Решение по дело №3529/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261447
Дата: 29 април 2022 г. (в сила от 29 април 2022 г.)
Съдия: Антоанета Георгиева Ивчева
Дело: 20211100503529
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-E въззивен състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА

мл. съдия АНТОАНЕТА ИВЧЕВА

при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от младши съдия Ивчева в.гр.дело № 3529 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20225063 от 14.10.2020 г., постановено по гр.дело № 17693/2019 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 113 състав, частично са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД против Б.Н.Б. обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата от 3378,35 лв. – главница, представляваща цена за доставена в периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 179693, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2019 г. до изплащане на вземането; сумата от 323,92 лв. – мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 19.03.2019 г.; сумата от 57,96 лв. – главница, представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.02.2016 г. до м.04.2018 г.; и сумата от 11,16 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2016 г. до 19.03.2019 г. С решението си СРС е отхвърлил претенцията на ищеца по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над 3378,35 лв. до пълния предявен размер и за периода от м.05.2015 г. до 27.03.2016 г., както и претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 323,92 лв. до пълния предявен размер и за периода от 15.09.2016 г. до 15.09.2017 г. Отговорността за разноски между страните по делото е разпределена съобразно изхода от спора.

Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

Срещу решението в частта, с която осъдителните искове, предявени срещу ответника, са уважени, е постъпила въззивна жалба от последния, чрез назначения му по делото особен представител. В жалбата се излагат съображения, че в обжалваната му част съдебният акт е неправилен като постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. По същество се навеждат оплаквания за липса на пасивна процесуална и материална легитимация на ответника да отговаря по предявените искове, което обосновава с липса на доказателства, установяващи трите имена и ЕГН на ответника. Заявява се искане за обезсилване, евентуално за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част, както и за присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не е заявило становище по подадената от ответника въззивна жалба.

Първоинстанционното решението в частта, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Б.Н.Б. искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца разликата над 3378,35 лв. до пълния предявен като главница за доставена топлинна енергия в имот с абонатен № 179693 размер от 4487,44 лв. и за периода от м.05.2015 г. до 27.03.2016 г., както и за разликата над 323,92 лв. до пълния предявен като мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия размер от 603,79 лв. и за периода от 15.09.2016 г. до 15.09.2017 г., е влязло в сила поради необжалването му от страна на ищеца.

Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При служебната проверка настоящият съдебен състав установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваната му част, тъй като обжалваният съдебен акт е издаден от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност. При постановяване на първоинстанционното решение не са нарушени императивни материалноправни норми, а по въпросът за неговата правилност въззивният съд се позовава на предоставената му от законодателя правна възможност, регламентирана с разпоредбата на чл. 272 ГПК, и препраща към мотивите на първоинстанционния съд в обжалваното съдебно решение.

Във връзка с доводите на процесуалния представител на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, съдът намира следното:

Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение – кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска. (Така Определение № 284 от 16.04.2010 г. по ч.т.д. № 518/2009 г., II т. о., ТК на ВКС).

Действително в сезиращата първоинстанционната инстанция искова молба ответникът е индивидуализиран чрез посочване на двете му имена (собствено и фамилно) и на притежаваното от него германско гражданство. Липсата на идентификационни данни за второто име, ЕГН и адреса на Б.Б. не лишава последния от процесуалното му качество на ответник по иска, страна по процесуалното правоотношение, тъй като ответникът придобива това качество с предявяване на иска, с въвеждането на спорния предмет (основание и петитум), с който се очертават страните по материалното правоотношение, т.е. неговото конституиране като страна в процеса се реализира чрез исковата молба, чието съдържание включва името и адресът му – чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК. Дефицитът на лични данни на ответника в исковата молба е предпоставка за реализиране на процесуалното задължение на съда, установено в разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, да съобщи на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности (както и е сторено в настоящия случай), но не влияе върху съществуването на процесуалната, а на още по-силно основание на материалната легитимация на ответника. Ето защо релевираните във въззивната жалба в противен смисъл оплаквания срещу правилността на изводите на първоинстанционния съд настоящия съдебен състав преценява като неоснователни.

В допълнение, индивидуализацията на ответника в процеса, вкл. и в диспозитива на съдебното решение, е осъществена чрез три имена и ЕГН, установени от първоинстанционния съд посредством служебно извършена справка за предоставяне на данни по Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до регистъра на населението - национална база данни „население“.

Доколкото във въззивната жалба не са наведени други конкретни оплаквания относно титулярството на задължението за заплащане на цената на потребената през исковия период топлинна енергия, съставляващо съставен елемент от правоотношението с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия, включително и относно размера на предявените искове, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в останалата му част.

По изложените съображения въззивната жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли като такава, а атакуваното първоинстанционно решение в обжалваната му част като правилно следва да се потвърди.

По разноските:

При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски за въззивното производство разполага само въззиваемата страна. Пред въззивния съд жалбоподателят е представляван от назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, разноските за възнаграждението на когото съставляват разход за въззиваемата страна. Ето защо сумата в размер на 150 лв., както и дължимата за производството по въззивната жалба държавна такса в размер на 93,73 лв., следва да се възложат в тежест на въззивника. Не следва да бъде удовлетворявано искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемото дружество, тъй като последното не е депозирало в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба, както и не е представлявано в проведените в настоящото производство две открити съдебни заседания. Подадените от „Т.С.“ ЕАД писмени молби не могат да обосноват ангажиране на отговорността на въззивника за сторени във въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, ГО, IV-E въззивен състав

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20225063 от 14.10.2020 г., постановено по гр.дело № 17693/2019 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 113 състав, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б.Н.Б., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от 150 лв. – разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Б.Н.Б., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата от 93,73 лв. – дължимата за въззивното производството държавна такса. 

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т.С.“ ЕООД на страната на „Т.С.“ ЕАД.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.                                  

 

       2.