№ 594
гр. Пловдив, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20225330200272 по описа за 2022
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 20-1030-007587/20.07.2020 г., издадено от *** Група
в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, с което Ц.В.Х., с ЕГН:
********** е санкционирана с глоба в размер на 100.00 лв. – за нарушение на
чл. 6, т. 1 ЗДвП и глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца - за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, Ц.Х., по същество не оспорва факта на извършените
нарушения, напротив - признава извършването на същите, но моли за отмяна
на издаденото НП, тъй като работата й е свързана с ежедневно използване на
МПС и отнемането на СУМПС би я лишило от възможност да изкарва
прехраната си. Отделно от това твърди, че нарушението по чл. 140, ал.1 ЗДвП
е извършено без същата да е знаела, че управляваното от нея МПС е с
прекратена регистрация. Разноски не се претендират.
Въззиваемата страна, Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
Пловдив, в писмено становище, оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено. Разноски не се претендират.
1
От фактическа страна се установява следното:
На 21.06.2020 г., около 14.00 ч. в град Пловдив, жалбоподателката Х.
управлявала л.а. “***” с рег. № *** по бул. “Васил Априлов”, в посока юг.
Достигайки до кръстовището с бул. „Дунав“ същата извършила ляв завой,
след което била спряна за проверка от екип на Сектор „Пътна полиция“, тъй
като било констатирано, че е преминала на червен сигнал на светофарната
уредба. В хода на извършената проверка *** И.В.П. констатирал, че
управляваното от водача Х. МПС е с прекратена регистрация. Същата
обяснила, че МПС не е нейно и не е знаела, че регистрацията на автомобила е
прекратена. Същото отразила като възражение по съставения срещу нея
АУАН, в който били отразени двете констатирани нарушения. Въз основа на
така съставения АУАН било издадено и процесното НП, с което
жалбоподателката e била санкционирана с глоба в размер на 100.00 лв. – за
нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП и глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца - за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
В хода на проведеното съдебно производство като свидетел е бил
разпитан *** И.В.П. – *** в ***, който в своите показания потвърждава
отразените от него в АУАН фактически констатации. Съдът кредитира тези
показания, доколкото същите се явяват неоспорени от страна на
жалбоподателката и неопровергани от доказателствата по делото.
Изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка се
възприема от настоящия съдебен състав, доколкото същата се явява
неоспорена. Тъй като е налице съответствие на отразеното в АУАН със
събраните по делото доказателства, се извежда и изводът, че презумптивната
доказателствена сила на АУАН, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2
ЗДвП не се разколебава, поради което следва да се приеме, че АУАН има
доказателствена сила за посочените в него факти.
Тази фактическа обстановка и събраните поделото доказателства
обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се оценя като
НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
На първо място следва да се посочи, че процесните АУАН и НП са
2
издадени от компетентни органи, действащи в кръга на своите правомощия,
като тези изводи се извеждат от представените по делото оправомощителни
заповеди.
В конкретния случай жалбоподателката е санкционирана за
допускането на две административно нарушения.
Съгласно чл. 6, т. 1 ЗДвП, участниците в движението са длъжни да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. Съгласно чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, наказва се с глоба 100 лева
водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването. Както беше посочено по-горе, в конкретния случай фактът
на извършването на това нарушение не се оспорва, а и същото се установява
от доказателствата по делото – АУАН,който се ползва в случая с
доказателствена сила и показанията на разпитания свидетел, който също е
потвърдил отразените в АУАН констатации. Ето защо съдът приема за
доказано, че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателката Х.,
преминавайки на червен забранителен сигнал на светофарната уредба, е
допуснала нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
За същото е наложена глоба във фиксиран от закона размер, който не
подлежи на редукция.
Ето защо НП следва да се потвърди в тази част.
На следващо място. Жалбоподателката е санкционирана и за
извършено административно нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Съгласно
цитираната разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП,
купувачът-приобритател на регистрирано МПС е длъжен в едномесечен
срок да го регистрира в службата за регистрация на ППС. Чл. 18б, ал. 10
от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
3
пътни превозни средства пък предвижда, че се прекратява регистрацията
по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство.
В случая не се спори, че на посочените в АУАН дата и място
жалбоподателката, като водач на *** „***“, с рег. № ***, е управлявала
посоченото МПС с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП,
считано от 16.02.2020 г. Същото се установява освен от АУАН, който се
ползва с доказателствена сила за отразените в него факти, и от приложената
по преписката Справка за процесното МПС, видно от която считано от
16.02.2020 г., същото е с прекратена регистрация. Това обстоятелство не се
оспорва и от самата жалбоподателка, която единствено посочва, че не е
знаела за това обстоятелство, тъй като автомобилът не е нейна собственост.
Макар последното да обяснява от житейска страна причината за извършване
на нарушението, същото от правна страна не извлича факта на извършването
му, доколкото предприемайки управление на чуждо МПС жалбоподателката
сама е приела да поеме отговорност като управлява МПС, с неизвестен за нея
статут. Предвид всичко гореизложено съдът намира, че правилно и
законосъобразно в случая е била ангажирана отговорността й за извършеното
от нея нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, доколкото по делото се установява,
че с действията си същата е осъществила състава на вмененото й
административно нарушение. По категоричен начин се установява, че на
процесната дата и място жалбоподателката, като водач на описаното по-горе
МПС, го е управлявала със служебно прекратена регистрация, поради
неизпълнение на задължение от страна на собственика да го регистрира в
срок. Последното обосновава извода, че по този начин е осъществен съставът
на чл. 140 ЗДвП, който забранява управлението МПС, които не са
регистрирани по надлежния ред. Последното касае водачите на МПС, а не
собствениците на същите, което е недвусмислена индиция за целта на
законодателя – в обхвата на тази разпоредба да попаднат всички, които
управляват нерегистрирани МПС, независимо дали са собственици на същите
или не. Предвид горното НП следва да се потвърди и в тази част.
Не са налице основания за ревизиране на размера на санкцията, която се
явява в минималния предвиден в закона размер, поради което не съществува
възможност за редукция.
4
Предвид горното съдът намира, че липсват формални основания за
отмяна на обжалваното НП. При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице
формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
отговорността на жалбоподателката не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Съдът не намери и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН. Касае
се за две отделни нарушения, чиято обществена опасност не се отличава от
обичайната за съответния вид. Нещо повече - завишената степен на
обществена опасност на деянието по чл. 140 ЗДвП е недвусмислено
подчертана и с въведената през 2016 г. криминализация на управление на
МПС без регистрационни табели с нормата на чл. 345, ал. 2 от Наказателния
кодекс. Фактът, че в случая деянието е квалифицирано като административно
нарушение, а не като престъпление не обосновава извод, че деянието е
маловажно, точно обратното - последното сочи по един недвусмислен начин
на значението, което законодателят отдава на високата степен на обществена
опасност на това деяние. Положителните характеристични данни на
жалбоподателката, изводими от факта, че за 24 години шофьорски опит
същата има една едно нарушение на ЗДвП е отчетено с налагането на глоба в
минимален размер.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна - да бъде оставена
без уважение.
По изложените съображения, ПРС, XXV н.с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-1030-007587/20.07.2020 г., издадено от ***
Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, с което Ц.В.Х., с
5
ЕГН: ********** е санкционирана с глоба в размер на 100.00 лв. – за
нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП и глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца - за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6