Р Е Ш
Е Н И Е
№..............от 21.04.2018г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
районен съд гражданско
отделение,
На дванадесети март две хиляди
и осемнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №292 по описа на съда за 2017г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „РАЙФАЙЗЕНБАНК” /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.София 1407, р-н „Лозенец”, Експо 2000, бул.”Никола Вапцаров” 55 против ЕТ „***”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.”*** и „СИТИ НЕТ С” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.”Парчевич №17 искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и подадено възражение от страна на ответника.
Ответниците са депозирали отговор в срока по чл.131 ГПК, в който са оспорени предявените искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№40/2016г. на КРС е издадена в полза на ищеца заповед по чл.417 ГПК за изпълнение на парично задължение в размер на 1517.20 лева-изискуема главница по договор за банков кредит №700170/21.11.2007г., анекс №1/29.01.2010г., договор за встъпване в дълг от 27.05.2010г. и анекс №2/27.05.2010г.п, 64.32 лева-изискуема редовна лихва за периода от 05.12.2014г. до 04.07.2015г. включително, 566.54 лв.-изискуема наказателна лихва за периода от 05.12.2014г. до 14.01.2016г., включително, ведно със законна лихва върху сумите по главницата считано от 15.01.2016г. до окончателното им изплащане.
В срока по чл.415 ГПК било депозирано възражение от длъжниците, което обусловило и предяваването на настоящия иск.
По делото са представени и приети като доказателства: копие от договор за банков крледит, анекс №1от 29.01.2010г., договор за встъпване в дълг от 27.05.2010г. и анекс №2 от 27.05.2010г., копие от писма за доброволно изпълнение и обратни разписки, копие от извлечение от счетоводни книги,.Като доказателство по делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л.Й..
От описаните доказателства по делото се установи следната фактическа обстановка:
На 21.11.2007г. между ищеца в производството и ЕТ *** е сключен договор за банков кредит за сумата от 12 180 лв., с годищен лихвен процент 12.9% и срок за погасяване 25.11.2014г.Договорена е и наказателна лихва в размер на 48 %.Поето е задължение за погасяване на кредита на 84 равни анюитетни вноски, всяка в размер на 220.92 лв., считано от 25.12.2007г. до 25.11.2014г.За периода 25.09.2009г. до 25.12.2010г. вноските по кредита били погасяване без забавяне и съответно договорените условия.Вноската с падеж 25.01.2010г. била внесена на 29.01.2010г.
На 29.01.2010г. е сключен между страните анекс №1, с който е променен крайния срок за погасяване на 05.12.2014г., като вземанията да се погасявант на 58 равни анюитетни вноски в размер на по 220.92 лв., дължими на 5-то число на месеца, считано от 05.03.2010г. и един брой първа изравнителна вноска в размер на 255.33 лв.При подписването на анекса било посочено, че размера на вземанията на банката е 9 707.04 лв.
На 27.05.2010г. е сключен договор за встъпване в дълг, по който „СИТИ НЕТ С” ЕООД е встъпило в дълга и е поело задължение да отговаря солидарно с първоначалния длъжник за вскички задължения, произтичащи от договора за банков кредит.
На 27.05.2010г. е сключен анекс №2, спораде който вземанията на банката следва да бъдат погасени до 05.07.2015г.Страните са се съгласили, че към този момент вземанията на банката са в размер на 9 873.54 лв., от които редовна главница, просрочена главница, просрочена лихва и наказателна лихва.Договорен е и гратиден период от 6 месеца, през който се погасява само текуща редовна лихва.В резултата на направени плащания , към 05.07.2015г., ответниците не са погасили 1517.20 лв.-главница, 64.32 лв.-догорорна лихва и 566.54 лв.-наказателна лихва за забава.
Горната фактическа обстановка се установи по делото от всички събрани в хода на производството доказателства, като в експертизата си вещото лице подробно и изчерпателно е проследила всички плащания, направени от страна на кредитополучателя, като е посочила, че към моманта на изтичане срока на договора са останали неизплатени задължения в размер на исковите претенции.
При описаната фактическа обстановка, за съда се налага извод, че ищецът в производството доказа, че между страните са сключени договори за банков кредит и встъпване в дълг.Доказа, че вноските по кредита не са внасяни регулярно и съобразно договореното, поради което са начислявани лихви за забава /договорни неустойки/.Доказа, също така, че към моманта на изтичане срока на договора са налице неизплатени задължения в размер на исковите претенции.В този смисъл предявените искове са изцяло основателни и следва да се уважат.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца деловодни разноски като 310.68 лв., като 42.96 лв.-разноски по ч.гр.д №40/2016г. на КРС и 267.72 лв. в настоящето производство, представляващи заплатена държавна такса и възнаграждение за вещото лице, изготвило заключение по делото.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на ЕТ ***, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.”Парчевич” №17 и „СИТИ НЕТ С” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.”Парчевич №17, че вземането на „РАЙФАЙЗЕНБАНК” /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.София 1407, р-н „Лозенец”, Експо 2000, бул.”Никола Вапцаров” 55 в размер на 1517.20 лева-изискуема главница по договор за банков кредит №700170/21.11.2007г., анекс №1/29.01.2010г., договор за встъпване в дълг от 27.05.2010г. и анекс №2/27.05.2010г., 64.32 лева-изискуема редовна лихва за периода от 05.12.2014г. до 04.07.2015г. включително, 566.54 лв.-изискуема наказателна лихва за периода от 05.12.2014г. до 14.01.2016г., включително, ведно със законна лихва върху сумите по главницата считано от 15.01.2016г. до окончателното им изплащане солидарно за двамата длъжници, за което по ч.гр.д.№40/2016г. е издадена заповед по чл.417 ГПК, съществува.
Осъжда ЕТ *** и „СИТИ НЕТ С” ЕООД да заплатят на „РАЙФАЙЗЕНБАНК” /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД деловодни разноски в размер на 310.68 лв., като 42.96 лв.-разноски по ч.гр.д №40/2016г. на КРС и 267.72 лв. в настоящето производство, представляващи заплатена държавна такса и възнаграждение за вещото лице, изготвило заключение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
Райнен съдия: