РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Карлово, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20245320101130 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл чл. 55, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД, предявен от Х. Д. К., ЕГН: **********, от гр. К., ул. „И. В.“ №
**, чрез пълномощника си адв. К. Й. К. против „У. К. Ф.“ ЕАД, ЕИК:
**************, със седалище в гр. С. и адрес на управление: район „В.“, ж.к.
„С.“, ул. „Г.“ №**, представлявано от изпълнителния директор ЕК. К.а П..
Ищецът твърди, че на 30.11.2018 г., между страните е сключен
Договор за потребителски кредит № 3471177, по силата на който му е
предоставена сумата от 25 000 лв. Кредитът бил разпределен на 120 месечни
погасителни вноски, всяка една в размер на 351,03 лева, при плаващ лихвен
процент в размер на 9,49 %, фиксирана надбавка в размер на 9,38 % и годишен
процент на разходите в размер на 11,99 %. Съгласно договора се дължала и
застрахователна премия, разпределена с всяко плащане на месечните
погасителни вноски. При разглеждане и отпускане на кредита се дължала и
еднократна такса за разглеждане на кредита в размер на 500 лева. Общо
дължимата сума плюс застрахователната премия следвало да бъдат върнати с
изплащането на договора за кредит в размер на 42 123,05 лева.
Ищецът твърди, че процесният договор е недействителен на
специалните основания предвидени в чл.22 ЗПК.
1
Договорът бил недействителен на основание по чл.22, вр. чл.10, ал.1
ЗПК, тъй като размерът на текстовата му част, общите условия и погасителен
план е по малък от 12. Съществените елементи на договора за кредит /заемна
сума, вид вноски, размер на вноска, застраховка и др./, описани в
погасителния план били изпълнени с размер на шрифта по-малък от 12.
Съгласно чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, погасителният план бил неразделна част от
договора за потребителски кредит. Не бил посочен размерът на
възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащането на
всяка една от месечните вноски посочени в погасителния план.
В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора не бил посочен
начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсвало
каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същият, респ. общо
дължимата сума по него. Нормата на §1. т.2 ДР ЗПК, определяла, че тя
представлява сбор от общия размер на кредита (отпусната в заем сума) и
общите разходи по кредита. Последните били регламентирани в §1, т.1 ДР ЗПК
и по своето същество представлявали годишен процент на разходите (чл.19,
ал.1 ЗПК). В ГПР, съгласно законовата дефиниция, се включвала
възнаградителната лихва и всички други разходи (такси, комисионни и пр.)
свързани с кредита. В процесния договор не се съдържали конкретните
параметри на общата дължима сума. Липсата на тази яснота водело до извод,
че в договора няма разписани ясни правила, които да определят как се
определя общата сума дължима от потребителя и от какви пера е съставена.
Това означавало, че договорът е недействителен с оглед разпоредбата на чл.22
ЗПК.
Договорът бил недействителен и на основание по чл.22, вр. чл.11,
ал.1, т.11 ЗПК, тъй като не било посочено в погасителния план
разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми. В
конкретния случай всяка вноска включвала главница, възнаградителна лихва,
ГПР и застрахователна премия. В погасителния план не било посочено
разпределението между главницата, застрахователната премия, лихвата и
другите компоненти описани по-горе.
Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК кредитополучателят следвало да подпише
всяка една страница от общите условия към договора за потребителски
кредит. Ако това не е налице, договорът бил недействителен на специалното
2
основание по чл.22 ЗПК. В случая ищецът не бил подписвал общи условия,
респ. не била спазена императивната разпоредба на чл.11. ал.2 от ЗПК и
договорът бил недействителен
С оглед изложено, за ищеца бил налице правен интерес от
предявяване на иск за връщане на недължимо платените суми, които той бил
заплатил по нищожните клаузи по договора за потребителски кредит, тъй като
били заплатени при начална липса на основание. Тяхната нищожност
произтичала както от обстоятелството, че целият договор е недействителен на
основание чл.22 ЗПК, така и от обстоятелството, че клаузите в договора са
нищожни, поради противоречието им с добрите нрави, материалния закон и
поради неговото заобикаляне.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната
банка да му заплати сумата от 50 лева, представляваща сума, получена при
начална липса на основание по недействителния Договор за потребителски
кредит № 3471177 от 30.11.2018 г., с която „У. К. Ф.“ ЕАД се е обогатило
неоснователно за негова сметка, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 04.07.2024 г., до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се направените разноски по делото.
С протоколно определение от 09.12.2024 г. съдът, на основание
чл.214 ГПК, е допуснал изменение на иска чрез увеличение на неговия
размер, като същият се счита предявен за сумата от 6246.77 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2024 г., до
окончателното плащане.
С отговора на исковата молба ответната банка, чрез адв. Г. Д.,
оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Между ищеца и „У. К. Ф.“ ЕАД действително бил сключен договор
за потребителски паричен кредит № 34711177 от 30.11.2018 г. В исковата
молба било посочено, че между двете страни е постигнато съглашение
относно всички съществени елементи на договора. Договорената сума на
кредита била усвоена от ищеца изцяло. Видно от исковата молба, ищецът
получил в заем сумата от 25 000 лева. В исковата молба ясно се сочело, че е
било налице насрещно съгласие по отношение на: получената в заем сума,
месечните погасителни вноски, лихвения процент, фиксираната надбавка,
годишния процент на разходите, застрахователната премия, еднократната
3
такса за разглеждане на кредита, общо дължимата сума плюс
застрахователната премия. В исковата молба ясно било посочено, че е налице
разбиране от страна на ищеца, че е налице съгласие относно клаузите на
договора, поради което не била налице недействителност на договора за
потребителски кредит.
Твърдението за недействителност на процесния договор на
основание чл. 22, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК било неправилно, неоснователно и
необосновано. Всички изисквания по отношение размера на текстовата част
на договора, общите условия и погасителния план били спазени. Поради
липсата на държавен и международен стандарт за определяне
характеристиките на размера на шрифта, с трайно установената съдебна
практика се установявало, че критерият за спазване на изискването по чл. 10,
ал. 1, за начина за определяне на размера на шрифта, законът препраща към
текстообработващата програма, която е използвана за написване на договора.
При изготвяне на процесния договор в текстообработващата програма бил
използван шрифт с размер 12. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвиждала
сериозни последици при нарушение на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
поради което съдът следвало винаги да прави преценка за съществеността на
нарушението. Това означавало проверка дали спрямо конкретния случай
потребителят действително е бил затруднен да разбере същественото
съдържание на договора. Видно от настоящата искова молба, потребителят
бил напълно наясно със същественото съдържание на Договора. Ето защо не
било налице основание да се твърди недействителност на договора, на
основание чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Твърдението за недействителност на процесния договор на
основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК също било неправилно,
неоснователно и необосновано. Според това твърдение погасителният план не
било посочено разпределението на вноските измежду дължимите по договора
суми. Всъщност в договора по ясен и недвусмислен начин били уговорени и
разпределени вноските измежду дължимите по договора суми.
Договорът за потребителски кредит не бил недействителен, поради
противоречие с чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, тъй като съгласно § 2 от ДР този закон
въвеждал разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23 април 2008 г. В т. 10, параграф 2, буква „з“ от Директивата се
4
предвиждало, че в договора за кредит трябва да се посочат само размерът,
броят и периодичността на дължимите погасителни вноски и когато е
уместно, редът на разпределение на вноските между различни неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Според чл. 10, параграф 2, буква „и“ и параграф 3 от Директивата, само при
наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен безплатно да му
предостави извлечение под формата на погасителен план. В случая Договорът
съдържал информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на всяка погасителна вноска, съобразно законовото изискване на чл. 11, ал. 1,
т. 11 ЗПК. Нещо повече, в Погасителния план към Договора по ясен начин
подробно били разграничени: брой на погасителните вноски; падежна цена;
размер; лихва; изплатена част от главница; оставащи задължения; оставаща
част от главница; застрахователна вноска.
Неправилно и необосновано било твърдението за недействителност
на процесния договор на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Спазено било изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според което „Договорът
за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. В договора
на стр. 1 и в Погасителния план на стр. 8 и 9, който съставлявал неразделна
част от него, било уредено, че годишният процент на разходите по кредита е
11,99 % и общата сума, дължима от потребителя е в размер на 42 123.05 лева,
и двете изчислени към момента на сключване на договора. В Договора били
посочени всички взети предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
договора на стр. 1, стр. 8 и 9 били уредени: начинът на усвояване на кредита –
превод по банкова сметка, от което било ясно, че усвояването е еднократно;
общият брой на погасителните вноски – 120; плащания на разходи – 500 лева
такси за разглеждане на кредит. Уговорена била и месечна застраховка към
кредита със застрахователна премия в размер на 20,09 лева. В Погасителния
план изчерпателно били уредени: поредният номер на всяка погасителна
вноска; размерът на съответната поредна погасителна вноска; интервалът,
изразен в години и части от годината, между датата на усвояване на сума по
5
кредита и датата на съответната погасителна вноска. В погасителния план по
ясен начин били посочени освен лихвени проценти и конкретния размер на
лихвите срещу всяка падежна дата и т.н.
Видно от договора, Банката спазила всички изисквания на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, поради което не била налице недействителност по чл. 22 от ЗПК.
Липсвали данни за недействителност на процесния договор на
основание чл. 22 ЗПК. Голословни и неправилни били твърденията за
нищожност, поради противоречие с добрите нрави, материалния закон и
неговото заобикаляне. Неоснователно и недоказано било искането за връщане
на сума в размер на 50 лева, преди всичко, доколкото нямало данни за
изначална липса на основание, а на следващо място – доколкото нямало
доказателства за плащане на съответната сума. Исковите претенции на Х. Д.
К. били изцяло неоснователни и необосновани, поради което следвало да
бъдат оставени без уважение. Претендират се разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и видно от приложения по делото в
оригинал договор за потребителски паричен кредит № 34711177 от 30.11.2018
г. и погасителен план към него, „У. К. Ф.“ ЕАД е предоставило на ищеца
сумата от 25 000.00 лева, която е следвало да бъде изплатена на месечни
погасителни вноски, всяка една в размер на 351.03 лева, при плаващ лихвен
процент в размер на 9,49%, фиксирана надбавка в размер на 9,38% и годишен
процент на разходите в размер на 11,99%. Общо дължимата сума по кредита е
посочена в размер на 42 123.05 лева, в която се включват чистата стойност на
кредита – 25 000 лева, договорната лихва, такса за разглеждане на кредит –
500 лева и застрахователна премия – 20.09 лева.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Тя е изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той
бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
6
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор отговаря
на част от императивните изисквания ЗПК. Посочени са датата и мястото на
сключване, вид на предоставения кредит, индивидуализиращи данни за
страните, размерът на получената сума, общият размер, който потребителят
следва да върне, годишният процент на разходите, годишният лихвен процент
по кредита, условия за издължаване на кредита – брой и размер на
погасителните вноски и периодичността и датите на плащането им, срока на
договора за кредит – в погасителния план е посочена крайна дата за
издължаване на последната вноска 21.11.2028 г.
Към договора са приложени и са представени по делото Общи
условия за отпускане на потребителски кредит от „У. К. Ф.“ ЕАД, подписани
на всяка страница в графата „Кредитен посредник“. На нито една от
страниците обаче не фигурира подпис от клиента /ищеца/, каквото е
изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК: „Общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от
страните по договора“. Според разпоредбата на чл. 22 ЗПК в такъв случай
договорът за потребителски кредит е недействителен.
На следващо място, съдът споделя доводите на ищеца за
недействителност на договора поради нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК,
съгласно който: „Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора“. Договор за кредит № 34711177 от 30.11.2018 г.,
неразделна част от който е погасителният план към него, не е сключен с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, а в по-малък и
различен на места – от 9,6 и до 11, което се установява от приетата съдебно-
техническа експертиза.
Съдът намира, че не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
7
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това
изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на
ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина
/бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по
заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита – кои компоненти точно са включени в него и
как се формира същият от 11,99 %. Посочената плаваща лихва от 0,11 % не е
ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По
този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Посочването само с цифрово изражение на ГПР не е достатъчно, за да се
считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на
чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за
да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от
клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в този см. - трайната
практика на Окръжен съд Пловдив - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. №
8
45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение №
656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр.
д. № 3025/2017 г. и др./.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по
см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно
цената и икономическите последици от сключването му. Налага се извод, че
тази клауза е неравноправна, защото е в нарушение на принципа за
добросъвестност, води до значителна неравнопоставеност между
договарящите страни относно правата и задълженията и е във вреда на
потребителя. Като такава е нищожна и поради противоречие със закона, а
именно поради директно нарушение на разпоредбите на ЗПК.
Изложеното е достатъчно да се приеме на основание чл. 22 ЗПК, че
сключеният между страните договор за потребителски кредит от 30.11.2018 г.
е недействителен и като такъв не може да ги обвърже, нито да създаде
задължения за ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по
кредита.
Страните не спорят, че до момента ищецът е платил по кредита общо
31 246.77 лева, т. е 6246.77 лева над главницата. Това обстоятелство се
установява от представената от банката справка /л.57/, която се признава от
ищцовата страна. При това положение искът по чл.55, ал.1 ЗЗД следва да се
уважи изцяло, тъй като сумата от 6246.77 лева е платена от
кредитополучателя без основание.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и направените в настоящото производство разноски.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава
пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за правна
защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38, ал. 2
ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
Този размер, съобразно цената на иска и чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1 от
9
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза на 942.67 лева за осъществено от адв. К. процесуално
представителство. Същата, съгласно представения списък на разноските,
претендира още 100 лева на основание чл. 7, ал. 9 от Наредбата № 1 от 2004 г.
Това е допълнително възнаграждение, което се дължи на адвоката, при
провеждане на повече от две съдебни заседания. В случая са проведени общо
три съдебни заседания, поради което искането е основателно и следва да се
уважи в претендирания размер.
Освен адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на
ищеца, ответникът следва да заплати на Х. К. разноските за платена от него
държавна такса в размер на 249.87 лева и за депозит за възнаграждение на
вещо лице в размер на 250 лева. Общият размер на дължимата държавна такса
е 299.87 лева, поради което, с оглед изхода на делото, остатъкът от 50 лева
следва да се заплати в полза на РС Карлово от ответника.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „У. К. Ф.“ ЕАД, ЕИК: **************, със седалище в гр.
С. и адрес на управление: район „В.“, ж.к. „С.“, ул. „Г.“ №**, представлявано
от изпълнителния директор ЕК. К.а П. да заплати на Х. Д. К., ЕГН:
**********, от гр. К., ул. „И. В.“ №**, сумата от 6246.77 лв. (шест хиляди
двеста четиридесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки),
представляваща сума, получена при начална липса на основание по
недействителния Договор за потребителски кредит № 3471177 от 30.11.2018 г.,
с която „У. К. Ф.“ ЕАД се е обогатило неоснователно за негова сметка, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2024 г.,
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „У. К. Ф.“ ЕАД, ЕИК: **************, със седалище в гр.
С. и адрес на управление: район „В.“, ж.к. „С.“, ул. „Г.“ №**, представлявано
от изпълнителния директор ЕК. К.а П. да заплати на Х. Д. К., ЕГН:
**********, от гр. К., ул. „И. В.“ №**разноските по делото в размер на общо
499.77 лева.
ОСЪЖДА „У. К. Ф.“ ЕАД, ЕИК: **************, със седалище в гр.
С. и адрес на управление: район „В.“, ж.к. „С.“, ул. „Г.“ №**, представлявано
10
от изпълнителния директор ЕК. К.а П. да заплати на адвокат К. Й. К., ЕГН:
**********, адрес: гр. П., ул. „Б. П.“ №* сумата от 1 024.67 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „У. К. Ф.“ ЕАД, ЕИК: **************, със седалище в гр.
С. и адрес на управление: район „В.“, ж.к. „С.“, ул. „Г.“ №**, представлявано
от изпълнителния директор ЕК. К.а П. да заплати по сметка на РС К. сумата
от 50 лева – дължима държавна такса по предявения иск.
ПРИСЪДЕНИТЕ в полза на ищеца и пълномощника му суми могат
да бъдат платени по следната банкова сметка: „У.К. Б.“ АД, IBAN:
********************, титуляр на сметката К. К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
ЦЧ
11