Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен,
22.01.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи
януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 5984 по описа за 2018г., и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.П.“ ЕАД със седалище и
адрес на управление ***, ***, представлявано от *** Й.В. против Д.Д.Л. с ЕГН ********** ***. Ищецът твърди, че срещу ответника е подадено
заявление по чл.410 ГПК да бъде издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Твърди, че срещу издадената заповед ответникът подал възражение,
поради което в законовия едномесечен срок подава настоящата искова молба. Ищецът твърди, че като собственик на топлоснабден имот,
находящ се в гр.Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Твърди, че ЕС в сградата, в която се намира имота на ответника има сключен
договор с ФДР „***“ ЕООД гр.***. А сумите за ТЕ за процесния период са
начислявани от ищцовото дружество по изготвяни отчети от ФДР на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. В заключение моли съда да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество 1773,71 лева главница за
периода 01.03.2015г. – 28.02.2018г. и лихва за забава в размер на 266,17 лева
за периода 06.05.2015г. – 04.04.2018г.
Видно от
представеното ч.гр.дело, ответникът не е подал възражение срещу заповедта, тъй
като не е бил открит на постоянния си адрес. При направена справка в НАП за
актуална месторабота и работодател, не са открити данни. Съдът е разпоредил, че
в едномесечен срок, заявителят има възможност да предяви установителен иск за
вземанията си. Исковете са предявени в срок и се явяват допустими.
Ответникът не е намерен на постоянен адрес. След
залепване на уведомление, му е назначен особен представител, който изразява
становище, че с оглед приетото по делото заключение, предявеният иск за
главница е частично основателен до сумата посочена в заключението на вещото
лице
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищцовото дружество моли съда да постанови
решение, с което да уважи предявения иск съобразно заключението на вещото лице.
Претендира разноски.
Съдът е конституирал
като трето лице помагач на ищеца „***“ ЕООД гр.***.
По допустимостта на
молбата: Видно от приетото като доказателство ч.гр.дело № 2461 /2018г., ищецът
е подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника. На постоянен адрес на
ответника е залепено уведомление, като в срок длъжникът не се е явил да получи
книжата. С разпореждане съдът е указал на кредитора да предяви установителен
иск относно вземането си. Съобщението е получено от кредитора на 18.07.2018г. и
в едномесечния срок, на 14.08.2018г., кредиторът е предявил установителен иск
по реда на чл.422 ГПК. Искът е предявен в срок, поради което се явява допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията на
ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415
ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2461/2018г. по описа
на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и ответникът не може да
бъде уведомен за издадената заповед, заявителят (кредиторът) разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК. Разгледан по същество, искът е частично основателен. В настоящото исково
производство задължение на ищеца „***” ЕАД е да установи основанието и размера
на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение. В конкретния
случай се претендира съществуване на задължение за заплащане на доставена
топлинна енергия, в недвижим имот, находящ се в гр.***, в сграда в режим на
етажна собственост. Видно от доклада по делото, съдът е указал, че в тежест на
ищеца е да представи доказателства, че ответникът е потребил топлинна енергия в
размер, претендиран в исковата молба, както и че е собственик на процесния
недвижим имот. По делото ответникът не е представил писмен отговор, поради
което съдът е допуснал до изслушване и назначил съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението си вещото лице е установило, че в имота има 5 броя уреди за
отчитане на отдадена топлоенергия и няма водомер. В заключението си вещото лице
е посочило стойността на консумираната за всеки месец топлоенергия, отчетена от
уредите, както и стойността на изчислената сградна инсталация. За периода в
исковата молба 01.03.2015г- 28.02.2018г. на абоната е начислена главница за
ползвана и незаплатена топлоенергия в размер на 1773,71 лева. Върху
неизплатената дължима по фактури суми, поради неплащане в срок, лихвата за
забава съгласно заключението на вещото лице е в размер на 266,17 лева. При така
представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответника, съдът
приема за установено, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с
абонатен номер ***, в сграда в режим на етажна собственост на адрес гр.***От заключението на вещото лице
се установява, че след завеждане на исковата молба, на 12.12.2018г. ответникът
е платил на ищцовото дружество сумата от 2000 лева, с която е погасил изцяло
мораторната лихва в размер на 266,17 лева, частично главница в размер на 880,77
лева, законна лихва в размер на 120,21 лева и разноски в размер на 732,85 лева.
Към момента на плащане, не е била дължима нито сумата, с която е погасена
законна лихва, нито разноски по делото. Поради това и с погасената сума за
законна лихва и разноски, следва да се погаси главницата. При този вариант,
съгласно заключението на вещото лице, остава дължима главница в размер на 39,88
лева, тъй като към момента на приключване на съдебното дирене, дължими са само
суми за главница и лихва.
Съдът приема, че до този размер е основателна и претенцията за
главница, като за разликата до 1773,71 лева за главница, искът се явява
неоснователен. Неоснователен се явява и предявеният иск за мораторна лихва с
цена 266,17 лева, тъй като същият е погасен чрез плащане след завеждане на
исковото производство.
По отношение на разноските, съдът счита, че същите следва да
бъдат присъдени на ищцовото дружество в пълен размер, тъй като към момента на
завеждане на исковата молба – 14.08.2018г., исковете са били основателни. Ответникът
следва да заплати на ищцовото дружество разноски за държавна такса в размер на
75 лева, за назначен особен представител на ответника 373 лева, за назначена
съдебно-счетоводна експертиза 120 лева и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ответника Д.Д.Л. с
ЕГН ********** ***, че
дължи на „***” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В. В., сумата от 39,88 лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2015г. до 28.02.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението - 12.04.2018г.
до окончателното изплащане на същата,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1588/13.04.2018г.
по ч.гр.дело № 2461/2018г. по описа на РС Плевен, като за разликата до 1773,71
лева за главница и 266,17 лева за лихва за периода 06.05.2015г. – 04.04.2018г. ОТХВЪРЛЯ предявените искове като
неоснователни поради извършено плащане.
ОСЪЖДА Д.Д.Л. с ЕГН ********** ***, сумата от 668 лева, представляваща направени деловодни разноски в
исковото производство и сумата от 75 лева разноски в
заповедното производство.
Решението
е постановено при участие на трето лице помагач „***“ ЕООД гр.***.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: