Р Е Ш Е Н И Е
№ 259
Гр. Пловдив, 13.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, ХІІ-ти
състав в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при
секретаря Б. К., разгледа докладваното от съдията търговско дело № 59 по описа за 2016 г. и
взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 694 от ТЗ.
Ломакс Авайзърс Лимитед, международно бизнес дружество,
регистрирано в Р.Сейшели, с номер на дружеството 093616 и седалище в РСейшели,
Махе, Виктория, п.к. 1008, Индипенсънс Авеню, Кепитъл Сити, втори етаж,
представлявано от директора му Д. Д. Р., чрез процесуалния му представител адв.
Й.Г., претендира да се установи спрямо „Експрес Карго Интернешънъл’’ ООД, ЕИК
*********, Пловдив, р-н Източен, бул. Цариградско шосе – продължение, сервиз
МАН наличието на вземане както следва: 1 400 000 евро заемна сума;
24 776.17 евро редовна лихва от 6 % върху главница от 960 000 евро за
периода 06.08.2014 г. - 10.01.2015 г.; 8 390,28 евро редовна лихва в размер на
6% върху сумата от 440 000 евро за периода 16.09.2014 г. - 10.01.2015г.; 150
000 евро неустойка за 30 дни забава, и 750 000 евро неустойка за забава след 31
ден до деня на поканата 25.04.2015г., произтичащо от договор за заем, сключен
на 20.12.2012г. между Ломак Авайзърс Лимитед като заемодател и Чоха Лимитед,
дружество, регистрирано в Хонгонг като заемател, и „Експрес Карго Интернешънъл„
ООД като поръчител. Твърди, че правния интерес от установяване съществуване на посочените
вземания е породен от определение № 176/25.01.2016 г., постановено по т.д. №
706/2015 г. на ПОС, с който в производство по чл. 692 от ТЗ, съдът е приел за
неоснователно възражение на ищеца против списък на неприетите вземания в
производството по несъстоятелност на „Експрес Карго Интернешънъл’’ ООД, обявен
в ТР на 12.10.2015г. Претендира съдът да установи съществуването на посочените
вземания, както и да осъди ответното дружество да заплати направените по делото
разноски. Ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответното
дружество „Експрес Карго Интернешънъл’’ ООД, ЕИК
********* не е подало отговор на исковата молба. В становище по
същество, процесуалния му представител адв. М., оспорва исковете като заявява,
че към настоящия момент няма данни главният длъжник да е осъден.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
С определение № 176/25.01.2016 г., постановено по т.д. № 706/2015
г. на ПОС, в производство по чл. 692 от ТЗ, съдът е приел за неоснователно
възражение на ищеца против списък на неприетите вземания в производството по
несъстоятелност на „Експрес Карго Интернешънъл’’ ООД, обявен в ТР на
12.10.2015г. Определението е публикувано в ТР на 27.01.2016 г., а исковата молба
е заведена на 04.02.2016 г., поради което съдът намира предявения иск
с правно основание чл. 694 от ТЗ за допустим.
Разгледан по същество съдът намира, че е неоснователен.
По делото са приети като доказателства представените с исковата
молба: определение № 176/25.01.2016 г., постановено по т.д. № 706/2015 г. на
ПОС; договор за заем от 20.12.2012 г., сключен между Ломакс Авайзърс Лимитед,
международно бизнес дружество, регистрирано в Р.Сейшели, с номер на дружеството
093616 и седалище в РСейшели, Махе, Виктория, п.к. 1008, Индипенсънс Авеню,
Кепитъл Сити, втори етаж, в качеството на заемодател, Чоха Лимитед, дружество,
регистрирано в Хонгонг като заемател, и „Експрес Карго Интернешънъл„ ООД като
поръчител; заверен превод на удостоверение за актуално състояние на
дружеството-ищец; препис от предявено вземане по т.д. № 243/2013 г. на ПОС, 13
състав от ищеца против несъстоятелния длъжник и ответник в настоящото
производство „Експрес Карго Интернешънъл’’ ООД с вх. № 17292/10.06.2015 г. на
ПОС; заверен превод на банково плащане на сумата 440 000 евро от ищеца към
Чоха Лимитед с дата 15.09.2014 г.; заверен превод на банково плащане на сумата
960 000 евро между същите лица с дата 05.08.2014 г., двата превода с
посочено основание договор за заем от 20.12.2012 г.
В съдебно заседание, проведено на 16.05.2016 г., са приети
представените от процесуалния представител на ищеца писмени доказателства:
удостоверение от 14.05.2016 г., издадено от Арбитражен съд при Европейска
юридическа палата; препис от искова молба до същия арбитражен съд с входящ
номер от 15.06.2015 г., подадена от Ломакс Авайзърс Лимитед против Чоха
Лимитед; заверено копие на предявено вземане по т.д. № 243/13 г. на ПОС, както
и на възражение срещу списък на неприетите от синдика допълнително предявени взимания
от кредиторите на „Експрес Карго Интернешънъл„ ООД.
Съдът намира, че представените в с.з. на 16.05.2016 г. писмени
доказателства следва да се изключат от доказателствата по делото по следните
причини:
Първото по делото съдебно заседание е проведено редовно на
18.04.2016 г. От адв. Й. Т. Г. е била подадена молба да не се дава ход на
делото на 18.04.2016 г., тъй като същата, както и директора на представляваното
от нея дружество, са едновременно в болнични. Съдът е оставил без уважение това
искане, тъй като не са били налице доказателства за невъзможност да се яви
относно директора на дружеството, както и защото липсва изрично отбелязване за
невъзможност на заболелия да се яви пред съдебните органи.
Всъщност, с цитираната молба пред съда са депозирани два болнични
листа – относно адвокат Г. и относно директора на дружеството-ищец – Д. Р.. И
на двамата е поставена диагноза: „увреждане на междупрешлен диск” като в
болничния лист на Д. Р. липсва забележка, че лицето не може да се явява пред
съдебни органи. Това е аргументирало и извода на съда, че не са налице
предпоставките на чл. 142, ал.2 от ГПК да не се дава ход на делото, тъй като не
се установява по надлежния специален ред да е налице едновременна, неотстранима
пречка за явяване, както на страната, така и на пълномощника й.
Констатациите на съда не са били оспорени или оборени и в
едноседмичния срок след провеждане на заседанието, съгласно чл. 151 от ГПК.
Ето защо, налага се извод, че на 18.04.2016 г. е било проведено
първото по делото редовно съдебно заседание. За това заседание, страните са
били редовно призовани чрез връчения им проект на доклад, обявен за
окончателен.
С доклада по делото съдът изрично е указал на ищеца в изпълнение
на задължението си по чл. 146, ал.1, т.5 от ГПК (лист 45, стр.2 от делото), че
в негова тежест е да докаже, че в качеството си на кредитор на
дружеството-ответник, е предявило против ответника иск в течение на шест месеца
от датата на падежа, съобразно нормата на чл. 147, ал.1, изр. Първо от ЗЗД.
Съгласно чл. 377 във вр. с чл. 146, ал.3, изр.2-ро от ГПК „ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по
чл. 147”.
Нито в исковата молба, нито в първото по делото съдебно заседание,
проведено на 18.04.2016 г., от страна на ищеца не е направено доказателствено
искане за представяне на доказателства за спазване на преклузивния срок по чл.
147, ал.1 от ЗЗД. Такова искане не е направено и до 16.05.2016 г., едва когато
пред съда са били депозирани цитираните по-горе писмени доказателства.
Налага се извод, че указаните от съда доказателства, за
необходимостта от които ищецът е уведомен чрез адв. Г. още на 16.03.2016 г. са
били депозирани два месеца по-късно на 16.05.2016 г. и то след провеждане на
първото редовно съдебно заседание на 18.04.2016 г. в нарушение на преклузията
на чл. 146, ал.3 от ГПК, независимо, че се касае до доказателства относно факти и
обстоятелства, за които се твърди, че са съществували преди образуване на
делото, т.е. не са нововъзникнали.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да бъдат изключени от
доказателствата по делото, представените в о.з., проведено на 18.05.2016 г. и
посочени по-горе писмени доказателства, сред които и удостоверение от
14.05.2016 г., издадено от Арбитражен съд при Европейска юридическа палата и
препис от искова молба до същия арбитражен съд с входящ номер от 15.06.2015 г.,
подадена от Ломакс Авайзърс Лимитед против Чоха Лимитед.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:
Представен
е договор за заем, сключен на 20.12.2012 г. между Ломакс
Авайзърс Лимитед, международно бизнес дружество, регистрирано в Р.Сейшели, с
номер на дружеството 093616 и седалище в РСейшели, Махе, Виктория, п.к. 1008,
Индипенсънс Авеню, Кепитъл Сити, втори етаж, от една страна като заемодател,
ЧОХА ЛИМИТЕД, дружество регистрирано в Хонконг, в качеството на заемател и
„Експрес карго интернешънъл” ООД като поръчител, по силата на който
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя заем в размер на 1 400 000 евро,
при условия посочени в договора. Съгласно чл. 19 от договора, поръчителят се е
задължил да отговаря солидарно със заемателя за изпълнение на всички негови
задължения по договора.
Твърди се, че сумата е предоставена реално на заемателя с
цитираните две платежни нареждания, съответно от 05.08.2014 г. и 15.09.2014 г.
Съгласно договора, срокът за връщане на заетата сума, е 10.01.2015
г. Ищецът твърди, че така поетото задължение не е изпълнено от заемателя, което
е основание да предяви претенция спрямо поръчителят му.
Съдът намира, че дори да се приеме за безспорно, че заемателят
реално е получил сумите по двете нареждания, което не се споделя от настоящия състав,
то не се установява спазване изискването на чл. 147, ал.1 от ЗЗД. Съгласно
посочения законов текст поръчителят остава задължен и след падежа, ако
кредиторът е предявил иск против
длъжника в течение на шест месеца. Посоченият срок е преклузивен и за него
съдът следи служебно, а неспазването му води до погасяване на поръчителството.
Такива доказателства по настоящото дело не са приети, по
изложените по-горе съображения, поради което искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Поради изключване на посочените по-горе доказателства от делото,
съдът не следва да коментира и въпроса дали нормата на чл. 147, ал.1 от ЗЗД
предпоставя само установяване на предявена в преклузивния срок искова молба или
и изискването за нейната редовност, както и дали ищецът всъщност е представил
доказателства за това.
На основание чл. 694, ал.2 от ТЗ във вр. с чл. 72, ал.1 от ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати дължимата по делото ДТ в размер на
181 986.98 лв. (4% от 4 549 674.57 лв, представляващи левовата
равностойност на 2 333 166.45 евро)
Воден от изложените мотиви, съдът на основание чл. 694 от ТЗ, във
вр. с чл. 147, ал.1 от ЗЗД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на Ломакс Авайзърс
Лимитед, международно бизнес дружество, регистрирано в Р.Сейшели, с номер на
дружеството 093616 и седалище в РСейшели, Махе, Виктория, п.к. 1008,
Индипенсънс Авеню, Кепитъл Сити, втори етаж, представлявано от директора му Д.
Д. Р., чрез процесуалния му представител адв. Й.Г., да се установи на основание
чл. 694, ал.1 от ТЗ, спрямо „Експрес Карго Интернешънъл’’ ООД, ЕИК *********,
Пловдив, р-н Източен, бул. Цариградско шосе – продължение, сервиз МАН,
наличието на вземане, както следва: 1 400 000 евро заемна сума; 24 776.17
евро редовна лихва от 6 % върху главница от 960 000 евро за периода 06.08.2014
г. - 10.01.2015 г.; 8 390.28 евро редовна лихва в размер на 6% върху
сумата от 440 000 евро за периода 16.09.2014 г. - 10.01.2015г.; 150 000 евро
неустойка за 30 дни забава, и 750 000 евро неустойка за забава след 31 ден до деня
на поканата 25.04.2015г., произтичащо от договор за заем, сключен на
20.12.2012г. между Ломак Авайзърс Лимитед като заемодател и Чоха Лимитед,
дружество, регистрирано в Хонгонг като заемател, и „Експрес Карго Интернешънъл„
ООД като поръчител.
ОСЪЖДА, на основание чл. 694, ал.2 от ТЗ във вр. с чл. 72, ал.1 от ГПК, Ломакс Авайзърс Лимитед, международно бизнес дружество, регистрирано в
Р.Сейшели, с номер на дружеството 093616 и седалище в РСейшели, Махе, Виктория,
п.к. 1008, Индипенсънс Авеню, Кепитъл Сити, втори етаж, представлявано от
директора му Д. Д. Р., чрез процесуалния му представител адв. Й.Г., съдебен
адрес:***, да заплати по сметка на ПОС дължимата по делото ДТ в размер на
181 986.98 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: