ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 76
гр. Пловдив, 01.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно
дело № 20235000600083 по описа за 2023 година
Производство по Глава 22 НПК- чл.440 ал.2 НПК.
С протоколно определение № 91/09.02.2023г., постановено по ЧНД №
171/2023г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик е била оставена без уважение
молбата на лишения от свобода С. Г. Г. за постановяване на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка в размер на пет месеца
и двадесет и осем дни от наложеното му наказание от дванадесет години
лишаване от свобода с присъда № 53 от 10.12.2013г. по НОХД № 378/2013г.
по описа на Окръжен съд- Пазарджик.
Недоволен от определението е останал защитникът на лишения от свобода
С. Г. Г. адв.Х. Х., поради което го е обжалвал със съображения, че е
неправилно, не е обективно и е незаконосъобразно, поради което моли да се
отмени и се постанови исканото условно предсрочно освобождаване.
Против частната жалба на защитника е постъпило възражение от началника
на Затвора гр.* с доводи, че постановеното определение е съобразено с
приложените по делото доказателства и становища на затворническата
администрация, както и с изискванията на закона за постановяване на условно
предсрочно освобождаване, с оглед на което моли обжалваното определение
да се потвърди като правилно, обосновано и законосъобразно.
Пловдивският апелативен съд констатира, че жалбата е подадена в срок от
пълномощника на лишения от свобода С. Г., поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд се е съобразил и правилно преценил
приложените по делото материали, включително становищата на
затворническата администрация по повод на молбата на лишения от свобода
1
С. Г. Г. за предсрочно условно освобождаване като обосновано е приел, че не
са налице в съвкупност предпоставките на чл.70 ал.1 от НК за уважаване на
искането, тъй като по време на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода осъденият Г. не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне
по смисъла на чл.439а от НПК. От материалите по делото е видно, че с
присъда №53 от 10.12.2013 г., постановена по НОХД № 378/2013 г. на
Окръжен съд гр. Пазарджик, молителят е бил осъден на 12 години лишаване
от свобода за извършено престъпление чл. 115 НК. Начало на наказанието
13.01.2013 година.
Към 17.01.2023 г. осъденият Г. фактически е изтърпял 10 години и дни, от
работа 1 година 5 месеца и 2 дни или общо 11 години 5 месеца и 6 дни.
Остатъкът за изтърпяване на наказанието към тази дата е 6 месеца и 24 дни.
В приложеното по делото становище на началника на Затвора гр. * е сочи по
отношение на осъдения Г., че в условията на затвора се проявявал като
личност с нисък интелект, некомуникативен и претенциозен относно
настаняването си в спалните помещения. Бил един от лидерите сред *
етническа общност в затвора, поддържан от близките си финансово,
демонстрирал висок стандарт. С предоставените му средства закупувал
мобилни телефони и алкохол.
Според депозираното становище, осъденият Г. е участник в затворническата
субкултура и системен нарушител на вътрешния ред. Наказван е многократно,
със заповеди, както следва:
-№585/13.5.2020 г. с „извънредно дежурство по поддържането на чистотата и
хигиената за срок от 7 дни", затова, че е употребил спиртни напитки;
-№1282/1.10.2020 г. с „извънредно дежурство по поддържането на чистотата и
хигиената за срок от 7 дни", затова, че е употребил спиртни напитки;
-№1765/23.12.2020 г. с „извънредно дежурство по поддържането на чистотата
и хигиената за срок от 7 дни", затова, че е държал мобилен телефон;
№240/16.2.2021 г. с „извънредно дежурство по поддържането на чистотата и
хигиената за срок от 7 дни", затова, че е държал неразрешени вещи-зарядно за
мобилен телефон и кабел;
№ 1089/30.7.2021 г. с „лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца",
затова, че е употребил алкохол;
-№396/17.3.2022 г с „извънредно дежурство по поддържането на чистотата и
хигиената за срок от 7 дни", затова, че е държал мобилен телефон;
-№ 896/17.6.2022 r. с „изолиране в наказателна килия за срок от 5
денонощия", затова, че е употребил алкохол;
-№1689/23.12.2022 г. с „писмено предупреждение", затова, че е влязъл в
нерегламентирани взаимоотношения с друг лишен от свобода.
Сочи се, че осъденият Г. е допускал и още нарушения на вътрешния ред, за
които е наказван, но към настоящия момент те са заличени по чл.109 ал.2 от
ЗИНЗС- бил е наказван със заповеди № 325/30.6.2015 г, № 193/25.3.2016 г.,
2
№282/17.5.2016 г., № 408/21.7.2016 г., № 409/21.7.2016 г, № 421/28.7.2016 г.,
№394/5.9.2017 г., №393/5.9.2017 г. за употреба на спиртни напитки,
притежание на неразрешени вещи, включително мобилни телефони,
нерегламентирани контакти с други лишени от свобода, неизпълнение на
възложената му работа.
