№ 207
гр. Б., 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Крум Динев
при участието на секретаря И.на Стоименова
в присъствието на прокурора С. Й. А.
като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20231200600596 по описа за 2023 година
Делото е инициирано пред настоящата инстанция с протест и жалба от
защитника на подсъдимия срещу Присъда № 32/28.03.2023г. по НОХД №1744
/2022г. по описа на Б.ския районен съд, с която съдът е признал подсъдимия
Г. Д. М. – роден на **** г. в гр.Б., живущ в Б., ул.“Д.“ ****, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, средно образование, студент, ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че на 19.12.2021г. около 16,00 часа в кв.
„О.Ч.“, на улицата пред бл. **** в гр. Б., чрез нанасяне на удар с глава в
областта на лицето на Д. И. И., й е причинил средна телесна повреда,
счупване на дъгата на дясната ябълчна кост (скула) по две линии на счупване
– в областта на ябълчната и на слепоочната кост, оформяне на отделен костен
фрагмент между линиите на счупване и оформяне на ъгъл между костния
фрагмент и слепоочната кост, като счупването на дъгата на дясната ябълчна
кост по две линии на счупване й е било причинило трайно затруднение на
дъвченето и говоренето за около 2-3 /два-три/ месеца – престъпление по
чл.129 ал.2 пр.6 във връзка с ал.1 от НК, като на основание чл.55 ал.1 т.2 б.“б“
от НК го е осъдил на наказание „Пробация”, със следните пробационни
1
мерки: - на основание чл.42а ал.2 т.1 от НК във връзка с чл.42б ал.1 от НК –
„Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година,
изпълнима при периодичност два пъти седмично”; - на основание чл.42а ал.2
т.2 от НК във връзка с чл.42б ал.2 от НК – „Задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от една година по график, определен от
служителя“. Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия Г. Д. М. да
заплати на Д. И. И. с ЕГН **********, сумата от 4000,00 /четири хиляди/
лева, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, в
резултат на деянието, предмет на обвинителния акт, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от момента на увреждането - 19.12.2021г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения граждански иск за
сумата над уважения размер до 20 000 /двадесет хиляди/ лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и го е осъдил да заплати по сметка на Районен
съд Б. сумата 160 /сто и шестдесет/ лева, представляващи държавна такса
върху уважените размери на гражданския иск, както и сумата 5,00 /пет/ лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
В жалбата на пострадалата и в допълнително развити съображения от
нейния повереник, се набляга на аргументи за несправедливост на присъдата
по отношение на наложеното наказание и по отношение на обезщетението за
вредите от него. Акцентира се на съображения, че първостепенният съд не
бил съобразил, високата степен на обществена опасност на деянието поради
допълнителни фактори свързани с начина на осъществяването му, които
налагали по- тежко наказание от взетото и по- висок размер на присъденото
обезщетение за вреди. Иска се изменение на присъдата с налагане на по-
тежко по вид наказание и присъждане на по- висок размер обезщетение.
Представителят на Окръжната прокуратура оспорва жалбата и
изложените в нея съображения. Сочи съображения за правилност,
обоснованост и справедливост на присъдата, като настоява за нейното
потвърждаване.
Въззивният съд, като анализира събраните по делото доказателства,
приема за действителна фактическата обстановка възприета в мотивите на
районния съд, а именно:
Подсъдимият Г. Д. М. е роден на **** г. в гр. Б., общ. Б., българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, с
2
постоянен адрес: гр. Б., ул. „Д.“ № 15, ет. 1, неосъждан с ЕГН **********,
студент в ЮЗУ „Неофит Рилски“. На 19.12.2021г. около 16,00 ч. управлявал
лек автомобил марка и модел „Ф.Г.“ с рег. № **** в кв. „О.Ч.“ в района на
****. В същото време в срещуположната посока за движение се движела
пострадалата Д. И., която управлявала лек автомобил марка и модел БМВ Х1
с рег. № ****. В автомобила пътувал и нейният син свидетеля И. Д., който
към този момент бил на 13 години. Двата автомобила не могли да се разминат
и пострадалата направила знак на подсъдимия Г. М. с ръка да върне назад.
Последният обаче не могъл да направи такава маневра, защото след него вече
имало спрели други автомобили, движещи се в същата посока. Възникнал
спор за предимство между двамата водачи кой от двата автомобила да върне
назад, за да се разминат и двамата излезли от автомобилите си. Подсъдимият
Г. М. казал на свидетелката, че тя е без предимство и трябва тя да върне
назад, а не той и автомобилите зад него. Спорът между двамата продължил
като пострадалата Д. И. му отправила заплаха, че ще го снима с телефона си и
ще го публикува в социални мрежи. От автомобила на подсъдимия Г. М.
слязла неговата майката – свидетелката С. М.а, като пострадалата се насочила
и към нея ръкомахайки, заради което подсъдимия се опитал да хване ръцете
й. След като не успял, й нанесъл удар с глава в областта на долната част на
лицето, при което на нея започнало да й тече кръв от устата. В резултат на
удара получила счупване на дъгата на дясната ябълчна кост (скула) по две
линии на счупване – в областта на ябълчната и на слепоочната кост. В
създалата се суматоха телефонът на пострадалата Д. И. бил хвърлен в посока
на намиращи се наблизо гаражи, за да не може да се обади на когото и да
било във връзка с инцидента. Не след дълго на мястото пристигнал братът на
пострадалата Д. И. придружаван от негов приятел свидетеля Н.М., като спора
продължил между двете страни с взаимна размяна на заплахи. На място
пристигнали екипи на ЦСМП - Б. и полиция. Екипът на ЦСМП - Б.
транспортирал пострадалата Д. И. до лечебното заведение, където била
прегледана и й била направена рентгенова снимка, след което същата била
насочена към лечебно заведение за болнична помощ в УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“ ЕАД, София където й били проведени медикаментозно и
оперативно лечение.
От приетото заключение на назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза за установяване характера и
3
степента на причинените травматични увреждания на пострадалата Д. И. И.,
се установява, че е получила счупване на дъгата на дясната ябълчна кост по
две линии на счупване в областта на ябълчната и на слепоочната кост,
оформяна на отделен костен фрагмент между линиите на счупване и
оформяне на ъгъл между костния фрагмент и слепоочната кост и отклонение
на носната преграда на ляво, оток на лигавицата в областта на долен и среден
носен ход в дясно. Счупването е затруднило трайно дъвченето и говоренето
за период от около 2-3 месеца и е причинило временно разстройство на
здравето неопасно за живота, поради затруднения с дишането. По делото
било изслушано и заключение на експерт по съдебно психологична
експертиза на подсъдимия, според която подсъдимият е психично здрав, като
по време на извършване на престъплението е преживял негативни
психологични преживявания, но без патология, като е бил в състояние да
контролира действията си.
Изложените факти дотук правилно са били анализирани от
първостепенния съд, като обосноваващи извършените от подсъдимия
престъпления. За характера и степента на причинената лека телесна повреда
на пострадалата се съди от информацията съдържаща се в медицинската
документация, показанията й и експертното заключение. Правилно съдът се е
позовал на медицинските критерии е направил единствения логичен и
последователен анализ на събраните доказателства, за които е изложил
подробни съображения. Настоящият съд съобрази доминиращото значение на
заключенията по извършената и цитирана съдебно медицинска експертиза,
както и съответствието им на информацията съдържаща се в показанията на
пострадалата, свидетеля Д., В. М. и С. М.а. По делото не са представени
каквито и да е доказателства обосноваващи обективен извод, за
недостоверност на твърденията им относно резултата и детайли от
хронологията по извършване на престъплението. В повече от това,
обясненията на подсъдимия, с които обяснява събитията ги допълват, като
всички те са били правилно са били възприети и анализирани от районния
съд. Мотивите на съда са съобразени с общата логика в хронологията на
развилите се събития, според която подсъдимият е нанесъл удар по
пострадалата и и е причинил средна телесна повреда по медикобиологични
характеристики.
В този аспект са и разбиранията на настоящата инстанция, като се
4
изтъква, че направеният анализ е логичен, последователен и обоснован, с
оглед съпоставката с резултата установен по медицинските си и юридически
критерии. Отделно от това, не без значение е и обстоятелството, че не са
останали некоментирани показанията на никой от разпитаните свидетели,
като и при анализа на информацията, която се предоставя от тях отново в
съответствие с изискванията за всестранност и обективност, съдът е изложил
задълбочени аргументи относно достоверността, в контекста на
допълнителна съпоставка с останалите доказателства.
Настоящият съд не съзира каквито и да е действия, немотивираност
или превратност на тълкуване на информацията съдържаща се в показанията
на разпитаните свидетели, за които районният да търпи упрек. В повече от
това солидарно със съображенията в обжалваните мотиви отново акцентира,
че обобщеният анализ на събраната по делото информация, чрез разпит на
свидетели и експертните заключения, категорично установява изложения
механизъм на причиняване на телесната повреда на пострадалата, като
изяснява и мотивите и подбудите на автора на престъплението в лицето на
подсъдимия. Не възниква никакво съмнение и по отношение на мястото и
датата. За всеки факт районният съд е изложил аргументи, които е посочил
въз основа на кои доказателства.
Поради изложеното се възприема, че присъдата на районния съд е
правилна и законна по отношение на всеки един от обективните елементи от
състава на престъпленията включително причинно следствената връзка,
авторството, деянието, времето, мястото и начинът на извършването им.
Настоящата инстанция приема, че фактологията обаче неправилно е
тълкувана по отношение на правото, касаещо вината на подсъдимия. За нея се
съди по обективните данни свързани с нанасяне на удара и предизвикания
престъпен резултат. Активните действия на подсъдимия по нанасяне на удар с
глава и последващите му действия свързани с изтръгване на телефона на
пострадала, обективно навеждат за за наличие на пряк умисъл, а не на
евентуален, както е приел районният съд. Че целта е била нанасяне на телесна
повреда, а не преустановяване на снимането с телефон или нападение срещу
майка му, навеждат несъмнените доказателства, за целенасочен удар към
главата на пострадалата и в този аспект съдът приема за резонни и
състоятелни възраженията в жалбата.
5
При контрол върху присъдата в частта, с която е индивидуализирано
наказанието не се отчитат факти и обстоятелства, които погрешно да са взети
предвид от първостепенния съд. Настоящата инстанция намира, че характера
на деянието с оглед неговата конкретика, положителната обществена
характеристика, социалния статус, младата възраст, начина на конкретните
телодвижения , с които е нанесен удар по пострадалата- макар и неадекватни,
като отговор за нейното поведение, чистото съдебно минало и липсата на
криминални регистрация са достатъчни да се приеме, че смекчаващите
отговорността обстоятелства са многобройни, предвид че отегчаващите са
свързани с неравностойността на пострадалата предвид нейното
телосложение и възраст, които са отегчаващо отговорността обстоятелство. В
този аспект правилно и справедливо районният съд е приел, че и най- лекото
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко и е наложил
наказание, като е заменил предвиденото с по- лекото, а именно пробация. В
отговор на възраженията въззивният съд намира, че по делото са събрани
достатъчни за осъждането на подсъдимия доказателства, но и такива за
неправомерно поведение и у пострадалата, свързани с доказателствата за
нейното поведение предхождащо нанасянето на телесната повреда. Съдът
отново подчертава, че районният съд е подходил балансирано, като е отчел
всяко едно от смекчаващите отговорността обстоятелства в контекста
обществената опасност на деянието и начина и характера на осъществяването
им. В този смисъл въззивният съд не намира основания за ревизиране на
съдебния акт и по отношение размера на наложеното наказание. Не следват
корекции и в частта относно гражданския иск, тъй като същият е справедлив
и адекватен на причинените вреди. Присъденото обезщетение, съответства на
интензитета на доказаните причинени болки и страдания на пострадалата и е
справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 338 вр. С чл. 334
т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 32/28.03.2023г. по НОХД №1744 /2022г.
по описа на Б.ския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7