Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.06.2025г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ГК, І-22 с-в, в
публично
заседание на двадесет
и седми май две
хиляди и дванадесет
и пета
година в
състав:
председател:
СТЕФАН ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при
секретаря Капка
Лозева и в
присъствието
на прокурора __________,
като
разгледа
докладваното
от съдията гр.д. № 9594 по
описа за 2018г., за да се
произнесе
взе предвид
следното:
иск
с пр.осн. чл. 61,
евентуално
чл. 59 от ЗЗД:
Ищецът
- „Д.и Л.''
адвокатско
дружество, в
исковата си
молба и
уточнение на
същата от 20.08.2018г.,
от 10.09.2018г. и от 23.10.2018г., твърди
че
адвокатското
дружество било
регистрирано
по ф.д. № 9127/2005г. на
СГС, фирмено
отделение, и
вписано в
регистъра на
адвокатските
дружества
към САК под №
**********. В началото
на 2013г.
съдружници
били адв. Г.Д.Д.,
адв. Р.М.П., адв. В.Д.К.
- всеки с
дялово
участие от 30 %, и
адв, А.Н. 10 %,
съгласно чл. 23
от
дружествения
договор.
Издръжката
на
дружеството
се
осигурявала
от приходите
от
осъществяването
адвокатска
дейност. Тя
(издръжката)
включвала
два вида
разходи – за управление
(лични на
всеки
съдружник) и разходи
за издръжка (заплати
на адвокати,
администрация,
наем на офис
и др.). първите
се поемали от
всеки
съдружник, а
вторите се разделяли
поравно.
На
15.07.2013г. било
проведено
Общо
събрание на
съдружниците,
на което били
взети
решения за
прекратяван по
взаимно
съгласие
участието на
съдружниците
адв. В.Д.К. и адв. А.Н.Н..
С решение № 5
от 07.08.2013г. по ф.д. №
9127/2005г. СГС, ФО
двамата били
заличени
като
съдружници.
На 05.08.2013г. бил
подписан
протокол за
уреждане на
отношенията
относно
напускането.
В периода от
15.07.2013г. до 31.10.203г.,
адвокатите,
сключили
постоянен
договор в адвокатското
дружество,
използвали
един офис, но
били
разделени на
два екипа -
екип „Д.и Л.“ и
екип „К. и Н.“.
I.
разходи за
управление и
издръжка:
А.
Разходи за управление:
1.
заплата на
съдружника – 20
807,20 лева / 20 807,20
лева;
2.
заплата на
личния
секретар на
съдружника –
8 039,85 лева / 7 935,94
лева;
3.
разходи за
телефон – 789,89
лева / 1 775,42 лева;
4.
разходи за
гориво,
поддръжка на
автомобил – 24 340,22
лева / 9 205,79 лева;
5.
представителни
разходи и
имиджов PR – 944,45
лева / 1 190,30 лева.
Б.
разходи за
издръжка:
1.
разходи за
заплати на
адвокатите,
администрацията
и
хигиенистите
– 71 566,88 лева / 1 232,25
лева;
2.
разходи за
мобилни
телефони – 1 232,25
лева / 1 232,25 лева;
3.
разходи за
ползване на
служебните
автомобили
(гориво МПС;
други
разходи МПС;
ремонт МПС;
застраховки
МПС) – 1 359,09 лева /
1 359,09 лева;
4.
наем офис – 9 681,35
лева / 9 681,35 лева;
5.
телефон офис
– 566,41 лева / 566,41 лева;
6.
парно, ток,
вода – 1 730,16 лева /
1 730,16 лева;
7.
канцеларски
материали – 620,16
лева / 620,84 лева;
8.
представителни
офис (кафе,
вода, чай и др.) –
886,89 лева / 886,89 лева;
9.
фирмени
мероприятия –
2 708,59 лева / 2 708,59
лева;
10.
санитарни
материали – 356,98 лева
/ 356,98 лева;
11. консумативи
офис техника –
701,66 лева / 701,66 лева;
12. застраховки
офис – 2,81 лева / 2,81
лева;
13.
карти за
градски транспорт,
билети – 229,25
лева / 229,25 лева;
14.
преводи – 55
лева / 55 лева;
15.
държавни и
нотариални
такси – 41,50 лева /
41,50 лева;
16. куриерски
услуги – 1,10 лева
/ 1,10 лева;
17. литература
– 31,68 лева / 31,68 лева;
18 листвания
– 2 812,19 лева / 2 812,19
лева;
19 членства
– 3 114,65 лева / 3 114,65
лева;
20. интернет
страница – 233,25
лева / 233,25 лева;
21.опаковка
(пощенски
пликове, визитки)
– 53,70 лева / 53,70 лева;
22.
ремонт офис – 78,88
лева / 78,88 лева;
23.
охрана – 347,54
лева / 347,54 лева;
24.
семинари/обучения
– 374,18 лева / 374,18 лева;
25.
електронни
подписи – 32,50
лева / 32,50 лева;
26.
справки
Имотен
регистър – 12,50
лева / 12,50 лева;
27.
интернет – 112,50
лева / 112,50 лева;
28.
счетоводна
услуга – 1 950
лева / 1 950 лева;
29.
служба по
трудова
медицина – 165
лева / 165 лева;
30.
поддържка
офис техника
– 232,50 лева / 232,50 лева;
31.
офис мебели – 48,75
лева / 48,75 лева;
32. офис
техника – 3 660,17
лева / 3 660,17 лева.
Приходите
на първия
ответник
били – 196 962,46 лева,
а на втория –
197 208,75 лева.
От
началото на
2013г. до 31.10.2013г.
всички
разходи по
дейността на
адвокатското
дружество (за
управление и
за издръжка) били
заплащани от неговата
банковата
сметка.
Разходите,
заплатени от
адвокатското
дружество за
периода от 01.01.2013г.
до 31.10.2013г., с които
се бил обогатил
ответникът - В.Д.К.,
били 58 661,08 лева
от разходите
за
управление и
издръжка, 9 799,70 лева
- платени
разноски за
сметка на
клиенти на този
съдружник
(разходи за
подотчетни
лица) и 314,89 лева,
наем за офис
за м.октомври
2013г.
Разходите,
заплатени от
адвокатското
дружество за
периода 01.01.2013г. -
31.10.2013г., с които се
е обогатил
ответникът - А.Н.Н.,
били 41 991,64 лева,
разходи за
управление и
издръжка, 4 930,43 лева
- платени
разноски за
сметка на
клиенти на този
съдружник
(разходи за
подотчетни лица)
и 314,89 лева, наем
за офис за м.
октомври 2013г.
С
оглед
изложеното,
ищецът моли
да се осъдят
ответниците
да му
заплатят
посочените по-горе
суми.
Ответниците
- В.Д.К. и
А.Н.Н.,
оспорват
иска:
- по спора
вече имало
постановени
решения;
-
исковата
молба била
нередовна;
- не
оспорват
образуването
и отделянето
на ответниците
от
дружеството;
- имало
извънсъдебно
признание, че
по отношение
на АД не се
дължи нищо;
-
направено е
възражение
за
прихващане
със сумите от
68 775,67 лева,
частично от
268 823,98 лева
(положителен
финансов
резултат на
адв. К.) и 47 236,96
лева,
частично от
685 977,31 лева (адв. Н.);
а също така и
33 445,02 лева,
представляващи
вземания за
ликвидационен
дял на адв. К. и
12 499,65 лева за адв.
Н..
Излагат
и други
доводи.
Съдът,
след като
прецени
събраните по
делото
доказателства
и обсъди
доводите на
страните, с
оглед
разпоредбата
на чл. 12 и чл. 235, ал.
3 от ГПК,
приема за
установено
следното:
от
фактическа
страна:
Ответниците
са били
съдружници в АД
"Д., К. и Л.".
Отношенията
между
съдружниците
в дружеството
са били
уредени с
дружествен
договор,
подписан на
30.11.2012г. от
четиримата
към онзи момент
съдружници:
Г. Д., В. К., Р. Л. (по
3 000 дяла) и А. Н. (1 000
дяла).
Според
чл. 23, издръжката
на
дружеството
се осигурява
от приходите
от
осъществената
от неговите съдружници
адвокатска
дейност.
Участието
на
съдружниците
при
разпределяне
на печалбите
и загубите е
пропорционално
на размера на
дяловото им
участие (чл. 30).
На
15.07.2013г. било
проведено
общо
събрание на
съдружниците
в
адвокатското
дружество, на
което били
взети
решения за
прекратяване
членството
на
ответниците
в
дружеството
от същата дата,
за
освобождаването
им като
управители
на дружеството
и за промяна
на
наименованието
на дружеството.
В т. 3
е прието, че
дружеството
и
напускащите членове
нямата
финансови
задължения.
Прекратяването
на
членството
на двамата ответници
и останалите
промени били
вписани в
регистъра с
решение на
Софийски градски
съд от 07.08.2013г. и в
Софийски
адвокатски
съвет с
решение от 03.09.2013г.
Междувременно,
на 05.08.2013г. било
проведено
общо
събрание, включващо
бившите 4-ма
съдружника (според
Решение
№ 279 от 28.04.2022г. на
САС по в.т.д. №
216/2022г., това е спогодба,
като
настояща
инстанция
възприема
тази правна
конструкция,
а не
становището,
прието в
Решение № 2146 от
10.08.2018г. на САС по
т.д. № 1160/2018г.), с
дневен ред
приемане на
финансовите
резултати на
съдружниците
в
дружеството
и встъпителен
ликвидационен
баланс и
уреждане на
отношенията
между
съдружниците
във връзка с
преструктурирането
на
дружеството.
На това
събрание било
отчетено
взетото на
15.07.2013г. решение
за прекратяване
на
членството
на двамата
ответници и
тяхното
намерение да
създадат ново
АД с
наименование
"К. и Партньори.".
Общото
събрание
приело и
одобрило
финансови
резултати на
всички
съдружници
към 30.06.2013г.
съгласно
приложения
към протокола,
както и
встъпителен
ликвидационен
баланс към
същата дата и
решило, че
окончателното
уреждане на
отношенията
между
съдружниците
ще се
осъществи
към 30.09.2013г.
съгласно
условията,
определени в
протокола от това
събрание. Във
връзка с
окончателното
уреждане на
отношенията
между
съдружниците
общото събрание
приело
решения,
свързани с
разходите,
банковите
сметки,
имуществото,
библиотеката
висящите
преписки и
дела,
разделянето
на
преписките и
архива,
абонаменти,
търговски
дружества,
собственост
на дружеството,
договори за
наем, домейн,
уебсайт и ползване
на служебни
електронни
пощи. По отношение
на тези
решения към
протокола от
събранието
също били
добавени
приложения.
Взето било
също така и
решение, че
издръжката
на офиса до
30.06.2013г. се
покрива
съгласно
дотогавашната
практика.
Напускащите
членове
поели
издръжката
на 9 адвокати.
Разпределени
били
разходите
относно
автомобилите,
разпределено
било офис
оборудването,
в това число
и
библиотеката,
има изрична уговорка
относно
наема –
ответниците
поели задължението
да го
заплащат
(тяхната
част) до
физическото
им напускане
(чл. 9).
Страните
приели, че
окончателното
уреждане на
отношенията
се
осъществява
към 30.09.2013г.,
съгласно
условията на
протокола (т. 1
от дневния
ред). Нито се
твърди, нито
се установява
към 30.09.2013г., да е
било
постигнато
споразумение
или по друг начин
да са
уредените (допълнително)
отношения
между
съдружниците.
Така, От
представения
по делото
писмен
документ от
05.08.2013 г.,
наименуван
"Протокол от
общо събрание
на
съдружници в
Адвокатско
дружество "Д.,
К. и Л. " се
установява,
че на
посочената дата
е проведена
съвместна
среща между
актуални
съдружниците
в дружеството
и на
пусналите, на
която са
присъствали
адвокатите Г.
Д., Р. Л., В. К. и А. Н..
Тъй като участието
на двамата
ищци в
дружеството
е прекратено
към 13.07.2013 г., към
датата на
съставяне на
"протокола"
от 05.08.2013 г. същите
са нямали
качеството
на съдружници,
поради което
представеният
по делото документ
от 05.08.2013 г. не
обективира
решения на общото
събрание на
съдружниците.
Същият обаче
носи
подписите на
всички бивши
съдружници в
Адвокатско
дружество "Д.,
К. и Л. " и
съдържа
уговорки
относно
приемане на
финансовите
резултати на
съдружниците
към 30.06.2013 г. / дата,
предхождаща
напускането
на двамата
ищци/, както и
уговорки за
уреждане на
отношенията
между
бившите
съдружници
във връзка с
преструктуриране
на
дружеството /
предвид
изричното
отбелязване,
че след напускане
на
дружеството
двамата ищци
ще създадат
ново
адвокатско
дружество с
наименование
"К. и
партньори". С
оглед на
горното документът,
въпреки че е
наименуван
протокол от
общо
събрание на
съдружниците
е по
естеството
си договор за
спогодба,
уреждаща
имуществените
отношения
между
напускащите
съдружници и
дружеството по
повод
продължаващото
съвместно
водене на
дейността до
30.09.2009 г., нейното
разделяне след
тази дата и
заплащането
на дела на
напусналите
съдружници (Решение
№ 2146/10.08.2018г. по т.д. №
1160/18г. на САС,
като ВКС).
С
Решение № 2247 от
28.11.2017 г. по т. д. № 292/2015г.
на СГС,
потвърдено с
Решение №
2146/10.08.2018г. по т.д. № 1160/18г.
на САС, като
ВКС не е
допуснал
касационно
обжалване –
Определение
№ 299 от 07.06.2019г. по т.д.
№ 3079/18г.),
исковете на
ищеца с
пр.осн. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, във вр.
с чл. 58, т. 6 от
ЗАдв и чл. 86 от ЗЗД, по
отношение на
ответниците
са отхвърлени.
В
първоинстанционното
решение са
изложени
мотиви, че
ако нещо се
дължи, то се
дължи на
извъндоговорно
основание.
С
Решение № 261543 от
25.11.2021г. на СГС по
т.д. № 8301/2015г. са
отхвърлени и
претенциите
на ответниците,
като в
мотивите на
въззивната
инстанция, е
съобразено
предходното
производство
- Решението
на СГС е
отменено в
уважената си
част - Решение № 279
от 28.04.2022г. на САС
по в.т.д. № 216/2022г. /
Определение
№ 50011 от 31.01.2024г. на
ВКС по т.д. №
1874/2022г., I т.о., ТК,
докладчик
съдията
Росица
Божилова. Исковете
са били квалифицирани
по чл. чл. 68, ал. 3
от ЗА, вр. чл. 26,
ал. 4 от
дружествения
договор на
Адвокатско
дружество "Д.,
К. И Л.", чл. 61, ал. 2
от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД.
Според
решението на
САС, неуредените
отношения
между
съдружниците
по повод
разпределението
на финансовите
резултати и
по повод
задълженията
за участие в
издръжката
на офиса към
30.06.2013 г. и до
датата на преустановяване
на
съвместното
ползване на
офиса са
предмет на
влязлото в
законна сила
решение от 27.11.2017
г. по т. дело № 292/2015
г. на СГС, VI-10
състав. По
нататък: В т. 3 – 7
от решенията
по т. 2 от
дневния ред
от споразумението
от 05.08.2013 г.
страните са
уредили начина
на
разпределение
на
имуществото
на дружеството,
като са
регламентирали
поотделно и
подробно,
чрез
препращане
към конкретни
приложения,
изготвени от
вещи лица
разпределението
на офис
оборудване,
инвентар,
моторни
преводни
средства и
свързаните
със същите
договори за
лизинг,
договор за
наем на офиса
на дружеството,
софтуер,
домейн,
уебсайт,
служебни
пощи,
листвания,
водене на
висящи дела и
преписки,
разделяне на
дела и архив,
абонаменти,
библиотека,
като
съобразно
уговорките двамата
напускащи
съдружници
да получили
реален дял в
натура, чрез
придобиване
правото на
собственост,
конкретно
индивидуализирани
обекти от
всяко едно от
видовете имущества.
Същите са
получили в
дял част от
офис оборудването,
лек
автомобил,
книги от
библиотеката,
дялове от
търговски
дружества.
В
писмените
бележки на
ищците се
сочи, че на 05.08.2013г.
е подписан
протокол за
уреждане на
отношенията
относно
напускането …
(л. 802, стр. 2). В част
„Разходи“ от
Протокола от
05.08.2013г. е прието
следното: (следва
описание на договорените
задължения
на
ответниците,
покриващо
почти една
страница от
защитата
като обем).
Става въпрос
за признание
на неизгоден
за страната
факт – чл. 175 от ГПК (например:
Решение
№ 475 от 08.06.2010г. по
гр.д. № 1311/2009г., г.к.,
ІІІ г.о. на ВКС: Изявлението
на страната
по делото,
когато то
съдържа
неизгодни за
нея факти,
релевантни
за спорното
право, има
характер на
признание и
се явява
важно
доказателствено
средство.
Когато
признанието
води до
съвпадане на
фактическите
твърдения на
двете
спорещи страни
това е
указание за
тяхната
истинност.
Признанието
има
доказателствено
значение,
затова съдът
преценява
признанието, с
оглед на
всички
обстоятелства
по делото - чл. 175 ГПК /чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.); също Р. № 98
от 21.03.2011г. на ВКС,
ІV г.о., по гр.д. №
952/2010г.).
Депозирани
са две
заключения
на ССчЕ, основно
и
допълнително,
неоспорени
от страните и
приети от
съда, като
компетентно
изготвени.
Те, предвид
изложеното в
„от правна
страна“, не
следва да се
обсъждат.
от
правна
страна:
Исковете
са допустими
– О. № 11862 от 24.08.2020г. на
САС по ч.гр.д. №
1528/2020г. (по-долу е
изложено
допълнително
уточнение), а
и редовни - О.
на ВКС № 302 от
27.06.2019г. по ч.гд. №
727/19г. и цитираното
в него Р. № 121 от
24.04.2013 г. на ВКС, IV г.о.
по гр.д.
№ 272/2012г.
Ищецът
не е длъжен
да сочи
правното
естество на
претендираното
от него
право, т.е. да го
квалифицира
правно
(например
като вземане
от заем, наем,
недължимо
платено и т. н.).
И да даде
такава
квалификация,
тя не
обвързва, съда,
който е
длъжен да я
определи
служебно (например:
Р. № 644 от 12.10.2010г. на
ВКС, ІV г.о., по
гр.д. № 1269/2009г.; Р. на
ВКС, ТК ІІ г.о. №
51 от 07.04.2009г. по гр.д.
№ 623/2008г.; ВС: 66-75-1;
139-83-ІІІ; 2224-84-ІІ;
75-88-ОСГК; 288-89-ІІІ; 1208-98-V;
на ВДА; и Р.
№ 705 от 17.01.2011г. на
ВКС, ІV г.о., по
гр.д. № 1388/2009г.).
Съобразно
изложената
фактология,
правната
квалификация
може да е
само една (Р. № 593
от 07.10.2010г. на ВКС,
ІV г.о., по гр.д. №
1484/2009г.: ...
относно
процесуалните
предпоставки,
при наличие
на които една
искова молба
следва да се
счете за редовна
и за
задължението
на съда да
определя
квалификацията
на спорното
право от твърденията
в нея; също Р. № 249
от 23.07.2010г. на ВКС,
ІV г.о. по гр.д. №
гр.д. № 92/2009г.: Каква е
правната
квалификация
на спорното
право се
определя от
съда,
съобразно
въведените
от ищеца
твърдения).
Настоящата
искова молба
е съкратен
вариант на
тази от
предходното производство
(л. 459-63), като
съществената
разлика е
само, че е
сменена
квалификацията
(без да е
посочено, че
е в следствие
от
мотивацията
на
предходното първоинстанционно
решение).
Всъщност се твърди,
че понеже
нямало
договореност
(или най-малкото
тя не
включвала
претенциите,
тъй като в иска
се споменава
както за
дружествения
договор, така
и за
последващите
решения,
взети на общи
събрания –
всъщност
това е правен
извод, сторен
от решаващия
орган, а не
част от
изложението
в иска), то
задължението
било
извъндоговорно.
„Твърдението“,
че спорен
ищците има
извъндоговорно
основание за
възникване
на задължение
в някаква степен
валидира
претенцията –
арг. и от чл. 278,
ал. 3 от ГПК.
Установява
се обаче нещо
различно.
Правни
действия от
чуждо име без
представителна
власт може да
извърши
както лице,
което се
представя за
задължителен,
така и за доброволен
представител.
Правилото,
което се
прилага в
тези случаи
не е уредено
изрично в
ЗЗД, но то се
подразбира
от чл. 36, ал. 2 и чл. 42
от ЗЗД.
Правно
действие,
извършено от
чуждо име без
представителна
власт или при
превишаване
на нейния
обем, не
поражда
правни последици
за мнимо представлявания.
Тези
действия
могат да го
обвържат,
само ако той
изяви воля за
това, ако ги
потвърди - чл. 42,
ал. 2 от ЗЗД.
Едно
от
изключенията
на нормата е
обогатяването
на
представлявания
(чл. 41, ал. 2 от ЗЗД). Очевидно
това е идеята
и на ищеца.
Това е
особена
хипотеза на
чл. 59 от ЗЗД.
Нито една от
тези
хипотези на е
налице.
Приходите
на
дружеството
са следствие
от дейността
на
съдружниците,
съответно
разходите се
покриват от
тях.
Евентуалният
отрицателен
резултат би
бил
следствие от
недостатъчни
приходи от
страна на
даден член.
Мотивите,
изложени в
Решение № 2247 от
28.11.2017г. по т.д. № 292/2015г.
на СГС, не са
обвързващи (ТР
1-2000-ОСГК – т. 18: мотивите
към
решението
според чл. 189, ал.
2 ГПК не са
част от него).
Същественото
е че то е
влязло в
сила, което
означава, че
ответниците
не дължат на
ищеца на
договорно
основание (решение,
влязло в
законна сила,
изразява правната
истина: res judicata pro veritate
habetur).
До
напускането
на
дружеството
от страна на
ответниците
е налице
Дружествен
договор,
чието
тълкуване
следва да се
извършва при
съобразяване
с
последващата
договореност
от 05.08.2013г. Там е
постигнато
съгласие
отношенията
между
бившите
съдружници и
дружеството
да продължат
да се уреждат
съобразно
практиката
до момента,
до
окончателното
изнасяне на
ответниците
от кантората.
Останали
са „недоуредени“
много малко
от
проблемите
(например и
то доста
условно -
размера на
наема и то от
гледна точка
на
времетраенето
на
дължимоста
му
(евентуално
при разлика,
следствие от
предоговарянето
/ наемът
включва и
консумативите
на кантората
– арг. от 232, ал. 2 и
чл. 234 от ЗЗД,
последната
норма
приложима
донякъде по
аналогия, тъй
като не е
било ясно
кога
ответниците
ще освободят
помещенията
на
кантората). Това
е договор, предполагащ
последваща
договорка.
Последната
може и да не
бъде
сключена
поради липса
на констатирани
остатъчни
задължения
или поради неуказано
съдействие. И
за двете
хипотеза не
са изложени
твърдения, а
и ангажирани
доказателства.
Наличната
уговорка обаче
е достатъчно
конкретизирана,
за да може
евентуално
да се
претендира и
въз основа на
нея.
Във
всеки случай,
предвид т. 3
относно уговорката
– съгласие за липсата
на
задължения,
решаващият
орган приема,
че до 05.08.2013г.
такива не са
налице.
Съдът
не споделя
частично
изводите,
залегнали в Решение
№ 2247 от 28.11.2017г. по т.д.
№ 292/2015г. на СГС.
Налице е
пълна
договореност
– ако има клауза
относно
приходите, то
правилото се
отнася и до
загубите. АД
е специална
хипотеза на
гражданско
дружество –
арг. от чл. 361, ал. 1
от ЗЗД, която,
като
редакция е
почти
идентична с
чл. 30 от дружествения
договор (арг.
и от чл. 9, ал. 1 от
ЗНА, приложим
по аналогия).
Това
означава, че
ако има уредба
относно
приходите, тя
се отнася и
за разходите.
При
отрицателен
финансов
резултат,
сумите се
дължат от съответните
съдружници,
съобразно
дела им.
Би
могло да се
претендира
на
извъндоговорно
основание
само за
периода след
01.07.2013г., но ако за
него нямаше
допълнителна
договореност
– става
въпрос за
цитираната
по-горе спогодба.
Както
бе посочено,
окончателна
договорка не
е постигната.
Съответно не
е ясно дали
има или не
остатъчно
задължение
(такова
очевидно е
налице
относно
наема, но то се
дължи на
договорно
основание – в
„от
фактическа
страна“ е
цитирана
самата уговорка
/ доводите на
ответника за
обратното са неоснователни).
Страните
са обвързани
от влязъл в
сила акт по
същество (res juducata). Дори
и да се
приеме, че е
допусната
грешка (което
в случая не
може да се
стори с оглед
крайния
извод), то
различно
като
резултат
решение на
различно
основание не
би могло да
бъде
постановено.
