Р Е Ш Е Н И Е
Номер 24 Година 04.01.2017 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХIII граждански
състав
На седми декември две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: Мария Христова.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №6139 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по иск с правно основание член 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът И.Д.М. ЕГН **********,*** чрез пълномощника му адв. Л.С.,***, моли съда
да осъди М.В.П.,***,
да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000,00 лв.,
като му присъди и направените по делото разноски.
Твърди, че имал близка
интимна връзка с ответницата М.В.П.. Към средата на ... година страните
прекратили връзката си. Оттогава ищецът не бил имал контакти с М.П., с
изключение на инцидентна среща на улицата. На ....
година М.В.П. подала в ..на
... жалба против
И.Д.М. с основно обвинение, че я е бил заплашил с изнасилване. Същата прилагала
към жалбата си ксерокопия от сниман екран на мобилен телефон, като твърдяла че тези ...й били изпратени от И.М..
Твърди, че ищецът не притежавал, нито ползвал телефонен номер, като този, от който
както твърди М.П. били изпратени на нейния телефон въпросните .... Съществували в жалбата
й и други твърдения с цел внушение на расова основа, професионален и социален
прозход, като например: гумата на колата й била пробита с пирон, тип
„клин" с каквито се подковавали конете, че ищецът се занимавал с иззиждане
на гробове и т.н. Образувана била проверка от страна на полицията, снети били
обяснения от И.М. и М.П. и преписката била прекратена. Твърди, че с действията
си ответницата осъществила оклеветяване на ищеца в писмен вид и пред орган на
власт, при това с ясното съзнание, че престъплението, в което го наклеветявала
представлявало тежко престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. Твърди, че
ответницата М.В.П. била причинала на И.М. морални вреди, злепоставяйки го, пред
обществото и съответните длъжностни лица. Причинила му била болки и страдания
от морално-етичен характер, както и накърняване на доброто му име като обикновен
гражданин на Р....
Твърди, че било недопустимо да се причиняват комуто и да било морални вреди.
Този, който бил ги причинил, следвало да ги обезщети.
ОТВЕТНИЦАТА М.В.П., с отговора на
исковата молба заявява, че предявения иск е допустим но неоснователен.
Твърди, че исковата
молба съдържала неясноти относно твърденията на ищеца кое точно и в каква
степен му е причинило „морални вреди”. Твърди, че се цитирала нейна жалба до полицията
от.... - но тя нямала
подавана жалба с дата .....
до.... Твърди, че
не било ясно с какво е засегнат ищеца на „расова основа, професионален и
социален произход, като например: гумата на колата и била пробита с пирон, тип
„клин с каквито се подковават конете, че ищецът са занимава с иззиждане на
гробове и т.н. Цитатът бил дословен, но липсва смисъл в същия, както и липсвала
връзка между това изявление на ищеца и търпените от него морални вреди. Тъй
като се претендирали такива, следвало да има яснота в какво се изразявали
вредите, респективно, оценката на ищеца за понесените от него страдания на
всяко от предявените основания. Твърди, че не били посочени основанието и
цената на всяка от отделните претенции. Твърди, че исковата молба представлявала
неправилно и субективно тенденциозно интерпретиране на подадена от нея молба за
проверка и предупреждение по Закона за МВР на ищеца, по причини, които била
изложила в самата молба. Била заплашена много тежко и се страхувала за себе си.
Реагирала по единствения възможен начин - подала молба за проверка и защита до
РУ на МВР. Молбата и била с дата ....
г. Не били налице предпоставките за ангажиране на отговорността и по чл.45 и
сл. ЗЗД. Оспорвала наличието
на противоправно поведение от нейна страна, наличието на претърпени от ищеца
вреди във връзка с нейни действия, причинна връзка между нейните действия и
понесени от ищеца морални вреди, ако има такива. Твърди , че не е действала
виновно. Сигнализирането на специализиран орган във връзка с отправени й
заплахи не представлявало противоправно действие, а било упражняване по
надлежния ред на законното й право по чл.45 във вр.чл.32 от К.... на Р.... Б... В полицията поискали от
нея да опише подробно опасенията си и от кого се страхува. Това и направила,
като поискала да бъде извършена проверка на изложеното от нея и бъдат
предприети съответните действия от органите на полицията след проверката.
Изрично била заявила своята готовност при необходимост да даде допълнителни
сведения на полицията за изясняването на случая. Не считала, че с подаването на
сигнал за проверка и защита на личния й живот и неприкосновеност била извършила
„наклеветяване на ищеца, още по-малко била направила това „с ясното съзнание,
че престъплението, представлява тежко такова по смисъла на НК”- цитира исковата
молба. Посочва също, че след намесата на полицията по подадената от нея молба
ищецът престанал да й звъни по телефона, престанали и заплахите, срещу които
сигнализирала. Съмненията й относно авторството на заплахите били мотивирани от
анализа на случилото се между нея и ищеца, както и получаването на процесните
заплахи и вулгарни предложения след срещата със сина му на ......., от телефонен номер,
който използвал сина му. Твърди, че не знаела кой формално се водел собственик
на този телефонен номер. Не била разпространявала по никакъв начин неверни или
позорни обстоятелства за ищеца, че да бъде обвинявана, че го е оклеветила, с
което било накърнено доброто му име на обикновен гражданин на Р....
От събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е
приложена Преписка №... по описа на...., която била образувана въз основа на жалба
подадена от ответницата по настоящото производство М.В.П., с която същата се е
тъжила до органите на МВР, за изпращани SMS – съобщения.
Установява се, че ответницата била уплашена от съобщенията които получавала и
за които смятала че са изпратени от И.Д.М., с когото имала връзка. Установява
се, че преписката приключила с Протокол за предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР.
От показанията на свидетеля С... К... М.,
братовчед на ищеца по делото, се установява, че И.М. бил много притеснен след
като бил извикан в полицията. Повод за това станало оплакване на М.П., която твърдяла,
че получава заплашителни обаждания от И.. Твърди, че след като бил извикан в
полицията се почувствал унижен, спрял да се храни. Не искал да ходи на работа. Твърди,
че още не могъл да се съвземе от срама и унижението, които били предизвикани от
това че го извикали в полицията в резултат на жалбата на М..
От показанията
на свидетеля Д... С... Т..., се установява че в периода м. октомври – ноември ....
видяла М. много притеснена и изнервена. От нея разбрала, че ѝ се случили
няколко инцидента – намерила гумата на автомобила си спукана, а след това получавала и ..... Казала ѝ че
получения ... е гнусен и се чувства заплашена от него. В разговор споделила, че
има съмнение за лицето което и изпраща тези съобщения и че е подала жалба в
полицията.
Останалите
представени писмени доказателства не променят направените изводи.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна
страна:
Предявеният иск е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна,
имаща правен интерес от водене на настоящото производство.
Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното. Отговорност за за непозволено увреждане
по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата, чрез
своите виновни действия или бездействия.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са
деянието, неговата противоправност, вредата, причинната връзка между деянието и
вредата, и вината.
Съобразно разпоредбата на чл.51 ал.1 от ЗЗД подлежат на обезщетяване
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите
могат да бъдат имуществени и неимуществени.
В настоящото производство ищеца е претендирал неимуществени
вреди – претърпени болки и страдания.
За неимуществени вреди законодателят
е приел, че като неизмерими в пари, размерът за следващото им се обезщетение ще
се определя по принципа на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД. Съобразно
установената съдебна практика в тази насока справедливостта се определя с
преценката на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства –
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, настъпилия вредоносен резултат допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални и физически страдания,
възрастта на пострадалия, осакатявания и др.
В конкретния случай ищеца претендира вреди, които са причинени от
ответницата в резултат на подадена от нея жалба до органите на МВР, в резултат
на което се твърди че с накърняване на доброто име на ищеца му е причинила
болки и страдания.
Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства, беше
установено, че ответницата М.П. е подала жалба до органите на МВР в резултат на
получени от нея ..........съобщения, от които е ставало ясно че ищеца
първоначално е поискал да се срещне с нея и ѝ се извинява, а след това ѝ е отправил и заплахи.
Установява се от преписката на МВР приложена по делото, че двете съобщения са
изпратени от един и същ мобилен телефон.
От показанията на свидетеля Д... С.... Т...., беше установено че
ответницата е подала жалбата защото се е почувствала застрашена.
Ето защо съдът намира, че не е налице единия от елементите на непозволеното
увреждане, а именно – противоправността на деянието. Не се установява
ответницата М.П. да е действала със съзнанието, че желае увреждане на ищеца. По-скоро се установява, че
същата сезирайки органите на МВР със своята жалба е искала да предпази себе си
от незаконно посегателство. Същата е била уплашена и затова е предприела именно
тези действия, като по този начин е предизвикала проверка от страна на съответните
институции.
Настоящата инстанция на съда намира, че чрез
подаване на този сигнал ответницата е
упражнявала свои Конституционни неотменими права. Сигнализирайки държавни
органи, осъществяващи контрол върху определен вид дейност, гражданите на Р....
Б.....нямат задължение да разполагат с доказателства за твърденията си.
Достатъчно е да считат, че техни права са накърнени или застрашени. Проверката
и установяване истинността или не на такива сигнали, са правомощия и задължения
от компетентността на съответния компетентен държавен орган – в конкретния случай ОД на МВР –
Пловдив , ..... Това е основно и
неотменимо право на всеки български гражданин, закрепено и гарантирано както от
върховния закон – К... на РБ..., така и от редица други закони.
В резултат на този извод, че извършеното от
ответниците не е противоправно, следва, че и фактическият състав на
непозволеното увреждане не е осъществен.
На следващо място, ищецът не е успял да докаже наличието и на друг елемент от обективна
страна. Не е ангажирал доказателства относно твърденията си, че е накърнено
доброто му име като обикновен гражданин на Р.... В тази връзка показанията на
свидетеля С... К... М., който
заяви, че И.М. е бил притеснен и унижен от това че бил извикан в полицията, не
доказаха твърдените в исковата молба вреди от неимуществен характер.
Ето защо и при липса на доказани противоправност
на деянието и вреда за ищеца, безпредметно остава и изследването на причинната връзка , а също така и на субективната страна и размера
на претендираното обезщетение, след като същото се явява неоснователно.
С оглед на това обстоятелство съдът намира, че не може да уважи
исковата претенция така както е предявена и следва да я отхвърли като
неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на спора, съдът ще следва, да осъди ищеца да заплати на ответницата направените по
делото разноски в размер на 300,00 лева за възнаграждение на един адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искова претенция с
правно основание чл. 45 от ЗЗД, предявена от И.Д.М. ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв. Л.С.,***, с която е поискано да бъде осъдена М.В.П. ЕГН **********,***,
чрез пълномощника ѝ адв. Д.Е., да му заплати сумата от 2 000,00(две хиляди)лева,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди – претърпени болки
и страдания, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА И.Д.М. ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв. Л.С.,***, да заплати на М.В.П. ЕГН **********,***, чрез пълномощника ѝ адв. Д.Е., сумата от 300,00(триста) лева направени
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария
Личева – Гургова.
Вярно с оригинала.
М.Х.