Р Е Ш Е Н И Е
№ 260422 /22.10.2021 година, град Хасково
Хасковският районен съд, Девети граждански
състав
на двадесет и седми септември две хиляди
двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Byнов
секретар:
Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов
гражданско дело номер 697 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
част II, дял I от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Образувано е по искова
молба от „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД гр. Хасково /„ВиК" ЕООД
- Хасково/ с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу М.Б.И..
Ищецът твърди, че по
смисъла на Закона за водите и Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, бил оператор, предоставящ на крайните потребители услугите
водоснабдяване и канализация /ВиК/, а ответникът бил собственик на
водоснабдяван имот, находящ се в гр. Х., пл. „***" № ****,
партида 91096, и имал качеството на потребител на ВиК услуги. Между страните
съществувало облигационно отношение, базирано на публично известни Общи условия
/ОУ/ на „ВиК" ЕООД - Хасково, надлежно приети и оповестени съгласно чл. 8
от Наредбата и одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗРВКУ, имащи
значение на сключен договор за предоставяне на ВиК услуги. По силата на това
отношение за периода от 31.3.2014 г. до 30.12.2016 г. ищецът изпълнил
задължението си като предоставил на ответника ВиК услуги, изразяващи се във
водоснабдяване, канализация, почистване на водите и други дейности до имота му.
За използваните ВиК услуги били издавани ежемесечни фактури. Съгласно чл. 31,
ал. 2 от Общите условия ответникът трябвало да заплати цената на ползваните ВиК
услуги изцяло и в срок от 30 дни след датите на фактуриране на всяка от
фактурите, но той не изпълнил това си договорно задължение. Поради липсата на
плащане на падежа дължал и обезщетение в размер на законната лихва за забава,
начислена върху формираните за всеки отчетен период главници. Сочи се още, че
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение пред РС-Хасково, по
което било образувано ч. гр. д. № 2616/2019 г. по описа на съда. Искането било
уважено изцяло, като било разпоредено М.Б.И. да заплати на „Водоснабдяване и
Канализация" ЕООД сумата от 1 650 лв. за главница, с 639,87 лв. лихва за
забава върху нея от 01.05.2014 г. до 30.08.2019 г. и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
както и сумата от 25,00 лв., платена държавна такса и 50,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение - разноски по делото. Издадената заповед за
изпълнение, обаче била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца гореописаните вземания.
Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното
производство.
Ответникът, чрез назначения
му особен представител, оспорва предявените искове. Твърди се, че по делото не
били представени доказателства, че именно М.Б.И. имала качеството на собственик
или ползвател на описания в исковата молба, респ. на потребител на ВиК услуги и
за наличието на облигационно отношение с ищеца. Счита се и че не било доказано
реално потребление на посоченото количество вода за исковия период в процесния
имот. Предвид изложеното се иска предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите
на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото са представени
описаните в исковата молба фактури и от тях е видно, че имат посоченото в нея
съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като
при необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните
правни доводи, основани на тях.
По делото са представени
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„ВиК" ЕООД - Хасково /ОУ/, като в като в чл. 5, т. 6 е предвидено, че
потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги съгласно чл. 33, ал.
2, а именно в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Според чл. 44 от ОУ
при неизпълнение на това задължение в срока, потребителят дължи на ВиК оператор
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
считано от първия ден след настъпването на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на оператора.
От представената Справка по
лице от Служба по вписванията — Хасково за периода от 01.01.1992
г. до 29.07.2019 г. се установява, че ответникът е
собственик на описания в исковата молба имот.
Ог материалите, съдържащи
се в ч. гр. д. № 2616/2019 г. по описа на PC - Хасково, приложено като доказателство по настоящото
производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. №
17520/09.09.2019 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед за
изпълнение № 1252/10.09.2019 г. за процесиите суми, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението — 09.09.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и направените в производството разноски, от
които 45,80 лева за заплащане на държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК и с Разпореждане от 06.02.2020 г., връчено на ищеца на 19.02.2020
г., е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в
едномесечен срок от съобщението и последният е сторил това.
От заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, което следва да се кредитира изцяло като
компетентно, обективно и неоспорено от страните, се установява, че има открита
партида № 91096 в ищовото дружество за описания в исковата молба имот, като за
процесния период записаните показания по карнети за доставена и консумирана
вода показват общо 367 куб. м. вода. Потребеното количество вода в имота на
ответника се отчита съгласно Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД, гр.
Хасково, като начина на начисляване и изчисляване на доставеното количество
вода съответства на специалната методика, посочена в нормативните актове,
уреждащи тази материя. През процесния период отчетените данни, отразени в
карнетите, съответстват с тези в издадените фактури. Общият размер на
задълженията на ответника към ищцовото дружество за периода 31.03.2014 г. -
30.12.2016 г. възлизали на 1 650,00 лева за главница и 639,87 лева за лихва за
периода 01.05.2014 г. - 30.08.2019 г.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на делото са
предявени при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано
заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му
за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесиите вземания
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество,
исковете се явяват основателни, поради следните съображения:
От събраните по делото
писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение. Неговата правна регламентация
се намира в Закона за водите /ЗВ/, Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи /Наредбата/
и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
"ВиК" ЕООД - Хасково /ОУ/. Съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредбата ОУ
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник
или в случая от 11.08.2006 г. В чл. 8, ал. 4 от Наредбата и в чл. 69, ал. 2 от
ОУ е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането им в сила потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат във ВиК оператора заявление, в
което да предложат различни условия, но в настоящия случай няма такива данни. В
тази връзка следва да се има предвид и че според чл. 293, ал. 1 ТЗ за
действителността на търговска сделка, каквато е налице между страните по
настоящия спор, е необходима писмена или друга форма само в случаите,
предвидени в закон, а в цитираните по - горе нормативни актове не се съдържа
такова изискване. Съществуването на това
правоотношение между страните по делото съдът приема
за установено в случая чрез издадените фактури, както и от неоспорените
констатации на вещото лице за открита партида в ищовото дружество за описания в
исковата молба имот. По силата на така възникналото договорно правоотношение
ищецът в качеството си на оператор, предоставящ услугите водоснабдяване и/или
канализация (ВиК), е бил задължен да доставя вода за питейно-битови нужди, а
ответникът като потребител е следвало именно да заплаща отчетеното количество
вода в 30 дневен срок след датата на фактуриране на дължимата сума. Няма спор
между страните по отношение на цените, по които е следвало да бъдат заплатени
предоставените услуги. Спорен въпрос по делото е дали ответникът е потребил
посочените количества вода за процесния период, чиято стойност съответства на
представените от ищеца фактури. Според настоящият съдебен състав на него следва
да се даде положителен отговор. Редът и начинът на измерване и отчитане на
количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадни води
са уредени от разпоредбите на глава III на ОУ и на глава VI от Наредбата.
Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от ВиК, и/или в имотите на потребителите, в
присъствието им или на техен представител - чл. 22 и чл. 23, ал. 4 от ОУ.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или
отвеждане на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните
водомери на сградните водопроводни отклонения. В случая тези обстоятелства се
установяват от приетите извлечения от карнетите по партидата на абоната.
Последните са подписани от ответника и не са оспорени от него нито относно
автентичността му, нито от гледна точка на съдържанието му. Ето защо следва да
се разглеждат като извънсъдебно признание на неизгодни за ответника и
релевантни за спора факти и се ползва с доказателствена сила срещу него за
посочените дати на измерване на неговото потребление и отчетните данни на
водомера му през процесния период. В този смисъл е и Решение № 154 от
20.06.2012 г. по в. гр. д. № 353/2012 г. на ОС - Хасково. От друга страна по
делото нито се твърди, нито са ангажирани доказателства за неправилно отчитане
на водомера, респективно същият да е бил повреден, което да е довело да невярно
фактуриране на количествата потребена вода. Претендираните вземания на ищеца се
установяват и от заключението на вещото лице К.Р., което кореспондира на
посочените и обсъдени по-горе писмени доказателства. Ето защо съдът приема, че
в полза на ищеца се е породило правото му да получи дължимата сума за
ползваните от ответника ВиК услуги, респ. задължението на последния да я плати.
С оглед липсата на своевременно направено от процесуалния му представител
възражение за погасяването му по давност, този въпрос не следва да бъде
разглеждан, предвид забраната на чл. 120 ЗЗД за служебното й прилагане.
Следователно, ищецът е
установил при условията на главно и пълно доказване обстоятелствата, на които
се основава претенцията му по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за плащане на сумата от 1
650,00 лева.. В тежест на ответника бе да установи, че я е заплатил, но той не
ангажира никакви доказателства в тази насока. Нещо повече, от заключението по
назначената съдебно-счетоводна експертиза става ясно, че по описаните в
исковата молба фактури не са извършвани плащания.
Предвид основателността на
главния иск, следва да се уважи и претенцията за заплащане на
обезщетение за забава върху сумата от 1 650,00 лева за периода
от 01.05.2014 г. до 30.08.2019 г. Тя има акцесорен характер по отношение на
главното задължение и присъждането й зависи от неговата съдба, а по делото се
установява, че такова се дължи. Действително в чл. 40, ал. 1 изр. 2 от
Наредбата, и в чл. 44, вр. чл. 33, ал. 2 от ОУ изрично е предвидено, че при
неизпълнение на задължението за плащане на изразходваното количество вода в
определените срокове, в случая 30 дни след датата на фактуриране, се дължи
законна лихва по чл. 86 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до
изплащането й. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза
размерът й за процесния период съвпада с претендирания такъв от 639,87 лева.
Предвид изложеното съдът
намира, че предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло.
Съгласно т. 12 на на
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал
повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и
към настоящия, не е погасил процесиите суми. Ето защо следва да бъде ангажирана
отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2616/2019 г. по
описа на PC - Хасково. От представените
по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и
възлизат на 95,80 лева за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед изхода на делото и
че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се
присъдят такива в размер общо 988,56 лева, съобразно ангажираните доказателства
за извършването им.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на М.Б.И., ЕГН ********** ***, пл.
"****" № ****,
съществуването на вземания на „Водоснабдяване и канализация'1 ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. *****, спрямо нея за следните
суми, а именно: 1 650,00 лева за главница, представляваща неизплатена стойност
на предоставени ВиК услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация,
почистване на водите и други дейности до имот, находящ се на адрес: гр. Х., пл. "*******, с
партида № 91096, за периода 31.3.2014 г. до 30.12.2016 г., и 639,87 лева,
представляваща обезщетение за забава върху нея за периода от 01.05.2014 г. до
30.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 2616/2019 г. по описа на Районен съд Хасково - 09.09.2019 г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА М.Б.И., ЕГН ********** ***, пл. "******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Х., ул. "******,
сумата от 1 084,36 лева, от която 988,56 лева, представляваща направени
разноски по настоящото дело и 95,80 лева, представляваща направени разноски по
ч. гр. д. № 2616/2019 г. по описа на PC -
Хасково, за която е издадена Заповед № 1252/10.09.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/
не се чете.
Вярно с
оригинала!
Секретар: Г.С.