Р Е Ш Е Н И Е №
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Ловеч, 27.04.2021 г.
Ловешкият окръжен съд, в открито заседание на първи февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря Цветомира Баева, като разгледа докладваното от съдия Пенов гр.д. №
500 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството делото е образувано по искова молба от О.Г.Г., с ЕГН **********,
с адрес: *** против Държавно предприятие „Фонд ЗД“, с ЕИК *******, с адрес: гр.
Ловеч, ул. „Г. Н. С.“ № 26 и „АТ“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. ВТ, ул. „Н.Г.“ № 73 с която против двамата ответника са
предявени искове по чл. 49 ЗЗД, а при евентуалност и по чл. 200 КТ, за
солидарно заплащане на следните суми: 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди (болки и страдания) от травматично увреждане на дясната ръка, настъпило
на 25.08.2016 г. при полагане на труд в производствен обект на втория ответник
и 4 859,82 лв. – обезщетение за имуществени вреди (разходи по лечение на
същото травматично увреждане), ведно със законната
лихва от 25.08.2016 г. до окончателното им
изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът търпял наказание
лишаване от свобода – първоначално при строг, а впоследствие при общ режим, при
което бил преместен в затворническо общежитие гр. ВТ.
Посочва се, че на 01.08.2016
г. между Териториално поделение на Държавно предприятие „ФЗД" град ЛОВЕЧ и
„АТ" ООД е сключен договор за отдаване на труд, че в изпълнение на този
договор, на 08.08.2016 г. ищецът постъпил в предприятието на „АТ" ООД.
Посочва се, че на 25.08.2016 година, през време на работата ищецът претърпял
тежка трудова злополука – премазване на дясната му ръка, че поради тежката
травма той бил откаран в ЦСМП гр. ВТ, а след това в самата болница на града, че
след двудневен престой в лечебните заведения на ВТ, поради тежкото му състояние
и опасност от ампутация на ръката, ищецът бил преместен на лечение в Пирогов.
Твърди се, че на ищеца са направени повече от 25 операции, че от причиняване на
травматичните увреждания и през целия период на лечение в болниците и извън
тях, ищецът изживявал силни болки (на момента колабирал от тях), постоянен
страх от загуба на ръката. Посочва се, че лечението било съпътствано с
извършване на множество разходи за лекарства и консумативи, оценени на
4 859,82 лв. Твърди се, че с влязло в законна сила определение от
09.07.2018 г. по ч.н.д. № 333/2018 г. на ОС Ловеч, е постановено
условно предсрочно освобождаване на ищеца, че трудовата злополука била
декларирана от представител на Държавно предприятие „Фонд ЗД“ от което е
съставен и протокол за трудова злополука, че по повод настъпването ѝ било
образувано ДП № ЗМ
767/2016 година по описа на РУ на МВР град ВТ.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците са постъпили писмени отговори на
исковата молба. В писмения отговор на „АТ“ ООД са направени правоизключващи и
правонамаляващи възражения, основани на следните твърдения и оспорвания: липса
на възлагане от страна на „АТ“ ООД на работа на други
лица, от която да са настъпили твърдяните от ищеца вреди; лиса на причинно
следствена връзка между същите вреди и поведение на работници и служители на „АТ“
ООД; осигуряване на безопасни условия на труд на ищеца, който е
инструктиран за мерките за безопасност на труда; липса на възлагане извършване
на работа с машини, нито с почистването им, доколкото длъжността на ищеца била
общ работник и включвала извършване само на товаро-разтоварни дейности; липса
на трудова злополучна, поради несъществуващо трудово правоотношение между „АТ“
ООД и ищеца; умишлено самонараняване на ищеца, респ. проявена от него
груба небрежност, с което допринесъл
изцяло или отчасти за настъпване на вредите; предприето от ищеца на негов риск
и отговорност и в нарушение на утвърдените правила за безопасност в място
(зона) със забранен достъп.
В писмения отговор на Държавно предприятие „Фонд ЗД“ са направени правоизключващи
и правонамаляващи възражения, основани на следните твърдения и оспорвания: ДП
„Фонд ЗД“ не е работодател, нито възложител на работа по отношение
на лишените от свобода, които полагат труд при юридически и физически лица при
сключени договори за отдаване на труд; наличие на такъв договор между ДП
„Фонд ЗД“ и „АТ“ ООД, по силата на който последното дружество се явявало работодател и носело задължение по обезпечаване на здравословни и
безопасни условия на труд, вкл. обезопасяване на машината, с която е станал
инцидента.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно
в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С договор за отдаване на труд от 01.08.2016 г. между
Държавно предприятие „Фонд ЗД“ (ТП Ловеч) от една страна като изпълнител, и „АТ“
ООД, от друга като възложител, е постигнато съгласие, по силата на което
възложителят възлага, а изпълнителят приема да му предостави срещу
възнаграждение четири броя лишени от свобода лица, от средносписъчния брой на
Затвора Ловеч, Затворническо общежитие ВТ, за товаро-разтоварна дейност в
склада на фирмата (чл. 1 от договора). В договора е установена уговорка, според
която изпълнителят е длъжен да предоставя на възложителя уговорения брой лишени
от свобода лица, които да са в състояние да извършват възлаганата работа; да
издава ежемесечно до първо число на месеца, следващ отчетения, справка за
отдадения от лишение от свобода лица труд (чл. 5, ал. 1 и 2), като има право да
проверява и контролира изпълнението на поетите по договора задължения на
възложителя, свързани с условията на труд на предоставените лица лишени от
свобода (чл. 6, ал. 2). От договора са установява уговорка, според която
възложителят е длъжен: да осигури работа, за която наема договорените и
предоставени лица лишени от свобода, както и да им възлага пряко постоянна
работа при спазване на условията по договора; да поеме цялото техническо
ръководство по, указанията и контрола върху производствения процес; да
упълномощи свой представител, който да възлага пряко и да ръководи лишените от
свобода лица при изпълнението на възложената им работа, както и да отговаря за
обучението им; да осигури комунално-битовите условия на труд на лишените от
свобода лица през времето на работния ден; да провежда периодично необходимите
инструкции съгласно нормативните изисквания по техническата и противопожарна
безопасност и хигиената а труда, както и да контролира спазването на
техническите правила; да осигури за своя сметка специално работно облекло,
обувки и лични предпазни средства на предоставените по договора лишени от
свобода; да осигури и поддържа в изправност необходимите машини, съоръжения и инструменти,
свързани с възложената работа (чл. 7, ал. 1,2,3,5, 6, и 8). Установява се и че
в случай на трудова злополука с лишен от свобода, упълномощените представители
на страните по договора незабавно съставят протокол, установяват причините и
обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, вида на увреждането, като в
тридневен срок възложителят изготвя декларация за трудова злополука, от която
един екземпляр се представя на изпълнителя (чл. 7, ал. 7 от договора). С
договора е установена и уговорка, изключваща възможността за възложителя: да
променя работния обект или което и да е друго условия на труд, свързано с
лишените от свобода и полагащи труд лица, без изрично писмено съгласие на
изпълнителя, както и да възлага на лишените от свобода лица работа, извън тази,
за която са предоставени да отдават труд.
Със заповед № Л-3211/2 от 02.08.2016 г. на Главния
директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ е открит работен обект за лишени от
свобода от Затворническо общежитие от открит тип ВТ, към затвора Ловеч, с месторабота
гр. ВТ, „АТ“ ООД, с извеждане до четирима лишени от свобода за отдаване на труд
(обща работа), считано от 01.08.2016 г. до 31.07.2017 г.
Не се спори, а и това се установява от приетите по делото
писмени доказателства, че ищецът О.Г.Г. е изтърпявал наказание лишаване от
свобода. С протокол № 29/09.08.2016 г. на комисия към Затворническо общежитие
гр. ВТ ищецът разпределен, а със заповед № 73/09.08.2016 г. на началника на
затворническо общежитие гр. ВТ е назначен за общ работник на работния обект на
„АТ“ ООД, считано от 09.08.2016 г.
С писмо изх. № 77/12.08.2016 г. на „АТ“ ООД във връзка с
уговорките по чл. 7 и 8 от договора за отдаване на труд, дружеството уведомява
затворническата администрация на затворническото общежитие, че лишените от
свобода ще извършват обща товаро-разтоварна дейност, почистване на машини, а
при необходимост ще извършват дейности като оператори на машини, като
обучението и инструктажа за работа с конкретните машини ще се извърши от
служители на „АТ“ ООД.
От заверено копие на Книгата за начален инструктаж по
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на „АТ“ ООД се установява,
че такъв е проведен по отношение на О.Г.Г. на 08.08.2016 г., което е удостоверено
с подписите на инструктирания и провелия инструктажа, положени срещу пореден №
173 от книгата. От заверено копие на Книгата за инструктаж на работното място,
периодичен и извънреден инструктаж по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана на „АТ“ ООД е видно, че по отношение на О.Г.Г. такъв
инструктаж е проведен на 08.08.2016 г., с оглед направеното удостоверяване с
подписите на инструктирания и провелия инструктажа, положени срещу пореден №
131 от книгата. Означената на О.Г.Г. длъжност в двете книги е „общ работник“.
От показанията на свидетелите Валя Ангелова (отчасти) и
Красимира Йорданова се установява, че О.Г.Г. ефективно е полагал труд в цеха „АТ“
ООД, че поначало на него му била възлагана обща работа, да товари и разтоварва
стока, но му се възлагала и работа, свързана с производствената дейност. На
25.08.2016 г. на ищеца е възложено да работи на дарачна машина, което се приема
за установено от показанията на св. Йорданова, писмо изх. № 77/12.08.2016 г. на
„АТ“ ООД, отговорите на О.Г., дадени при изслушването му по реда на чл. 176 ГПК, както и от огледа на веществено доказателство DVD-диск Verbatim, извършен
в открито съдебно заседание от 19.10.2020 г. чрез възпроизвеждане на
съдържащите се в него файлове на видеозаписи от камера (CAMERA04). От тяхното
съдържание се установява свободното и безпрепятствено боравене на ищеца с
дарачна машина в цеха на „АТ“ ООД. От записите се установява и опитите на ищеца
да почисти машината работно положение и в покой, качването му на върху
дарачната машина и посягане към въртящите се валяци с отвертка, при което
дясната му ръка бива увлечена във вътрешността на дарака, а валовете и ремъците
на машината спират да се движат.
На 26.08.2016 г. е съставен протокол за трудова злополука
(приложение към чл. 2, ал. 2 от Наредба за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки) и декларация за трудова
злополука (приложение към чл. 3, ал. 1 от Наредба за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки). От писмо №
Ц1013-04-1087Н1/05.11.2020 г. на НОХ, ТП ВТ се установява, че до 03.11.2020 г.
в ТП на НОЙ декларация за трудова злополука не е представена, поради което не е
образувано административно производство и не е извършвано разследване на
основание чл. 58, ал. 1 КСО. От същото писмо се установява, че за О.Г.Г. няма
регистрирани трудови договори, че същият не е осигуряван, вкл. за риска трудова
злополука, с оглед на което е направен извод, че злополуката с него не би могла
да се квалифицира като трудова.
Образувано е и досъдебно производство ЗМ № 767/2016 г. на
РУ МВР ВТ, по което, след извършване на поредица от действия по разследването,
от разследващия орган е дадено мнение за прекратяване на наказателното
производство. С постановление от 14.07.2017 г. на прокурор от Окръжна
прокуратура ВТ (л. 196-199 гр.д. 500/2019 г.) наказателното производство по
досъдебното е прекратено. В периода 09.09.2016 г. - 30.09.2016 г. от
Инспекцията по труда е извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство по КТ и ЗЗБУТ в „АТ“ ООД, завършила с даване на предписания към
работодателя, видно от протокол за проверката (л. 213-216 от досъдебното
производство).
От заключенията на съдебно-техническата експертиза и на
допълнителната такава се установява, че дарачната машина в цеха на „АТ“ ООД е серия „CR – 640”, произведена е
в началото на 1970 г. в Полша и е
с около 50 годишна възраст на експлоатация. Към момента на злополуката машината
е работила и е била изправна, като всички нейни механизми и агрегати са работили.
Изправността ѝ е проверена от вещите лица по образуваното досъдебно
производство, които при извършения оглед на 26.08.2016 г. са монтирали
демонтираните валове (демонтажът им е извършен, за да се извади ръката на
ищеца), за да се изследва работата на групата машини, като се извършат
контролни пускове. При тази серия („CR - 640") конструктивно е вградена
подвижна предпазна ограда. От двете страни на машината има предпазни пана,
които изключват възможността при работеща машина движещите се валове, валовите
вериги и задвижващите ремъчни механизми да влязат в съприкосновение с
обслужващия персонал или други работници от цеха. Предпазните пана са монтирани
при инсталирането на машината в цеха, в съответствие с нейната комплектация,
като съответстват на изискванията за защита от съприкосновение с движещи се
части и механизми. Въпреки конструктивното ѝ предвиждане и фабрично
изпълнение, от нея липсва електроблокировката, изключваща възможността за
пускане на машината при разместен или липсващ елемент от предпазната решетка,
при което се допуска възможност за безпрепятствено минаване пред и зад
предпазната ограда. Дарачната машина е допълнително обезопасена с инверторна
система, която блокира и спира работата ѝ при претоварване или при
блокиране движението на някой от движещите се механизми и части. Инверторната
система изключва машината при нетехнологични претоварване от 10-15% от
заложеното, съобразно ширината и дебелината на зададената заготовка на
капитонираните изделия. При тази система на защита спирането не може да настъпи
мигновено, тъй като под действието на инерционните сили, породени от
периферните скорости на въртене на барабани и валове, съществува известно технологично
време (25-30 секунди), докато машината преустанови напълно движението си. Чепкалните
машини, серия „CR - 640" не разполагат със съвременни обезопасителни и
блокиращи системи, които да стопират работата на машината, когато в
обезопасената работна зона се извършват някакви манипулации, изискващи поява на
човек в обхвата на работната ѝ зона. Опасните зони при този тип машини
са: входящите, работните, обръщащите и чистачните валове, т.е. всички движещи
се валове на машината; опасни са зоните на движещите се въртящи зъбчатки,
шайби, ремъчни, верижни и зъбни предавки; зоната на работа на изтеглителния
апарат, лостовия механизъм с тежестите за създаване на натиск на горният
изходен вал, количката с набразденият валяк за навиване на лентата на бобина, а
също така и главата на койлеровия апарат за навиване на лентата. Основният
движещ агрегат в машината е електродвигателят, като от него движението се
прехвърля на отделните валове и работният барабан чрез взаимно свързани верижни
или ремъчни предавки, като за целта осите на барабаните и валовете са
комплектовани със зъбчатки, шайби, зъбни колела, по които се обтъркалва
веригата или ремъка или чрез директни зъбни еволветни предавки. Не е възможно
барабаните да се движат независимо един от друг, те приемат и предават
движението един на друг, взаимно свързани чрез съответната верижна или ремъчна
предавка.
От приетата медицинска документация и заключението на съдебната медицинска
експертиза се установява, че след инцидента с дарачната машина О.Г.Г. *** и е настанен в реанимация с диагноза „травматичен
шок" и „конквасация (смазване, премазване, размачкване) на предмишницата
на дясната ръка”, като размачкване на меките тъкани се изразява в: тежко,
многофрагментно, открито счупване с разместване на фрагментите (дислокация) на
диафизите (тялото или средната част на костта) на лакътната и лъчевата кости на
предмишницата (на латински радиус и улна) на дясната ръка; разкъсване и
размачкване на мускули и сухожилия в същата област; открито счупване на
костиците на китката и дланта; огромна разкъсно-контузна рана в областта на
флексорната (сгьвната) мускулатура на предмишницата, започваща на 5 см. под
лакътната става; масивно разкъсване на кожата и меките тъкани в областта на
„възглавничките" по вътрешната повърхност на дланта т.н. „тенар и
хипотенар” (на латински); пълно разкъсване мускулатурата и сухожилията на
палеца; разкъсно-контузна рана на гърба на дланта; рана с дължина 10 см. на
флексорната мускулатура на предмишницата. Морфологията (вида и локализацията)
на мекотъканни и костни травматични увреждания в областта на дясната ръка,
описани в медицинската документация, са необходима и закономерна последица от процесния инцидент. Те са резултат от
притискане на дланта, китката и предмишницата (до нивото на лакътната става) между
две твърди повърхности, действащи спрямо вътрешната и външната (горната)
повърхност на дланта и могат да бъдат получени както от притискане между две
равни плоскости, така и между движещите се валове (барабани) на дарак (дарачна
машина).
Всички рани са
описани като „обилно замърсени”, а тъканите като „исхемични” (лошо
кръвоснабдени). Успоредно с реанимационните мероприятия по овладяване на
травматичния шок и стабилизиране на общото състояние, в болницата по спешност е
извършена първата оперативна интервенция, изразяваща се в първична хирургична
обработка на дясната ръка - почистване, дезинфекция, поставяне на стерилни
превръзки (дебридман, лаваж, дренаж). Поради реална опасност от развитие на
тежка локална инфекция, която освен, че ще предизвика пълна некроза (загиване,
загниване) на всички размачкани тъкани и проникване на инфекцията в целия
организъм (развитие на обща инфекция т.н. „сепсис"), както и поради липса
на анти „газ-гангренозен серум" в Търновската болница, лекуващите лекари
имали намерение да ампутират дясната ръка, за да спасят живота на пациента. По
тази причина и по настояване на близките му, О.Г.Г. е транспортиран в по-висока
категория здравно заведение - болница „Пирогов” гр. София. За да може да бъде
транспортиран до София, хирурзите от болницата в гр. ВТ извършили втора
операция и поставили т.н. „външен фиксатор", за имобилизация на счупените
кости. Последвали единадесет хоспитализации и дехоспитализации (често следващи
една след друга), в ортопедична клиника и клиника по пластична хирургия на
болница Пирогов, където са извършени множество операции като „почистване и изрязване
на некротичните меки тъкани", „кожна трансплантация на тьканния
дефект", „опресняване на ръбовете на костите", „репозиция и
съчленяване с метални импланти на едната и на другата кости на
предмишницата", след това „сваляне на метала от зараснала кост". След
връщане на ищеца в затвора, възникнала вторична инфекция на местото на
невъзстановените кожни пластики и поради усложнение, изразяващо се в
„синостоза" (срастване) между двете кости на предмишницата на 16.05.17 г.
е извършена още една операция (т.н. остеотомия) и „ревизия на фистулен отвор и
евакуация на гнойни колекции". В периода от деня на инцидента 25.08.2016 г. до 20.06.2018 г. на ищеца са извършени осем хирургични
интервенции с пълна упойка. През 2016 и 2017 година О.Г.Г. провел множество
рехабилитационни процедури – физиотерапевтични и рехабилитационни курсове в
лечение в болници в София, В. Търново, Русе и Бяла, както и рехабилитация в
санаториално-курортен комплекс в Павел баня.
С
експертно решение на ТЕЛК от 02.03.2018 година на О.Г.Г. е определена 53,4% трайно
намалена работоспособност, като от решението се установява, че при извършения
преглед (около година и половина след инцидента), травматичните увреждания са
налице остатъчни явления от уврежданията, въпреки провежданото лечение. На
07.03.2018 г. ищецът отново постъпил в болница във ВТ за едноседмичен курс на
рехабилитация и физиотерапия, във връзка с остатъчните последици от травма на
нервите (нервус медианус и радиалис) на горен десен крайник. Всички травматични увреждания са
налагали извършване на медицинската интервенция и провеждане на възстановително
лечение. Въпреки адекватно проведеното такова и констатираното общо добро
състояние на ищеца, към момента на прегледа му от експерта (17.11.2020 г.) се
установяват остатъци от травматичните увреждания – масивен
груб, хлътнал, тъмен, уплътнен, кафеникаво-сивкаво-червеникав на цвят ръбец
(белег, цикатрикс) разположен по цялата дължина на предмишницата от лакътната
става до китката на площ 25/10-11см (по кожата на сгъвната повърхност на
предмишницата на дясната ръка); линеен ръбец (белег) от операция с дължина 9,5
см (по същата предмишница откъм лакътната кост); два белега на площ 9/4,5 и
11/2,5-3 см, с неправилна форма и сивкавобелезникав цвят, леко уплътнени (на
китката и гърба на дясната длан по кожата); почти липсващо (силно ограничено)
движение, ротация (завъртане по надлъжната ос на ръката) в областта на
лакътната и гривнената става на дясната ръка; ограничена флексия (сгъване) в китката
на дясната ръка; намалена мускулна сила на всички мускули на предмишницата
(сгъвачи и разгъвачи); ограничено и с намалена мускулна сила движение
„опозиция" (противопоставяне на останалите пръсти) на палеца на дясната
ръка, с която хващането и носенето на предмети е трудно; слабо личащ ръбец от
иззета кожа на площ 29/20 см на дясното бедро.
Установява
се от заключението, че повече от година и половина ищецът е търпял болки и
страдания, които през първите 5-6 месеца след инцидента, както и около месец
след всяка по-късно извършени операция, болките са били много силни, с голям
интензитет. Към настоящия момент при промяна на времето и натоварване на
крайника болките ще се появяват, но с по-нисък интензитет. Травматичните
увреждания няма да бъдат преодолени – актуалното към прегледа на вещото лице (17.11.2020 г.) състояние
ще остане дефинитивно завинаги и за цял живот, без да се очаква някакво съществено
подобрение от следващи операции или рехабилитационни процедури, с тенденция за
засилване на болките от „старите травми” с напредване на възрастта и особено
при промяна на времето. Последващите рехабилитационни процедури (масажи,
гимнастика, водолечение, електролечеиие) са необходими „от време на време” за
облекчаване на болките и поддържане на относително по-добро ниво на „качеството
на живота". От заключението на вещото лице се установява, че само част от
приложените фискални бонове и фактури касаят покупка на медицински и санитарни
материали, на медикаменти, удостоверяват заплащане на рехабилитационни
процедури или на извършени медицински услуги, които са пряко необходими за
лечението. Общият размер на означените в тях стойности е 3354 лева и се формира
от: 4 броя фискални бонове са за вход в „комплекс Плажа в град Павел баня"
(на обща стойност 30 лева, 5 броя фискални бонове от аптеки и дрогерии за
покупка на медикаменти, превързочни и дезинфекционни материали (на обща
стойност 98 лева);9 броя фактури на обща стойност 3226 лева (тангентор и
подводна гимнастика - 16 лева, първичен медицински преглед в санаториум - 40
лева, „сет" за ортопедична операция, закупен от болница Пирогов - 68 лева,
2 броя фактури за „голяма превръзка" от болница Пирогов - 40 лева, ортопедична
плака с мост с 6 дупки от болница Пирогов - 1381 лева, потребителска такса за
болнично лечение в Пирогов - 58 лева, ортопедична „права плака в комплекс с
винтове" от болница Пирогов – 1200, лева, фактура за транспорт на болен от
26.08.2016 г. - 463 лева). Всички останали касови бонове и фактури удостоверяват
разходи, за които не се установява връзка между извършването им и провежданото
лечение.
От
медицинската документация по делото не се установяват данни за наличие на съществени
сериозни, предшестващи травмата, вродени или придобити заболявания и състояния,
които да обусловят „различна от обичайната за възрастта физиология на ищеца”,
като такива данни не се установяват и при извършения личен преглед от експерта.
От същата документация и личния преглед не установяват данни и за предшестващи
травми, обуславящи някакви нарушения на обичайните физиологични и двигателни
функции (парези, парализи, атрофия на мускулатурата, стари счупвания,
автоимунни заболявания засягащи мускулите и периферните нерви или мозъчните
центрове).
От показанията на свидетелите Р.П., П.Х.и М.Г., на последната ценени с
по-висока критичност, оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК (свидетелката е
съпруга на ищеца) се установява, че през време на хоспитализациите и
оперативните интервенции, по време на престоя му в затвора, както и докато се
възстановявал в домашни условия, О.Г.Г. се оплаквал от силни болки в травмираната дясна
ръка. Той изпаднал в отчаяние и споделял страха си от това, че ще остане
неработоспособен за цял живот, че ще изгуби ръката си или че няма да може да я
използва безпроблемно. О.Г. изразявал песимистични прогнози за своето бъдеще в
общ план и често отчаянието му се съпровождало с плач. Ищецът се тревожел, че
семейството му има нужда от парични средства, а той не е в състояние да ги
осигури, започвайки работа. Докато бил в затвора, в лечебните заведения и в
домашни условия, О.Г.Г. трудно се обслужвал сам, което го принуждавало да
търси съдействие от околните. Вкъщи е подпомаган от съпругата му при извършване
на обичайни дейности, изискващи ползване на дясната ръка.
От показанията
на св. М.Г. и отговорите на ищеца, дадени по реда на чл. 176 ГПК, се установява, че около месец и половина след инцидента свидетелката е
получила от ответника „АТ” ООД сумата от 1 000 лв., както и че след
злополуката ищецът продължил да работи в същото дружество.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Против двамата ответници са предявени искове по чл. 49 ЗЗД, а при
евентуалност и по чл. 200 КТ, за солидарно заплащане на следните суми:
100 000 лв. - обезщетение
за неимуществени вреди (болки и страдания) от травматично увреждане на дясната
ръка, настъпило на 25.08.2016 г. при полагане на труд в производствен обект на
втория ответник и 4 859,82 лв. – обезщетение за имуществени вреди (разходи
по лечение на същото травматично увреждане), ведно
със законната лихва от 25.08.2016 г. до окончателното им
изплащане.
Предявеният иск по чл. 49 ЗЗД е неоснователен. Уважаването на претенцията
за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на това правно
основание предполага такива да са настъпили при или по повод изпълнение на
възложена работа (чл. 49 ЗЗД), а когато в тази хипотеза (на възлагане) се
претендира солидарно присъждане на обезщетението, възлагането на работата
следва да е от двамата ответника (чл. 53 ЗЗД). В случая не са налице предпоставките
за реализация на отговорността на двамата ответника по чл. 49 ЗЗД – нито
солидарно, нито разделно. Това е така, защото никой от тях не е възлагал
извършване на работа, от която да са настъпили вредите, чието обезвреждане се
претендира. Ако вредите се изразяват в увреждане на здравето на работник или
служител и са причинени при или по повод изпълнение на възложената работа,
отговорността за тяхната обезвреда ще се носи от работодателя при условията на
чл. 200 КТ, а не на основание чл. 49 ЗЗД. Режимът по КТ ще приложим и в двете
възможни хипотези – когато вредите са настъпили от действие или бездействие на
увредения или от деяние на друг работник или служител. Макар да не съществува
трудово правоотношение, в отношенията на ищеца и ответника следва да се прилага
режима на чл. 200 КТ – налице е внезапно увреждане на неговото здраве, станало
през време на извършваната работа в предприятието, което е причинило трайно
намалена работоспособност. След като характеристиките на неговото увреждане
попадат в дефиницията за трудова злополука по чл. 57, ал. 1 КСО, ищецът е би
могъл да търси обезщетение по чл. 49 ЗЗД.
Искът по чл. 200 КТ е частично
основателен – само по отношение на ответника „АТ“ ООД и за част от претендираните суми.
