Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№7093
гр. Пловдив, 24 ноември 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми
състав, в открито заседание на десети ноември, две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при
секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2381 по описа
на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.276
и следващите от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС).
Б.Н.М., ЕГН **********,*** при Областна служба
“Изпълнение на наказанията“ (ОС“ИН“), гр. Пловдив, в Главна дирекция “Изпълнение
на наказанията” (ГД”ИН”), оспорва действия на орган по изпълнение на наказанията-
началник на Сектор “Арести“ – Пловдив при ОС“ИН“- Пловдив, представляващи нарушение
на правата и законните му интереси (респективно, представляващи нарушения на забраната
по чл.3 от ЗИНЗС).
Претендира се постановяване на разпореждане, с което
органите по изпълнение на наказанията да бъдат задължени да прекратят нарушаване
на забраната по чл.3 от ЗИНЗС.
Ответникът- началник на ОС“ИН“- Пловдив в ГД”ИН”, чрез
юрисконсулт Т.Ч.- пълномощник (лист 36), изразява становище за неоснователност
на жалбата, претендира присъждане на разноските по делото (юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява
становище по спора.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
С нарочно разпореждане от 23.09.2020г. (лист 7) от
началника на Сектор “Арести“- ОС“ИН“- Пловдив е изискано незабавно представяне
на данни относно оспорваните от М. действия, съгласно чл.278 от ЗИНЗС, в
отговор на което по делото постъпва нарочна справка с Вх.№15263 от 30.09.2020г.
(лист 9).
Според посочената справка, М. *** на 19.02.2020г. по
досъдебно производство с №127 по описа на Второ районно управление (II-ро РУ) при ОД на МВР-
Пловдив за 2020г., като обвиняем за престъпление по чл.244, ал.1 от НК (Наказателен
кодекс). Съответно, жалбата се явява подадена от лице, притежаващо правен
интерес по отношение на заявеното оспорване, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
Според процесната
ИСКОВ-МОЛБА (жалба), представляваща листи 2- 5 от делото:
Уважаеми,
Господин Председател,
Ще опиша подробно как вече седем
месеца (7) ми се нанася психически турмоз от
началника на Ареста –г-н С. С., за което на по късен етап здравословното ми
състояние се флоши: Пояснявам
През 2017гд бях назначен от покойния Б.И.
който беше началник на Пловдивския затвор да работя като чистач в следствения
арест. Още щом ме видя началника на Ареста Г-н. С.започна даме
гледа подозрително и с подигравка ме накара му изчистя стаята(кабинета) като
стоеше на главата ми и ми обясняваше как и къде да чистя. Бях назначен да
работя като чистач и разнасвайки храната от Затвора
Пловдив до следствения арест. Още в самото начало ме накараха да върша неща за
което аз не разбирах, примерно веднаж ме извикаха и
накараха да оправя някаква крушка и контакта. Аз обясних че не разбирам от
(ТОК) и, се страхувам. След това началника ме извика и ме заплаши че ако не
правя това което ми се каже ще бъда изгонен о работа, считам че тензенцйоното отношение към мен беше от цвета на кожата ми.
Работих едва три месеца (3) и началника С.ме спря от работа, аз се опитах да си
защитя правата но покойния Б.И.ми каза тогава, че С.не ме харесва тъй като съм
бил ром, но това никак не е вярно защото си зная поколението и че дядо ми М. и
Баща ми Н. са чисти българи, но понеже съм мургав и минавам за циганин. Забележете
бях задържан на 19.02.2020гд и попаднах в следствени арест на гр. Пловдив искам
да поясня че влизайки в ареста на гр. Пловдив аз бях клинично здрав а сега към
днешна дата аз очаквам моята смърт благодарение на С.защото от както съм
постъпил в ареста ас бях през цялото време под СТРЕС ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА НАЧАЛНИКА
С..Още с пристигането си всичко се започна и ще призная че някой от полицаите
действаше по сигнал на Славчев, защото след като излезе човек от моята килия да
ползва телефон самите полицаи започваха да говорят за мен на другите задържани
че съм мрасник защото пиша жалби че съм гаден човек,
не чистоплътен и още ред други глупости които не бяха истина. Влизайки в ареста
докторите (лекарите) също се опитваха да се гаврят с мен като ми обясняваха че
съм симулант а аз чесно казано имах сам о високо
кръвно налягане. Имах багаж който остана в адвокатат
ми И. .. Същият му бях оставил едни куфар с дрехи, храна, и чисто нов телевизор
помолих дами пуснат багажа който беше оставен в адвокат И. Д. но полицаите не
приеха целият багаж а, ми пуснаха само 2-3 фанелки
четка и паста за зъби аз попитах каде ми са дрехите а
полицаите ми одговориха че нямам право на нищо. След
това адвокатат ми отново дойде и ми пуснаха малко
зимни дрехи, докара ми телевизора но телевизора беше върнат с претекс че няма кабел за антената а аз си носих чисто нова
антена но телевизора беше върнат. След това адвокатат
ми дойде на свиждане и ми донесе две фоно карти и един учебник за шофиорски курсове всичко това се случи до края на месец
февруари. След това в началото на март бях изпратен в Смолян и като се върнах
помолих адвоката дами донесе телевизора и най накрая телевизора който е мой пристигна
до мен. Поисках от началника дами се направи карта с която да ходя до лавката
на затвора зада си пазарувам като всички останали задържани лица. Измина
се повече от един месец (1м)а, аз все още се молих С.да разпореди дами се направи
карта с която да си пазарувам а в сметката си имах две хиляди и триста лева. В
края на месец март на 2020 гд поисках да ме види
лекар след което обясних че имам здравословни проблеми преди това бях обявил
гладна стачка и пет дни не се храних за да отида до магазина на затвора. С.ми
обясни ченемога да правя лавка с лъжливия мотив че
имам открита сметка към затвора Бургас но това е чиста лъжа на С.защото като си
излизах от Бургаския затвор ас си получих всички те пари и не останаха никакви
пари в затвора бургас. Всичко това което се случваше
с мен е плод на началника С. С., който иска даме унестожи, на 25 април започнах одново
гладна стачка затова че се появи малко
топче на шията ми след което се оплаквах всеки божи ден но никой неми обръщаше
внимание.
На 28 април картата отново би беше
спряна гладувах осем дни зада ме изведът
на външен преглед. С.се оправдаваше че има пандемия и че неможе да бъда
изведен, през цялото това време аз се оплаквах че немога да ходя по малка
нужда, и че нещо ми пречи да ходя по малка нужда. И двамата лекари се гавриха с
мен защото ас им обяснявам че нещо се случва с мен а те се хилят и ми измерят
кръвното налягане и пак ме прибират в килия №109 и ми дават хапчета за главата.
С цел мачкане на моята самоличност за капак на 12-май одново
ми, бе спряна картата само и само дами се нанесе психически турмоз.
Прес цялото време докато ме изпратиха в затворническата
болница началника С.всеки ден се случваше нещо с мен, дори полицайте
също ме заплашваха че щели даме турмозят
всеки ден. Животат ми беше застрашен от друк задържан Н. по прякор германеца а забележете началника
С.го сложи в моя сектор и двамата излизахме на едно и също каре, това се вижда
ясно на камерите които са на карето. С.се гавреше с мен като дори неми пускаше
чаршафите и завивките, върна и кабела на машинката за постригване и нокторезачката само и само дами нанесе психически турмоз. Всичко това което ви описва уважаеми господин председател
е вярно може да направите и проверка че съм писал срещу С.седем жалби за което
той ме извика в кабинета си 2-3 пъти и ме заплаши че ако продължавам да, се
оплаквам с жалби щял дами направи живота черен в ареста. С мого
голяма борба оспях да убидя
прокурор М. Х. т Окръжна прокуратура гр. Пловдив да бъда изпратен на преглед в
затворническата болница на Софийския централен затвор, и на 3.07.2020гд бях
изпратен и преведен в болницата и от там започнаха да излизат страховитите болести
който ще ви опиша малко по късно. Искам да ви поясня че същият началник С.ми
вкара в килията чисто луд човек на име С. Р. в края на май месец и
тогава получих силен стрес защото същият луд човек С. Р. беше доста агресивен и
неможех да спа спокойно защото се страхувах за живота си. Искам също да поясня
че след като се пчуствах доста зле помолих адвоката
ми Д. да поиска дами се направи съдебна медицинска експертиза и, на 8.06.2020 гд бях изведен в пещерска болница и бях прегледан от шефа
на урологията пр- Б. Д.След прегледа ми обясни че
имам твърдо топче на простатата което трябва да бъде направена биопсия и
да се изследва и на 08/09/2020 гд постъпих за оперативна
процедура върху мъшка полова система На 9.09.2020г.
ми бе направена биопсията на 10/09/2020 гд бях
изписан. Доктор Х. от МВР- болница ми обясни че на 15.09.2020гд ще имаме резултат.
На 15.09.2020гд се обадих по телефона на д-р Х. и казаното от НЕГО МЕ УЖАСИ ЧУХ
СЪС УШИТЕ СИ ЧЕ ТУМОРА Е ЗЛОКАЧЕСТВЕН за което изпаднах в шок и благодарение
на С.се здобих с най коварната болест (рак на простатата)
и за капак съм се здобил и със захарен диабет защото
той не спря даме турмози в
ареста гр. Пловдив също има и вина директора на Главна дирекция „изпълнение на
наказанията имено ГДИН и ареста гр. Пловдив с шеф С. С.са виновни зада се стигне до фатален край и шокиращата болка на двете
ми деца, брат ми и сестра ми сега всички са в шок. Моля на основание чл.276 от ЗИНЗС правя това искане до вас. Преустановяване на ситуацията която представлява
НЕ човешко и унезително отнасяне сагласно
час 6та от ЗИНЗИС и на основание чл.280 от ЗИНЗС. Да поискам от съда да разпореди
на органа по изпълнение на наказанията да извърши конкретни действия или бездействия
представляващи нарушения на чл.3. Моля вие да изискате всички мои епекризи от МВР-болница гр. София и от Затворническата болница
гр. София по служебен път. Също и час ШЕСТА (6) като защита срещу изтезание не
човешки или унезително отношение.
Ще посоча за нарушен и чл. 276 като
искам прекратяване на действията спрямо мен на длъжносните
лица който нарушават и чл. 3. За двамата лекари и началника.
Моля ви на чл. 177 точка 4 в случаите
по ал. 1 да задължите органа на власта незабавно да
представи дани за деиствията
си тъй като аз немога защото към днешна дата все още съм задържан под стража.
Считам че вие ще постъпите като приложите чл. 278 да проверите чрез органа на
полицията, прокуратурата.
Също да спазите чл. 279 и по чл. 276
ал1 което не е пречка за разглеждане на делото. Ще посоча и свидетели които са
били в ареста. Моля да бъдат намерени и разпитани в качеството на свидетел да
призовете – А.А. (???) Х.Д., И. Г. затвора Пловдив
към момента, Н. К. – ареста. Тези свидетели които описвам са били с мен в
ареста кл. №109. Моля за горе описаното от мен, за
болките страданията, унижението, и всички болести коти съм придобил в ареста
гр. Пловдив а те са 1 – захарен диабет, злокачествен рак на простатата за това
че животът ми е застрашен да бъда обезщетен със сумата от седемдесет хиляди
лева (70.000 лв).
Благодаря ви за вниманието.
С ув:
23.09.2020г. /М./***
Съгласно разпоредбите на чл.276 от ЗИНЗС, (1) всеки
лишен от свобода или задържан под стража
може да иска: 1). прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение
на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по
чл.3; 2). извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на
нарушение на забраната по чл.3. (2) Липсата на изрично формулирано в нормативен
акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по
ал.1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл.3.
А съгласно разпоредбите на чл.3 от ЗИНЗС, (1)
Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение; (2) За нарушение на ал.1 се смята
и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност
за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
На следващо място, приетите като
доказателства по делото: Епикриза (листи 38-40,
82-84), издадена от Медицински институт- МВР, Клиника по урология; Етапна епикриза (лист 80), издадена от Медицински институт- МВР,
Клиника по урология; Лист за преглед на пациент в КДБ/СО с №031535 от
04.05.2020г. (лист 63, 81), издаден от д-р П.К.- лекар в Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) “Свети Георги“
ЕАД, гр. Пловдив; както и Епикриза (лист 85),
издадена от Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода, Хирургичен
сектор, позволяват формирането на извод, че на жалбоподателя са гарантирани и
осигурени възможности за упражняване на правата му на медицинско обслужване, съгласно
установеното от нормите на ЗИНЗС, поради което жалбата е неоснователна в тази
си част.
Според разпоредбите на чл.256, ал.1 от ЗИНЗС,
обвиняемите и подсъдимите (респективно задържаните под стража) имат право: 1).
на свиждания, хранителни пратки, пратки с дрехи и
други разрешени за лично ползване вещи, кореспонденция, престой на открито и
суми за лични нужди; 2). на телефонна връзка с роднини, близки, защитници и повереници по ред, установен от главния директор на ГД“ИН“;
3). да ползват лично облекло и обувки; 4). да получават и четат вестници,
списания, книги, да слушат радиопредавания и да гледат телевизионни програми;
5). на парични суми до размера на една минимална работна заплата, установена за
страната.
В случая, като доказателство по делото е прието писмо
с Изх.№94-Б-1720 от 16.07.2020г. на изпълняващ длъжността (и.д.) ръководител на
Инспекторат в Министерството на правосъдието, адресирано до жалбоподателя М.,
чрез С. С.- началник на Сектор “Арести“ – Пловдив при ОС“ИН“- Пловдив, в отговор
на сигнали, заведени в деловодството под рег.№94-Б-17 от 05.03.2020г. (неприложен
по делото) и №94-Б-28 от 04.05.2020г. (неприложен по делото), е извършено
проверка, при което не е установен случай на дискриминационно отношение, както
и отправяне на заплахи при задържането на М.… Към момента на проверката проблемът
с картовата сметка на М. е изчистен и М. има възможност да пазарува в лавката
на затвора.
Предвид последно посоченото, настоящият състав на съда
намира твърдението на жалбоподателя, че е лишен от правото да ходи до лавката,
за да пазарува като всички останали задържани лица, за неоснователно. Респективно,
жалбата е неоснователна и в тази си част.
Според чл.21, ал.2 от Правилника за прилагане на
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), Лишените
от свобода (задържаните под стража) са длъжни да спазват реда и хигиената в
спалните помещения. За всяко спално помещение съответният инспектор по социални
дейности и възпитателна работа определя отговорник, който изготвя месечен
график за дежурства и следи за поддържането на реда и хигиената.Задържаните под
стража имат право на свиждане не по-малко
от два пъти месечно.
Според разпоредбите на чл.22 от ППЗИНЗС, (1) Райони и помещения за общо ползване са
пешеходните и транспортните зони, местата за престой на открито, спортните
площадки, клубовете, учебните и други зали, кабинетите, умивалните, тоалетните,
коридорите, стълбищата, прилежащите им площадки и др.; (2) Общите помещения се
почистват по реда на дежурствата на лишените от свобода (задържаните под
стража) по график, изготвен и утвърден от инспектора по социални дейности и
възпитателна работа.
Според точка 26.1. от Заповед №Л-4102 от 06.10.2016г.
за вътрешния ред в арестите (листи 64-73) на главния директор на ГД“ИИН“ (в
сила до 09.03.2020г.), както и според точка 26.1. от Заповед №Л-1321 от
10.03.2020г. за вътрешния ред в арестите (листи 10-20) на главния директор на
ГД“ИН“ (в сила от 10.03.2020г.), Хигиената в помещенията и местата за общо
ползване се поддържа от задържаните лица ежедневно под контрола на командира на
отделение, дежурния по арест. Медицинският специалист към ареста извършва
контрол, чрез проверка и дава предписания, които отразява в дневника за
извършените проверки, предписания и контрол.
С оглед на посоченото, настоящият
състав на съда приема за установено, че стаята (кабинетът) на началника на Сектор
“Арести“ – Пловдив при ОС“ИН“- Пловдив не представлява район и/или помещение за
общо ползване по смисъла на ППЗИНЗС, поради което направеното на М. нареждане
да изчисти стаята (кабинета) на началника на Сектор “Арести“ – Пловдив при
ОС“ИН“- Пловдив, както и направеното на М. нареждане “да оправя някаква крушка и контакта“ (които крушка и контакт представляват
част от електрообзавеждането на Арест – Пловдив), се явяват издадени при
липсата на нормативно основание за целта и съответно в нарушение на забраната
по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС задържаните под стража да не бъдат подлагани на
унизително отношение. Следователно, жалбата е основателна в тази си част.
Доказателствата по делото не позволяват формирането на
извод, че е доказано твърдението на жалбоподателя, че С.(началник на Сектор
“Арести“ – Пловдив при ОС“ИН“- Пловдив) не го “харесва“, тъй като М. е ром, поради
което жалбата е неоснователна и в тази си част.
Що се отнася до твърдението, че “самите полицаи започваха да говорят за мен на другите задържани че съм мрасник защото пиша жалби че съм гаден човек, не чистоплътен
и още ред други глупости…“, то същото
настоящият състав на съда намира за основателно, поради което е налице
нарушение на посочената вече забрана по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС задържаните под
стража да не бъдат подлагани на унизително отношение.
Най-сетне, видно от приетите като доказателства по
делото, представени от жалбоподателя, множество жалби молби и заявление (листи
41, 43-56, 60-62), същите са своевременно администрирани от страна на началника
на Сектор “Арести“ – Пловдив при ОС“ИН“- Пловдив, поради което не е налице твърдяното
от М. бездействие на орган по изпълнение на наказанията. Съответно, жалбата е
неоснователна и в тази си част.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната администрация
е частично основателно и такова следва да бъде присъдено в минимален размер,
определен по реда на чл.78, ал.7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чл.37
от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.27ж от Наредбата за заплащането на
правната помощ (НЗПП), във връзка с чл.144 от АПК, съобразно отхвърлената част
от жалбата или в размер от 4/6. Разноските следва да се присъдят в полза на
юридическото лице, в чиято структура е органът, ответник в настоящето производство,
каквото в случая се явява ГД“ИН“ (чл.12, ал.2 от ЗИНЗС).
Така мотивиран и на основание чл.280, ал.2 от ЗИНЗС,
съдът
Р А З П О Р Е Д И:
Началникът на Областна служба “Изпълнение на
наказанията“- Пловдив в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” да не допуска
на Б.Н.М., ЕГН **********, да бъдат възлагани дейности по почистване на райони
и помещения в Арест – Пловдив, които не са за общо ползване по смисъла на ЗИНЗС
и ППЗИНЗС.
Началникът на Областна служба “Изпълнение на
наказанията“- Пловдив в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” да не допуска
орган по изпълнение на наказанията и/или на длъжностно лице в Арест – Пловдив
да подлагат на унизително отношение Б.Н.М., ЕГН **********.
Определя срок за изпълнение на разпореждането от 3
дни, считано от датата на влизането му в сила, до прекратяване престоя на Б.Н.М.,
ЕГН **********,*** при Областна служба “Изпълнение на наказанията“- Пловдив в
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.
Отхвърля жалбата в останалите ѝ части.
ОСЪЖДА Б.Н.М., ЕГН **********, да заплати на Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, ЕИК ****, сумата
от 53,33 (петдесет и три цяло и тридесет и три стотни) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.
Разпореждането може да бъде обжалвано пред 3-членен
състав на Административен съд- Пловдив в 3-дневен срок от обявяването му.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/