Аргументация
в тази насока
би могла да
се почерпи и
от Решение № 279
от 28.04.2022г. на САС
по в.т.д. № 216/2022г., с
което се
отхвърлят
всички
искове (без
значение
дали са
предявени на
договорно
или извъндоговорно
основание),
при съобразяване
със силата на
пресъдено
нещо, следствие
от
предходното
производство.
Изложеното
се отнася и
до
възраженията
за прихващане.
Според ТР № 1
от 04.01.2001г. по гр.д.
№ 1/2000г., ОСГК на
ВКС: поради
това, че
възражението
за съдебно прихващане
е аналогично
по своята
характеристика
на насрещния
иск, … ако по
отношение на
възражението
за прихващане
е взето
отношение по
същество,
както е в
случая, то то
е
неосноветелно
(ТР 3/2016 от 22.04.2019г. на
ОСГТК: При
отхвърляне
на частичния
иск като неоснователен
ищецът не би
могъл
успешно да
предяви иск за
останалата
непредявена
част от
вземането,
тъй като с
влязлото в
сила решение,
с което се
отхвърля
частичният
иск, се
отрича цялото
спорно право.
Следователно
СПН обхваща
цялото
вземане, т.е.
това решение
се ползва със
СПН и по
отношение на
непредявената
част от
вземането,
включително
и относно правопораждащите
факти).
Възражението
е било
допустимо и
то следва да
се разгледа,
доколкото е
част от
становището
на
ответниците
по иска –
най-вече
относно
неговата
основателност.
Към момента
на
депозиране
на тази
претенция, не
е и било
постановено Решение
№ 279 от 28.04.2022г. на
САС по в.т.д. №
216/2022г.
Изложеното
е само за
пълнота,
доколкото вътрешното
процесуално
условие не е
настъпило –
т.е.
констатация,
че някоя от
претенциите
е
основателна.
Искът
е
неоснователен.
само
за пълнота
следва да се
посочи, че:
С
измененията
на ГПК (обн.,
ДВ, бр. 100/21.12.2010г.) в
ал. 3 на чл. 146 се
създаде ново
изречение
второ,
съгласно
което, ако в
изпълнение
на предоставената
от съда
възможност
за становище
и ангажиране
на
доказателства
страните не
направят доказателствени
искания, те
губят
възможността
да направят
това
по-късно,
освен в случаите
по чл. 147 от ГПК.
С това
изменение
нормативно
се закрепи
съществуващото
и преди това
тълкуване на
закона, а и
създадената
вече съдебна
практика
(Решение №
549/29.10.2010г., по гр.д. №
56/2010г., на IV г.о.;
Решение №
700/06.12.2010г., по гр.д. №
304/2010г., на III г.о.,
постановени
по реда на чл. 290 ГПК), че
окончателната
преклузия за
ангажиране
на
доказателства
от страните
по делото не
настъпва
преди края на
първото съдебно
заседание,
както и, че
същата е
свързана със
служебното
изпълнение
на задълженията
на съда
касаещи
дадените в
доклада указания
и
разпределяне
на
доказателствената
тежест.
Относно
възраженията
и доводите е
взето отношение
в - Т. 4 от ТР № 1 от
09.12.2013г. по т.д. № 4/2012г.,
ОСГТК на ВКС
(отнася се и
за давността
/ възражение
за прихващане);
също: Р. 549 от 29.10.2010г.
по гр.д. № 56/2010г., ІV
г.о. на ВКС;
също Р. № 76 от
10.02.2011г. на ВКС, ІV
г.о., по гр.д. №
648/2010г. – за ищеца
това е
първото
редовно о.с.з.
(относно
възраженията,
наведени с
отговора), а
за ответника
– отговора.
по
разноските:
Според Определение
№ 599/20.10.2017г. по ч.т.д. №
2487/2017г. на ВКС, II т.о., в
хипотезата
на безплатна
правна помощ
възнаграждението
на адвоката
се определя от
съда, а не
представлява
реално
заплатеното
по договор
между
представляваните
лица и
пълномощника
адвокат,
поради което
при безплатното
процесуално
представителство
от един
адвокат на
повече от
едно лице при
сходни
интереси не
се дължи
определяне
на възнаграждение
за всеки един
от представляваните. Наредба
№ 1 от 9.07.2004г. за
възнаграждения
за адвокатска
работа е
съобразена
само като
насока.
Така,
разноските
за първия
ответник са 550
лева, за
втория – също 550
лева.
Тези в
полза на
процесуалния
представител
– 12 225,27 лева. Съобразено
е и правилото
на т. 3 от ТР от
6.11.2013г., т.д. № 6/2012г.,
което
всъщност
покрива и
изчисленията
на самите
страни.
Предвид
продължителността
на
производството
решаващият
орган би
присъдил и
малко
по-висока
сума.
Воден от
гореизложеното,
СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Д.и Л.''
адвокатско
дружество,
БУЛСТАТ *********, с
адрес: гр.
София, ул. „*******,
вписано в
регистъра на
адвокатските
дружества
към САК с № **********,
представлявано
от адв. Р.М.Л.,
вписан в
регистъра на
адвокатите
към САК с л. №
**********, в
качеството
му на
управител,
чрез адв, Г. И. И.
и адв. Г. Н. А., e-mail:*******,
срещу В.Д.К.,
ЕГН **********,***; и А.Н.Н.,
ЕГН **********,***, общ съд.адр.:
гр. София, ул. „*******,
чрез адв. Н. Р.,
иск с пр. осн.
чл. 61,
евентуално
чл. 59 от ЗЗД, за
заплащане на следното:
по
отношение на
адв. К.:
-
сумата от 58 661,08 (петдесет и
осем хиляди
шестстотин
шестдесет и
един лева и
осем стотинки)
лева от
разходите за
управление и
издръжка, сумата
от 9 799,70
(девет хиляди
седемстотин
деветдесет и десет
лева и
седемдесет
стотинки)
лева -
платени
разноски за
сметка на
клиенти на този
съдружник
(разходи за
подотчетни
лица) и сумата
от 314,89 (триста
и
четиринадесет
лева и
осемдесет и девет
стотинки)
лева, наем
за офис за м.октомври
2013г.
по
отношение на
адв. Н.:
-
сумата от 41 991,64
(четиридесет
е една хиляди
деветстотин
деветдесет и
един лева и
шестдесет и
четири стотинки)
лева,
разходи за
управление и
издръжка, сумата
от 4 930,43
(четири
хиляди
деветстотин
и тридесет лева
и
четиридесет
и три
стотинки)
лева -
платени
разноски за
сметка на
клиенти на този
съдружник
(разходи за
подотчетни
лица) и сумата
от 314,89
(триста и
четиринадесет
лева и
осемдесет и
девет
стотинки)
лева, наем
за офис за м.октомври
2013г.,
като
НЕОСНОВАТЕЛНИ
ОСЪЖДА на
основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, „Д.и Л.''
адвокатско
дружество,
БУЛСТАТ *********, с
адрес: гр.
София, ул. „*******,
вписано в
регистъра на
адвокатските
дружества
към САК с № **********,
представлявано
от адв. Р.М.Л.,
вписан в
регистъра на
адвокатите
към САК с л. №
**********, в
качеството
му на
управител,
чрез адв. Г. И. И.
и адв. Г. Н. А., e-mail: ******@*******.***,
да запрати на
В.Д.К.,
ЕГН **********,***; и А.Н.Н.,
ЕГН **********,***, общ
съд.адр.: гр.
София, ул. „*******,
чрез адв. Н. Р., e-mail:
*********@*****.***, сумата
от по 550 (по
петстотин и
петдесет)
лева,
сторени
деловодни
разноски.
ОСЪЖДА на
основание чл.
78, ал. 3 от ГПК,
във вр. с чл. 38, ал.
1, т. 3 от ЗА, „Д.и Л.''
адвокатско
дружество,
БУЛСТАТ *********, с
адрес: гр.
София, ул. „*******,
вписано в
регистъра на
адвокатските
дружества
към САК с № **********,
представлявано
от адв. Р.М.Л.,
вписан в
регистъра на
адвокатите
към САК с л. №
**********, в
качеството му
на управител,
чрез адв. Г. И. И.
и адв. Г. Н. А., e-mail: ******@*******.***,
да запрати на
адв. Н. Р.,
сумата от 12 225,27 (дванадесет
хиляди
двеста
двадесет и
пет лева и
двадесет и
седем
стотинки) лева,
адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва с
въззивна
жалба пред
Софийски апелативен
съд в двуседмичен
срок от
връчването
му на страните.
председател: