№ 8
гр. Благоевград , 25.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград Николина
Г.а Сачкова (ОП-Б)
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно административно
наказателно дело № 20201200600753 по описа за 2020 година
Производството пред БОС е образувано е по реда на глава XXI НПК.
Образувано от въззивна жалба от защитника – адв. С.П. срещу решението,
постановено на 09.09.2020 год. по а.н.д. № 235/2020 год. по описа на РСС, с което обв. Ст.Г.
е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ НК, за което е
освободен от наказателна отговорност, с искане за оправдаване или намаляване на
наказанието.
Искането за оправдаване е аргументирано с наличието на обстоятелствата по чл.15
от НК, изключващи вината, защото пострадалата пешеходка е предприела изненадващо
пресичане на пътното платно и така се е озовала в средата на пътя, където е била блъсната
леко. Този фактически извод защитникът защитава при пледирането си с неправилност на
становището от техническата експертизата и нейното допълнение, че пострадалата не е
предприела пресичане, основано на твърдението й, че се движела отстрани на пътя,
успоредно на движещия се на заден ход процесен автомобил. Със същия факт обосновава и
съпричиняване, водещо до намаляване размера на глобата и продължителността на
лишаването от право, като последното е и поради отражението на факта, че обвиняемият се
налага да превозва често болната си майка с автомобил.
Представителят на ОП-Б настоява въззивната инстанция да потвърди извода за
виновност, защото правилно съдът се е доверил на заключението на автотехническата
експертиза.
БлОС, след като извърши цялостна проверка на атакуваното решение, съобразно
1
правомощията си, намери следното:
То e постановено при съществено нарушение на процесуалните правила по
смисъла на 348, ал. 3, т.2 НПК и следва да бъда отменено, като делото бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Основанията за това са следните:
Без да е изрично поискано от страните въззивната инстанция да упражни
правомощието си по чл. 335, ал.1 от НПК от защитникът е поставен въпроса за
недопустимата непълнота в мотивирането с упрека му, че съдът изрично е дал вяра на
отрицанието на пострадалата да е пресичала, а в същото време приема, че тя е се е озовала в
средата на пътя, където е блъсната, и с упрека му, че няма отговор на конкретния му правен
довод, че това блъскане е било непредотвратимо, защото водачът на автомобила не е имал
време да спре движението си на заден ход, поради внезапно предприетото пресичане на пътя
от пешеходката.
Налице е липса на мотиви към присъдата /в случая решението/, тъй като първо има
основателност в част от тези упреци към съдържанието им. Районният съд въобще не е
обсъдил защитното възражение за случайността на деянието, както и на доказаността на
факта, на който то се основава. Последният е съществено значим, тъй като е в основата за
преценка на обстоятелствата по чл.15 от НК, водещи до оправдаване, и за преценката за
принос на пострадалата за вредоносния резултат, който е значим като смекчаващо
отговорността на извършителя обстоятелство в настоящето производство. И точно за него
мотивирането е противоречиво, защото: от една страна е приет за доказан фактът, че когато
обвиняемият е превел в движение на заден ход управлявания от него автомобил „в
„периметъра на движение на автомобила преминавала като пешеходец свидетелската А.“,
която Г. не видял и ударил със задната част. Това „преминаване“ е е преценено за доказано
на базата на изрично направената оценка, че са достоверни показанията на А., като и на
другите очевидци, както и при съгласие с експертните изводи от авототехническата
експертиза, респ. несъгласие с тези от допълнителната. На пръв поглед наличието на тази
оценка е основана на анализиране на доказателствения материал, доколкото има поне
посочване на доказателствените източници. Но това е само деклариране, а не анализиране,
защото твърдението на пострадалата е съвсем различно, а вещото лице съобразявайки го
изрично е приел, че „пешеходецът не е пресичал пътното платно, а се е движил по лявата
лента на улицата“, както и, че „пешеходецът се движи в същата посока както и лекият
автомобил на разстояние от 4 метра от края на улицата“, т.е точно обратния факт, на този
приет за доказан от районния съд. Този същият факт е част от тези, на които се основна и
обвинението, защото в предложението на прокурора по чл. 375 ат НПК напълно идентично
се твърди, че „в същото време в периметъра назад автомобила преминавала като пешеходец
св. А.“. Т.е в случая районният съд не само не е защитил доказаността на приетия за
установен механизъм на блъскане на пешеходеца, но е пропуснал да забележи, че
фактическият извод на прокурора не се доказва от събраните на досъдебното производство
доказателства. А това вече е съществено в случая, защото в производството, в което е
направен изводът за виновност е такова, развиващо се по правилата на Глава 28 от НПК, и
районният съдия има задължението да разгледа делото в рамките на фактическите
положения, посочени в постановлението, а когато установи нови фактически положения той
трябва да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора. Т.е на практика
районният съд, съгласявайки се с верността на фактическия извод на прокурора, че
пешеходката е предприела „преминаване зад автомобила“, не само не е установил
превратното тълкуване на съдържанието на гласните доказателства и на изводите от
експертизата, след анализирането им, но не е защитил и правния си изводи, защо това
преминаване няма никакво значение за виновността и/или за наказуемостта, поради което и
не само не отговорил на основното защитно възражение за оправдаване, но е пропуснал да
върне делото на прокурора на основание чл. 378 от НПК, при установяването на различен
съществено значим факт за пълно изясняване на механизма на блъскането, което
правомощие въззивната инстанция няма.
2
Констатираното съществено процесуално нарушение представлява такова по
чл.348, ал.3, т.2 НПК и е пречка за осъществяване на въззивната проверка върху решението
в контекста на доводите за осъждане. То по естеството си не е отстранимо от въззивната
инстанция, което налага отмяната на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В
хода на същото следва да се отстрани констатираното нарушение и да се изготви съответен
акт по правилата на чл.305, ал.3 от НПК, който с категоричност и яснота да даде отговор и
на поставените във въззивното производство въпроси.
Мотивиран по този начин и на основание във вр. член 335, ал.2, в случая на чл. 348,
ал.3, т.2 и във вр. с чл. 378, ал.5 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 901744 от 09.09.2020 год., по н.д. № 235/2020 год. по
описа на РСС.
ВРЪЩА делото на РСС за ново разглеждане от друг състав от стадия насрочване
на делото за разглеждане.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3