№ 42383
гр. София, 13.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20251110122836 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. В. И., В. Н. И. и А. В. И.
срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с която са предявени субективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД искове за заплащане
на сумата от по 3 998,33 лева на всеки от ищците или общо сумата от 11 994,99 лева,
заплатена без правно основание във връзка с нищожен договор за заем №.., сключен
между тяхната наследодателка .. И. и ответното дружество. Първоначално исковата
молба е предявена за сумата от по 3 216,33 лева за всеки от ищците или общо 9 649
лева. С молба от 15.07.2025г. е направено изменение на размера на исковата претенция,
като същата е предявена за 3 998,33 лева на всеки от ищците или общо сумата от 11
994,99 лева, като са представени доказателства за заплатена държавна такса съобразно
увеличената цена на иска.
Ищците излагат, че тяхната наследодателка .. И. е заплатила на ответното
дружество сумата от 11 994,99 лева, като оспорват наличието на валидно сключен
договор за заем, доколкото липсвал подписан от същата договор. Излагат, че по
твръдения на ответника между него и . И. бил сключен договор за заем №.. и договор
за поръчителство №... Твърди, че дори да е бил валидно сключен посочения договор,
то същият е нищожен поради противоречие с императивни законови разпоредби.
Счита, че посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния такъв, тъй като
сред компонентите, които са включени в него не е възнаграждението по договор за
поръчителство, а същото в действителност представлявало скрито възнаграждение по
договора за заем. Оспорва, че в договора не е посочен начинът на прилагане на
лихвения процент. Не била спазена разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК, като шрифтът бил
по-малък от 12. Изводът за нищожност на договорът за заем, обуславял и извод за
нищожност на договорът за поръчителство, доколкото същият оставал без предмет. С
оглед нищожността на договора за заем, то заемателят дължал само главницата по
същия. Били представени доказателства, че по договора била заплатена сумата от
18 994,99 лева, като дължима била само главницата в размер на 7000 лева, а остатъкът
от 11 994,99 лева била платена без правно основание и следвало да бъде върната на
заемателя, в случай на нейните наследници, съобразно квотите им по ЗН. Моли
ответникът да бъде осъден да им заплати претендираните суми, както и сторените в
производството разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Сочи, че не са
представени доказателства за извършените плащания в размер на 16 649 лева. Сочи, че
по сключения между дружеството и наследодателя на ищците договор за заем, същата
заплатила сума в размер на 9421,38 лева, от които 7000 лева главница и 2496,38 лева –
възнаградителна лихва. Намира за неоснователна отправената към него претенция за
връщане на сумата от 4654,62 лева, представляваща възнаграждение по договор за
поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД. Действително съгласно сключения
договор възнаграждението се изплащало чрез ответното дружество, но същото не
оставало в неговия патримониум. Намира, че наведените от ищците възражения срещу
действителността на сключения договор за заем са неоснователни. Същият отговарял
на законовите изисквания. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Иска се да бъде определено минимално възнаграждение на процесуалния представител
на ищците.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищците е да докажат по делото пълно и главно, че
наследодателката им е заплатила твърдяната сума на ответника във връзка с договор за
заем №.., която е постъпила в патримониума на ответника, както и че това
разминаване на блага от имуществото на наследодателката им в имуществото на
ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт.
При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника
е да докаже валидно основание за получаване на процесното вземане.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
С исковата молба и отговора на искова молба са представени писмени
документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като
доказателства по делото. Във връзка с направеното оспорване на подписа на . И. в
договор за заем №.. от 30.03.2023г. следва да се укаже на ответника да представи
същия в оригинал, както и да заяви дали ще се ползва от доказателството с оглед
направеното от ищците оспорване на неговата автентичност. Във връзка с направеното
искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, следва да се укаже на
ответника да заяви дали оспорва, че кратките текстови съобщения, преписи от които са
приложени по делото, са изпратени от ответното дружество. Следва да бъде допусната
поисканата съдебно-счетоводна експертиза.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 15.12.2025 г. от 10.10 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че на основание чл.146, ал.3
ГПК им предоставя едноседмичен срок от уведомяването възможност да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
2
съответните процесуални действия в тази връзка.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на
ищеца и препис от отговора на ответника.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА изменение на исковете на основание чл.214 ГПК, като същите се
считат предявени за сумата от 3 998,33 лева за всеки от ищците или общо сумата от
11 994,99 лева.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от уведомяването да заяви дали ще
се ползва от представения по делото договор за заем №.., доколкото ищците са
оспорили автентичността на положените от . И. подписи.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от уведомяването да заяви дали
оспорва, че кратките текстови съобщения, преписи от които са приложени по делото,
са изпратени от ответното дружество.
УКАЗВА на ответника в срок до първото по делото открито съдебно заседание
да представи в оригинал договор за заем №.. с . И..
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да отговори въпросите, формулирани в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лв., платим от ищците в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Д., която да се призове след представяне на
доказателства за внесения депозит.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба писмени
доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3