№ 1938
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20215330204928 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от ХР. Б. К. от *** против
Наказателно постановление № 20-0438-001606/16.11.2020 г., издадено от
Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, 03 РУ Пловдив, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата/
ЗДвП/ на основание чл.183, ал.5 т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание„ глоба“ в размер на 100 лв., както и са отнети общо 8 контролни
точки. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв.В.Г. от АК-Пловдив, който поддържа жалбата по
направените в нея оплаквания. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 04.07.2020 г. около 18:00 ч. в гр.Пловдив, на кръстовището на
бул.България и ул.Васил Левски – в посока запад –изток жалбоподателят като
1
водач на л.а. Хонда ФР В с рег.№ ***, собственост на Н.Д.К., навлязъл и
преминал на забранителен /червен/ сигнал на светофар при работещ в
нормален режим на светофарната уредба.
На същото място и по същото време се намирали св. Б. Ант. Вл. и
К.К.М., ***, които упражнявали служебните си задължения по контрол
спазване на движението по пътищата.
Поведението на жалбоподателя било повод същият да бъде спрян от
пол.служители за проверка.
Във връзка с констатациите от проверката на жалбоподателя му бил
съставен АУАН бл.№ 939683 от 04.07.2020 г., в който нарушението било
квалифицирано по чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата.
АУАН бил връчен на нарушителя лично и срещу подпис. В графа
възражения същият заявил несъгласие с установеното в АУАН.
След като се запознал с материалите към
административнонаказателната преписка, наказващият орган издал
обжалваното наказателно постановление, в което възприел описаната в
АУАН фактическа обстановка по идентичен начин.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител Б. Ант. Вл., заверено
копие на Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г., заверено копие на Заповед
рег.№ 812з-825/19.07.2019 г., заверено копие на Заповед № 317з-
4434/008.12.2020 г.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел актосъставителят, Б.В.
потвърди направените в съставения от него акт констатации. По отношение
на направеното в АУАН, изтъкнато и в жалбата възражение, свидетелят
посочи, че не е имал пряка видимост към въпросния светофар , с който не се е
съобразил водачът, но заяви, че е имал видимост към срещуположния
светофар, който бил в същия режим със светофара, с който следвало да се
съобрази жалбоподателят. Тъй като срещуположният светофар светел
червено, а жалбоподатеят бил преминал посоченото кръстовище, то
свидетелят приел,че водачът не се е съобразил с червения сигнал на
светофарната уредба.
Съдът не намира основание да не кредитира показанията на разпитания
свидетел, като оценя същите за последователни, логични и непротиворечиви.
Доказателства, опровергаващи установената в АУАН и НП фактическа
обстановка, не бяха представени от страна на жалбоподателя. При дадената
му възможност да посочи други доказателства в подкрепа на твърденията си
проц.представител на жалбоподателят заяви, че няма други доказателствени
искания.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното, поради което и
редовно съставеният АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила.
2
Материалният закон е приложен правилно. На посочената дата и място
жалбоподателят е управлявал МПС, като е нарушил чл.6 т.1 от ЗДвП.
Посочената разпоредба задължава участниците в движението да се
съобразяват със светлинните сигнали, като съответно за нарушение на това
задължение се налага предвидената в чл.183, ал.5 т. 1 от ЗДвП закона
санкция. Неправилно е оплакването, че нито АУАН, нито НП отговарят на
изискванията на чл.42 т.5 от З АНН, съответно на чл.57, ал.1 т.6 от ЗАНН.
Нормата на чл.6 т.1 от ЗДвП е бланкетна, но както
административнонаказващият орган, така и актосъставителят са описали
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено по достатъчно ясен
начин. Словесното описание на нарушението дава в достатъчна степен на
жалбоподателя възможност да разбере в какво се състои нарушението и да
организира защитата си.
При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за
съставяне на АУАН и НП, съдът не констатира допуснати процесуални
нарушения. Административнонаказателното производство е проведено от
компетентни органи. Към преписката е приложено копие на Заповед рег.№
8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед рег.№ 812з-825/19.07.2019,
като в т.1.4. от посочената заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г. е посочено
правомощието на полицейските органи от звената Териториална полиция в
структурите на Охранителна полиция да съставят актове във връзка с
нарушения по ЗДвП. По делото е изискана и приложена и Заповед № 317з-
4434/08.12.2016 г., според която актосъставителят е назначен на мл.
изпълнителска длъжност в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ към 03 РУ при ОД на МВР Пловдив.
Съгласно т.2.8 началниците на РУ при ОД на МВР са оправомощени да
издават наказателни постановления.
Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и на НП, предвидени в
чл.34 от ЗАНН. Нарушението, нарушителят и обстоятелствата, при които е
извършено, са описани по ясен начин.
Наказателното постановление е съобразено и с чл. 6, ал. 1, т. 12 от
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение.
Не са налице основания за приложимост на чл.28 от ЗАНН.
Извършеното от жалбоподателя нарушение по степен на обществена
опасонст не се отличава с по-ниска такава в сравнение с останалите
нарушения от същия вид.
С оглед изхода на делото и при направено искане от ответната страна в
тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени и сторените по делото
разноски. С оглед това, че конкретният размер на възнаграждението за
3
юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда
съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за
ползваната юрисконсултска защита в минималния размер, предвид факта, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0438-
001606/16.11.2020 г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, 03
РУ Пловдив, с което на ХР. Б. К. от ***, ЕГН ********** за нарушение на
чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.183, ал.5 т.1 от
Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „
глоба“ в размер на 100 лв., както и са отнети общо 8 контролни точки.
ОСЪЖДА ХР. Б. К. от ***, ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР
Пловдив сумата от 80 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4