗДет., е че детето се отглежда в семейна среда от
своята майка. То се развива в нормите за възрастта си и адекватно се
задоволяват потребностите му. С нарастване на възрастта същото се нуждае
от по- големи разходи за отглеждане, обучение и възпитание. Майка му е
регистрирана в ДБТ Разград от 04.08.2020г. с право на обезщетение. За м.
януари 2021г. й е изплатено парично обезщетение за безработица в размер на
300.80 лв.
Видно от писмо от ДСП - Разград, за ищеца се изплащат месечни
семейни помощи по реда на чл. 7, ал.1 от Закона за семейните помощи за деца
в размер на 45 лв. месечно. Помощите се изплащат на майката на детето.
Видно от справката от НАП, че бащата на ищеца е собственик на
недвижим имот – земя и сграда с оценка 4 756.80 лв., на адрес 7274, с. Езерче,
ул. Хан Кубрат № 2.
Видно от справка от НАП, е че майката на ищеца е собственик на
недвижим имот – земя и сграда с оценка 3 070.40 лв., на адрес 7274, с. Езерче,
ул. Вежен № 2 /адреса съвпада с настоящия й адрес/, както и е собственик на
МПС – л.а. Марка Опел, модел Тигра.
Настоящият състав, след като взе предвид доводите и становищата на
страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по
реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон, по свое
убеждение, прие за установено следното:
Въззивният съд изцяло споделя установената в първоинстанционното
производство фактическа обстановка, като не счита за необходимо да я
преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК. Същата се
установява от събраните в хода на съдебното производство доказателства.
Съобразно тази фактическа установеност въззивния съд достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата относно иска по чл. 150 СК е неоснователна.
Въззивният съд изцяло споделя правните изводи на
първоинстанционния съд, изложени в мотивите на обжалвания съдебен акт,
не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание
чл. 272 ГПК.
С оглед наведените в жалбата оплаквания и доводи, следва да се
отбележи и следното:
5
Изводите на първоинстанционния съд за основателност на исковата
претенция в приетия размер са правилни, кореспондират на доказателствената
съвкупност, и се споделят от настоящият съдебен състав. Съгласно
разпоредбата на чл. 150 СК, за да бъде уважен предявеният иск за изменение
на дължимата издръжка, като в настоящият случай се иска увеличението й, е
необходимо да настъпи изменение в някое от обстоятелствата, въз основа на
които е бил определен размерът й. Според нормата на чл. 142 СК този размер
се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на
издръжка и възможностите на задълженото лице-величини, които не са
константни, а търпят промяна във времето. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, ищецът в първоинстанционното
производство е следвало, посредством пълно и главно доказване, да изясни
основния факт на доказване, а именно, че след влизане в сила на решението, с
което е определена издръжката му, е настъпила промяна в обстоятелствата по
чл. 142, ал. 1 СК-нарастването на собствените му потребности и/или
нарастване на материалните възможности на родителя, от когото се търси
издръжката. Следва да се отбележи, че липсва законово изискване тези
изменения в потребностите на имащия право на издръжка и възможностите
на задълженото за издръжка лице да бъдат установени кумулативно.
Достатъчно за уважаването на иска по чл. 150 СК е да се установи изменение
само на едно от тези обстоятелства. В случая по делото е установено
нарастване на обичайните потребности на въззиваемата, както и нарастване на
материалните възможности на въззивника.
Несъмнено е, че от определянето на първоначалната издръжка с
посоченото решение, тя останала непроменена в продължение на 7 години.
Несъмнено е, че поради израстването на въззиваемия са налице трайни и
съществени изменения в потребностите му (за задоволяване на базисните му
нужди от храна, облекло, медицинско обслужване, образователни, социално -
културни и други), както и на необходимите за задоволяването им средства.
Тези факти (изменените потребности на детето и необходимите за
задоволяването им средства) настоящият съдебен състав намира за ноторно
известни и неподлежащи на доказване. Предвид изложеното, налага се
извода, че са налице трайни и съществени изменения на нуждите на
въззиваемия, обуславящи основателност на исковата претенция в уважената
част, а изложените в тази насока в жалбата доводи се явяват неоснователни.
Изцяло несъстоятелни са доводите на жалбоподателя за неправилност
на изводите на първоинстанционният съд досежно размера на необходимата
издръжката на ищеца, както и относно собствените му материални
възможности.
Настоящият съдебен състав намира, че общата сума, необходима за
месечната издръжка на ищеца е в размер на 450 лв., като
Първоинстанционният съд правилно е разпределил същата между
6
родителите. Следва да се отчете, че непосредствените грижи за отглеждането
на детето се полагат само от майката, в чиято личност е съсредоточено
упражняването на родителските права.
Изводите на първоинстанционния съд, че при тези материални
възможност, въззивникът е в състояние да заплаща определената издръжка в
размер на 250 лева са правилни и се споделят от настоящият съдебен състав.
Участието на въззивника в издръжката на ищеца следва да е такова, че да
осигури оптимални условия за неговото развитие, а от друга страна, следва да
е в такъв размер, какъвто той би предоставял, ако живееше в едно
домакинство с него.
Както вече се посочи, за уважаването на исковата претенция не е
необходимо кумулативното наличие на трайно, съществено изменение на
нуждите на имащия право на издръжка и такова изменение в материалните
възможности на задължения за издръжката му родител. Събраните в
първоинстанционното производство доказателства категорично сочат, че
нуждите на ищеца, при определянето на първоначалната издръжка,
съществено и трайно са се увеличили.
Действително с т.2 от Постановление № 5 от 30.XI.1981 г., Пленум на
ВС, докладчик Виолета Христова, предвиждащо че: „Месечните добавки за
деца следва де се включат като доход на родителя, при когото са децата,
от който доход да се определи възможността му да заплаща издръжка.“
За ищеца се изплащат месечни семейни помощи за деца по реда на
чл.7, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца в размер на 45 лв. месечно и
същите се получават от майката. Действително, Първоинстанционният съд не
е включил тези помощи в дохода на майката, но съдът намира, че това не би
могло да промени крайния изход на делото. Това е така, тъй като видно от
приетия във въззивното производство Доклад от ДСП – Разград, на осн. чл.
15, ал.6, ЗЗДет, неоспорен от страните, е че за детето са необходими и
допълнителни разходи за спортуване и извънкласни занимания /непосочени в
първоинстанционното производство/.
Видно от показанията на водения от ответника свидетел Г. /майка на
ответника/, неоспорени от страните, е че ответникът още през 2018г. е
закупил къща в Швеция. Това противоречи на възраженията на ответника -
жалбоподател, че няма собствено жилище в Швеция, поради и което живее
под наем. Безспорно, е че ответникът не живее в притежавания от него имот
в РБ, поради което ответникът би могъл да го ползва по начин, по който
да добива граждански плодове. Така и Решение № 341 от 16.01.2013 г. на
СГС по в. гр. д. № 7234/2012 г.
Съгласно Постановление № 5 от 16. XI. 1970 г. на Пленума на ВС и
практиката на ВКС (Решение № 280/28.09.2011 г. по гр. д. № 1654/2010 г., ІІІ
г.), усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на детето се
7
вземат предвид при определя размера на издръжката, която този родител
дължи.
Следва да се отбележи, че непосредствените грижи за детето налагат
не само физическото полагане на грижи за него и за задоволяване на неговите
базисни нужди, но и често налага допълнителни разходи, над определената
месечна издръжка, касаещи лечението, образованието или други негови
нужди. Така и Решение № 1559 от 6.03.2012 г. на СГС по в. гр. д. №
11066/2011 г., Решение № 2607 от 17.04.2012 г. на СГС по в. гр. д. №
8455/2011 г., Решение № 1638 от 9.03.2012 г. на СГС по в. гр. д. № 12465/2011
г. В този смисъл възражението на въззивника, който е напълно освободен от
непосредствените грижи за детето, че майката следва има по- големи
възможности за издръжка от приетите от първоинстанционния съд, са изяло
неоснователни
Действително, към момента на постановяване на обжалваното решение
Минималната работна заплата не е била 650 лв., както е приел
първоинстанционния съд. Тогава МРЗ е била 610 лв., съгласно ПМС №
350/19.12.2019 г. От 01.01.2021г. обаче МРЗ е вече 650 лв., съгласно ПМС №
331/26.11.2020 г., което обстоятелство се взема в предвид от въззивния съд, на
осн. чл. 235, ал.2 ГПК.
В хода на въззивното производство не се събраха такива доказателства,
които да разрушат убеждението на въззивния съд в правилността на
обжалваното решение. Съдът не констатира противоречие на същото с
материалния закон, както и съществени процесуални нарушения, допуснати в
производството пред Първоинстанционния съд. Решението е мотивирано,
като правните изводи кореспондират на установените фактически
обстоятелства. Събраните доказателства са обсъдени в своята съвкупност и с
оглед относимостта си към предмета на доказване.
Съобразно изложеното и поради съвпадение на крайните изводи на
въззивния съд, с тези на първоинстанционния съд, настоящият въззивен
състав намира, че първоинстанционното Решение следва да бъде потвърдено
в обжалваната част, досежно иска по чл. 150 СК.
Относно разноските.
Съдът намира, за основателна жалбата срещу първоинстанционното
решение в частта му за разноските /вж. и Определение № 799 от 19.12.2014 г.
на ВКС по ч. т. д. № 2098/2014 г., II т. о., ТК/.
С оглед частичното уважаване и частичното отхвърляне на исковата
претенция, и направеното, и от двете страни искане за присъждане на
разноски с представяне на доказателства за извършването им, то право на
разноски пред първоинстанционният съд са имали и двете страни. Ето защо,
неправилно съдът е присъдил разноски само в полза на ищеца, и то в пълен
8
размер на заплатеното адвокатско възнаграждение, а не съразмерно с
уважената част от иска.
При този изход на процеса и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
дължи на ищеца деловодни разноски в първоинстанционното производство
съобразно уважената част от исковете - в размер на 225 лв., поради което до
този размер решението следва да се потвърди, а за разликата над 225 лв. до
присъдения размер от 300 лв. решението следва да се отмени, като за тази
разлика искането за разноски следва да се отхвърли като неоснователно.
Съобразно отхвърлената част от иска и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът дължи на ответника деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 125 лв. в първоинстанционното производство,
като за разликата до пълния размер на претендираното адвокатско
възнаграждение от 500 лв., искането следва да се отхвърли като
неоснователно.
Неоснователно е възражението на ответника, че в случая приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК, тъй като не е дал повод за
завеждане на делото. За пълнота следва да се отбележи, че съгласно тази
норма, освен признание на иска е необходимо и кумулативно предвидено
условие – ответникът да признае иска. Последното не е налице, тъй като
ответникът още с отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК е оспорил иска
като неоснователен и недоказан.
Мотивиран от изложеното, съдът, на основание чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 356 от 29.12.2020 г. по гр.д № 1652/2020
г. по описа на РС - Разград, в следните части: В ЧАСТТА - за разликата над
180 лева до 250 лева, която сума Х. Т. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. Разград, ж.к. Орел № 7, вх. Г, ет. 4, ап. 12, с настоящ адрес Швеция, със
съдебен адрес с.Езерче, общ.Цар Калоян, обл. Разград, ул. Хан Кубрат № 3
ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетното си дете У. Х. Г., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своята майка С. З. К., ЕГН ********** и
двамата от с.Езерче, общ.Цар Калоян, ул. Опълченска № 6, както и В
ЧАСТТА с която са присъдени разноски в полза на У. Х. Г., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своята майка С. З. К., ЕГН ********** до
размера на 225 лв.
ОТМЕНЯ Решение № 356 от 29.12.2020 г. по гр.д № 1652/2020 г. по
описа на РС - Разград ЧАСТТА в която Х. Т. Г., ЕГН ********** е осъден ДА
ЗАПЛАТИ на У. Х. Г., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
своята майка С. З. К., ЕГН ********** за направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждениe за разликата над 225 лв. до присъдения размер от
9
300 лв., като вместо ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ искането на У. Х. Г., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на своята майка С. З. К. за
разноски в първоинстанционното производство за разликата над 225 лв. до
пълния размер от 300 лв., като неоснователно.
ОСЪЖДА У. Х. Г., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието
на своята майка С. З. К., ЕГН ********** и двамата от с.Езерче, общ.Цар
Калоян, ул. Опълченска № 6 ДА ЗАПЛАТИ на Х. Т. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Разград, ж.к. Орел № 7, вх. Г, ет. 4, ап. 12, с настоящ
адрес Швеция, със съдебен адрес с.Езерче, общ.Цар Калоян, обл. Разград, ул.
Хан Кубрат № 3, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 125 /сто
двадесет и пет/ лева, представляващи разноски в първоинстанционното
производство за заплатено адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ
искането му за присъждане на разноски за разликата над 125 лв. до пълния
размер от 500 лв. като неоснователно.
В останалата му част Решение № 356 от 29.12.2020 г. по гр.д №
1652/2020 г. по описа на РС - Разград е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл. 280,
ал.3, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10