Съдът е отразил в определението си / за разлика от твърдението в жалбата/ и
поощренията по време на изтърпяване на наказанието на Г. - поощряван е три
пъти със заповеди № 38/11.4.2018 г., №234/21.12.2018 г. и №1710/ 29.12.2022
г. с „писмена похвала".
Изрично е посочено в становището, че осъденият Г. демонстрирал
непостоянство в желанията и действията си.
Със заповед Л-3769/09.09.2016 г. на Главен директор на ГДИН бил преведен
в Затвора * за продължаване на образованието му, но със заповед Л-
4540/07.11.2016 г., поради отказ от осъдения за продължаване на
образованието му, бил преведен обратно в Затвора *.
Със заповед Л-3 886/29.08.2019 г. на Главен директор на ГДИН бил преведен
в Затвора * за продължаване на образованието му, но със заповед Л-
5603/30.12.2019 г. отново поради отказ от осъдения Г. за продължаване на
образованието му, бил преведен обратно в Затвора *.
На 24.01.2020 г. е преведен обратно в затвора *.
На 31.01.2020 г. бил назначен на работа във фирма „*". От 01.10.2020г. бил
спрян от работа поради допуснатите нарушения на установения ред.
Във връзка с оценката на поведението на осъдения Г. в становището се
посочва, че преоценката на риска от рецидив на престъпната дейност е
непроменена 48 т. Основни проблемни зони при него са следните:
-отношение към правонарушението - не приема отговорността за собственото
си криминално поведение, не признава причинената вреда, счита наложеното
му наказание за завишено;
- злоупотреба с алкохол - прекомерна употреба на алкохол, употребил е
алкохол и при извършване на престъплението, но считал, че това не е
проблем. Употребява спиртни напитки и в затвора;
-умения за мислене - не осъзнава последствията от действията си, действа
импулсивно и първосигнално.
Посочено е също в становището, че към настоящия момент на осъдения Г. не
е заменян режима на изтърпяване на наказанието в следващия по-лек, не е
настаняван в ЗООТ и не е предлаган за УПО, тъй като категорично отказвал
да спазва установените правила в МЛС. Сочи се, че прогнозата за живот на
свобода на този етап е неблагоприятна, поради изградените криминални
нагласи. Вероятността да поддържа контакти с организираната престъпност
била малко вероятна. В заключение е отразено, че предвид грубото
нарушаване на установения в затвора ред и употребата на алкохол в МЛС,
лишеният от свобода С. Г. Г. не следва да бъде условно предсрочно
3
освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Въпреки че съдът не е обсъдил и приложената по делото експертна оценка
на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода С.
Г., изготвена от психолога З.П., според която същият избягва сблъсъци и
конфликти с останалите, но е склонен да нарушава някои забрани и в
корекционен аспект е налице относително благоприятна прогноза, с оглед на
гореизложеното и предвид на цялостното поведение на осъдения Г. по време
на изтърпяване на наказанието, фиксираните проблемни зони в актуалната
оценка на правонарушителя, непроменения профил на нуждите и
поведението, следва да бъде споделен извода му от правна страна, че
разпоредбата на чл.70, ал.1 НК изисква освен изтърпяване на определен
размер от наказанието лишаване от свобода, осъденото лице да е дало и
„доказателства за своето поправяне“, визирани в чл.439а НПК, които следва
да са налице, за да се приеме, че е постигнат целения поправителен и
превъзпитателен ефект и да е настъпила трайна и необратима положителна
промяна в мисленето и поведението на лишения от свобода С. Г., за да се
постанови желаното от него условно предсрочно освобождаване.
Както е известно наличието на доказателства за поправянето на лишения от
свобода съобразно критериите по чл. 439а, ал. 1 от НПК са всички
обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения по
чл. 155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата
по чл. 156 от същия закон, както и от всички други източници на информация
за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. В този
аспект както първият, така и настоящият съд не може да не оцени обективно
коментираните по-горе множество груби дисциплинарни провинения от
страна на осъдения Г., който факт, сам по себе си говори, че не са постигнати
в достатъчна степен целите на наложеното наказание, както и че е налице все
още неосъзната необходимост от промяна в избора на поведение в местата за
лишаване от свобода. В този смисъл становището на първата и на въззивната
инстанция – че не са изпълнени всички предпоставки на чл.70 ал.1 от НК за
предсрочно освобождаване на осъдения Г., не противоречи на базисните
постановки на цитираното в жалбата ППВС №7/ 1975 г. за това, че самият акт
на условното предсрочно освобождаване има важно стимулиращо и
възпитателно въздействие спрямо лицата, за които се отнася - именно заради
неизпълване от негова страна на всичките условия и изисквания на чл.70 ал.1
НК за постановяване на такъв акт.
Предвид на изложените съображения, обжалваното определение като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди, поради което ПАС
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 91/09.02.2023г., постановено
по ЧНД № 171/2023г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик, с което е била
оставена без уважение молбата на лишения от свобода С. Г. Г. за
постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наложеното му наказание от дванадесет години лишаване от
свобода с присъда № 53 от 10.12.2013г. по НОХД № 378/2013г. по описа на
Окръжен съд- Пазарджик.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5