ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 223
гр. В**, 13.05.2022 г.
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АН** М. П**
Членове:В*Й. М**
Н* Д. Н*
като разгледа докладваното от АН*М. П* Въззивно частно гражданско дело
№ 20221300500073 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1,т.2 ГПК, във връзка с чл. 417 и чл. 418, ал. 1 от ГПК
и вр. чл. 420, ал. 3 от ГПК.
Делото е образувано по две частни жалби, подадени от ИВ. К. М., ЕГН**********, с
адрес: гр.С*я, Район „Л*” СО, ж.к.”Л* бл, ет*, ап.*, чрез адв.-пълномощник А.А. М. със съдебен
адрес: гр.С*, п.к.1**, ул.”К** А**“ № *, ет.*, ап.* и от Н. ЗДР. М. с ЕГН**********, с адрес: гр.
К*, ул.„В**“, №59, общ. К* обл. В* и съдебен адрес:гр. В*, ул. Т*, ет.*, офис* против Определение
№ 107/27.07.2021г. на Районен съд – К* по ч.г.д.20211330100039 по описа за 2021 г. на същия съд,
с което е спряно принудителното изпълнение по изпълнително дело №20217240400155 на ЧСИ
В** Т* с район на действие Окръжен съд В*, образувано по заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени на 05.02.2021г. по ч.гр.д. №39/2021г. на Районен съд
К*, при условие, че Н. ЗДР. М. представи документ за внесена по сметка на съда парична гаранция
в размер на 1000.00 лева.
Жалбоподателят ИВ. К. М. в частната жалба поддържа, че обжалваното определение е
неправилно. Излага се, че искането за спиране на изпълнението по изпълнително дело №
20217240400155, е инкорпорирано в частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение
направено едновременно с подаване на възражение срещу издадената по ч.г.д.№39/2021г при РС-
К* заповед за незабавно изпълнение, а с Определение № 244/28.10.2021г., по в.ч.г.д.№391/2021г.,
на ВОС е потвърдено Разпореждане № 48 от 05.02.2021г. по ч.г.д№39/2021г. на Районен съд –К*.
Възражението от длъжника, е направено по чл.414а от ГПК за изплатена изцяло сума на
взискателя, а от приложените към него документи било видно, че плащане на цялата дължима сума
не е извършено. От получената от длъжникът покана за доброволно изпълнение по
изпълнителното дело било видно, че общия размер на дължимит суми по изп.дело възлизат на 223
875.94лв. към 05.07.2021г. Излага още, че задължението по изпълнителното дело не е погасено
изцяло, а платената сума от процесуалния представител на длъжника е само в размер на 875.38 лв.,
постъпила по банковата му сметка на 27.07.2021 г., с която са погасени част от разноските по
изпълнителното дело. Посочва се, че длъжникът е трябвало да извърши плащане по посочената в
поканата за доброволно изпълнение банкова сметка на частния съдебен изпълнител. Извършеното
плащане от длъжника не било достатъчно да покрие лихвите, разноските, и главницата, съгласно
чл.76 ал.2 от ЗЗД, в поредност - разноските, лихвите, главницата. Останали непогасени
14/четиринадесет/ стотинки, тъй като към 27.07.2021г. задължението на длъжника по
ч.г.д.20211330100039 от 2021г., е в размер на 875.52 лв. Излага се, че понастоящем заповедта за
1
изпълнение не е безсилена, включително и в частта за разноските, както и издадения по делото
изпълнителен лист. КРС не му е указал, че може да предяви иск за вземането си. Посочва се, че
определената от първоинстанционния съд парична гаранция, в размер на 1000 лв. не представлява
надлежно обезпечение за него, като кредитор, тъй като вземането му ще бъде удовлетворено след
удовлетворяване на публичните вземания на НАП, присъединени по силата на закона по
изпълнителното дело, и не са налице законните основания за спиране на изпълнителното
производство по реда на чл.420 ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят ИВ. К. М. иска да бъде отменено обжалваното определение, като
неправилно и незаконосъобразно, както и да му бъдат присъдени разноски по делото,
включително за адвокатско възнаграждение.
От отвтената по жалбата страна Н. ЗДР. М. не е постъпил отговор.
Жалбоподателят Н. ЗДР. М. в частната жалба поддържа, че обжалваното определение е
незаконосъобразно и необосновано и моли да бъде отменено, като бъде постановено друго с което
да се спре принудителното изпълнение по ИД №20217240400155 на ЧСИ Виолета Томова без
представяне на гаранции по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД и на друго основание- чл.420, ал.2, т. 1
ГПК - вземането не се дължи, тъй като е платено, видно от представените платежни документи от
електронното банкиране от банка ДСК. Алтернативно иска от съда да измени обжалваното
определение, като намали размера на паричната гаранция на 175лв.
Излага се в жалбата, че всички суми са заплатени по издадената заповед за изпълнение по
чгрд№38/2021г. по описа на КРС общо в размер на 875.38лв., включваща главница-525лв,
разноски-325лв и законна лихва от 03.02.2021г. до 26.07.2021г.-25.38лв. Платежните документи от
електронното банкиране от банка ДСК са убедителен писмен документ и доказателство за
изпълнение на задължението по издадената заповед за изпълнение. всички необходими реквизити
съгласно изискванията на Закона за платежните услуги и платежните системи/имат ДСК
регистрация и уникален регистрационен номер и референция на осчетоводяване/ и не е необходим
подпис и печат на банков служител. Излага се още, че КРС неправилно е определил размера на
паричната гаранция. Съдът правилно е преценил, че обезпечението следва да бъде в размер на
около 20% от задължението - 875.38лв, но неправилно го е изчислил на 1000.00лв, а би трябвало да
е в размер на 175.00лв.
От ответната по жалбата страна ИВ. К. М. не е постъпил отговор.
След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:
По ч.гр.д.№20211330100039 по описа за 2021 г. по описа на КРС е постъпило заявление от
ИВ. К. М. с ЕГН ********** със адрес гр. С* Район „Л*“ ж.к.“Л*“, бл. * ет.* ап.* за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
и изпълнителен лист срещу Н. ЗДР. М. с ЕГН:********** и адрес гр. К*, ул. „В*“ № *.
С разпореждане №48 от 05.02.2021 г. по частно гр.д.№20211330100039 по описа за 2021
г.на Районен съд-К* е разпоредено да се издаде Заповед за изпълнение в полза на ИВ. К. М. с
ЕГН:********** със адрес гр. С* Район Л* ж.к.Л* бл. * ет.* ап.*, срещу Н. ЗДР. М. с
ЕГН:********** и адрес гр. К* ул. В* № *, за сумата от 525.00 лева, представляваща арендно
възнаграждение за стопанската 2019/2020 година, за нива от 15.000 дка, представляваща имот
№067006 в землището на село И* М*а общ. Ку*по Анекс-споразумение №1 от 29.09.2015г. с
нотариална заверка на подписите от нотариус В* Б*, с район на действие Районен съд К*, вписан в
службата по вписванията с рег.№2442 от 30.09.2015 г., Акт№228 том V, за аренда на земеделски
земи, ведно със законната лихва от 03.02.2021 г. до изплащане на вземането, и разноски в размер
от 325.00 лева.
Постановено е незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и издаване на
изпълнителен лист за присъдените суми,след представяне на оригинал на договора за арена.
По делото е издадена заповед за изпълнение №20/05.02.2021г и изпълнителен лист от
30.03.2021г. за сумата 525лв, и 325лв. за стопанската 2019/2019г., получени от заявителя на
30.03.2021г.
2
От ПДИ по изп.д №155/2021г. на ЧСИ В.Томова с рег.№724 и район на действие ОС-В* е
видно, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника М. на 12.08.2021г
Срещу заповедта за изпълнение е подадено в срок възражение №971/27.07.2021г., с
пощенско клеймо от 26.07.2021г., от длъжника Н. ЗДР. М. в което е направил изявление за
недължимост на търсеното вземане поради плащане след връчване на заповедта, като е приложил и
Авизо за издадено платежно нареждане на банка „ДСК“ЕАД с уникален
рег.номер:ОВ62607210044662/26.07.2021г. и основание – главница,разноски по чгрд №39/21г. на
КРС на И.М. за сумата от 875.38лева.
С депозирана по делото частна жалба №971/27.07.2021г., с пощенско клеймо от
26.07.2021г. е заявено искане от длъжника за спиране на изпълнението, образувано по заповедта.
С обжалваното Определение № 107/27.07.2021г. по чгд№39/2021 г. по описа на Районен
съд – К* първоинстанционният съд е постановил спиране на принудителното изпълнение по
изпълнително дело №20217240400155 на ЧСИ В* Т* с район на действие ВОС, образувано по
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени на 05.02.2021 г.
по ч.гр.д. №39/2021г. на КРС, при условие, че Н. ЗДР. М. представи документ за внесена по сметка
на съда парична гаранция в размер на 1000.00 лева.
За да постанови обжалваното определение РС-К** е приел, че от длъжника М. не са
представени убедителни писмени доказателства, че задължението е платено, поради липса на
подпис и печат на банков служител върху представения банков документ. Липсват доказателства
да е заверена банковата сметка на взискателя с посочената сума. Също така съдът е приел, че със
платежното нареждане са платени суми по заповедното производство но не и тези по
изпълнителното, които видно от ПДИ са значително по-големи. При така изложените мотиви КРС
е приел, че на се налице основания за спиране на изпълнението в хипотезата и въз основа на
убедителни писмени доказателства.
Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира двете частни жалби за процесуално допустими, като подадени от лица,
имащи правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата на жалбоподателя ИВ. К. М. е неоснователна.
Разгледана по същество, жалбата на жалбоподателя Н. ЗДР. М. е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 и ал. 2 ГПК уважаването на искането за спиране на
изпълнението по образувано изпълнително дело предполага алтернативното наличие на следните
предпоставки: представянето от длъжника на надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.
180 и 181 ЗЗД / което в случай, че длъжникът е потребител е в размер до 1/3 от вземането/ или
наличието на писмени доказателства, обосноваващи извод, че вземането не се дължи, че същото се
основава на неравноправна клауза на договор, сключен с потребител или че неправилно е изчислен
размерът на вземането по договор, сключен с потребител / ал. 2/.
В конкретният случай от данните по делото съдът констатира, че длъжникът по делото
няма качеството на потребител.
От друга страна не са налице и доказателства за надлежно обезпечение в полза на
кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД., но и такова не е необходимо, поради плащане от
длъжника на цялото вземане на заявителя по заповедта за изпълнение и приложени по делото
доказателства за това, т.е в настоящият случай следва да се приложи чл.420, ал.2,т.1 от ГПК, като
принудителното изпълнение следва да бъде спряно, като не е необходимо обезпечение.
Предмет и цел на производството по спиране на изпълнението по чл.420 от ГПК са
размерът на признатите от съда вземания с издадената заповед за изпълнение и тяхното
обезпечаване по реда на чл.180 и 181 от ЗЗД, а не и вземанията на присъединени взискатели по
образуваното изпълнително производство въз основа на допуснатото незабавно изпълнение и
издаденият изпълнителен лист.
3
Следва да се отбележи, че в настоящото производство не се разглеждат действия на
съдебния изпълнител, извършени по образуваното изпълнително производство и предвиденото в
чл.420 от ГПК обезпечение не служи за обезпечение на всички вземания по изпълнителното
производство, а единствено и само за признатите с издадената по делото заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист, като е приел обратното Районен съд-К* е постановил
неправилен съдебен акт.
Предвид изложеното настоящият състав на ВОС намира, че наведените от
жалбоподателя/заявителя/ М. възъражения в тази насока също са неоснователни.
В конкретния случай длъжникът М. не е обосновал конкретно с изрично волеизявление
искането си за спиране, с някоя от хипотезите на чл. 420, ал. 2 ГПК, а по делото към възражението
по чл.414 от ГПК е приложил платежното нареждане установяващо плащане на вземането по
заповедта за изпълнение, поради което са налице предпоставките по чл.420, ал.1 от ГПК.
Плащането, погасяването на вземанията на заявителя М. по издадената по делото заповед за
изпълнение от длъжника М. се установява от приложеното Авизо за издадено платежно нареждане
на банка „ДСК“ЕАД с уникален рег.номер:ОВ62607210044662/26.07.2021г. и основание –
главница,разноски по чгрд №39/21г. на КРС на И.М. за сумата от 875.38лева и признанието на
взискателя материализирано в частната жалба по делото.
От частната жалба на жалбоподателя и взискател по делото ИВ. К. М. е налице признание,
че същият е получил по банковата си сметка преведената от длъжника М. сума в размер на
875.38лв., представляваща сбор от главница-525лв, разноски-325лв и законна лихва от 03.02.2021г.
до 26.07.2021г.-25.38лв., предвид на което мотивите наКРС, че не са налице убедителни писмени
доказателства за заплащане на вземането по заповедта за изпълнение са неправилни.
Настоящата инстанция изчисли законната лихва върху главницата от 525лв за периода от
03.02.2021г. до 26.07.2021г./датата на наредения превод от длъжника/ с помощта на интернет
калкулатор /calculator.bg/, която възлиза на сумата от 25.38лв., точно толкова колкото и е платил
длъжника до датата на плащане. Следва да се отбележи, че настоящото производство не е по
съществото на спора, поради което, ако заявителя М. претендира сума, различна от платената, то
той може да получи защита, чрез продължаване на произвоството с предявяване на установителен
иск по реда на чл.422 от ГПК.
Предвид изложеното наведените в жалбата на ИВ. К. М. възражения в тази насока се
явяват неоснователни.
По смисъла на чл. 180 от ЗЗД, когато законът постановява да се представи обезпечение
пред съд, в конкретният случай това е нормата на чл.420 ГПК, то може да бъде залог на парична
сума или на държавни ценни книжа или ипотека. Според чл. 181 от ЗЗД залогът се учредява чрез
влагане на сумата или на ценните книжа в банка, ипотеката се учредява чрез вписване на
нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот за учредяването й.
Обезпечението по чл. 180 от ЗЗД трябва да е в размер на дължимата сума, ведно с лихвите до
датата на депозиране на възражението, в случая неправилно РС-Кула е постановил спиране на
изп.дело при условие, че Н. ЗДР. М. представи документ за внесена по сметка на съда парична
гаранция в размер на 1000.00 лева, т.е при сума по-голяма от дължимата и то при наличие на
безспорни писмени доказателства за плащане.
Съдът намира, че определената от КРС съд гаранция в размер на 1000.00 лева е завишена,
тъй като това е повече от размера на цялото вземане, включително и разноските, посочени в
заповедта за изпълнение. При определяне на размера на гаранцията не следва да се имат предвид
посочените в призовката за доброволно изпълнение разноски в изпълнителното производство.
Същите подлежат на обжалване по реда на обжалване действията на съдебния изпълнител,
съгласно чл.435, ал.2 т.7 ГПК в друго производство, поради което и е възможно размерът им да е
различен от посочения в призовката за доброволно изпълнение. Поради същото, неоснователно е и
искането на взискателя по изпълнителното дело за определяне на гаранция, покриваща размера на
всички разноски и лихви, посочени в ПДИ.
Следва да се допусне спиране на изпълнението при определяне на гаранция от 200.00 лева.
Останалите възражения на взискателя по изпълнителното дело са неоснователни. Същите
4
се отнасят до наличие на плащане, касаещо производството по чл.414а ГПК, което е приключило,
и което не е предмет на настоящото производство.
Размерът на изтеклите законни лихви след издаване на заповедта за изпълнение, както и
разноските в изпълнителното производство, както бе отбелязано, не се покриват със задължението,
посочено в заповедта за изпълнение и подлежат на оспорване по друг ред. За пълнота,
неоснователни са доводите за плащане след получаване на призовката за доброволно изпълнение, а
не след издаване на заповедта за незабавно изпълнение, тъй като в това производство – по чл.417
ГПК длъжникът узнава за издадената заповед за изпълнение с връчване на призовка за доброволно
изпълнение- чл.418, ал.5 ГПК.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът намира, че е налице хипотезата на
чл.420, ал.1 ГПК и следва да бъде допуснато спиране при определяне на гаранция от 200.00 лева.
Определената от заповедният съд гаранция е завишена и не отговаря на целите на
производството. Определението следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено ново, с
което принудителното изпълнение бъде спряно на основание чл. 420, ал. 1 от ГПК, с определяне
на гаранция от 200.00 лева.
Поради изложените по-горе съображения обжалваното определение следва да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго .
Водим от горното, ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 107/27.07.2021г. по ч.гр.д. № 39/2021г. на РС-К**, вместо което
ПОСТАНОВЯВА
СПИРА ПРИНУДИТЕЛНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ по изпълнително дело №20217240400155 на
ЧСИ В* Т* с район на действие ВОС, образувано по заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от
ГПК и изпълнителен лист, издадени на 05.02.2021 г. по ч.гр.д. №39/2021г. на Районен съд К*,
срещу Н. ЗДР. М. с ЕГН:********** при условие внасяне на гаранция от Н. ЗДР. М., ЕГН:
********** в размер на 200 лева, по сметка на ВОС, с представяне на доказателство за това в
едноседмичен срок от уведомяване на Н. ЗДР. М..
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Препис от същото, след изтичане на срока да се изпрати на ЧСИ В* Т* по изп.д.
№20217240400155.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5