Присъждането на обезщетение по
чл. 200 КТ предполага установяване на трудовата злополука. Тя се декларира от
осигурителят или предприятието ползвател, а когато те са бездействали,
пострадалият или неговите наследници могат да сторят това в едногодишен срок от
злополуката (чл. 57, ал. 1 и 2 КСО). Липсата на
влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова
злополука е пречка за уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, като не
допуска инцидентното установяване на характера на злополуката в исковото
производство, образувано по претенция за обезщетяване на вредите от нея
(решение № 339/10.10.2011 г. по гр. д. № 859/2010 г., IV г. о., решение №
109/12.03.2012 г. по гр. д. № 622/2011 г., IV г. о., решение № 374/23.07.2014
г. по гр. д. № 3766/2013 г., IV г. о.). По изключение, инцидентното
установяване на трудовата злополука е допустимо, но само административният
орган откаже да изпълни служебното си задължение в някоя от хипотезите по чл.
58, ал. 1 КСО и чл. 7, ал. 2 от Наредба за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ) – когато се установи,
че при злополука е причинено увреждане на повече от трима работещи или че
злополуката е довела да инвалидност или смърт или че има основание да се
предполага, че ще доведе до инвалидност или смърт (решение № 795/13.06.2014 г.
по гр. д. № 2330/2014 г., ІІІ г.о.). В
случая липсва служебно образувано разследване на трудовата злополука, когато е
съществувало основание за провеждане на такова, с оглед на това че тя е довела
до 53,4% трайно намалена работоспособност на ищеца и че от
данните за травматичния увреждания е могло да се предположи, че до такава ще се
стигне. Административният орган признава, че такова разследване не е извършвано,
поради неподадена декларация за трудова злополука. Размачкването на ръката с
перспективата за неизбежна и наложителна ампутация, която макар да е избегната,
заради високата квалифицирана помощ, е довела до трайна намалена
работоспособност. Това несъмнено естество на травматичното увреждане очертава
именно една от хипотезите на служебно разследване на злополуката от ТП на НОЙ
съвместено с Инспекцията на труда, каквото не е извършено въпреки проверката на
инспекцията по повод инцидента за спазване на трудовото законодателство по КТ и
ЗЗБУТ. Изготвените протокол и декларация за злополуката са извънсъдебно
признание на ответниците за настъпването ѝ.
Трудовата
злополука в случая е налице, с оглед настъпилото внезапно увреждане на здравето
на ищеца, изразяващо се в смазване, премазване, размачкване на предмишницата и
китката на дясната ръка. Увреждането е настъпило, докато ищецът е работил в
предприятието на „АТ“ ООД. Въпреки висококвалифицираната медицинска помощ,
размачкването
на предмишницата и китката на дясната ръка е довело до трайно намалена
работоспособност (53,4 %).
След като
ищецът е работил в предприятието на „АТ“ ООД, където е
станала трудовата злополука, за настъпилата от нея вреда следва да се носи имуществена
отговорност от същото дружество, а не от Държавно предприятие „Фонд ЗД“. Освен
по закон, „АТ“ ООД е задължено и по договора с Държавно предприятие „Фонд ЗД“,
за да осигури безопасни и здравословни условия на труд, вкл. по отношение на
допуснатите в предприятието му лица, лишени от свобода (чл. 7 от договора).
Отговорността на ответника е за причинените на ищеца вреди – имуществени и
неимуществени.
Размерът на имуществените вреди се определя с оглед конкретните ангажирани
по делото доказателства. Имуществените вреди се доказват до сумата от 3354 лв., съставляваща
общ размер на стойностите по част от приетите
фискални бонове и фактури, за които съдът приема, че са извършени във връзка с
лечението и възстановяването на ищеца от причиненото му травматично увреждане.
Единствено за тях се установява, че разходите са направени с оглед причинените травматични увреждания и лечението на ищеца. В този смисъл разходите са в причинно-следствена връзка с процесната злополука и
причинените от нея травматични увреждания, като освен основанието за
извършването им, се установява и техния размер.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост (чл. 52 ЗЗД), като критерият „справедливост” не е
абстрактно понятие, а е свързан с преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства. При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди за претърпените болки и страдания съдът отчете вида и степента на
травматичните увреждания, възрастта на пострадалия при увреждането му,
трайността на вредните последици, интензитета и продължителността на изживените
от ищеца болки и страдания. По-конкретно, ищецът О.Г.Г. е на 50 години, в работоспособна възраст. На него е причинена комплексна
тежка травма на дясната ръка - „конквасация (смазване, премазване,
размачкване) на предмишницата и китката на дясната ръка”, като размачкването на
меките тъкани е тежко многофрагментно, обхващащо кожата, сухожилията и
мускулната тъкан на предмишницата и китката, а по отношение на костите се
проявява в открито счупване с разместване на фрагментите на костите от китката
и предмишницата. Съдът отчита изпадането на ищеца в травматичен шок, че естеството на травмата е било живото застрашаващо, с алтернатива -
ампутация на ръката, че този резултат (ампутацията) е избегнат чрез извършване
на няколкократни оперативни интервенции, вкл. за възстановяване целостта на
костите и меките тъкани (осем броя). Продължителността на провежданото лечение
(в по-голямата му част стационарно, съпроводено с оперативни интервенций под анестезия),
множеството рехабилитационни процедури (физиотерапевтични и
рехабилитационни курсове) – повече от година и половина. През това време ищецът
е търпял болки и страдания, които през първите 5-6 месеца след инцидента, както
и около месец след всяка по-късно извършени операция, болките са били много
силни, с голям интензитет. Следва да се отчетат и остатъците от травматичните
увреждания (в деня на прегледа от експерта), които са трайни, без перспектива
за преодоляването им, имат не само естетично проявление (загрозяващи белези),
но и неблагоприятно засягане функциите на дясната ръка - почти липсващо
(силно ограничено) движение, ротация (завъртане по надлъжната ос на ръката) в
областта на лакътната и гривнената става, ограничена флексия (сгъване) в
китката, намалена мускулна сила на всички мускули на предмишницата (сгъвачи и
разгъвачи), ограничено и с намалена мускулна сила движение (противопоставяне на
останалите пръсти) на палеца, с която хващането и носенето на предмети е трудно.
Съдът съобрази преживяните от ищеца страх от реалната опасност от ампутация на
ръката, отчаяние от бавния оздравителен процес, както и чувството на непълноценност,
безнадеждност и потиснатост от липсата на перспектива за водене
на пълноценен живот и за трудова реализация. С оглед на всички тях съдът приема, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди за
претърпените болки и страдания от причинените телесни увреждания е 80 000
лв.
Приетите
от съда размери на имуществените и неимуществени вреди следва да се редуцират,
предвид направеното от ответника „АТ” ООД възражение за съпричиняване, основано
на твърдение за допусната от ищеца груба небрежност, проявена в навлизане в
зона около машината със забранен достъп, в нарушение на утвърдените правила.
Законът допуска намаляване отговорността на работодателя, ако пострадалият е
допринесъл за настъпване на злополуката, допускайки груба небрежност (чл. 201,
ал. 2 КТ). Проявената от ищеца груба небрежност се обосновава от установените
по делото факти - предприетото от него ръчно почистване на дарачната машина,
извършено в работещо нейно положение, чрез качване върху машината,
позициониране в зоната над въртящите се валове и посягане към тях с къс предмет
(отвертка). Освен, че е в разрез с установените правила за безопасност, това поведение
е несъвместимо и с общоприетите представи за възможните рискове от нараняване
при доближаване на движещи се механизми от машини с подобно предназначение (за раздробяване
на материя и последващото ѝ каптониране), мощност и габарити. Тези
характеристики на машината са уловими за човешките възприятия и представата за
тях е постижима от всеки човек, чиито интелектуални способности не са
засегнати, поради което дори да не е имал определени знания за мощността,
въртящия момент и оборотите на движещите се механизми, ищецът е бил в състояние
да осъзнае потенциалната опасност от качване върху машината в работещо
положение и да предвиди рискове за живота и здравето си, предприемайки
процесните действия по ръчно почистване. Допуснатата от ищеца груба небрежност
се изразява в подценяване на тази опасност и надценяване на неговите
възможности по недопускане проявлението на предвидимите рискове. Преценката за
съпричиняване се прави на плоскостта причинно-следствената връзка между
поведението на пострадалия и вредоносния резултат (П-17-63, Пленум, т. 7).
Прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ е обусловено от доказана причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или
възможност за настъпване на увреждането и настъпилия вредоносен резултат. В
случая следва да се съобрази, че ищецът е спомогнал за собственото си
увреждане, т. к. по делото се установява, че травматичното увреждане на дясната
му ръка е получено именно заради предприетото от него почистване на машината в
работещо нейно състояние, по начин и със средства, създаващи висока степен на
риск от травматизъм. Улавяне на ръката му от въртящите се валове е
непосредствена последица от предприетото от него качване върху работещата
машина и посягане към въртящите се валове с къс предмет. Този вредоносен
резултат не би се проявил при въздържане на ищеца от предприемане на което и да
било от тези действия или при извършване на някои от тях, но при други
обстоятелства (неработеща машина) или с други средства (предмет с по-голяма
дължина).
Конкретно
установените обстоятелства, на които се изгражда извода за съпричиняване, не
изключват отговорността на ответника „АТ” ООД. Тя би могла да отпадне само ако
бе установено, че ищецът е причинил умишлено увреждането си (чл. 201, ал. 1 КТ). Освен това, при липса на изрично писмено съгласие на ТП на ДП „Фонд ЗД” дружеството
ответник не е имало право да възлага на ищеца работа по почистване на машините
или дейности по опериране с тях. Възлаганите такива (писмо изх. № 77/12.08.2016
г. на „АТ“ ООД и показанията на св. Йорданова) е следвало да се отказват от
ищеца, който е определен да извършва товаро-разтоварна дейност. При допускане
на ищеца да оперира с дарачната машина, е задължено да осигури такива условия
на труд, при които трудовият травматизъм да е изключен или рискът от злополуки
да е сведен до минимум. Сред неговите задължения е да контролира спазването на
техническите правила и на правилата за безопасни и здравословни условия на
труд, както и да осигури и поддържа в изправност необходимите машини,
съоръжения и инструменти, свързани с възложената работа (чл. 7 от договора). Ответното
дружество контролира спазването на тези правила от всеки, работещ в
предприятието му, затова то носи имуществена отговорност спрямо ищеца за
настъпилите вреди от злополуката. Въпреки това, като водеща и основна причина за
настъпване на вредите съдът приема поведението на ищеца (качването му върху
работещата машина и посягане към въртящите се валове с къс предмет), защото
непосредствената негова последица е улавянето на ръката му от въртящите се
валове, от чието въздействие са настъпили травматичните увреждания по нея. Поради
това съдът приема, че степента на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия е налице и я определя на 8/10, поради което
определеното на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лв. ще следва да се редуцира с тази част (64
000лв.), при което окончателният му размер възлиза на 16 000 лв., а това за
имуществените вреди от 3354 лв. да се
намали със същата част (2683,20 лв.), при което окончателният му размер възлиза
на 670,80 лв.
От
обезщетението за неимуществени вреди следва да се приспаднат 1000 лв., защото
сумата е заплатена от ответника „АТ” ООД на ищеца, чрез неговата съпруга, във
връзка с последиците от претърпяната от него злополука.
Така определените обезщетения (15 000 лв. за неимуществени и 670,80
лв. за имуществени вреди) следва да се присъдят с претендираната законна лихва
от датата на злополуката, вредоносното събитие (25.08.2016 г.) до окончателното
им изплащане.
При този изход на делото, упълномощаване на
„Адвокатско дружество И. и съдружници“ и осъщественото безплатно
представителство на ищеца, в полза на същото дружество следва да се присъди
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Изчислено пропорционално на уважената част от иска (15 670,80 лв.) и
съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., дължимото
такова от ответника „АТ” ООД е в размер на 1000,12 лв. Същото следва да бъде
присъдено на дружеството с начислен данък върху добавената стойност съгласно § 2а от Допълнителните разпоредби на Наредба №
1/2004 г., т.е. в размер на 1200,24 лв.
Ответникът „АТ” ООД също има право на разноски съобразно
отхвърлената част от иска (чл. 78, ал. 3 ГПК). С оглед направеното от ищеца
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение в размер на 6 600 лв. следва да се редуцира на
3627,92 лв., определено при защитавания материален интерес (104 895,82 лв.)
и според правилото на чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г.
Същото следва да бъде присъдено на дружеството с начислен данък върху
добавената стойност съгласно § 2а от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/2004 г., т.е. в размер на 4353,76 лв. Освен него, ответникът „АТ” ООД е
заплатило и депозити за вещо лице в общ размер на 1040 лв. При така намаления
размер на адвокатското възнаграждение, общият размер на сторените от този
ответник разноски е 5393,76 лв. Съобразно размера на отхвърлената част от иска
(89225,02 лв.)
и този на претендираното обезщетение (104 895,82 лв.), ищецът следва да
заплати на ответника разноски в размер на 4587,96 лв. (чл. 78, ал. 3 ГПК).
От ответника Държавно предприятие „Фонд ЗД“ разноски не
са претендирани, нито са представени доказателства за извършването им, поради
което заплащане на такива не му се дължи от ищеца, въпреки отхвърляне на иска
(чл. 78, ал. 3 ГПК).
Отчитайки
освобождаването на ищцата от заплащане на държавна такса и разноски (чл. 83,
ал. 1, т. 4 ГПК) и с оглед частичната основателност на предявените искове,
ответникът „АТ“ ООД следва да бъде осъден за заплати държавна такса върху
уважения им размер (чл. 78, ал. 6 ГПК). Изчислена като 4 % от присъденото
обезщетение от 15 670,80 лв. (чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по реда на ГПК), е в размер на сумата от 626,83 лв.
Дължимата от ответника част от разноските по делото, заплатени от бюджета на
съда (420 лв. – възнаграждение за вещи лица), определена според уважения размер
на иска (15 670,80 лв.), е 62,75 лв. За двете суми (626,83 лв. и 62,75
лв.), както и 5 лв. за служебно издадения за тях изпълнителен лист (чл. 11
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК), следва да
се заплатят от ответника в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
ОС Ловеч.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от О.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес:
*** против Държавно предприятие „Фонд ЗД“, с ЕИК *******, с адрес: гр. Ловеч,
ул. „Ген. Н. С.“ № 26 и „АТ“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. ВТ, ул. „Н.Г.“ № 73 иск по чл. 49 ЗЗД за солидарно заплащане на
следните суми: 100 000 лв. - обезщетение
за неимуществени вреди (болки и страдания) от травматично увреждане на дясната
ръка, настъпило на 25.08.2016 г. при полагане на труд в производствен обект на „АТ“
ООД и 4 859,82 лв. –
обезщетение за имуществени вреди (разходи по лечение на същото травматично
увреждане), ведно със законната лихва
от 25.08.2016 г. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 200 КТ „АТ“ ООД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. ВТ, ул. „Н.Г.“ № 73 да заплати на О.Г.Г.,
с ЕГН **********, с адрес: *** следните суми: 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди (болки и страдания) от травматично увреждане на дясната ръка, настъпило
на 25.08.2016 г. при полагане на труд в производствен обект на „АТ“
ООД и 670,80 лв. –
обезщетение за имуществени вреди (разходи по лечение на същото травматично
увреждане), ведно със законната лихва
върху двете суми от 25.08.2016 г. до окончателното им
изплащане, като отхвърля иска по чл. 200 КТ за горницата над присъдените суми
до пълния претендиран размер от 100 000 лв. (за неимуществените) и от 4 859,82 лв. (за имуществените) вреди, както
и по отношение на ответника Държавно предприятие „Фонд ЗД“,
с ЕИК *******, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Ген. Н. С.“ № 26.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 ГПК КТ „АТ“ ООД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. ВТ, ул. „Н.Г.“ № 73 да заплати на „АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО И.
И СЪДРУЖНИЦИ“, Булстат *****, със седалище и адрес на управление: гр. ВТ ул. „ВЛ“
№ 27, вх. „В“, ет. 2 сумата от 1200,24 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. с начислен ДДС за процесуално
представителство на О.Г.Г. по настоящето гр.д. № 500/2019 г. на ОС Ловеч.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК О.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „АТ“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. ВТ, ул. „Н.Г.“ № 73 сумата
от 4587,96 лв., представляваща сторени по делото разноски
съразмерно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 „АТ“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. ВТ, ул. „Н.Г.“ № 73 да заплати в полза на Бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Ловеч, следните суми: 626,83 лв. -
държавна такса върху уважения размер на иска, 62,75 лв. - заплатени от бюджета
на съда разноски, съобразно уважения размер на иска и 5 лв. – такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд ВТ
в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: