№ 247
гр. Стара Загора, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Н. Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20235500500389 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по въззивни жалби на И. И. Ц., с адрес:
гр. П., ул. „******, действащ чрез адв. В. Б., и на Н. Н. М., с адрес : гр. К., ул.
„********, действащ чрез адв. Д. К., срещу решение № 71/07.02.2023 г.,
постановено по гр.д. № 1320/2022 г. по описа на Районен съд – К..
С въззивната си жалба И. И. Ц., действащ чрез адв. В. Б., обжалва
първоинстанционното решение в частта му, в която е отхвърлен частично
предявеният от него срещу Н. Н. М. частичен иск по чл. 45 от ЗЗД за
разликата от 3 000 лв. до 5 000 лв., представляваща част от сумата от 10 000
лв. – обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени
вреди, както и в частта му, в която е уважен частично за сумата от 1000 лв.
предявеният от Н. Н. М. срещу него частичен иск по чл.45 от ЗЗД, с който се
претендира сума от 5 000 лв., представляваща част от 10 000 лв. –
обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди.
Решението в тази му част се обжалва като неправилно поради
постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост.
Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил
задълбочено всички правно-релевантни обстоятелства от значение за
определяне на справедливото обезщетение, поради което не е обосновал
правните си изводи и в нарушение на материалния закон е определил размера
1
на подлежащото на присъждане обезщетение за неимуществени вреди.
Относно осъдителната част на решението по насрещния иск се излагат
оплаквания за необоснованост на фактическите изводи на съда за наличието
на доказано извършено противоправно деяние от негова страна.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните
му части и постановяването на ново, с което предявеният от И. И. Ц. главен
иск бъде уважен и за разликата от 3000лв. до 10000 лв., а предявеният от Н.
Н. М. бъде отхвърлен изцяло.
Производството по делото е прекратено частично по отношение на
претенцията за присъждане на обезщетение за сумата над 5 000 лв. до 10 000
лв., като заявена свръх петитум.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна - Н. Н. М., действащ чрез адв. Д. К., с който въззиваемият излага
съображения, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно, т.к. е
постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано,
и като такова следва да бъде потвърдено.
Излагат се съображения, че първоинстанционният съд е определил
справедливото обезщетение за причинени на въззивника неимуществени
вреди по размер, като е отчел в достатъчна степен всички установени по
делото правноотносими обстоятелства, както и че обосновано е приел за
доказано извършеното от И. И. Ц. противоправно деяние, във връзка с което
М. е прeтърпял неимуществени вреди.
Претендира се потвърждаването на решението в обжалваните му части.
С въззивната жалба на Н. Н. М., действащ чрез адв. Д. К.,
първоинстанционният съдебен акт се обжалва в частта му, в която е
отхвърлен като неоснователен за разликата от 1000 лв. до претендираните
5 000 лв., представляваща част от 10 000 лв. – обезщетение за причинени от
непозволено увреждане неимуществени вреди предявеният от Н. М. насрещен
иск.
Излагат се оплаквания, че обжалваното решение в тази му част е
неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и
необоснованост, т.к. определеното от съда обезщетение не съответства на
критерия за справедливост, с оглед на събраните по делото доказателства,
касаещи причинените на Н. М. репутационни щети.
Като противоречащо на закона се обжалва решението и в частта му
началната дата на присъденото обезщетение за забава върху обезщетението за
вреди, т.к. датата била определена от съда не от момента на непозволеното
увреждане, а от датата на предявяване на насрещният иск.
Претендира се отмяна на решението в тази му обжалвана част и
постановяването на ново, с което предявеният насрещен иск бъде уважен
изцяло.
2
В срока за отговор на тази въззивна жалба насрещната страна - И. И. Ц.,
не е подал такъв.
В проведеното открито съдебно заседание И. И. Ц. се представлява от
пълномощник – адвокат, чрез когото поддържа своята жалба и оспорва
жалбата на насрещната страна, и пледира за отмяна на обжалваното решение
и постановяването на ново, с което предявеният от него иск бъде уважен в
пълния му заявен размер, а предявеният срещу него иск бъде отхвърлен
изцяло. Претендира да бъдат присъдени направените в производството
разноски.
