РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. ХАСКОВО, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА
в присъствието на прокурора Д. Д. Сл.
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225600600047 по описа за 2022
година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда № 260055/8.09.2021 год. по нохд № 326/2021 год. РС – Кърджали е
признал подс. М.. Х. М.. от с.Ш., община К., област К. за виновен в това, че на 9.03.2015 год.
в гр.М. пред надлежен орган на властта - РС – Момчилград, набедил А. М. Х. от същото
село в извършване на престъпление по чл.130 ал.2 от НК, като знаел, че е невинен и
набеденият бил привлечен към наказателна отговорност по реда на нчхд №53/2015 год. по
описа на същия съд, поради което и на осн. чл.286 ал.2 вр. ал.1 и вр. чл.54 ал.1 от НК го
осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 3 /три/ месеца, чието
изтърпяване отложил по реда на чл.66 ал.1 от НК със срок от 3 /три/ години.
С присъдата съдът уважил частично предявен от пострадалия А. М. Х. граждански
иск и осъдил подсъдимия да му заплати обезщетение за причинени от престъплението
неимуществени вреди в размер на 6000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и направените
разноски за адвокатско възнаграждение, като отхвърлил иска за разликата до пълния
предявен размер от 20 000 лв. В тежест на подс.М. са били възложени и направените по
1
делото разноски.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият, който чрез своя
защитник адв.Р.Х. от АК – Кърджали я обжалва с оплаквания, че е неправилна,
незаконосъобразна, немотивирана и постановена в противоречие със събраните
доказателства. Последните съдът не оценил в цялост и съвкупност, като някои не
кредитирал без основание, а в резултат на това пренебрегнал установени по делото факти.
Могло да се приеме по делото, че семейството на пострадалия е провокирало конфликт на
22.02.2015 год., при който спрямо подсъдимия било упражнено насилие. Обстоятелството,
че той се е самонаранил останало недоказано. На А.Х. бил съставен акт за нарушение на
обществения ред и издадено наказателно постановление, което той не обжалвал, с което
признал вината си. Било приобщено съдебно-медицинско удостоверение /СМУ/, сочещо
кръвонасядания по шията на подсъдимия. По заведеното от него наказателно дело от частен
характер подсъдимият по същото А.Х. бил оправдан поради липса на безспорни
доказателства за вината му, а не поради липса на извършено престъпление. Ето защо
подсъдимият не бил действал при пряк умисъл, тъй като нямал изградени представи, че А.Х.
е невинен, напротив, имал основание да счита, че спрямо него е извършено престъпление по
чл.130 ал.2 от НК. В подкрепа на това бил фактът, че именно подсъдимият се обадил на
тел.112 на 22.02.2015 год., за да се оплаче, че е нападнат и стискан за врата.
По изложените съображения се иска да се отмени обжалваната присъда изцяло и се
постанови нова, с която същият бъде признат за невиновен, а предявеният граждански иск –
отхвърлен.
Присъдата е обжалвана и от частния обвинител и граждански ищец А. М. Х. чрез
неговия повереник адв.А.С. от АК – Кърджали с оплаквания, че е незаконосъобразна и
необоснована досежно отмерените размери на наложеното наказание и уважения
граждански иск и искане да се увеличи наказанието до около средня, предвиден от закона
размер, а гражданският иск да се уважи изцяло.
Против въззивните жалби в законния срок не са постъпили възражения, по същата не
са направени искания за събиране на нови доказателства.
В с.з. пред въззивния съд подсъдимият и неговите защитници поддържат жалбата и
изложените по нея оплаквания и искания. Акцентират върху конституционно установеното
право на жалби, молби, вкл. тъжби на всеки, който намира застрашени своите живот и
здраве. Фактическата обстановка била възприета при противоречиви доказателства относно
главния, подлежащ на доказване факт. Присъдата в крайна сметка почивала на
предположения.
Частният обвинител и граждански ищец и неговият повереник намират присъдата
законосъобразна, обоснована и правилна в осъдителната част, като поддържат, че
повдигнатото обвинение е доказано. На свой ред поддържат жалбата си и искането за
завишаване размера и на наложеното наказание, и на гражданския иск.
Прокурор от ОП – Хасково намира и двете жалби неоснователни и изразява
2
становище присъдата да бъде потвърдена изцяло, тъй като фактическата обстановка била
пълноценно изяснена, обвинението – доказано, правната квалификация на деянието
правилна, а размерите на наказанието и на уважения граждански иск - справедливи.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди наведените по въззивните жалби доводи
и аргументи, взе предвид изразените становища на страните и материалите по делото, и
извърши служебна проверка на атакуваната присъда изцяло, с оглед разпоредбата на чл. 314
от НПК, прие за установено следното:
Жалбите са подадени в законния срок, против подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт и чрез постановилия го първоинстанционен съд, от страни с процесуална
легитимация и правен интерес от обжалване. Поради това са допустими.
По фактическата обстановка:
Подс.М.. Х. М.. е на ** год., роден в с.Ч., живущ в с.Ш., община К., област К.,
******* гражданин, *****, с ***деца, ******, *******, със **** образование, ******* на
металорежещи машини. С ******, ******* лични характеристични данни. Живее в едно
домакинство със семейството на родителите си – свидетелите Е. и Х. М..
Частният обвинител и граждански ищец А. М. Х. също е от с.Ш., на ** год., ******,
******.
Макар да имали родство, а били и съседи, семействата им били във влошени отпреди
взаимоотношения. През лятото на 2014 год. подс.М. обвинил съпругата на А.Х. – свид.Ф. Х.,
че е брала тютюн от негова нива и разпространил това обстоятелство сред жителите на
селото. Свидетелката била викана в полицията за обяснения. През м.януари 2015 год. тя
подала тъжба до РС – Момчилград, с която повдигнала против подсъдимия две обвинения в
престъпления от частен характер - по чл.146 ал.1 и по чл.147 ал.1 от НК. Било образувано
нчхд №14/2015 год. по описа на този съд. В първото с.з. от 18.02.2015 год. тъжбата е била
оттеглена и производството по делото прекратено. Според свид.Ф. Х. дотам се стигнало след
като било постигнато извънсъдебно споразумение, по силата на което подс.М. заплатил
1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и направените от тъжителката
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. През следващите дни обаче
семейството на подсъдимия направило изявления, че ще намери начин да си възвърне тези
платени парични суми, а подсъдимият отправял заплахи към свид.Ф. Х..
Седмица по-късно, на 15.02.2015 год. свид.А.Х. ремонтирал автомобила си на канал,
разположен на самия край на селото. На стотина метра по-нататък подсъдимият, заедно с
родителите си - свидетелите Е. и Х. М. прибирали с трактор сеното от своя нива до двора си
в селото. Направили един курс, преминавайки покрай свид.Х.. Родителите на подсъдимия се
върнали на полето с трактора, а той останал. Свид.Ф. Х. тръгнала да носи обяд на съпруга
си на канала, където работел. Тогава срещнала подсъдимия, който отново със заплашителен
тон поискал да му бъдат върнати заплатените за извънсъдебното споразумение пари.
Стигайки при съпруга си, тя му споделила, че е било грешка да се споразумяват с
3
подсъдимия, защото той я заплашва. Свид.А.Х. тръгнал към родителите на подсъдимия и
като наближил, се заоплаквал от поведението на техния син. Докато се разправяли,
наближил и подсъдимият, който идвал да продължи работа на полето. Той се включил в
разговора, който скоро прераснал в скандал.
Случилото се по-нататък е ключово за изводите на съда по съществото на спора.
Според подсъдимия, изплашен от агресивно поведение на свид.Х., той се обадил на тел.112.
Виждайки това, последният пристъпил към физическа саморазправа с него, като го хванал и
стиснал с ръце за гърлото. Разговорът му с тел.112 останал незавършен, а докато се мъчел да
се отскубне от свид.Х. и се отдалечи от него, горната му дреха се изсулила и така останал
гол до кръста. Останал без въздух, той се свлякъл на земята и така го заварили полицаите,
дошли 10-15 минути по-късно. В противовес на това свид.Х. утвърждава, че подсъдимият е
инсценирал, че е нападнат от него, като сам се разсъблякъл, стиснал се със собствените си
ръце за шията и започнал да се въргаля по земята.
За случилото се на 9.03.2015 год. подс.М. подал в РС – Момчилград тъжба, с която
повдигнал против свид.А.Х. обвинение в престъпление от частен характер по чл.130 ал.2 вр.
ал.1 от НК, по която било образувано нчхд №53/2015 год. по описа на същия съд. То
завършило с Присъда №76/24.06.2015 год., с която свид.Х. бил признат за невинен по това
обвинение. В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че изнесените по тъжбата
факти, които по същество са същите, изложени по-горе, не са били потвърдени от събраните
доказателства и подсъдимият по това дело А.Х. не е извършил престъплението по чл.130
ал.2 вр. ал.1 от НК, в което е обвинен, а именно – на 22.02.2015 год. около 14 часа да е
причинил на М.. Х. М.. лека телесна повреда – кръвонасядания по шията. Тази присъда е
била потвърдена от ОС – Кърджали по жалба от настоящия подсъдим с Решение
№50/30.09.2015 год. по внчхд №111/2015 год. Въззивният съд на свой ред е приел, че
извършеният анализ на доказателствата по делото е правилен и обоснован, а от същия
следва изводът, че „А.Х. не е осъществил състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК, за
което е бил предаден на съд, поради което правилно и законосъобразно е бил признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му с тъжбата обвинение“.
След влизане в сила на тази присъда свид.А.Х. е подал жалба до РП – Момчилград
затова, че подс.М. е извършил спрямо него престъплението набедяване пред надлежен орган
на власт и се е стигнало до внасяне на настоящия обвинителен акт с обвинение по чл.286
ал.2 вр. ал.1 от НК.
В настоящото производство съдът е бил длъжен, а е и изпълнил това свое
задължение, да провери и установи отново фактите относно случилото се на 22.02.2015 год.
между подс.М. и свид.Х.. При това на свой ред е достигнал до извод, че не свид.А.Х. е
стиснал на шията подс.М. и не той му е причинил кръвонасядания по шията, а подс.М. се е
самонаранил с цел да инсценира причиняване на лека телена повреда от А.Х.. Мотивирал е,
че не следва да се кредитират поради тяхната недостоверност свидетелските показания на
родителите на подсъдимия, които единствени подкрепят неговата теза, но са явно
заинтересовани от изхода на делото. Констатирал е, че същите остават изолирани и
4
неподкрепени от останалите доказателства. Отбелязал е, че показанията на също
заинтересованите свидетели А. и Ф. Х. намират потвърждение в тези на полицейските
служители К. Й. и М. Ч. и са последователни, непротиворечиви и логични.
Интерпретацията на доказателствата от първоинстанционния съд не е превратна, а
изводите му не са необосновани. Оплакванията в тази насока по въззивната жалба на
подсъдимия са неоснователни. Настоящата инстанция споделя мотивите на РС – Кърджали,
като намира за уместно да маркира следното:
Очевидно са налице две групи свидетелски показания, които изхождат от
заинтересовани свидетели и са помежду си противоречиви до несъвместимост. Показанията
на полицейските служители, както и останалите събрани доказателства извън гласните, са
естествен критерий за проверка и ориентир по въпроса кои са достоверни и следва да се
кредитират, и кои не. И двамата полицаи заявяват, че са заварили свид.А.Х. напълно спокоен
и на разстояние от останалите, а подс.М. – афектиран. И двамата утвърждават единодушно,
че лично са възприели подсъдимият да се стиска сам за шията. Логично е ръцете на свид.Х.
да са били силно изцапани, след като същият е ремонтирал автомобила си от сутринта до
обед, но е безспорно установено, че следи от мръсни ръце по шията на подсъдимия няма.
Впрочем красноречиво е, че чак при третия или четвъртия си разпит подсъдимият лансира
версията, че свид.Х. работел с ръкавици, които свалил, преди да го стисне за шията.
Установено е съдържанието на проведения от подсъдимия разговор с тел.112. В същия не се
споменава, че е нападнат, а само, че свид.Х. го заплашва и се кани да го нападне.
Недостоверно е свид.Х. да е решил да предприеме нападение, след като с очите си се е
уверил, че подсъдимият говори с тел.112 и скоро на място ще бъдат изпратени полицейски
служители. Може обаче да се приеме, че подсъдимият е искал да дойдат полицаи, които да
видят следи по шията му. Най-сетне, заключението на назначената по делото СМЕ е
категорично, че кръвонасяданията по шията на подсъдимия могат да са причинени от самия
него.
В контекста на изричните оплаквания по жалбата на подс.М. въззивният съд
отбелязва, че събраните по делото доказателства наистина са противоречиви, но намира, че
оценъчната дейност на първоинстанционния съд при отсяването им и вземането на решение
кои следва да се кредитират и кои да се отхвърлят не търпи критика. Изводите му не са
необосновани и фактическата обстановка не е приета в противоречие с доказателствата. В
съответствие с това е неоснователно и оплакването, че обвинението е останало недоказано.
По правната квалификация на деянието:
Няма съмнение, че РС – Момчилград е такъв надлежен орган на власт, пред който
може да се извърши набедяване в престъпление, когато се отнася за такова от частен
характер. Подаването на тъжба е начин затова. Свид.А.Х. е бил привлечен към наказателна
отговорност по реда на нчхд №53/2015 год. по описа на РС – Момчилград. В крайна сметка
е бил оправдан с влязла в сила присъда. По този начин се установяват всички съставомерни
признаци на престъплението по чл.286 ал.2 от НК.
5
Заслужава внимание въпросът дали подсъдимият е знаел, че набеденият е невинен -
съставомерен признак от субективна страна, който автоматически води до извод за пряк
умисъл в неговите действия. В тази насока са от съществено значение конкретните
обстоятелства по делото. Не се отнася за масово сбиване с участието на повече лица, при
което да е било възможно подсъдимият да се обърка кой точно му е причинил телесно
увреждане. Твърденията по тъжбата са за участие само и единствено на свид.Х. в
причиняването на телесната повреда.
Тук е мястото да се отбележи неоснователността на още две от изричните оплаквания
по жалбата на подсъдимия. Видно от материалите по нчхд №53/2015 год. на РС –
Момчилград и внчхд №111/2015 год. на ОС – Кърджали и изложените мотиви, част от които
съдът цитира по-горе буквално, и двете съдебни инстанции изрично са приели, че
подсъдимият по тези дела, а сега свидетел А.Х. не е извършил деянието, в което е бил
обвинен, а оправдаването му не се дължи липса на достатъчно убедителни и безспорни
доказателства. Що се отнася до конституционно установеното и гарантирано право на
жалби, молби, в това число тъжби за защита на живота, здравето, имуществото и други
законни права, същото се превръща в злоупотреба с право, когато се упражнява превратно.
По наказанието:
За престъплението по чл.286 ал.2 от НК се предвижда наказания „лишаване от
свобода“ за срок от 1 до 10 години. Съдът е наложил същото в размер на 1 година и 3
месеца. По жалбата на подсъдимия не се излагат изрични оплаквания, доколкото искането
по неговата жалба е единствено за постановяване на оправдателна присъда. Има обаче
оплакване по жалбата на частния обвинител и граждански ищец за несправедливо занижен
размер на наказанието и искане то да се наложи около средния, предвиден от закона.
Първоинстанционният съд е мотивирал, че при определяне размера на наказанието
отчита – типична за този вид престъпления степен на обществена опасност, множество
смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, изтекъл
значителен период от време от извършване на деянието. Приел е, че не са налице основания
за прилагане нормата на чл.55 от НК, но при условията на чл.54 от същия то следва да се
отмери при явен превес на смекчаващите обстоятелства в размер, близък до минималния.
Освен това е преценил, че за постигане целите на индивидуалната, а и на генералната
превенция, не се налага изтърпяването на наложеното наказание, а същото следва да се
отложи на осн. чл.66 ал.1 от НК със срок от 3 години.
Този анализ на релевантните за точното отмерване на размера на наказанието
обстоятелства е и обективен, и изчерпателен. Отегчаващи обстоятелства не е посочил дори
самият прокурор в обвинителния акт. Смекчаващите са прецизно отчетени и действително
преобладават и имат явен превес. Така отмереното наказание е справедливо, а оплакванията
по жалбата на частния обвинител и граждански ищец са неоснователни.
По гражданския иск:
Против присъдата в тази част е насочена жалбата само от частния обвинител и
6
граждански ищец. Тя на свой ред е неоснователна.
Правилно е отчетено от първоинстанционния съд, че размерът на обезщетението за
неимуществени реди от престъпление трябва да съответства на тежестта и характера на
извършеното, на настъпилия дискомфорт в душевния мир и причинени неудобства на
пострадалия.
Все пак, ако изобщо може да се говори за по-лека форма на осъществяване състава на
престъплението по чл.286 от НК, то такава е именно набедяването чрез тъжба за извършено
престъпление от частен характер. За престъпленията от частен характер не се провежда
досъдебно производство, поради което причинените неудобства, дискомфорт и неприятни
изживявания в личната сфера на пострадалия са в сравнително по-малък мащаб – същият не
се призовава за разпит /най-често –множесто разпити/ пред разследващ орган, не бива
привлечен като обвиняем още от досъдебна фаза, не подлежи на полицейска /т.нар.
криминалистическа/ регистрация и пр. Продължителността на процеса, т.е. на
отрицателните преживявания, емоции и притеснения, е много по-кратка – както правилно е
отбелязал районният съд в случая от подаването на тъжбата до влизането в сила на
оправдателната присъда са изминали едва около шест месеца. Много по-продължително е
било настоящото наказателно производство в двете му фази – досъдебна и съдебна, но
затова подсъдимият не е допринесъл.
Ето защо настоящата инстанция намира, че предявеният граждански иск е бил уважен
в прекомерно завишен размер. За репариране на причинените неимуществени вреди на
пострадалия под формата на преживени отрицателни емоции, притеснения и душевен
дискомфорт в конкретния казус е напълно достатъчна сумата от 2000 лв., като в тази насока
се измени обжалваната присъда в гражданската ѝ част.
Следва да се отбележи, че макар да няма изрична жалба от подсъдимия против
присъдата в тази част и въпреки, че има такава от частния обвинител и граждански ищец с
искане в обратната насока, няма законна пречка въззивният съд да намали размера на
присъденото обезщетение, тъй като по реда на чл.314 от НПК присъдата се проверява
служебно и изцяло, а по отношение на подсъдимия единственото ограничение за настоящия
съд е да не влошава положението му.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че обжалваната присъда следва
да бъде изменена в гражданско-осъдителната част, като се намали уважения размер на
гражданския иск от 6000 лв. на 2000 лв., респ. размера на д.т. върху така уважения размер,
която подсъдимият следва да заплати.
Доколкото нито една от двете въззивни жалби не се уважава на изрично изложените
по тях оплаквания и искания, направените от страните разноски за настоящата инстанция
следва да останат в тяхна тежест така, както са направени.
Водим от горното и на основание чл. 338 вр. чл.334 т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
7
ИЗМЕНЯ Присъда N 260055/8.09.2021 год., постановена по нохд N 326 по описа за
2021 год. на Районен съд - Кърджали в гражданско-осъдителната й част, като
НАМАЛЯВА размера на уважения граждански иск за обезщетение на
неимуществени вреди от престъплението от 6000 /шест хиляди/ на 2 000 /две хиляди/ лв.,
както и размера на д.т. върху уважената част от същия иск – от 240/двеста и четиридесет/ лв.
на 80/осемдесет/ лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8