Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
14.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3795/2016 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Н.А.А., с която е предявен срещу С.В.И. иск с правно
основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1, вр. чл.44 ЗЗД, вр. чл.535 ТЗ за
сумата от 15000 евро, представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден
на 15.07.2010 г. от ответника.
Ищецът твърди, че се е снабдил със
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 03.10.2012 г. по ч.гр.д. № 39759/2012 г.
на СРС, издадена въз основа на запис на заповед, по който е поемател и който обезпечава
вземанията му срещу ответника в размер на: 4200 лв. и 3500 лв. – части от
вземане по договор за правна защита от 25.12.2009 г.; 6000 евро – част от
вземане по договор за правна защита, обективиран в пълномощно от 25.12.2009 г.,
и 5650 евро – част от вземане по договор за правна защита от 23.02.2010 г. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва предявения иск по
основание и размер. Твърди, че е оттеглил пълномощията на ищеца в качеството му
на адвокат поради лошо изпълнение на задълженията му и му е изплатил сумата от
3800 лв., съответстваща на извършената до оттегляне на пълномощията работа.
Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.422 ГПК, вр. чл.79,
ал.1, предл.1, вр. чл.44 ЗЗД, вр. чл.535 ТЗ:
По делото е представен запис на
заповед, изд. на 15.07.2010 г., с който С.В.И. се е задължил неотменяемо,
безусловно и без протест да заплати на падежа – на 26.10.2010 г., на
предявяване, на Н.А.А. или на негова заповед, сумата от 15000 евро. В горния
ляв ъгъл на записа на заповед е посочено, че е „платим на предявяване или на
заповед, падеж: 26.10.2010 г.“.
Менителничните ефекти, какъвто е и
записът на заповед, са формални писмени актове и спрямо тях се поставят строги
изисквания за форма и за наличие на определени реквизити на акта, за
съдържанието на които законът съдържа императивни норми. Строго формалният
режим за валидност на записа на заповед, установен от закона, включително за
определяне на падежа /чл.535, т.3, вр. чл.486, ал.1, вр. чл.537 ТЗ/ налага
извод, че в записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин,
който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване /в посочения
смисъл – решение № 77 от 14.08.2015 г. по т.д. № 1156/2014 г. на ВКС, I т.о. и
решение № 148 от 15.11.2017 г. по т.д. № 61/2017 г. на ВКС, I т.о., постановени
по реда на чл.290 ГПК/.
Възможните начини на определяне на
падежа на менителничния ефект са изчерпателно изброени в чл.486, ал.1, т.1-4 ТЗ
относно менителницата, към който текст нормата на чл.537 ТЗ препраща и за
записа на заповед. Падежът може да бъде: 1). на предявяване; 2). на определен
срок след предявяването; 3). на определен срок след издаването; 4). на
определен ден. Съгласно чл.486, ал.2 менителница, издадена с падежи, определени
по друг начин или с последователни падежи, е нищожна.
Видно от процесния запис на заповед,
падежът е определен от една страна – на предявяване, и в същото време, на
определен ден – 26.10.2010 г. Съдът намира, че предвиждането едновременно на
два от четирите възможни начина за определяне на падежа – на предявяване и на
определен ден, е недопустимо и обуславя нищожност на процесния запис на заповед
по арг. от чл.486, ал.2 ТЗ.
Процесният случай следа да се
разграничи от хипотезата, в която в записа на заповед е предвидено, че сумата е
платима на определен ден „срещу представяне на записа на заповед“. С решение № 246
от 15.01.2015 г. по т.д. № 2879/2013г. на ВКС, І т.о. се приема, че
използваната от издателя на ефекта формулировка в текста на документа „представяне
за плащане“ не е относима към уговаряне падеж „на предявяване“ по смисъла на
чл.486 ал.1 т.1 ТЗ, а към „предявяване за плащане“ по смисъла на т.3 на ТР № 1/28.12.2005
г. по т.д. № 1/2004г. на ОСТК на ВКС, което разграничава значението на
понятията именно в хипотезата на запис на заповед с определен падеж.
Представянето /предявяването/ за плащане има функцията на покана за изпълнение
на иначе изискуемо с оглед настъпилия падеж по ефекта менителнично задължение.
То не е условие за настъпване на самата изискуемост /освен при падеж „на
предявяване“/, а представлява необходимото съдействие от кредитора за
изпълнение на задължението. С решение № 213/22.12.2014 г. по т. д. № 2700/2013 г.
на ВКС, II т.о. и решение № 105/23.10.2012 г. по т.д. № 515/2011 г. ВКС, I
т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, също се приема, че при издаден запис
на заповед с падеж на определен ден и поето от издателя задължение да плати
обещаната парична сума срещу представяне на записа на заповед формалната
редовност на менителничния ефект не е опорочена. Изразът „представяне“ не е
равнозначен на израза „предявяване“, чрез който се определя падежът в
хипотезата на чл.486, ал.1 т.1 и 2 ТЗ и не съдържа два начина на определяне на
падежа. Представянето на записа на заповед е свързано с упражняване на правата
на платеца по чл.492 ал.1 ТЗ, във връзка с получаване обратно на документа с
отбелязване на плащането върху него, а изразът „на предявяване“ е един от
начините на определяне на падежа – по чл.486 ал.1 т.1, вр. чл.537 ТЗ в записа
на заповед.
В случая несигурността идва от там,
че и в горния ляв ъгъл (където
обичайно се сочи падеж на документа) и в
текста на ценната книга са посочени едновременно два падежа: „на
предявяване“ и на определен ден – 26.10.2010 г. Поради това не би могло да се
приеме, че изразът „предявяване“ е относим единствено към изискването за
представяне на документа при плащане – какъвто би бил случаят, ако терминът
„предявяване“ бе използван само в текста на документа (и какъвто е случаят,
разгледан в Решение № 148 от 15.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 61/2017 г., I т.
о., ТК). В процесният запис на заповед и на мястото (графата), указващо падежа,
и в текста на документа, са използвани две идентични формулировки за определяне
на падеж – съгласно т.1 и т.4 от чл.486, ал.1 ТЗ. Поради това съдът приема, че в
процесния запис на заповед падежът е определен едновременно „на предявяване“ и
„на определен ден“. „Запис на заповед, в
който падежът е определен едновременно "на предявяване" и "на
определена дата" е нищожен съгласно чл. 486, ал. 2 от ТЗ“ - решение №
148 от 15.11.2017 г. по т.д. № 61/2017 г. на ВКС, I т.о., постановено по реда
на чл.290 ГПК. Ето защо съдът приема, че е налице недопустимото предвиждане на
падежа (по два начина – последователни падежи по см. на чл.486, ал.2 ТЗ) и
процесният запис на заповед и е нищожна ценна книга. Противното би означавало,
че винаги падеж, определен „на предявяване“ следва да се счита неписан, когато
има и друго определяне на падежа (по т.2-4 на чл.486, ал.1 ТЗ) и да се счита
писан, само ако няма друго определяне на падеж. Такова тълкуване изопачава
закона и не е съответно на общата уредба на института на менителничните ефекти
като строго формални сделки, при които има стриктни изисквания относно
съдържанието, липсата на реквизит води до нищожност, а добавките могат да
опорочат абстрактния им характер и да направят ценната книга недействителна.
Ирелевантно в случая е, че в записа
на заповед се съдържа отбелязване, че е бил предявен за плащане и на коя дата,
тъй като посоченото обстоятелство (последващо на извършване на сделката) няма
отношение към начина на определяне на падежа и от него не могат да се черпят
аргументи за тълкуване волята на издалеля, съответно – действителността на
изявлението.
От изложеното следва, че процесният
запис на заповед е нищожен. Доколкото не е налице редовен от външна страна
менителничен ефект, не следва да се обсъждат доводите на страните относно
каузалните им правоотношения, тъй като основателността на предявения иск се
предпоставя на първо място от редовен от външна страна запис на заповед.
По изложените съображения
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед неоснователността на иска,
на ищеца не се дължат разноски.
На ответника не следва да се
присъждат разноски, тъй като не са ангажирани доказателства такива да са били
направени, а съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6/2012 г. по
тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, само когато е доказано извършването на разноски
в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл.78 ГПК.
Поради което Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Н.А.А., ЕГН **********, срещу С.В.И., ЕГН **********, иск с правно основание
чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1, вр. чл.44 ЗЗД, вр. чл.535 ТЗ, за сумата
от 15000 евро, представляваща
дължима сума по запис на заповед, издаден на 15.07.2010 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 03.10.2012 г. по ч.гр.д. №
39759/2012 г. на СРС, II ГО.
Решението може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: