О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260095
11.02.2021 г.,
гр.Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговски състав, в закрито заседание на единадесети февруари през две
хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА
СЕРАФИМОВА
като
разгледа т.д. № 5 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 374 от ГПК.
Настоящото дело е образувано във връзка с предявена претенция по реда на чл.74 ТЗ от П.Л.У.,
ЕГН ********** против „АВТОТРАНС-1“ ООД, ЕИК *********, с искане да бъдат
отменени като незаконосъобразни всички решения (по т.1 и т.2) от ОСС, проведено
на 27.12.2019 г.
В исковата молба се сочи, че
ищецът е съдружник, притежаващ 40% дялово участие в капитала на ответното
дружество. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на атакуваните решения
поради противоречието им с дружествения договор, както и поради това, че
процедурата по свикването и провеждането на въпросното ОСС е била изцяло
опорочена.
Извършена размяна на книжата
по чл. 367 и сл. ГПК.
С определение №
436/20.07.2020 г. съдът е конституирал по реда на чл.218 ГПК Д.Г.М., ЕГН **********,
като трето лице-помагач на страната на „АВТОТРАНС-1“ ООД.
От третото лице е постъпил
отговор и становище по предявения иск, в които са развити подробни съображения
за недопустимост и неоснователност на претенцията. Твърди се, че ищецът е
загубил качеството си на съдружник, считано от 06.11.2017 г. - момента, в който
му е било връчено изявление от взискателя по реда на чл.517, ал.3 ГПК, в
рамките на образувано против ищеца изпълнително производство. Пояснено е, че бил
предявен иск против ответното ООД иск по реда чл.517, ал.3 ГПК (разгледан от
ПзОС по т.д. № 127/2018 г.) приключил с решение,
влязло в сила на 16.11.2019 г. Приложени са доказателства. Направени са искания
за извършване на служебна справка по т.д. №318/2018г.; т.д.№322/2018г. и
т.д.№127/2018г.-всички по описа на ПзОС.
С определение №
220/21.04.2020 г. съдът е назначил особен представител на ответното дружество
при условията на чл.29, ал.4 ГПК. От същия е постъпил писмен отговор, в който
се оспорват съображенията на третото лице за недопустимост на претенцията.
Оспорва се ищецът да е загубил качеството си на съдружник след връчване на
посоченото изявление на 06.11.2017 г. Поддържа се, че в случая запорът върху
дружествения дял на съдружника П.У. е бил вписан едва на 09.11.2017 г., поради
което и изявлението за прекратяване участието на съдружника не породило
действие от датата 06.11.2017 г.
Развити са и доводи за
неоснователност на претенцията.
В постъпилата допълнителна
искова молба ищецът също е оспорил доводите на третото лице за липса на активна
легитимация за предявяване на иска. Оспорени са доводите, че членственото му правоотношение
е прекратено, считано от 06.11.2017 г. Развити са съображения, че запорът върху
дружествените дялове на ищеца е вписан 09.11.2017 г., т.е. три дни след
връчване на изявлението на взискателя, като по този начин е била нарушена
предписаната от закона поредност в процедурата съгласно чл.517, ал.1 и ал.3 ГПК.
Затова и не можело да се приеме, че от момента на връчване на изявлението на
взискателя е настъпило прекратяване на членственото му правоотношение.
Цитира се съдебна практика в
подкрепа на твърденията.
Предвид изложените от
страните съображения при размяна на книжата в настоящето производство по реда
на чл.365 и следващите от ГПК и след анализ на представените доказателства,
съдът приема следното:
В разглежданата хипотеза
активната процесуална легитимация за завеждане на иска по чл. 74 ТЗ принадлежи
на всеки от съдружниците. Следователно от съществено значение в случая е дали
ищецът П.У. е имал качеството на съдружник в ответното ООД към датата на
провеждане на процесното ОСС - 27.12.2019
г. или към този момент с оглед въведените твърдения членственото му
правоотношение е било прекратено при условията на чл.517, ал.3 ГПК. В този
смисъл и след анализ на представените в процеса доказателства съдът приема, че по
отношение на ищеца не е налице легитимация за предявяване на претенцията, тъй
като към датата на провеждане на атакуваното ОСС, същият не е притежава
качеството съдружник в ответното ООД. Ето защо предявеният иск по чл.74 ТЗ се
явява процесуално недопустим за разглеждане и производството по него следва да
бъде прекратено.
Горният извод съдът основава
на представено по делото като доказателство от самия ищец удостоверение изх. № 479/21.01.2019
г. на ЧСИ В.Б., рег. № ****, от което се установява, че изявлението на взискателя Д. Д. по чл.
517, ал.3 ГПК за прекратяване участието на ищеца като съдружник в „АВТОТРАНС-1“
ООД, направено в хода на образуваното изпълнително дело № ****** г., е получено в
дружеството на датата 06.11.2017 г., чрез връчването му лично на ищеца П.У., в
качеството му на управител, което не се оспорва от страните. Изявлението на
взискателя, както и разписка за връчването й на ищеца П.У. на датата 06.11.2017
г. също са представени по делото.
От извършената служебна
справка по т.д. № 127/2018 г. по описа на ПзОС се установява, че производството
по предявеният от взискателя иск по чл.517, ал.3 ГПК против „АВТОТРАНС-1“ ООД,
ЕИК *********, е приключило с решение (влязло в сила на 16.11.2019 г.),
съгласно което претенцията е отхвърлена, но не поради удовлетворяване на
кредитора към момента на връчване на изявлението на взискателя, а поради
констатацията, че към края на същия месец ноември 2017 г., пасивите в
съставения счетоводен баланс на дружеството са били отрицателна величина и затова
съдружникът-длъжник П.У. няма вземане от дружеството по реда на чл.125, ал.3 ТЗ, от което кредиторът да се удовлетвори.
С нормата на чл.517, ал.3 ГПК е предвиден особен ред за принудително прекратяване на участието на
съдружник в едно дружество в хода на образувано срещу него изпълнително
производство. Посочената разпоредба инкорпорира правен способ за защита на
кредитора-взискател, с който му се осигурява възможност да удовлетвори
принудително притезанието си от вземането на длъжника към ООД, след
прекратяване участието в него на длъжника-съдружник. Това е специална хипотеза
спрямо изброените в чл.125, ал.1 и ал.2 ТЗ способи, като същественото в случая
е, че прекратяването на членственото правоотношение на длъжника в тази хипотеза
настъпва автоматично от момента на връчване на изявлението на взискателя. Това
е и релевантния момент, който е водещ за определяне обстоятелството дали ищецът
разполага или не с активна легитимация да води иск по чл.74 ТЗ за отмяна на
решенията, в зависимост от това дали оспорените решения са взети преди или след
тази дата.
В разглеждания случай съдът
намира, че членственото правоотношение на съдружника П.У. в „АВТОТРАНС-1“ ООД е
било прекратено, считано от датата 06.11.2017 г., на която дата дружеството е
получило изявлението на взискателя по чл.517, ал.3, изр. 1-во ГПК за
прекратяване участието на съдружника – длъжник в ООД. (В този смисъл са и Определение №260045/15.10.2020 г. по в.ч.т.д.
№437/2020 г. и Определение №270/05.08.2020г. по в.ч.т.д № 246/2020г.- по описа
на ПАС).
Доводите на ищеца и на
особения представител на ответника, аргументиращи наличието активна на
процесуална легитимация от завеждане на настоящия иск, базирани на твърденията
за допуснати нарушения от ЧСИ и в частност на поредността при изпълнение на
процедурата по реда чл.517, ал.1 във вр. ал.3 ГПК, се явяват неоснователни. Данните
от извършената в ТРРЮЛНЦ справка по партидата на „АВТОТРАНС-1“ ООД сочат, че
съобщението, изпратено от ЧСИ, с което е инициирана процедурата по налагане на
запора, е получено в АВп в съответствие с изискванията на чл.517, ал.1, изр.
1-во ГПК на 03.11.2017 г. Спазено е било предписанието на чл.517, ал.3 ГПК,
като на 06.11.2017 г. на дружеството, чрез управителя му, е връчено изявлението
на взискателя – кредитор за прекратяване участието на съдружника в ООД, от
който момент е настъпила тази последица. В конкретния случай нито данните за крайния
изход на производството против „АВТОТРАНС-1“ ООД по реда на чл.517, ал.3 ГПК (Решението
по т.д. № 127/2018 г. на ПзОС, в сила от 16.11.2019 г.), нито твърденията за
наличие на евентуални нарушения при изпълнение на процедурата по чл.517, ал.1
във вр. ал.3 ГПК, биха могли да обусловят различен извод от този, че след
06.11.2017 г., ищецът е загубил качеството си на съдружник в ответното ООД.
Ето защо, според настоящия
съдебен състав към датата на провеждане на атакуваното ОСС от 27.12.2019 г.,
ищецът не е имал качеството на съдружник. Затова и в разглежданата хипотеза предявеният
съд иск по чл.74 ТЗ се явява процесуално недопустим за разглеждане и производството
по него следва да бъде прекратено.
С оглед изхода на делото на
особения представител на ответника от внесения депозит следва да бъде изплатено
възнаграждение в размер на 300 лв.
Воден от изложеното, Пазарджишкия окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №
5/2020 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, поради недопустимост на
предявените от П.Л.У. искове с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на
решения на Общото събрание на „Автотранс-1“ ООД, ЕИК *********, взети на 27.12.2019
г., поради недопустимост на претенцията.
На особения представител на ответника „Автотранс-1“
ООД, ЕИК ********* адв. П.М.Г. да се изпрати възнаграждение в размер на 300 лв.
от внесения депозит.
Определението е постановено при участието на Д.М., ЕГН
**********, като трето лице-помагач на страната на „АВТОТРАНС-1“ ООД.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в 1-седмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: