Решение по дело №40/2019 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 207
Дата: 8 май 2019 г. (в сила от 3 декември 2019 г.)
Съдия: Татяна Любенова Коцева
Дело: 20197080700040
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕШЕНИЕ

№ 207

гр.Враца, 8.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,  шести състав, в публично заседание на 18.04.2019г. / осемнадесети април  две хиляди и деветнадесета/ година в състав:

                                                                                              АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА

 

при секретаря  Даниела Монова,  като разгледа докладваното от съдия Коцева  адм. дело № 40  по описа на АдмС – Враца за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството   е   по  реда  на  чл.149, ал.5  АПК.

            Образувано е по жалба на „Ю.“ ЕООД ***, ЕИК *********  с * Н.Е.Н., депозирана чрез * И.А. против Заповед №416/10.09.2010г. на Кмета на Община Мездра. С жалбата се иска обявяване на нищожност на оспорения акт. Твърди се, че същия е издаден от некомпетентен орган, при съществени нарушения на ЗУТ, за което се правят възражения в жалбата.

            В  с. з.  жалбоподателят чрез  пълномощника  * И.А. моли за уважаване изцяло подаденото искане за нищожност на заповед № 416/10.09.2010г. на Кмета на Община Мездра, като незаконосъобразна и издадена от некомпетентен орган.  Иска се обявяване нищожност на заповедта, тъй като противоречи на закона и е отнела съществена част от имота на дружеството. Кмета на Общината няма такива правомощия, съгласно ЗМСМА и ограничава до голяма степен правата на владение и собственост на процесния имот. Претендират се разноски по делото. 

            Ответникът – Кметът на Община Мездра не ангажира становище по делото.  

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед становищата на страните, приема за установено от фактическа  страна следното :

            Със заповед № 416/10.09.2010г. на Кмета на Община Мездра на основание чл.134, ал.2,т.6 ЗУТ и правомощията по чл.129, ал.2 ЗУТ и чл.44, ал.1, т.13 ЗМСМА е одобрено частично изменение на ПУП-ПРЗ в обхват УПИ I-692, II-1807 и IV-692, кв. 50б по плана на гр.Мездра. Посочено е одобрението по регулация и по застрояване. Заповедта е била връчена на заинтересованите страни, видно от приложените по делото обратни разписки. Така издадената заповед е оспорена в настоящото производство с искане за обявяване на нейната нищожност и е предмет на делото с искане за обявяване на нейната нищожност.

            От постановление за възлагане на недвижим имот от 29.05.2017г.  на ДСИ е видно, че на „Ю.“ ЕООД *** е възложена собствеността върху УПИ II-1807, кв. 50б по плана на гр.Мездра с площ от 1 408 кв.м., заедно с построената в имота сграда „цех за каменоделски услуги“ при граници и съседи от три страни ПИ №692 на „Д. П.“ ЕООД и от юг общински терен за сумата 12 100,00 лева.

            По делото е представена адм.преписка по оспорената заповед, а именно: заявление вх.№ 94-М-130/20.04.2010г. от М.Т.К. от гр.*** до Гл.архитект на Община Мездра с искане за одобряване на ПУП, като към същото са приложени необходимите документи по опис; протокол №3/20.05.2010г. от заседание на ЕСУТ към Община Мездра, с който е съгласуван представения проект и е допуснат до проучване, като след приключване процедурата по проучване проекта да се внесе за приемане от ЕСУТ; съобщения за проекта за ЧИПУП изпратени до заинтересованите страни, собственици на имоти засегнати от ЧИПУП; протокол № 6/19.08.2010г. от заседание на ЕСУТ към Община Мездра, с който  е разгледано ЧИПУП-ПЗР за УПИ I-692, II-1807 и IV-692, кв. 50б по плана на гр.Мездра, като е приет представения проект при приключена процедура по проучване без възражения и да се издаде заповед за одобрение; изпратени съобщения за проекта за ЧИПУП до заинтересованите страни, собственици на имоти засегнати от ЧИПУП; констативен протокол на Община Мездра от 9.08.2010г., с който е констатирано, че няма постъпили възражения в срок във вр. с обявяване на ЧИПУП –ПРЗ за УПИ I-692, II-1807 и IV-692, кв. 50б по плана на гр.Мездра; предписание за допускане изработване проект за изменение на ПУП на Кмета на Община Мездра във вр. с подадено заявление от М.К., Т.К. и К. И. и  с  което е допуснато да се изработи проект за изменение на ПУП-ПЗР на гр.Мездра за УПИ I, II и IV, кв. 50б по плана на гр.Мездра; съобщения до заинтересованите страни за издадената заповед №416/0.09.2010г. на Кмета на Община Мездра; 3 бр. нот.акт за покупко-продажба; изготвен окончателен проект, ведно със скици  за  ЧИПУП;

            При  така установената фактическа обстановка по делото, която не се оспорва от страните, съдът намира от правна страна следното:

            Жалбата  е  подадена  от надлежна страна и е процесуално допустима, тъй като нищожност може да се претендира без ограничение във времето - чл.149, ал.5 АПК. Към момента на оспорване на заповедта с искане за нейната нищожност жалбоподателя е собственик на имот УПИ II-1807, в кв.50б по плана на гр.Мездра, който имот е засегнат от ЧИПУП, поради което и съдът приема, че същия има правен интерес да оспорва заповедта. При оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата/ТР №3/16.04.2013г. по ТД №1/2012г. на ВАС/
            Разгледана по  същество  жалбата е  неоснователна, като съображенията за това са следните: 

           Нищожен е административният акт, който не отговаря на изискванията за валидност - да е постановен от компетентен орган /материална компетентност/, в рамките на неговата компетентност /степенна и териториална/, да е в предписаната от закона писмена форма и да е подписан.  Оспорената заповед е издадена от оправомощен орган в рамките на неговата материална и териториална компетентност, тъй като разпоредбата на чл.129, ал.2 ЗУТ дава право на Кмета на Общината да издава заповеди от рода на оспорената. Спазена е процедурата по издаване на заповедта, видно от данните по делото. Проекта е разработен съгласно предписание на Кмета на Общината, налице е депозирано заявление от предишния собственик на имота за изменение на ПУП, проекта е разгледан и от ЕСУТ, съгласуван от заседание с решение  №3/20.05.2010г., като процедурата по проучване на проекта е приключила без възражения, видно от констативен протокол 9.08.2010г. и проекта е приет от ЕСУТ с решение №6/19.08.2010г. Преди издаване на оспорената заповед собствениците на засегнатите имоти са били надлежно уведоми за проекта за ЧИПУП, видно от изпратените до тях съобщения, като от тяхна страна не е постъпило възражение, в резултат на което е била издадена оспорената заповед т.е. спазена е процедурата по издаване на заповедта. Заповедта  е издадена в писмена форма, съдържа както фактически така и правни основания за нейното издаване, каквото е изискването на чл.59, ал.2  АПК  и  е  подписана от нейният издател. В конкретния случай оспорената заповед не страда от порока липса на форма. Следователно не е налице липса на установената от закона форма, водеща до нищожност на акта на това основание. Следователно оспорената заповед не страда от пороци, които  да   водят   до  нейната  нищожност.

            Изложените  в тази връзка доводи за съществени нарушения на адм. производствените правила не водят до нищожност на административния акт. Ако в рамките на едно производство са допуснати нарушения на административно производствените правила това обуславя извода за унищожаемост на АА т.е актът е засегнат от констатираните пороци, но същият е породил действие и не е нищожен. Следователно възраженията за нарушения  в  процедурата  не следва да бъдат обсъждани с оглед предмета на делото - искане за прогласяване на нищожност на адм.акт.

            На следващо място възраженията на жалбоподателя за нарушение на материалния закон също не прави оспорената заповед нищожна. За да е налице нищожност на адм.акт, трябва да е налице пълна липса на материално правни предпоставки, обусловили издаването на акта и този съществен порок да създава пречки адм.акт да породи годни правни последици. В оспорената заповед са посочени приложимите  материалноправни норми на които се основа издадения акт т.е  актът не е лишен от материално правно основание. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора, т. е. не е издаден на основание, нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Следователно, нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, когато актът е лишен изцяло от законово основание, когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост. Настоящият казус не е от категорията, при която материалната незаконосъобразност да води до толкова тежък порок. В тази насока възраженията на жалбоподателя за нарушение на материалния закон не водят до нищожност на акта, а при тяхната основателност адм. акт би бил незаконосъобразен.

Възражението на жалбоподателя, че в конкретния случай не е уведомен за издадената заповед, както и не са връчени книжа на всеки един от собствениците е неоснователно. Заповедта е издадена на 10.09.2010г., когато собственик на имота е бил М. К. по чието заявление е започнало производството, а жалбоподателя е придобил имота от ДСИ на 29.05.2017г., видно от приложено по делото постановление за възлагане от същата дата. Тоест към момента на издаване на заповедта няма как да бъде уведомен за нея и същата да му бъде връчена, тъй като не е бил собственик на имота. От съдържанието на адм.преписка е видно, че са били уведомени собствениците на имотите засегнати от ЧИПУП. 

 Възражението на жалбоподателя, че със заповедта се променят границите на имота му, което е незаконосъобразно  също не води до нищожност на акта, а до незаконосъобразност на акта. В случая именно от предишния собственик на имота е поискано ЧИПУП и ако същия не е бил съгласен с така издадената заповед е  следвало да я оспори по съответния ред в  предвидените от закона  срокове. Факта, че жалбоподателя е придобил имота впоследствие през 2017г. и не е съгласен с границите на имота не води до нищожност на акта.  

Възражението, че останалите собственици не са дали съгласие също е неоснователно. От данните по делото е видно, че същите са били надлежно уведомени за започналото адм.производство по издаване на заповедта, като от същите в проведената процедура не са постъпили възражения, видно от приложените констативни протоколи, както и не са оспорили заповедта, за която са били надлежно уведомени. В действителност изрично писмено съгласие от тях няма, но следва да се приеме, че са били съгласни с така издадената заповед, след като не са подали възражение и оспорили същата, видно от данните по преписката.

В случай, че действително издадената заповед за ЧИПУП не е съобразена с действащите правила на ЗУТ в каквато насока се правят възражения това би било основание същата да бъде отменена като незаконосъобразна, но само в производство по инстанционен контрол, по реда на чл.215 ЗУТ и сроковете по чл.149 АПК, но възможността за което е преклудирана.

Съдът не констатира в случая да са допуснати толкова съществени нарушения във формата на обжалвания акт, годни да доведат до неговата нищожност. Заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма, подписана от издателя си, а от формална страна съдържа всички предвидени в закона реквизити и почива на валидни правни основания, поради което е валиден административен акт, а подадената жалба с искане за прогласяване на нищожността й следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Всички поддържани от  жалбоподателя отменителни основания не са от такъв характер, че да опорочат издадената заповед до степен на нищожност, при която тя не е могла да породи правни последици. Същите са  от такова естество, че ако се установи наличието им, те ще доведат до незаконосъобразността на акта, респективно неговата унищожаемост, но  не  и  нищожност. Съдът  обаче, не може да ги разгледа в настоящото производство, тъй като подаването на жалба за установяване незаконосъобразността на един административен акт, е ограничено във времето, който срок в случая отдавна  е изтекъл.

При този изход на спора на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172 АПК, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ю.“ ЕООД ***, ЕИК ********* с * Н.Е.Н. против Заповед №416/10.09.2010г. на Кмета на Община Мездра с искане за обявяване на нейната нищожност. 

Решението подлежи на обжалване, чрез АдмС-Враца  пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.

                                                                      

АДМ. СЪДИЯ: