Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 13.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 600 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са от ищеца “М.” ЕООД, ЕИК ********против ответника “Е.” ООД, ЕИК *******, искове с правно основание чл. 345, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 232, ал. 2, предл. второ от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 12 791,81 лева, представляваща заплатени от ищеца за сметка на ответника разноски по застраховка “Автокаско” (застрахователни премии) по повод на лек автомобил “Б.К.ГТ С.” с номер на шаси: SCBCF63W28C056453, с рег. № *******– предмет на договор за отдаване на употребявани автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне правото на собственост, сключен на 23.02.2017 г. между “М.” ЕООД като лизингодател и “Е.” ООД като лизингополучател, по фактури № **********, № **********, № ********** и № **********, издадени от “М.” ЕООД, за сумата от 16 081,80 лева, представляваща неустойка по чл. 58 от сключения между страните договор за забавено плащане на дължими месечни лизингови вноски по фактури № **********, № **********, № **********, № **********, № ********** и № **********, издадени от “М.” ЕООД, и за сумата от 26 363,61 лева, представляваща неустойка по чл. 66 от сключения между страните договор за прекратяване на лизинговото правоотношение.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен на 23.02.2017 г. договор за отдаване на употребявани автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне правото на собственост, с предмет – отдаване на лизинг на лек автомобил “Б.К.ГТ С.” с номер на шаси: SCBCF63W28C056453, с рег. № *******. Твърди, че в приложение № 2 и приложение № 3 към процесния договор са определени условията по отпуснатия финансов лизинг – първоначална вноска в размер на 20 451,68 евро и 11 месечни вноски по 2 695 евро (или 5 272,72 лева по фиксинга на БНБ), дължими до 5-то число на текущия месец.
Твърди, че “М.” ЕООД е изпълнило изцяло задълженията си по гореописания договор. Твърди, че от м. юни 2017 г. ответникът “Е.” ООД е преустановил договорените между страните плащания, в това число дължимите лизингови вноски и застрахователни премии за автомобила.
Твърди, че съгласно чл. 33 вр. с чл. 40 от процесния договор ответникът лизингополучател дължи застрахователните премии по сключените по отношение на автомобила застраховки, включително “Каско”, ако същият не заплати дължимите застрахователни премии, лизингодателят може да извърши плащането за сметка на лизингополучателя. Ищецът твърди, че дължимите и незаплатени от лизингополучателя суми за възстановяване на заплатените от ищеца разноски са в общ размер на 12 791,81 лева, от които:
- сумата от 3 197,96 лева по фактура № **********, издадена от “М.” ЕООД, с падеж 24.03.2017 г.;
- сумата от 3 197,96 лева по фактура № **********, издадена от “М.” ЕООД, с падеж 22.06.2017 г.;
- сумата от 3 197,96 лева по фактура № **********, издадена от “М.” ЕООД, с падеж 25.09.2017 г.;
- сумата от 3 197,96 лева по фактура № **********, издадена от “М.” ЕООД, с падеж 19.12.2017 г.
Твърди, че в случая падежът е датата, на която ищецът е заплатил вноската по застраховката към застрахователя и от този момент сумата подлежи на възстановяване от страна на ответника лизингополучател.
Ищецът твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 58 от процесния договор,
при забава за плащане на дължими по договора суми (лизингови вноски, лихви по
погасителния план, данъци, такси, глоби, застраховки и други),
лизингополучателят дължи заплащането на договорна неустойка в размер на 0,5%
върху стойността на дължимата и неизплатена сума за времето на просрочието.
Твърди, че ответникът дължи неустойка по чл. 58 от договора в общ размер на 16 081,80 лева, от които:
- сумата от 4 692,72 лева – неустойка за периода от 06.06.2017 г. до 30.11.2017 г. върху неплатената вноска за м. юни 2017 г. в размер на 5 727,72 лева, съгласно фактура № **********, издадена от “М.” ЕООД;
- сумата от 3 901,81 лева – неустойка за периода от 06.07.2017 г. до 30.11.2017 г. върху неплатената вноска за м. юли 2017 г. в размер на 5 727,72 лева, съгласно фактура № **********, издадена от “М.” ЕООД;
- сумата от 3 084,54 лева – неустойка за периода от 06.08.2017 г. до 30.11.2017 г. върху неплатената вноска за м. август 2017 г. в размер на 5 727,72 лева, съгласно фактура № **********, издадена от “М.” ЕООД;
- сумата от 2 267,27 лева – неустойка за периода от 06.09.2017 г. до 30.11.2017 г. върху неплатената вноска за м. септември 2017 г. в размер на 5 727,72 лева, съгласно фактура № **********, издадена от “М.” ЕООД;
- сумата от 1 476,36 лева – неустойка за периода от 06.10.2017 г. до 30.11.2017 г. върху неплатената вноска за м. октомври 2017 г. в размер на 5 727,72 лева, съгласно фактура № **********, издадена от “М.” ЕООД;
- сумата от 659,09 лева – неустойка за периода от 06.11.2017 г. до 30.11.2017 г. върху неплатената вноска за м. ноември 2017 г. в размер на 584,03 лева, съгласно фактура № **********, издадена от “М.” ЕООД.
Ищецът твърди, че на 24.10.2017 г. е изпратил до ответника уведомление за запллащане на дължимите лизингови вонски, начислената неустойка за забава по чл. 58 от договора и възстановяване на застрахователните премии по застраховка “Гражданска отговорност” и застраховка “Каско”. Твърди, че същото е било отправено до адреса на управление на ответното дружество и пратката е върната като непотърсена от адресата. Твърди, че е изпратено и второ уводомление на 15.11.2017 г., получено от ответника на 17.11.2017 г. Твърди, че във второто уведомление е отправено до ответното дружество изявление за прекратяване на договора, ако последното не заплати дължимите суми до края на месеца. Твърди, че плащане не е извършено от ответника в дадения срок. Твърди, че с оглед на това, считано от 01.12.2017 г., процесният договор е прекратен едностранно от лизингодателя ищец, поради неизпълнение на договорните задължения от страна на “Е.” ООД.
Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 66 от сключения между страните договор, при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя същият дължи неустойка в размер на пет лизингови вноски. Твърди, че доколкото лизинговото правоотношение е прекратено по вина на лизингополучателя ответник, то последният дължи на лизингодателя ищец неустойка в размер на пет лизингови вноски, възлизащи в общ размер на 26 363,61 лева.
Ищецът претендира направените разноски по настоящото дело и в обезпечителното производство.
В дадения срок ответникът “Е.” ООД
не е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът прави
искане да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът констатира, че ответникът по делото е редовно уведомен, същият не е подал в срок отговор на исковата молба, не се е явил в проведеното на 10.11.2020 г. съдебно заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Като взе предвид горното и направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съдът намира, че са налице предвидените в чл. 238, ал. 1 от ГПК предпоставки.
Съдът констатира, че при връчване на исковата молба с разпореждането по чл.367 от ГПК от 05.06.2020 г. на ответника са указани последиците от неподаване в срок на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото съдебно заседание, с оглед на което са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Въз основа на изложените от ищеца обстоятелства в исковата молба, при преценка на представените по делото писмени доказателства и при липса на каквото и да е изявление от ответника, съдът намира, че съобразно чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК са вероятно основателни предявените искове с правно основание чл. 345, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 232, ал. 2, предл. второ от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед на изложеното съдът
намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъственото
решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
По разноските:
Ищецът претендира разноски по делото за платена държавна такса в исковото производство, която възлиза на 2 209,49 лева, и държавна такса в производството за обезпечение на бъдещ иск от 40 лева.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните разноски в исковото производство в общ размер на 2 249,49 лева.
Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът е посочил начин на плащане по банкова сметка ***: ***, BIC: *** “У.Б.” АД, по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “Е.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “М.” ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 345, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 232, ал. 2, предл. второ от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 12 791,81 лева (дванадесет хиляди седемстотин деветдесет и един лева и осемдесет и една стотинки), представляваща заплатени от “М.” ЕООД за сметка на “Е.” ООД разноски по застраховка “Автокаско” (застрахователни премии) по повод на лек автомобил “Б.К.ГТ С.” с номер на шаси: SCBCF63W28C056453, с рег. № *******– предмет на договор за отдаване на употребявани автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне правото на собственост, сключен на 23.02.2017 г. между “М.” ЕООД като лизингодател и “Е.” ООД като лизингополучател, по фактури № **********, № **********, № ********** и № **********, издадени от “М.” ЕООД, сумата от 16 081,80 лева (шестнадесет хиляди осемдесет и един лева и осемдесет стотинки), представляваща неустойка по чл. 58 от сключения между страните договор за забавено плащане на дължими месечни лизингови вноски по фактури № **********, № **********, № **********, № **********, № ********** и № **********, издадени от “М.” ЕООД, и сумата от 26 363,61 лева (двадесет и шест хиляди триста шестдесет и три лева и шестдесет и една стотинки), представляваща неустойка за прекратяване на лизинговото правоотношение съгласно чл. 66 от сключения между страните договор.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Е.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “М.” ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, сумата от 2 249,49 лева (две хиляди двеста четиридесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки) - разноски по делото в исковото и в обезпечителното производство.
Решението е постановено по реда на чл. 239 от ГПК и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ :