РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. гр. Хасково, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Анг. Ангелова
при участието на секретаря МИЛЕНА Д. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ангелова Гражданско дело №
20215640102611 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание чл.124 ал.1 пр.посл. от ГПК – отрицателен установителен,
предявен от „Кора“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в *********,
представлявано от управителя В.С.; против „Електроразпределение Юг” ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в ********, представлявано от З.О.Б. и С.З.В..
Ищецът твърди, че е потребител на ел.енергия с клиентски номер ********** за обект,
находящ се в ********, с ИТН 1607499. При извършена проверка на 14.09.2021 г. било
констатирано, че дисплеят на електромера не работи – не се чете. В следствие на това, с фактура №
**********/ 09.11.2021 г. от ответника допълнително му била начислена сумата от 3 203,94 лв., с
ДДС. Според ищеца, въпреки изменението на ПИКЕЕ, предвидената в чл.48 корекционна
процедура, на основание чл.15 ал.3 от ЗНА, не следвало да се приложи, като противоречаща на
чл.82 от ЗЗД. Обективната отговорност била изключение, т.к. ангажирала едно лице, независимо
от неговото поведение. Затова предвиждането й било правомощие единствено на законодателя, а
не на административен орган, като ДКЕВР. Поради това и начислената с фактурата сума,
представляваща корекция на сметка за минал период от време, а именно за периода 01.07. -
14.09.2021 г., била недължима поради начална липса на основание за начисляването й. Ето защо,
за ищеца налице бил правен интерес от предявяване на процесния иск и той иска, съдът да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че не му дължи
посочената сума. Това си искане той поддържа в открито съдебно заседание, чрез пълномощник –
адвокат, като иска да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок, като счита предявения иск за неоснователен и като такъв следвало да се
отхвърли изцяло, т.к. в случая налице били всички предпоставки за преизчисляване на
1
количеството електрическа енергия. На 14.09.2021 г. служители на ответника извършили проверка
на електромер № *********, отчитащ доставяната електрическа енергия в обекта на ищеца /чл.46
от ПИКЕЕ от 2009 г./. Констатирано било, че електромерът е с изгаснал дисплей, поради което
консумираната ел.енергия не можел ада бъде отчетена. За същото бил съставен констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ с № 648333/ 14.09.2021 г., в присъствието на
представител на клиента, подписан /чл.49 ал.2 от ПИКЕЕ/. Така, налице били предпоставките по
чл.52 ал.1 т.1 от ПИКЕЕ и операторът на разпределителната мрежа извършил преизчисление на
количеството ел.енергия, при спазване на посочената норма, като начислил допълнително
количество ел.енергия на клиента – 14 183 кВч, на стойност 3 203,94 лв., с ДДС, според
определената от КЕВР прогнозна пазарна цена на ел.енергия за покриване на технологичните
разходи на ответника за период от 75 дни /чл.56 ал.3 от ПИКЕЕ/. Периодът на корекцията бил 75
дни, като началната дата 01.07.2021 г. била датата на последния отчет на електромера, съгласно
извадка от системата за дистанционен отчет, като след тази дата до датата на демонтажа на
електромера не били фактурирани количества ел.енергия, освен процесните. Последната дата била
датата на извършената последваща техническа проверка и демонтажа. Т.к. електромерът не
отчитал ел.енергия на клиента, неприложима била хипотезата на чл.52 ал.1 т.1 и 2 от ПИКЕЕ,
поради липсата на отчетени данни за предходен отчетен период. Затова единствената възможност
била, да се вземат данни от отчетния период, следващ подмяната на повреденото СТИ. За
посочената сума ответникът издал фактура № **********/ 09.11.2021 г., изпратена на ищеца с
писмо с изх. № 9493158-1/09.11.2021 г. /чл.56 ал.1 от ПИКЕЕ/, получена от него.
Ответникът възразява, че съществувало законово основание за начисляване на процесната
сума. КЕВР имала правомощие да приеме ПИКЕЕ, които да регламентират условията и реда за
установяване случаите за неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
/чл.83 ал.2, вр. ал.1 т.6 от Закона за енергетиката/. На това основание КЕВР приела ПИКЕЕ, като в
случая приложение намирали раздел IX, чл.52 ал.1 т.1 и чл.56 ал.1 и 3 от същите. Цитираните
норми били законовото основание за преизчисление на сметката на клиента. На следващо място,
ответникът възразява, че той нямал задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца,
което било от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, вр. чл.234в от НК. В
случая, въпросът кой е конкретният извършител бил ирелевантен, т.к. посочените законови
разпоредби не съдържали изискване за установяване на виновно поведение на крайния потребител.
Напротив единственото условие за едностранна корекция било, установяването по съответния ред,
че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. Считано от
04.05.2019 г., в сила били нови ПИКЕЕ, според които преизчислението на количеството ел.енергия
вече се извършвало от операторите на съответната ел.мрежа, като от този процес вече били
изключени крайните снабдители - §1 т.28а б.“а“ и т. 34б б.“а“ от ДР на ЗЕ. Ето защо вече
ирелевантни били ОУ на ЕВН ЕС, респ. наличието в тях на изричен ред за уведомяването на
клиентите. Предвид изложените съображения, предявеният иск, като неоснователен и недоказан
следвало да се отхвърли изцяло, като на ответника се присъдят деловодни разноски. Това си
искане той поддържа в допълнително писмено становище по делото, чрез свой пълномощник –
юрисконсулт, а в открито съдебно заседание не се явява и не се представлява. Допълнително прави
и възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение на
пълномощника му.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема
за установено следното:
2
Не е спорно по делото, че ищецът потребява електроенергия, доставяна му до имот, находящ
се в ********, с ИТН 1607499, по партида с клиентски номер **********. На 14.09.2021 г. двама
служители на ответника, в присъствието на З.Д., посочена като представител на ищеца, са
извършили проверка в имота, за което са съставили констативен протокол № 648333 от същата
дата за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване /СТИ/. Протоколът
съдържа данните от техническата проверка на електромер с фабр. № *********. Относно
обезопасеност, защитеност и техническо състояние се сочи: електромерно табло с място на
монтаж – в имота, тип ТЕПО, без данни да е заключено и да е с пломба; електромер: място на
монтаж – в игрална зала. Протоколът съдържа данни за констатациите при проверката: дисплей на
електромер не работи – не се чете, техническо обслужване. Отразени са данните от техническата
проверка на новомонтирания електромер.В протокола са отразени извършените действия след
проверката: пломбиране на капачката на електромера. Към този констативен протокол е
представената по делото и изготвена от ответника справка за коригиране на сметката за
електроенергия, касаеща имота на ищеца и проверявания в него електромер, издадена на
18.10.2021 г., на основание чл.52 ал.1 т.1 от ПИКЕЕ. Видно от нея, за периода 01.07.2021 г. –
14.09.2021 г., за 7 + 68 календарни дни, е преизчислено количеството ел.енергия, възлизащо на 9
859 кВч по дневна тарифа на стойност 2 227,15 лв. и 4 324 кВч по нощна тарифа на стойност
976,79 лв., всичко общо 14 183 кВч на обща стойност от 3 203,94 лв. За тази обща сума пари,
ответникът е издал на името на ищеца фактура № **********/ 09.11.2021 г., с клиентски номер
**********, място на потребление в ********, с ИТН 1607499. В нея се сочи, че сумата е
дължима, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
електрическа енергия за електромер с № ********* за периода 01.07.2021 г. – 14.09.2021 г. За тези
клиентски номер и ИТН, ответникът представи по делото извлечение от паметта на процесния
електромер от системата за дистанционен отчет за периода 06.05.-08.07.2021 г. /л.18/ и данни за
потреблението през периода 05.05.- 16.11.2021 г. /л.19/. За процесната проверка на електромера и
резултатите от нея, ищецът е бил уведомен от ответника с писмо с изх. № 9493158-1/ 09.11.2021 г.
В него се сочи, че констатирано било, че електромерът не отчита ел.енергия, за което съставен бил
процесният констативен протокол. Вследствие на това, ползваната от ищеца ел.енергия била
неизмерена и незаплатена. На основание чл.52 ал.1 т.1 от ПИКЕЕ, следвало да бъде коригирана
сметката за ел.енергия за периода 01.07.2021 г. – 14.09.2021 г., за 75 дни; като допълнително
начислената дължима сума е на обща стойност 3 203,94 лв.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ответника,
съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема, като
компетентно и безпристрастно дадено. След проверка на материалите по делото и направени
допълнителни проучвания и изчисления, вещото лице сочи, че констативният протокол за
техническа проверка и подмяна на СТИ отразявал техническото му състояние, което било резултат
от техническа неизправност по чл.52 ал.1 от ПИКЕЕ. Описаното в протокола състояние на СТИ
водело до неизмерване на консумираната ел.енергия. В случая неправилно била приложена
методиката по чл.52 ал.1 т.3 от ПИКЕЕ, но правилно било остойностено това неправилно
изчислено количество по чл.56 ал.3 от ПИКЕЕ. Началният момент на неизмерване на ел.енергията
бил 08.07.2021 г., като в периода 01.-08.07.2021 г. в системата за дистанционен отчет налични били
посочени данни по дневна и нощна тарифа в квтч. Допълнително начислените количества
ел.енергия в размер на 14 183 кВч реално не били доставени до клиента в периода 01.07.-
14.09.2021 г. След монтажа на електромера на 05.05.2017 г. не му била извършвана проверка и/или
3
обслужване. Процесният електромер попадал в групата на трифазни електромери по ред 28 от
Заповед № А-616/11.09.2018 г. с периодичност на последващите проверки 4 години. Върху
електромера имало изискуемите знаци за премината първоначална метрологична проверка, като е
трябвало да премине вторична проверка през 2024 г. и сроковете по цитираната заповед били
спазени.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът намира предявения отрицателен установителен иск за допустим, респ.
приема наличието на правен интерес у ищeца за предявяването му. За оспорената от него като
недължима и незаплатена сума, ответникът е издал фактура, като в настоящото производство
настоява, че е обосновано и законосъобразно начислена. А нормите на чл.31 ал.1 и 2 ОУЕВНЕС и
чл.59 ал.1 ОУЕВН ЕР предвиждат възможността за електроснабдителното, респ.
електроразпределителното, предприятие да преустанови снабдяването с ел.енергия в случай, че
клиентът забави плащане на дължимите суми. Предвид изложените съображения, съдът приема
предявения иск за допустим. Разгледан по същество, той се явява основателен. Безспорно е и е
категорично установено по делото, че ищецът потребява електрическа енергия, доставяна му до
имот, находящ се в ********, с ИТН 1607499, по партида с клиентски номер **********.
Страните не спорят още, че на 14.09.2021 г. двама служители на ответника, са извършили проверка
в имота на електромер трифазен с идентификационен № *********, на която е присъствал и
представител на ищцовото дружество; установила, че електромерът е повреден, с неработещ
дисплей. Не се оспорва и констатацията, потвърдена и от вещото лице, че тази повреда води до
неизмерване на консумираната ел.енергия в процесния обект на ищеца. Основните спорни
моменти по делото са, дали процедурата по проверката и нейното удостоверяване са били
извършени по регламентирания за това ред, както и налице ли са били в случая предпоставките за
извършеното от ответника коригиране на сметката на ищеца за ел.енергия за процесния период с
оспорената сума, на основание чл.52 ал.1 т.1 от ПИКЕЕ, на което се позовава ответникът в
изпратеното до ищеца уведомително писмо, в изготвената сметка за коригиране и в настоящото
производство; или на основание чл.52 ал.1 т.3 от ПИКЕЕ, което сочи назначената по делото
експертиза. След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с
приложимата в случая нормативна уредба и съдебна практика, съдът достига до отрицателни
отговори на тези спорни въпроси. За начисляването на процесната сума, ответното дружество се
позовава на констатирано несъответствие на електромера с техническите изисквания за правилно
отчитане на използваната от потребителите ел. енергия и на правната уредба, регламентирана в
чл.83 ал.2, вр. ал.1 т.6 от Закона за енергетиката, вр. чл.52 ал.1 т.1 и чл.56 ал.1 и 3 от ПИКЕЕ,
които норми били законовото основание за преизчисление на сметката на клиента. В конкретния
случай проверката на електромера е извършена на 14.09.2021 г., а корекцията обхваща периода
01.07.2021 г. – 14.09.2021 г., което следва влизането в сила на изменението на ЗЕ от 17.07.2012 г.,
както и влизането в сила на предвидените в чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ правила на ДКЕВР – ПИКЕЕ,
обнародвани в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.; както и изготвени на основание чл.91 ал.2 от ЗЕ –
Правила за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 66 от 26.07.2013 г.
Според чл.52 ал.1 от ПИКЕЕ, в случаите на техническа неизправност на СТИ, поради която
използваната електрическа енергия преминава през измервателната система, но количествата не
могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса при проверка или отчет, преминалото
количество електрическа енергия се изчислява по приоритетен ред, както следва:
4
средноаритметичното количество от потребената електрическа енергия от клиента за предходен
отчетен период и потребената електрическа енергия от клиента за аналогичен отчетен период от
предходната година /т.2/; или на база на отчетния период, следващ подмяната на повреденото
средство за търговско измерване, при невъзможност за преизчисляване по т. 1. /т.3/. Това
преизчисляване се извършва, въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл.49 от
ПИКЕЕ, според чл.52 ал.2 от същите. Предвид изложеното се налага изводът, че към датата на
извършване на процесната проверка на СТИ на ищеца, на посочения адрес на доставка на
ел.енергия - съществува законова възможност, която регламентира правото да се извърши
едностранна корекция на количество ел.енергия. Но трайната практика на ВКС, постановена по
реда на чл.290 от ГПК, застъпва разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена
електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на
доставяната енергия, противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на
договорната отговорност. Приема се, че щом не е доказано виновно поведение на потребителя,
препятствало правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта чрез монтиране и
поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран
персонал за контрол и отчитане на измервателните средства, то едностранната корекция е
недопустима. Но дори и такова да се установи безспорно, размерът на неотчетената, а дори и
изцяло отклонената от отчитане енергия, подлежи на доказване като фактическо реално
потребление, каквото доказване в настоящото производство ответникът не проведе. В тежест на
ответното дружество бе, да установи сочената от него неправомерна манипулация от ищеца,
момента на осъществяването й и периода на погрешното измерване, както и реално консумирана
енергия, за да ангажира отговорността на потребителя. То не доказа, именно ищецът да е направил
така, че електромерът да се повреди и да е с неработещ дисплей, в нарушение на въведените в
чл.53 т.3 от ОУ ЕВН ЕР забрани за потребителите, да въздействат неправомерно върху СТИ.
Същевременно, ответникът не може да черпи права от бездействието по поддръжката на СТИ в
изправност и да възлага неблагоприятните последици от това на ищеца, потребяващ електрическа
енергия. Още повече, че това кореспондира със задължението за поддържането в изправност на
СТИ, което не е в тежест на ищеца и за което ответникът също не ангажира доказателства. Нещо
повече, в случая се установи неизпълнение на тези задължения на ответника за значителен период
от време, а именно считано от 05.05.2017 г., когато бил монтажът на електромера и след това не му
била извършвана проверка и/или обслужване. Тези данни съдът взема от заключението на вещото
лице.
На следващо място, анализът на приложимата правна уредба налага извод, че
ответникът „Електроразпределение Юг" ЕАД не е носител на спорното вземане за допълнително
начислена ел. енергия. Вземането за стойността на доставената ел.енергия произтича от
сключения, на основание чл.11 т.4 и чл.15 ал.2 т.3 от ПТЕЕ, ред. ДВ бр.40 от 05.05.2020 г.;
договор за продажба на ел. енергия между крайните снабдители, от една страна, и битови и
небитови крайни клиенти - за обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво
ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик. Но между ищеца, като краен
клиент, и ответника, като оператор на електроразпределителна мрежа, съществува друго, различно
правоотношение, въз основа на договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа по чл.11 т.3, вр. чл.14 ал.2 т.1 от ПТЕЕ /в горепосочената
редакция/, по което обаче ответникът няма право на преки вземания спрямо ищеца. Според чл.28
ал.1 от ПТЕЕ /в същата редакция/, битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители
5
заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител, като в този
смисъл е и клаузата по чл.17 ал.2 от ОУ на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, според която
това дружество, като краен снабдител издава на клиента обща фактура за услугите снабдяване,
пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени. Съгласно чл.56 ал.1 от ПИКЕЕ, в случаите на
преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за
преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за
мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана
на база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото". Съгласно §1 т.41а б.„а" от
ДР на ЗЕ, „ползвател на мрежата" е физическо или юридическо лице- ползвател на
електропреносна и/или електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа енергия в
електропреносната и/или електроразпределителна мрежа или снабдявано от такава мрежа. С оглед
съществуващите между страните правоотношения, под ползвател на мрежа по смисъла на чл.56
ал.1 от ПИКЕЕ следва да се има предвид първата алтернатива от посочения текст на ДР на ЗЕ, а
именно - ползвател на електропреносна и/или електроразпределителна мрежа, доставящо
електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителна мрежа; а не крайният
клиент, който няма преки финансови отношения с оператора на електоразпределителната мрежа.
Именно поради това в чл.56 ал.2 от ПИКЕЕ е предвидено, че ползвателят на мрежата заплаща на
оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа
по реда на ал.1; която норма кореспондира с разпоредбата на чл.28 ал.2 от ПТЕЕ, според която
крайният снабдител/ доставчикът от последна инстанция събира и заплаща на оператора на
електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния
ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчика от последна инстанция
количество електрическа енергия. Поради същата причина в чл.56 ал.3 от ПИКЕЕ е предвидено, че
преизчислените количества електрическа енергия по ал.1 се фактурират по действащата за периода
на преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на
технологичните разходи, какъвто е видът на разходите на оператора на електроразпределителната
мрежа. Следователно, при констатирано неточно измерване на средството за техническа измерване
на доставената електрическа енергия, ответникът в качеството си на оператор на
електроразпределителната мрежа следва на основание чл.56 ал.1 от ПИКЕЕ да издаде на
доставчика в качеството му на ползвател на мрежата-фактура за покриване на технологичните му
разходи по чл.56 ал.3 от ПИКЕЕ, заедно със справка за преизчислените количества електрическа
енергия, който пък следва да издаде фактура на крайния клиент за неотчетената ел.енергия и за
стойността на мрежовите услуги. От изложеното се налага извод, че ответникът, в качеството си на
оператор на електразределителна мрежа, няма вземане срещу ищеца, като краен клиент, за
допълнително начислената ел. енергия, което вземане принадлежи на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, като продавач по договора за продажба по чл.15 от ПТЕЕ.
Най-сетне, в случая от заключението на вещото лице се установи още, че в случая
неправилно е била приложена методиката по чл.52 ал.1 т.3 от ПИКЕЕ, т.к. началният момент на
неизмерване на ел.енергията бил 08.07.2021 г., като в периода 01.-08.07.2021 г. в системата за
дистанционен отчет налични били посочени данни по дневна и нощна тарифа в кВтч.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск е основателен, т.к.
ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установи по несъмнен и категоричен начин, че
процесната изчислена в следствие на корекция сума му е дължима от ищеца и че същата е
6
начислена на валидно правно основание за това. Ето защо искът следва да се уважи изцяло, като се
приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 3 203,94 лв.,
представляваща коригирана стойност на електрическата енергия в размер на 14 183 кВч, доставена
до имот на ищеца, находящ се в ********, с ИТН 1607499, по партида с клиентски номер
**********; за периода 01.07.2021 г. – 14.09.2021 г., по фактура № **********/ 09.11.2021 г.
Предвид изцяло уважения иск и на основание чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден, да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 578,16 лева, от
които 128,16 лв. за дължима държавна такса и 450 лв. за адвокатско възнаграждение. Настоящият
случай попада в хипотезата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ бр.7 от 22.01.2019 г./, според която дължимото
минимално адвокатско възнаграждение за процесуално представителство е над горецитирания
размер. В този смисъл, неоснователно е ответното възражение за прекомерност на
възнаграждението на пълномощника на ищеца, уговорено и платено в размер от 450 лв., предвид
на което съдът не го намалява.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Кора“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в *********, представлявано от управителя В.С.; НЕ ДЪЛЖИ на
„Електроразпределение Юг” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
********, представлявано от З.О.Б. и С.З.В.; сумата от 3 203,94 лв., представляваща
коригирана стойност на електрическата енергия в размер на 14 183 кВч, доставена до имот
на ищеца, находящ се в ********, с ИТН 1607499, по партида с клиентски номер
**********; за периода 01.07.2021 г. – 14.09.2021 г., по фактура № **********/ 09.11.2021 г.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг” ЕАД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
„Кора“ ЕООД с ЕИК ********* СУМАТА от 578,16 лева за деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от
връчването му на страните, като на ответника – на ел. адрес от л.10, като му се изиска
незабавно потвърждение на получаването, а при липса на такова – делото да се докладва.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
7