Н. Н. М. се представлява от пълномощника си – адвокат, чрез когото
оспорва въззивната жалба на И. И. Ц. и поддържа своята жалба, като пледира
за потвърждаване на обжалваното решение касателно уважаването на главния
иск до размера на 3 000 лв. и отмяната му касателно отхвърлителната част по
насрещния иск и постановяването на ново, с което същият бъде уважен в
пълен размер. Претендира присъждането на разноските в производството.
Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за
обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от
въззивно обжалване.
Пред районния съд е предявен главен иск по чл.45 от Закона за
задълженията и договорите от И. И. Ц. срещу Н. Н. М., с който се претендира
присъждането на обезщетение за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане в размер на 5 000 лв., представляваща част от 10 000
лв.
Ищецът е изложил твърдения, че на 26.07.2017 г. в интервю,
публикувано във вестник „Днес“ Н. Н. М. е отправил обидни изрази срещу И.
И. Ц. – „Защо се прави на жена?“, „Усеща, че вече славата и качествата се
изплъзват. Става нервен и неадекватен.“, „Вижте колко е глупав.Отряза си
главата“, „Той е долен лъжец и ще му го кажа в очите“, поради което
последният е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани
негативни емоции, злепоставяне на доброто му име в обществото, в
професионалната му среда, и сред близките и приятелите му.
С отговора на исковата молба Н. Н. М. е оспорил иска като
неоснователен. Посочил е, че не е знаел, че дава интервю, което ще бъде
публикувано във вестник. Възразил е, че посочените изрази, с изключение на
„лъжец“ не представляват обидни изрази, а негова преценка на конкретни
обстоятелства, както и че не е нарекъл И. Ц. „лъжец“, а думите му са
3
преиначени в публикувания във вестника материал.
От своя страна Н. Н. М. е предявил срещу И. И. Ц. насрещен иск, с
който се претендира присъждането на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 10 000 лв.
Изложил е твърдения, че на 26.07.2017 г. в интервю, публикувано във
вестник „България днес“, И. И. Ц. го е наклеветил с твърдението, че през 2000
г. по негова вина на рали планинско „Шипка“ са загинали двама зрители,
поради което е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани
негативни емоции и опетняване на доброто му име в обществото и в
професионалната му среда.
С отговора си на насрещната искова молба И. И. Ц. с възражението, че
не е налице негово противоправно поведение, което да е причинило
твърдените от Н. Н. М. вреди.
Първоинстанционният съд е уважил частично главният иск до размера
на 3 000 лв., т.к. е приел, че Н. Н. М. непозволено е увредил И. И. Ц., т.к. му е
нанесъл обида, която поради разпространението й с печатно издание е станала
достояние на много хора, и му е причинил неимуществени вреди, изразяващи
се в негативно отражение върху психическото му състояние. Уважил е
частично и насрещният иск до размера на 1 000 лв., т.к. е приел, че И. И. Ц.
непозволено е увредил Н. Н. М., т.к. му е нанесъл обида, която поради
разпространението й с печатно издание е станала достояние на много хора, и
му е причинил неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
емоционални и психически изживявания и унижаване на достойнството му
пред роднини и приятели.
От събраните по делото доказателства е установено, че с влязла в сила
присъда Н. Н. М. е осъден за това, че на 26.07.2017 г. в интервю, публикувано
във вестник „България днес“ е обидил И. И. Ц., наричайки го „глупав“ и
„долен лъжец“, а е бил оправдан по обвинението, че е разгласил позорни
обстоятелства с твърдението, че Ц. е „неадекватен“ и че го е обидил с израза
„Защо се прави на жена?“. След узнаването на интервюто И. Ц. бил съкрушен,
гордостта му била сломена, за период от около две години бил подтиснат и
притеснен, посещавал лекар и вземал медикаменти. Негови почитатели се
настроили негативно и започнали да го оплюват.
Установено е също така, че в същия брой на вестника е публикувано и
интервю на И. И. Ц., в което е заявил, че заради Н. Н. М. през 2000 г. са
загинали двама зрители на рали „Шипка“. В резултат на това доверието на
колеги и бизнес партньори на Н. Н. М. било разклатено, и те започнали да се
отдръпват, наложило се да дава обяснения, отразило се и върху дейността на
фирмата, т.к. някои от работниците напуснали.
По въззивната жалба на И. И. Ц.:
Жалбата е неоснователна по следните съображения:
4
Решението в частта му, касаеща предявеният главен иск е валидно,
допустимо и правилно.
На основание чл.300 от ГПК съдът е обвързан от влязлата сила присъда
досежно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца.
Поради това съдът следва да приеме, че е налице непозволено
увреждане на И. И. Ц. от страна на Н. Н. М., извършено чрез даване на
интервю, публикувано на 26.07.2017 г. във вестник „България днес“, в което
М. е обидил Ц., наричайки го „глупав“ и „долен лъжец“.
Това действие безспорно е противоправно, т.к. осъществява състав на
престъпление, а от него безспорно са произтекли неимуществени вреди за И.
И. Ц., т.к. след като е узнал за интервюто той е изпитал отрицателни емоции и
психически изживявания, и е била опетнена репутацията му в обществото и в
професионалната среда на автомобилните спортове, предвид голямата му
популярност, обусловена от постигнатите от него високи резултати.
Въззивният съд счита, че определеното от първоинстанционния съд
обезщетение в размер на 3 000 лв. съответства на критерия на чл.52 от ЗЗД за
справедливост, т.к. в пълна мяра отчита меродавните за определянето му
критерии, а именно характера и степента на засягане на личността на
пострадалия /само неговата душевна сфера/, както и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, която има значение за
обществено-оправданата мярка за справедливост.
В тази връзка следва да се има предвид, че непозволеното увреждане е
извършено само с две от твърдените в исковата молба обиди, чиито негативни
последици засягат единствено самооценката на пострадалия посредством
накърняването на честта и достойнството му.
Макар, че тези обидни изрази са станали достояние на широк кръг от
хора, т.к. са били разпространени публично, това обстоятелство не обуславя
наличието на вредни последици, изразяващи се в негативна промяна на
отношението или оценка на другите хора спрямо пострадалия, т.к. при
обидата вредите се ограничават до личната духовна сфера на пострадалия, а
не и до начина на възприемане на личността му от останалите членове на
обществото.
В случая публичността на нанесената обида единствено предпоставя
засягането на честта и достойнството на пострадалия в по-голяма степен
отколкото ако обидата бъде възприета единствено от него.
Това обстоятелство обаче е отчетено от съда при определяне на
подлежащото на присъждане обезщетение в размер на 3 000 лв.
Решението в частта му, касаеща предявеният насрещен иск е валидно,
допустимо и правилно досежно доказаността му по основание.
По делото е установено, че в своето интервю И. Ц. е заявил, че заради
5
Н. М. през 2000 г. на рали „Шипка“ са загинали двама души.
По естеството си това твърдение съставлява клевета /а не обида, както е
приел в мотивите си Районен съд – К./, т.к. авторът на изявлението приписва
на лицето, по отношение на което е направено, извършването на
престъпление.
Това е така, т.к. съпричастността на едно лице към настъпването на
смъртта на друго лице, без значение от конкретното деяние в която тя се
изразява и формата на вина, съставлява престъпление според българският
Наказателен кодекс.
От своя страна клеветническото твърдение представлява противоправно
поведение на автора му, т.к. нарушава гарантираните с Конституцията на
Република България лични права на чест, достойнство и добро име.
Налице са вреди, пряка последица от това противоправно поведение,
т.к. в резултат на това клеветническото твърдение биват засегнати
самооценката на наклеветеният /неговите чест и достойнство/ и доброто му
име в обществото.
В конкретният случай всички тези правопораждащи факти са налице,
т.к. по делото ответникът по насрещния иск – И. Ц., който носи
доказателствената тежест, не е доказал верността на твърдението си.
Доказани са и фактите, че след като е узнал за това изявление на Ц., Н.
М. е изпитал негативни емоции и психически страдания, както и че
посредством достигането на твърдението до неограничен кръг от хора с
публикуването му в печатно издание е пострадало доброто му име в
обществото и професионалните му среди.
С оглед на изложените мотиви въззивният съд намира оплакванията в
жалбата на И. Ц. за неоснователни, т.к. обжалваното решение е постановено
при спазване на материалния закон и е обосновано в тези му обжалвани
части, поради което в тях следва да бъде потвърдено.
По въззивната жалба на Н. Н. М.:
В обжалваната му част досежно размера на присъденото на Н. М.
обезщетение за неимуществени вреди обжалваното решение е валидно и
допустимо, но частично неправилно.
Въззивният съд намира, че справедливото обезщетение, което следва да
бъде определено за репариране на вредите от непозволеното увреждане,
следва да бъде в размер на 3000 лв.
До този размер искът се явява основателен като се вземе предвид, че
негативните последици от клеветническото твърдение засягат както
самооценката на пострадалия посредством накърняването на честта и
достойнството му, така и неговият образ /доброто му име/ в обществото.
Следва да се отчете и обстоятелството, че предвид неограниченият кръг
от хора, до които е достигнало това твърдение след отпечатването на
6
интервюто на И. Ц. във вестника, накърняването на доброто име в обществото
е в по-значителна степен.
Предвид характера и степента на засягане на личността на пострадалия
/само неговата душевна сфера/, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, която има значение за обществено-
оправданата мярка за справедливост, въззивният съд счита, че сума в размер
на 3 000 лв. ще обезщети неимуществените му вреди.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
първоинстанционно решение в частта му, в която насрещният иск е отхвърлен
за разликата над 1000 лв. до 3000 лв. е неправилно и следва да бъде отменено,
като на Н. Н. М. бъде присъдена допълнително сума от 2000 лв. за
обезщетение за неимуществени вреди.
Решението следва да бъде отменено и в частта му, в която лихвата за
забава върху обезщетението е присъдена считано от 26.08.2019 г. до
окончателното й изплащане, вместо което същата да се присъди считано от
датата на деликта - 26.07.2017 г. до окончателното й изплащане, т.к. на
основание чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът е в забава и без покана, т.е. от деня на увредата.
В останалата му обжалвана с жалбата на Н. Н. М. част
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на Н. Н. М.
следва да се присъдят допълнително разноски в първоинстанционното
производство в размер на 180 лв.
Следва да му се присъдят и разноски в настоящото въззивно
производство в размер на 640 лв., представляващи припадащата се част от
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение на уважената част от
жалбата съобразно обжалваемия интерес.
Припадащата се част от разноските за адвокатско възнаграждение е
определена от съда на база 400 лв. платено възнаграждение за защита по
неговата въззивна жалба и 400 лв. за защита по въззивната жалба на И. Ц..
В полза на И. И. Ц. следва да се присъдят разноски във въззивното
производство поради частичната неоснователност на жалбата на Н. Н. М..
Размерът им следва да бъде 480 лв. предвид доказаното заплащане на
адвокатско възнаграждение за защита от въззивна жалба в размер на 960 лв., с
ДДС.
Възражението на Н. Н. М. за прекомерност на заплатеното от И. Ц.
адвокатско възнаграждение е неоснователно, т.к. размерът му е съобразен с
фактическата и правна сложност на делото и с предвидените минимуми в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
7
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.3-то от
ГПК Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 71/07.02.2023 г., постановено по гр.д. №
1320/2022 г. по описа на Районен съд – К. в частта му, в която е отхвърлен
предявеният от Н. Н. М., с адрес : гр. К., ул. „******** срещу И. И. Ц., с
адрес: гр. П., ул. „****** иск по чл.45 от ЗЗД за разликата над присъденото
обезщетение от 1000 лв. / хиляда лева/ за причинените му от непозволено
увреждане на 26.07.2017 г. неимуществени вреди до размера от 3 000 лв. /три
хиляди лева/, и лихвата за забава върху обезщетението е присъдена считано
от 26.08.2019 г. до окончателното й изплащане, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД И. И. Ц., с адрес: гр. П., ул.
„****** да заплати на Н. Н. М., с адрес : гр. К., ул. „******** сумата от още
2 000 лв. / две хиляди лева/ за обезщетение за причинените му от непозволено
увреждане на 26.07.2017 г. неимуществени вреди, ведно с лихвата за забава
върху пълния размер на обезщетението от 3 000 лв. /три хиляди лева/, считано
от датата на увреждането - 26.07.2017 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 71/07.02.2023 г., постановено по гр.д. №
1320/2022 г. по описа на Районен съд – К. в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. И. Ц., с адрес: гр. П., ул.
„****** да заплати на Н. Н. М., с адрес : гр. К., ул. „******** допълнително
сума от 180 лв. /сто и осемдесет лева/ за разноски в първоинстанционното
производство и сума от 640 лв. /шестстотин и четиридесет лева/ за разноски
във въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Н. Н. М., с адрес : гр. К., ул.
„******** да заплати на И. И. Ц., с адрес: гр. П., ул. „****** сума от 960 лв.
/деветстотин и шестдесет лева/ за разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9