РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. гр.Мадан, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20235430100231 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от Д.
М. Ч. против Сити Кеш ООД, ЕИК *** за осъждането на ответника да заплати
на ищеца сумата от 214 лева представляваща недължимо платени суми по
Договор за потребителски кредит № ** към искане № ***г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на ** г. между Д. М. Ч. като
кредитополучател и Сити Кеш ООД като кредитор бил сключен Договор за
потребителски кредит № *** към искане № **, при следните параметри:
Размер на кредита: 500,00 лева, Размер на погасителна вноска: 1x3,89 лв. и
13x40,49 лв., Ден на плащане: вторник, Вид вноска: седмична, Годишен
процент на разходите: 49,83 %, Брой вноски: 14, Фиксиран лихвен процент:
40,05 %, Дата на първо плащане: 07.03.2023г., Обезпечение - поръчител или
банкова гаранция - по избор на кредитополучателя; Дата на последно
плащане: 06.06.2022г., Обща сума за плащане: 531,56 лв. Въпреки, че в т.3.12
от договора за заем било посочено, че общата сума за плащане е в размер на
531,56 лв, сумата, която кредитополучателят трябвало да заплати на
кредитора по този договор била в размер на 714 лева - на основание чл. 11 ал.
1 от договора била начислена неустойка в размер на 182,44 лева за
неизпълнение на задължението на кредитополучателя по чл.5 от договора за
заем в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение измежду
тези, изброени в чл.5. Ищецът счита, че неустойката е нищожна на основание
чл.26 ал.1 ЗЗД, както и по чл. 146 ал.1 от Закона за защита на потребителите
във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП. В случая в чл.11 ал.1 от договора формално била
уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на кредитополучателя,
но фактически се дължала не неустойка, а договорна лихва, представляваща
1
допълнителна печалба на кредитора. Ищецът се позовава на ТР № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, като сочи, че уговорената
неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и
обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е
уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване.
Счита ,че посочената клауза е договорена във вреда на потребителя и цели
единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на
вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Този
извод се подкрепял от обстоятелството, че е изначално предвидено
неустойката да се кумулира към погасителните вноски, като се разсрочи
изпълнението й. Счита, че вземането в следва да участва в лихвения процент
по договора, тъй като представлявало сигурна печалба за кредитора.
Посоченото вземане следвало да бъде включено и в ГПР. Договорът бил
сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, поради което следвало да
бъде приет за недействителен чл.22 ЗПК. В изпълнение на договора Д. М. Ч. е
заплатила на ответното дружество сумата от 714 лева, на 4 плащания
извършени в периода от 16.03.2023 г. до 26.04.2023 г. Разликата между
заплатената сума до дължимата от 500,00 лева била платена при начална
липса на основание и като недължима подлежала на връщане от ответника на
основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който заявява, че признава за основателен предявения иск и моли
за решение при признание на иска. Моли да не бъдат възлагани разноски в
тежест на ответника, тъй като с поведението си ответникът не бил станал
повод за завеждане на делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира следното от
фактическа и правна страна:
Като писмени доказателства по делото са приети приложените
документи към исковата молба – Договор за потребителски кредит № *** към
искане № ***, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
преддоговорна информация за потребителски кредити, 2 бр. копия приходни
касови ордери от ** г и 2 бр. копия от разписки от ИЗИ ПЕЙ АД от ** г. С
оглед признанието на иска и становището на страните, по делото не са
събирани допълнителни доказателства, като предвид изявлението им е
прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на
ответника, с което същият се отказва от защита срещу претенцията, защото я
счита за основателна и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на
действителното правно положение, което води до съвпадение на насрещните
им позиции. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3
ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с
което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда от
снабден с представителна власт по чл. 34, ал. 3 ГПК пълномощник.
Признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният
иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под
запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание,
уважавайки иска на това основание.
2
Спорът между страните в настоящото производство се свежда до
дължимостта на разноските в производството и приложението на
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. В случая се касае за вземане на кредитополучател по
недействителен Договор за потребителски кредит № *** към искане № *** г.,
сключен между Д. М. Ч. и Сити кеш ООД, поради което материално правното
основание, което обуславя исковата претенция е разпоредбата на чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД /в този смисъл е т. 1 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр.
д. № 1/79 г., Пленум на ВС, съгласно което начална липса на основание е на
лице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт/.
Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание е
безсрочно, може да се иска от кредитора веднага. С получаване от ответното
дружество на процесните суми без основание е настъпила изискуемостта на
същите и кредиторът е можел да иска реално изпълнение - било като отправи
извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви осъдителни искове за
вземанията си. Възражението в отговора на исковата молба за наличие на
предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК може да бъде възприето само в хипотеза
при извършени действия за връщане на полученото без основание. Ответното
дружество не твърди да е извършило такива действия. Липсват твърдения и
доказателства към датата на приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция претендираното вземане от ищеца да е удовлетворено
от длъжника. Поради което следва да се приеме, че ответното дружество е
дало повод за предявяване на иск за вземането и не са налице кумулативно
изискуемите предпоставки по чл.78, ал.2 ГПК за възлагане на разноските в
тежест на ищеца.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 50 лева – представляваща заплатена държавна такса в
производството. В представения по делото договор за правна защита и
съдействие е посочено, че ищецът се представлява безплатно от адв. М. О. на
осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Изрично в подобни хипотези законодателят е
предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското
възнаграждение, което с оглед цената на иска следва да бъде изчислено
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като същото възлиза в размер от
400 лева, която сума следва да се присъди директно в полза на
пълномощника, доколкото това не представляват направени от страната
разноски, а определени от съда такива на неговия адвокат по реда на чл. 38,
ал. 2 от ГПК. Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Ц., представлявано от Н. П. П. – управител да
заплати на Д. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: с. Р., общ. М., обл. С. сумата от
214 лева (двеста и четиринадесет лева)- главница, представляваща недължимо
платени суми по Договор за потребителски кредит № ** към искане № ** г.,
3
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-
11.07.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Ц., представлявано от Н. П. П. – управител да
заплати на Д. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: с. Р., общ. М., обл. С. от 50 лева
(петдесет лева) – направени по делото разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Ц., представлявано от Н. П. П. – управител да
заплати на адв. М. М. О., АК Смолян, служебен адрес гр. Р., бул. „Б., Булстат
** сумата от 400 лева (четиристотин лева) – адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
4