Р Е Ш Е Н И Е
№ 894 / 10.7.2020г.
10.07.2020 г., гр. Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII-ми състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести юни през две хиляди и дваадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова,
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 01782 по описа на съда за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са от К.В. И. - А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, гр. Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Варош“, ул. „Средец“ 11, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3, вр. с
чл.225 КТ да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца,
извършено със Заповед № 5/27.01.2020 г., да бъде възстановен ищецът на
заеманата преди уволнението длъжност „ръководител звено“, както и да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа в
размер на 5580,00 лв. за период от шест месеца, считано от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение - 27.01.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.03.2020 г., до
окончателното й изплащане.
Твърди
се в исковата молба, че ищецът се намирал в трудово правоотношение с ответника
по силата на безсрочен трудов договор за изпълнение на длъжността „ръководител
звено“, с място на работа – „Инкасо“ към „Водоснабдяване и канализация“ ООД –
гр. Перник. Излага, че от 21.01.2020 г. до 31.01.2020 г. се намирал в отпуск
поради временна неработоспособност, за което му били издадени два болнични
листа. Твърди се, че на 27.01.2020 г. му била връчена Заповед № 5/27.01.2020 г.
за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2, вр.
чл. 326, ал. 2 КТ. Оспорва уволнението като незаконно по съображения, че
управителят на ответното дружество, като временно представляващ дружеството, не
разполага с право по чл. 328, ал. 2 КТ; липсва валидно сключен договор за
управление; не попада сред ръководните лица по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на
КТ; не й е връчено предизвестие по чл. 326, ал. 2 КТ, не е спазена
предварителната закрила при уволнение, от която се ползва като майка на дете до
3 г. възраст по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ и мотивите в заповедта не отговарят на
действителното положение. Моли се за уважаване на предявените искове по тези
съображения и присъждане и на сторените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Възразява, че исковете са
погасени по давност с изтичане на 2-месечен срок от прекратяване на трудовото
правоотношение, съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Излага, че прекратяването на
трудовото правоотношение е законосъобразно, тъй като е сключен валиден договор
за управление и контрол от 21.01.2020 г., уволнението е извършено в предвидения
деветмесечен срок и ищцата е заемала ръководна позиция в предприятието. Сочи,
че дружеството не е ограничило работодателската власт на управителя, като
изрично в договора за управление и контрол е посочено, че упражняването й влиза
в кръга на правомощията му. Оспорва ищцата да се ползва от предварителната
закрила по чл. 333 КТ, като сочи, че основанието на което е прекратено
трудовото й правоотношение не е сред определените в цитираната норма. Възразява
срещу твърденията относно обстоятелствата, при които е представен болничния
лист и подписана заповедта за уволнение. Излага съображения, че ищцата е
попадала сред лицата, заемащи ръководна длъжност в предприятието, по силата на
подписаната от нея длъжностна характеристика и с оглед реално изпълняваните
функции. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на разноските по делото.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
От
приетия по делото трудов договор № 16/19.04.2016 г. се установява, че на
посочената дата между „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник и К.В. И.,
е възникнало трудово правоотношение за изпълнение на длъжността „Ръководител
звено Инкасо” срещу основно месечно трудово възнаграждение 750,00 лв., при
пълно работно време, със срок на изпитване 6 месеца и срок за предизвестие за
прекратяване на окончателния трудов договор 30 дни.
Видно от приетата по делото длъжностната
характеристика, подписана от служителя на датата на сключването на трудовия
договор /19.04.2016 г./, заеманата длъжност „Ръководител звено Инкасо“ е в
направление „Продажби“, непосредствено подчинена на управителя и целта й е
управление, координация и контрол на цялостната дейност по отношение на събиране
на вземанията на дружеството. Трудовите задължения на заемащия длъжността
включват: участие в разработването на приоритетите и бизнес програмата на
дружеството, ръководство, контрол и оказване на методическа помощ при
изпълнение на трудовите задължения на инкасаторите по експлоатационни райони,
ежемесечно изготвяне на покани за доброволно плащане, изготвяне споразумителни
протоколи с абонатите за прихващане или разсрочено плащане при неизплатени
задължения в посочения в поканата срок, подготвяне и предоставяне на отдел
„юридически“ на документите за спиране на водата и/или за търсене на вземанията
по съдебен ред, ежемесечно изготвяне анализ на вземанията от абонати и
представяне на юридическия отдел списък на неизрядните длъжници, следене за
ежемесечното представяне на информацията от карнетите на инкасаторите на операторите за въвеждане в базата данни,
следене за изправността на касовите апарати и тяхната регистрация, отговаряне
за цялостната обработка на приходите по издадените фактури и другите платежни
документи, отнасящи се до дейността на направлението, ежемесечно съставяне на графици
за работата на операторите и касиерите и организиране на изпълнението им,
оказване съдействие на главния счетоводител при осчетоводяване на приходите, по
нареждане на управителя изготвяне на всички необходими анализи, справки и
отчети, даване на предложения пред управителя за дисциплинарни наказания на
работници и служители от подчинените му поделения, назначаване и уволнения на
персонала и др.
От Заповед № 5/27.01.2020 г. на управителя на
ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение на служителя на
основание чл. 228, ал. 2 КТ и е определено да се изплати обезщетение за
неспазен срок на предизвестието в размер на едно брутно трудово възнаграждение
и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 2 дни, като същата е връчена на служителя на
27.01.2020 г.
От болничен лист № Е20198192170/21.01.2020 се установява, че
ищцата се е намирала в отпуск поради временна неработоспособност за периода
21.01.2020 г. – 24.01.2020 г., а от болничен лист № Е20198192202/27.01.2020 г.,
че се е намирала във временна неработоспособност за периода 27.01.2020 г. –
31.01.2020 г.
От
представените заверени преписи на трудовата книжка на ищцата и извършената
справка в оригинала й, представена в проведеното на 26.06.2020 г. открито
съдебно заседание по делото, се установява, че към посочената дата след
вписването на прекратяването на трудовото правоотношение, сключено с ответника,
не са извършени други вписвания.
По
делото е приет Бизнес план за развитие на дейността на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – гр. Перник като ВиК оператор за периода 2017-2021 г. и
длъжностно щатно разписание на производствен персонал за регулаторни цели за
периода 2015 г. – 2021 г.
От
Договор за възлагане на управление на търговско дружество с ограничена
отговорност № РД-02/16ф-1/21.01.2020 г. се установява, че на посочената дата
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник е възложило на Борислав Иванов,
а последният е приел, в качеството на управител да управлява и представлява
дружеството. В договора са определени правата и задълженията на страните,
начина на определяне на възнаграждението на управителя и целите, които трябва
да постигне за 2020 г.
Представени
са писмо изх. № 65/11.01.2017 г. на Национален център по обществено здраве и
анализи, с приложен Протокол № 001/09.01.2017 г. относно микробиологично
изследване, Протокол № ПМ945/03.01.2017 г. и изследвания и оценка на утайки от
пречиствателна станция за отпадъчни води в гр. Перник.
Прието
е личното трудово досие на ищцата, съдържащо докладни до управителя на
дружеството относно дейността на инкасатори, фишове за изплатени трудови
възнаграждения, протокол от 27.01.2020 г. за връчване на заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, подписан от Н.Р.и Надежда Асенова,
болнични листа, заявки за резервни части и материали, заявление за ползване на
платен годишен отпуск.
От
заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че последният пълен отработен месец от ищцата е м. ноември 2019 г.,
за който брутното трудово възнаграждение е 1147,18 лв., а обезщетението по чл.
225 КТ за шест месеца, считано от 27.01.2020 г., е 6283,08 лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Н.БА.и Т.К.П.– без
дела и родство със страните, служители при ответното дружество.
Свидетелката Н.БА.заявява, че ищцата заемала
длъжността „ръководител инкасо“. В деня на връчване на заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение на ищцата свидетелката била извикана в личен
състав, впоследствие дошла ищцата и й била връчена заповедта. Доколкото помни,
в стаята присъствали още С.Т. и А.М., но не е съвсем сигурна. Заявява, че Н.Р.също
е нейна колежка.
Свидетелят Т.К.П.заявява, че ищцата заемала
длъжността началник инкасо и направление продажби, занимавала се с
инкасирането, което е крайният продукт на дейността на предприятието. Посочва,
че в предприятието се провеждали седмични оперативки, в които ищцата също участвала.
Била е пряко подчинена на управителя, а на нея били подчинени около 50-60
човека инкасатори.
Съдът намира, че показанията на свидетелите
съответстват на останалите доказателства по делото, поради което следва да
бъдат кредитирани.
При така
установената фактическа обстановка, съдът, от правна страна намира следното:
По
възражението на ответника за погасяване на исковете по давност, съдът намира
следното:
Съгласно
чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ исковете за прекратяване на трудовото правоотношение се
предявяват в двумесечен срок, който съгласно ал. 2 започва да тече от деня на
прекратяването. Според задължителните указания, дадени с ТР № 1/12.05.2015 г.
по тълк.д.№ 1/2014 г. на ВКС, със същия давностен срок се погасява и искът по
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната работа.
Видно
от Заповед № 5/27.01.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, че е
връчена на ищеца на 27.01.2020 г. Съгласно чл. 72, ал. 1, изр. 1 ЗЗД срокът,
който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако
последният месец няма съответно число срокът изтича в последния му ден. В
случая последният ден от двумесечният срок е 27.03.2020 г., на който ден е депозирана
исковата молба по куриер, видно от товарителницата, приложена на л. 18 от
делото.
С
оглед изложеното, съдът намира, възражението за погасяване на исковете по
давност за неоснователни.
За успешното провеждане на предявените искове,
ищецът следва да установи в условията на пълно и главно
доказване съществувалото трудово правоотношение между страните, по силата на
което е заемал сочената в исковата молба длъжност, прекратяване на трудовото
правоотношение на твърдяното основание, размера на последното брутно трудово
възнаграждение преди уволнението, оставането си без работа вследствие на това
уволнение за исковия период.
От доказателствата по
делото се установява по безспорен начин, че страните са се намирали в трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „Ръководител
звено Инкасо“, прекратено със Заповед
№ 5/27.01.2020 г. на управителя Борислав Иванов.
От
приложения по делото Договор за възлагане на управление на търговско дружество
с ограничена отговорност № РД-02/16ф-1/21.01.2020 г., се установява, че на
Борислав Иванов е възложено и същият е приел да изпълнява срещу възнаграждение
длъжността управител в ответното дружество. Съгласно чл. 141, ал. 7 от ТЗ
договорът за управление се сключва в писмена форма от името на дружеството, чрез
лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния
собственик. В закона не са въведени други изисквания за валидността на договора
за управление, поради което възражението на ищеца, че договорът е недействителен,
тъй като не е вписан по партидата на дружеството, е неоснователно.
Същевременно,
видно от съдържанието на договора, че управителят има право да сключва, изменя
и прекратява трудови и граждански договори.
С
оглед изложеното, съдът приема, че трудовото правоотношение е прекратено от
лице, разполагащо с работодателска власт.
По възражението на ищеца, че договорът за управление е с различен предмет
от представения по делото „Бизнес план“, както и че представеният бизнес план
не е приет от новия управител, съдът намира следното:
При сключване на нов по
време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова,
което е имало предходен договор за управление, дали бизнес-програмата следва да
е нова, сходна или идентична като съдържание, е без значение. Същественото е
всеки договор за управление да съдържа бизнес-задача с конкретни икономически
показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно:
производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен
брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес-задачата,
управляващият е длъжен да разработи бизнес-програма, която да предложи и следва
да изпълни по време на действие на договора. Освен това възнаграждението му
следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при
неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при
сключване на договора се определя и гаранция. С оглед това, на управителя е
предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което му се
предоставят правата по чл. 328, ал. 2 от КТ /в този смисъл Решение №
249 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2012 г., IV г. о., ГК на ВКС/.
Съгласно
т.3.18 от договора за управление управителят е длъжен да постигне за 2020 г.
определени стойности на показателите: рентабилност на 100 лв. нетни продажби,
загуби на питейна вода/съгласно утвърдения бизнес план от КЕВР/, коефициент на
събираемост, коефициент на обща ликвидност, качество на питейната вода не
по-ниско от 95%. В т. 6 е посочено, че възнаграждението му се определя
тримесечно при условията и по реда на чл. 33 ПРУПДТДДУК и заповед №
РД-02-14-472 от 14.06.2007 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството с определени показатели № 4 и 5 от приложение № 2 към чл. 33,
ал. 2, а именно - загуби на вода и коефициент на събираемост, като получава и
допълнително годишно възнаграждение при изпълнение на показателите по т.3.18 и
при положение, че са изпълнени следните изисквания: няма непокрита загуба от минали
години, счетоводната печалба през отчетната година нараства спрямо предходната,
няма просрочени задължения и др. С оглед изложеното, съдът приема, че в самия договор за управление е
налице бизнес-задача с конкретни икономически показатели, които управляващият
предприятието трябва да постигне, както и че възнаграждението му е обвързано от
постигнатите икономически резултати.
За
законността на уволнението по чл. 328, ал.
2 КТ е необходимо работодателят да е предприятие по смисъла на § 1, т. 2 ДР
КТ; служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е лице от
ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 ДР
КТ и потестативното право на управляващия предприятието на
работодателя да е упражнено в 9-месечен срок от започване изпълнението на новия
договор за управление, който удовлетворява горните критерии.
Неоснователни са доводите, че
заеманата от ищеца длъжност не е ръководна. По смисъла на пар. 1, т. 3 ДР КТ в
ръководството на предприятието са включени всички лица, на които е възложено
ръководството на трудовия процес. От приложената по делото длъжностна
характеристика на ищеца и показанията на свидетеля Т.К.П., съдът приема, че ищецът
е изпълнявал, като ръководител звено „Инкасо”, ръководни, контролни и
координиращи дейности по отношение на дружеството. Той е подчинен пряко на
управителя, представляващ работодателя. Длъжността е ръководна, защото
заемащото я лице има правомощия да организира и планира трудовия процес, да
разпределя задачи между служителите и да контролира изпълнението им (в този
смисъл Решение 442/ 08.06.2010 г. по гр.д.№ 1621/ 2009 г., ІІІ г.о., ВКС).
С оглед изложеното, съдът приема,
че ищцата попада сред служителите, с
които трудовият договор може да бъде прекратен на посоченото основание.
Договорът за управление е сключен на
21.01.2020 г., откъдето следва, че уволнението, извършено на 27.01.2020 г. е в
предвидения в закона деветмесечен срок.
Прекратяването на правоотношението на
основание чл. 328, ла. 2 КТ не е сред изброените в чл. 333 КТ случаи, поради
което законността му не е обусловена от получаване на предварително разрешение
на инспекцията по труда.
Неоснователно е и възражението на ищеца,
че уволнението е незаконно, тъй като не му е било връчено предизвестие по чл.
326, ал. 2 КТ. Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ
страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие,
може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи
на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Следователно
спазването на срока на предизвестието не влияе на законността на уволнението, а
поражда право на насрещната страна да получи предвиденото в закона обезщетение
за неспазения срок на предизвестието.
От изложеното следва, че уволнението,
извършено със Заповед №
5/27.01.2020 г. на
управителя на ответното дружество е законосъобразно, поради което искът за
признаването му за незаконно следва да бъде отхвърлен.
Поради липса на първата изискуема положителна
предпоставка – незаконност на уволнението, неоснователни се явяват и останалите
обусловени от него искове, поради което също подлежат на отхвърляне.
По разноските:
Отправено е
искане от ответната страна за присъждане на сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. По общо правило на чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно
дадените задължителни указания с т.1 на ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС на
ответника следва да бъдат присъдени разноски за платено в брой адвокатско
възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие и
фактура за извършено плащане.
По възражението
за прекомерност, направено своевременно от ищеца, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения (изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр.
28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение №
13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ,
бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.) за защита по трудови дела
възнаграждението е 150 лв.; по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на
работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна
заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или
към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2. Предвид фактическата
и правна сложност на делото съдът намира, че в случая възнаграждението следва
да бъде определено на 610,00 лв., какъвто е размерът на минималната работна
заплата за страната, считано от 01.01.2020 г., определен с ПМС № 350/19.12.2019
г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.В. И. - А., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Варош“, ул.
„Средец“ 11, обективно кумулативно съединени искове да бъде признато за
незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 5/27.01.2020
г., да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител
звено“, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за
оставане без работа в размер на 5580,00 лв. за период от шест месеца, считано
от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 27.01.2020 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.03.2020 г.,
до окончателното й изплащане, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3, вр. с чл. 225 КТ.
ОСЪЖДА К.В. И. - А., ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Варош“, ул. „Средец“ 11, сумата 610,00 лв. /шестстотин и десет лева/, представляваща разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването
му - 10.07.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: