РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Варна , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20213000500102 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, чрез юрисконсулт К.
против решение № 260006/26.01.2021г., постановено по т.д. № 60/2020г. на ОС – Търговище и с
което въззивното дружество е осъдено да заплати на М. В. П., ЕГН ********** сумата от 50 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на
брат й Н.В.Н., починал при ПТП на 20.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от
17.01.2020г. до окончателното изплащане на главницата, на основание чл.432 КЗ и сумата от 2 250
лева, включваща разноски по делото и адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния й
представител по чл.38 ЗАдв.
Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост на решението като
постановено в противоречие с установеното от доказателствата и допуснати процесуални
нарушения при обсъждането им, както и при неправилно приложение на материалния закон.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че ищцата е материалноправно легитимирана
да претендира обезщетение за претърпените от нея вследствие смъртта на брат й неимуществени
вреди. Твърди се, че по делото не е доказано наличието на конкретни житейски обстоятелства,
които да са обусловили особено близки отношения между М.П. и брат й, и които да са основание
за присъждането на обезщетение. Излагат се подробни аргументи в подкрепа на тези доводи.
Твърди се също така, че при кредитиране на гласните доказателства, в нарушение на чл.172 ГПК
съдът не е отчел заинтересоваността на свидетелите, неправилно е кредитирано и заключението на
СПЕ, тъй като същото се основавало единствено на посоченото в исковата молба и на амнестични
данни на ищцата, вещото лице не е направило съпоставка за психологичното й състояние преди и
след трагичното събитие, при отчитане психологическия й профил, личността и възрастта й, както
1
и при изслушването на заключението съдът е нарушил принципа за равенство на страните. Оспорва
се и присъдения размер като прекомерен и несъответен на чл.52 ЗЗД, и несъобразен с установения
лимит по чл.493а КЗ.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна,
евентуално размерът на следващото се обезщетение да бъде намален до 5 000 лева.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – въззиваемата М.П.. В
с.з., чрез процесуален представител се излага становище за неоснователност на въззивната жалба.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционият съд се е произнесъл по предявен от М. В. П. против ЗАД „Армеец“
иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ.
Наведените в исковата молба фактически основания на претенцията са, че ищцата
/въззиваема в настоящото производство/ е сестра на Н.В.Н., починал заедно със съпругата си и
двете им деца при ПТП на 20.10.2019г. Твърди се, че виновен за автопроизшествието е водачът на
л.а. „Рено Каджар“ с рег. № СВ 5616 ВА А.Б.Д., който поради движение с несъобразена скорост е
навлязъл в насрещната пътна лента и е блъснал движещия се насреща л.а. „Ситроен Ксара“, в
който е пътувало загиналото семейство. Образуваното ДП № 391/2019г. по описа на РУ – Омуртаг
е било прекратено поради смъртта и на виновния водач. Сочи се, че въззиваемата и брат й били
много близки, а внезапната му смърт причинили шок, чувство на гняв и безпомощност,
тревожност, вътрешно напрежение и отчужденост. С оглед наличието на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ между виновния водач и ответното дружество е предявила пред
последното искане за заплащане на обезщетение за така претърпените от нея неимуществени
вреди, заведено като щета № 10020100100012Н и по което е бил постановен отказ. С това
обосновава и правния си интерес от предявяване на настоящия иск за заплащане на сумата от 50
000 лева.
В предвидения в закона срок за отговор и допълнителен отговор искът е оспорен като
неоснователен. Не се оспорва действащ към датата на ПТП договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен между водача от л.а. „Рено Каджар“, но
се навеждат възражения за липсата на виновно поведение от негова страна, което да ангажира
отговорността на застрахователя, оспорвайки твърдените от въззиваемата причина и механизъм на
настъпилото ПТП. Оспорва се и материалноправната й легитимация да получи обезщетение за
претърпените от нея вреди, с твърдения, че не са налице предпоставките на ТР №1 от 21.06.2018г.
на ОСНГТК на ВКС – особено близка, трайна и дълбока връзка, създадена от изключителни
житейски обстоятелства и претърпени значителни по времетраене и интензитет вреди, които да е
справедливо да бъдат обезщетени. Излагат се подробни аргументи за прекомерност на
претендираното обезщетение като несъответно на критерия за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД,
както и на установените лимити по §96, ал.1 вр. ал.4 на ПЗР на ЗИД на КЗ. Направено е и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия с твърдение, че същият е
пътувал без поставен обезопасителен колан.
По съществото на спора, съобразно предметните предели на въззивното производство,
въз основа на наведените в жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства и
приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Липсват наведени в жалбата оплаквания относно направените, въз основа на приетите по
делото материали от досъдебно производство и заключението на комплексната САТМЕ,
фактически изводи от първоинстанционния съд за настъпило на 20.10.2019г. ПТП, при което
управлявалият л.а. "Рено Каджар“ с рег. № СВ 5616 ВА А.Д. е навлязъл в насрещното платно за
движение, в резултат на което е последвал сблъсък с движещия се насреща л.а. “Ситроен Ксара“,
рег.№ Н 2575 ВА и настъпилата смърт на водача на първия автомобил, както и на цялото
семейство, пътувало във втория – брата на въззивницата Н.В.Николов, съпругата му и двете им
деца; механизма за настъпване на същото, в това число причинно-следствената връзка между ПТП
и смъртта на пострадалите и виновното поведение на водача на катастрофиралия л.а. за
2
настъпването на вредоносния резултат, изразяващо се в движение с несъобразена скорост в
нарушение на правилата на ЗДвП и ангажиращо гражданската му отговорност по см. на чл.45 ЗЗД;
сключен към датата на процесното ПТП валиден договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" с ответното дружество и постановен отказ от
последното по заявената от въззиваемата М.П. претенция.
Основните спорни въпроси към настоящия момент между страните са дали въззиваемата е
материалноправно легитимирана да претендира обезщетение, с оглед дадените в ТР № 1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС разрешения, в какъв обем са доказани твърдените неимуществени вреди от
смъртта на брат й и какъв е справедливият размер на обезщетението за тях, в т.ч. и по
приложението на § 96 ПЗР към ЗИД на КЗ /ДВ бр.101/2018г./.
По силата на сключения договор "Гражданска отговорност" на автомобилистите
застрахователят е поел задължение да покрие в границите на определената застрахователна сума
отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Кръгът на тези трети лица, имащи
право на обезщетение не е изрично лимитиран от законодателя и в тази връзка, към момента на
сключване на договора за гражданска отговорност застрахователят не определя размерите на
застрахователните премии и обезщетения съобразно лицата, които биха легитимирани да търсят
обезщетение. Кои са правоимащите, които имат право на обезщетение при настъпила смърт на
пряко увредения е изведено по тълкувателен път със задължителните разрешения на
постановените ППВС № 4/1961г., ППВС № 5/1969г. и ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. С
последното, приложимо и към настоящия казус, кръгът на тези лица е разширен, като освен
посочените в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., по изключение легитимирано е и всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. В този смисъл лицата, които имат право на обезщетение се определя по
справедливост, с оглед действителните им отношения с починалия, характеризиращи се като
особено близки и трайни житейски отношения, поради които смъртта му, причинена от
непозволеното увреждане е причинила значителни по интензитет болки и страдания. Връзка с
посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени
вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Относно
активната материалноправна легитимация на роднините от т.нар. разширен кръг /братя, сестри,
внуци, баба, дядо/ е посочено, че макар в традиционните за българското общество семейни
отношения те да са част от най-близкия родствен и семеен кръг, присъждането на обезщетение в
тяхна полза е възможно само по изключение - ако докажат, че поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността им с починалия е станала толкова силна, че те търпят от смъртта му
морални болки и страдания над обичайните /нормално присъщите/ за съответната родствена
връзка и от гледна точка на справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се
направи изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи само на най-
близките на починалия.
Концепцията на соченото тълкувателно решение е доразвита в практиката на касационната
инстанция, приемаща, че обезвредата за настъпили неимуществени вреди при загубата на близък
от разширения семеен кръг е основателна при конкретни житейски ситуации, в резултат на които е
създадена особено силна привързаност, тъй като отношенията помежду им са били със
съдържание, наподобяващо връзката родител – дете – напр. при отглеждането на внук от баба/дядо
поради болест на родителя, работа в чужбина или друга обективна пречка за родителите да полагат
грижа в пълен обем, при взаимни грижи между братя и сестри, израснали без родители или при
невъзможност/неполагане на грижи от родителите /Определение № 246 от 11.05.2021г. на ВКС по
т.д. № 1882/2020г., II т.о., ТК; Решение № 17 от 16.03.2021г на ВКС по т.д. № 291/2020г., II т.о.,
ТК; Решение № 372/2019г. по т.д. № 1199/2015г., ІІ т.о на ВКС; Решение № 92/2020г. по т.д. №
1275/2019г. на ВКС и др./.
Конкретните житейски ситуации са многобройни и не могат да бъдат посочени
3
изчерпателно, но общото при всички тях е, че именно създадените поради тяхното проявление
отношения между родствениците се характеризират с особена привързаност, надхвърляща
обичайната за съответната родствената връзка и поради която привързаност смъртта на единия от
тях е причинила значителни по интензитет неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат
обезщетени. Ето защо, при направата на извода дали е налице изключителност, обосноваваща
правото на обезщетение следва да се отчита и традиционно установения в българското общество
характер на семейните отношения между родствениците от този кръг, изразяващи се в взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест претендиращият
обезщетение следва да проведе главно и пълно доказване на обстоятелствата относно отношенията
му с пострадалия, въз основа на които конкретни фактически обстоятелства да бъде направен
извод за наличието на отношения, надхвърлящи присъщото за съответната родствена връзка, както
и интензитета и продължителността на претърпените вреди.
Изхождайки от горното и анализа на събраните по делото гласни доказателства относно
отношенията между въззиваемата и починалия й брат, настоящият състав намира, че не са налице
основания, даващи й право да получи претендираното обезщетения. Показанията на св.Н.П. -
съпруг на въззиваемата, поради което и ценени съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, при
отчитане неговата заинтересованост и показанията на св.Н.Д. не установяват взаимоотношения,
надхвърлящи присъщите за родствената връзка между брат и сестра. Действително, и двамата
свидетели сочат, че въззиваемата и починалия й брат са били много близки, поддържали са
постоянно връзка - по телефон или пък семействата им често са се събирали, уважавали са се и си
помагали, независимо, че са живеели в различни населени места /семейството на въззиваемата в
с.Могила, Ямболско, а това на брат й – в близост до Варна/. Тези отношения обаче са израз на
обичайната взаимност, взаимопомощ и загриженост между брат и сестра. Израз на това са и
сочените от двамата свидетели обстоятелства, че по време на отпуските си при отбиване на
военната си служба починалият е отсядал при сестра си, както и че след казармата, докато е
работил в Ямбол временно е живял в дома й. Това е напълно логично и в рамките на нормалните
отношения, при условие, че населеното място, в което е живяла въззиваемата е в близост с
мястото, където брат й е служил, впоследствие работил /гр.Ямбол/, докато родителите им са
живеели в гр.Смядово /значително по-далече от дома на въззиваемата/. Не се установявя по време
на съжителството след казармата починалият да е бил финансово зависим от сестра си – според
показанията и на двамата свидетели през този период той е работил, св.П.сочи, че родителите им
също са му помагали, поради което и нелогично е посоченото от този свидетел, че съпругата му е
издържала брат си, както и констатацията на другия свидетел, че Н. е бил финансово зависим от
семейството на сестра си.
Извод за това, че пребиваването на починалия в дома на сестра му за известен период от
време не е житейско обстоятелство, което да обуслови изключителност на връзката и
отношенията им, съдът прави и от факта, че същото е продължило около две-три години /св.Д./,
след което братът се е устроил в гр.Варна, където е създал и свое семейство. Към този момент и
двамата са били на възраст, в която вече са изградени като личности, можели са да се грижат и
издържат самостоятелно. В същото време, доколкото разликата между тях е само две години и при
условие, че няма данни преди това родителите им да са били в невъзможност да полагат грижи за
тях, то не може да се приеме, че грижата на въззиваемата към брат й е имала характеристиките на
майчина.
Безспорно е, че в резултат на смъртта на брат си въззиваемата е претърпяла значителни
болки и страдания, обусловени от скръбта и мъката по загубата на близък човек. Това се
установява и от заключението на проведената по делото СПЕ, както и от показанията на св.П.
Интензитетът на същите е обусловен и от факта, че в катастрофата е загинало цялото семейство на
брат й. Случилото се е психотравма, която не е преодоляна и към днешна дата, а с оглед
настъпилата половин година след процесното ПТП смърт и на бащата на въззиваемата
депресивната симтпоматика у нея се е задълбочила. Независимо от това обаче съдът намира, че с
оглед направените изводи относно установените от свидетелските показания отношения между
въззиваемата и починалия й брат, така претърпените морални болки и страдания от М.П. са
присъщи за съответната родствена връзка.
4
Гореизложеното обуславя и крайния извод, че предявения иск срещу застрахователя на
деликвента е неоснователен.
Поради различните правни изводи относно изхода от спора първоинстанционното решение
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго в изложения по-горе смисъл.
На основание чл.78 ГПК въззиваемата М.П. следва да заплати на въззивното дружество
направените от него разноски за двете инстанции, които съобразно доказателствата за извършени
такива и при приложение на чл.78, ал.8 ГПК са в общ размер на 1 900 лева /700 лева за
първоинстанционното производство, от които 200 лева юрисконсултско възнаграждение и 1 200
лева разноски за въззивното производство, от които 200 лева присъдено юрисконсултско
възнаграждение/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260006/26.01.2021г., постановено по т.д. № 60/2020г. на ОС –
Търговище И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. В. П., ЕГН ********** против ЗАД „Армеец” АД, ЕИК *********
за заплащане на сумата от 50 000 лева, претендирана като дължимо обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие смъртта на брат й Н.В.Н., починал при
ПТП на 20.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от 17.01.2020г. до окончателното
изплащане на главницата, на основание чл.432 КЗ.
ОСЪЖДА М. В. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Армеец” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец“, ул.„Стефан Караджа №
2 сумата от 1 900 лева /хиляда и деветстотин лева/ , представляваща разноски за двете
инстанции, на основание чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5