Решение по дело №69/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 522
Дата: 5 август 2019 г. (в сила от 2 ноември 2020 г.)
Съдия: Мариана Мавродиева Мавродиева
Дело: 20185500100069
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 522                                              05.08.2019 г.                              град Стара Загора

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,    ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четвърти юли                                               две хиляди и деветнадесета година

в открито заседание, в следния състав:

                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                           

Съдебен секретар Пенка Василева,

като разгледа докладваното от съдията докладчик  МАВРОДИЕВА

гражданско дело № 69 по описа за 2018 година, за да постанови решението, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от П.Й.С. против Прокуратурата на Република България, с правно основание чл.49, във вр. чл.45 от ЗЗД, с цена на иска 80 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане. 

 

Ищецът П.Й.С. твърди в исковата си молба, че на 26.02.2009г. бил задържан в гр. К. по ДП 58/2009г. на ОД на МВР Стара Загора. С прокурорско постановление от 27.02.2009г. бил задържан под стража за 72 ч., а на 28.02.2009г. му била наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от Окръжен съд – Стара Загора. През м. септември 2009г. ищецът получил обвинителен акт от Окръжна прокуратура - Стара Загора с обвинение за извършено престъпление по чл.199, ал.2, т.3, във връзка с ал.1, т.2, във връзка с чл.199, ал.1, т.4 и чл.198, ал.1, чл.20, ал.2, чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ НК, както и по чл.339, ал.1 НК- като отделно престъпление. По това обвинение било образувано НОХД № 748/2009 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, приключило с осъдителна за ищеца присъда „доживотен затвор“. С молба от 28.04.2014г. ищецът поискал от главния прокурор да изготви предложение за възобновяване на посоченото наказателно дело, но искането му останало неудовлетворено. С решение от 06.10.2015г. на ЕСПЧ по делото „С. срещу България“ било установено нарушение на чл.3 от Конвенцията, засягащо НОХД № 748/2009г. на ОС – Стара Загора, с оглед констатациите на ЕСПЧ във връзка с изтезанието на С.. С молба от 11.01.2016г. към главния прокурор отново поискал да изготви предложение за възобновяване на наказателното дело, по съображения, че наложената му присъда „доживотен затвор“,  с оглед на това което изживял до момента и липсата на законови основания за налагането й, представлявало изтезание. Със становища от 05.06.2014г. и от 30.03.2016г. му било отговорено, че няма основания за изготвяне на предложение за възобновяване на НОХД № 748/2009г. на ОС – Стара Загора. С решение от 05.10.2017г. на ЕСПЧ по делото „Кормев срищу България“ съдът установил нарушение по чл.6, т.1 от Конвенцията, за използване на доказателствени материали, свързани с изтезание – показанията на М.С., което било в противоречие с принципите на справедливия процес. С молба от 18.12.2017г. до Главния прокурор отново поискал изготвяне на предложение за възобновяване на делото. С сигнал от 07.02.2018г. отново сезирал Главния прокурор . Със становище от 27.04.2018г. прокуратурата на РБ отново отказала да изготви предложение за възобновяване на НОХД № 748/2009г. на ОС – Стара Загора. Още с привличането му като обвиняем с погрешна правна квалификация на обвинението, поддържана в триинстанционното производство, с искането за налагане на присъда“доживотен затвор“, мълчаливите откази през годините за отстраняване на нарушението показвали, че Прокуратурата целяла постановяването на такава присъда в нарушение на чл.3 от ЕКЗПЧОС, което представлявало нечовешко наказание. Цитира разпоредбите на чл.3 от ЕКЗПЧОС, чл.29, ал.1 от Конституцията на РБългария, чл.35, ал.3 и чл.36, ал.2 НК. Счита, че съгласно практиката по чл.3 от Конвенцията, за да попадне едно въздействие в обхвата на тази норма, то трябвало да достигне минимална степен на суровост. Оценката за минимума била относителна, зависила от всички обстоятелства по случая и от продължителността на въздействието, неговите физически и психически последици върху лицето и в някои случаи, пола, възрастта и здравословното състояние. Това третиране трябвало да бъде легитимно. Счита също, че ЕСПЧ приемал, че присъди, които са несъразмерни, също щели да бъдат в нарушение на чл.3 от Конвенцията и да представляват нечовешко наказание. Излага съображения за състава на престъплението „Грабеж“ в теорията и практиката и счита, че правната квалификация на обвинението му за извършените от него престъпления, трябвало да бъде по други разпоредби на НК, които предвиждат по – ниски наказания. Затова счита, че въз основа на виновно извършени действия и бездействия на ответника му било постановено наказание“ доживотен затвор“, продължаващо и към момента, в нарушение на чл.3 от Конвенцията, което представлявало нечовешко наказание. Сочи в кои случай били постановявани такива присъди, като счита, че такива обстоятелства в конкретния случай не били налице и минималната степен на суровост отдавна била достигната и прехвърлена. Постановената му присъда противоречала на чл. 3 от Конвенцията. Цитира чл.7 от Конституцията на РБългария. В случая ставало въпрос за отговорност на държавата за вреди, причинени от нейни органи, която отговорност била уредена в ЗОДОВ и следвало да бъде реализирана по общия ред по смисъла на чл.49 ЗЗД, във вр. чл.3 от Конвенцията. Производството по чл.49 ЗЗД изисквало вината да се търси у причинителя на вредите, който при и по повод възложената му работа причинил последните. Прокуратурата, също като съда, следвало да познава закона и да го прилага. Твърдяното нарушение на закона и чл.3 от Конвенцията не било отстранено при инстанционния контрол, нито то Главния прокурор, още повече, че тези обстоятелства не били разисквани при касационното производство. Това визирало обективно наличие на вина в прокуратурата, и вреда, която нямало как да бъде поправена, освен със справедливо обезщетение, съобразно присъжданите такива от ЕСПЧ. Ищецът твърди, че за периода 15.05.2010г. – 01.06.2018г.вследствие действията и бездействията на прокуратурата, с налагането на нечовешко наказание в нарушение на чл.3 от Конвенцията, непредприемането на мерки за поправянето му като нарушение на закона, продължителността на това третиране във времето у него се породили силни и интензивни по своя характер с трайно отражение негативни чувства, емоции и състояния на чувство на тотално беззаконие и незачитане на основни човешки права, регламентирани в Конституцията и ЕКЗПЧ, на съвременен, негласен мъчителен държавен метод за инвалидизиране на личността, целящ физическото и психическото й унищожение, на чувство на бавна духовна смърт, паралезираща всяко желание за живот, душевен страх и ужас от собствения си живот от поставянето в опасна среда, в която човешкия живот няма никаква стойност, чувство на обездвижен жив труп с оглед тежката продължителна изолация на специален режим, която наред с горепосочените обстоятелства довела до непоправимо за цял живот заболяване остеохондроза. Негативните чувства довели до следните емоции: психоемоционален стрес, нервност, напрегнатост, тревожност, сърцебиене, вследствие на които се появили чести и продължителни състояния на безсъние и депресии, които станали хронични и се налагало системно приемане на медикаменти, без които не можел вече. Описаните чувства и емоции били пряка и непосредствена последица от действията и бездействията на прокуратурата на РБ, свързани с налагането на присъдата му, която била в нарушение на чл.3 от Конвенцията, поради виновното поведение на тази институция, за несъблюдаването на човешките права, които Република България поела обективни задължения за спазването им при ратификация на Конвенцията.

Моли съдът да осъди Прокуратурата на РБ за сумата 80 000 лв. за периода 15.05.2010г. – 01.06.2018г., затова, че въз основа на виновните действия и бездействия на последната му е  постановено нечовешко наказание в нарушение на чл.3 от Конвенцията, продължаващо и към момента, с което му е причинила описаните неимуществени вреди и заболяването остеохондроза, които са пряка и непосредствена последица от виновното поведение на тази институция своевременно да поправи нарушението, заедно със законната лихва, считано от датата на завеждането на исковата молба до окончателното заплащане.  

В първото съдебно заседание на 16.10.2018г., по искане на ищеца съдът е допуснал изменение на предявения иск. Искането на ищеца е, съдът след като събере всички относими, допустими и необходими доказателства, посочени от него, вземе предвид доводите в исковата молба от §20 до §46 само по отношение на бездействията, практиката на ЕСПЧ по отношение на несъразмерни присъди, представляващи нечовешко наказание, да осъди за периода 01.06.2013г. – 01.06.2018г. Прокуратурата на РБ за сумата от 50 000 лв. за това, че въз основа на виновните й бездействия, не са предприети действия за отмяна на присъдата му „Доживотен затвор“, представляваща нечовешко наказание, с което последната е третирала ищеца в нарушение на чл.3 от Конвенцията, като по този начин му е причинила описаните в §47 неимуществени вреди и заболяването остеохондроза, които са пряка и непосредствена последица от бездействието на тази институция своевременно да поправи нарушението. Моли съдът да постанови присъденото обезщетение да му бъде изплатено, ведно със зак. лихва, считано от датата на завеждане на иск. молба до окончателното му изплащане.

 

Ответникът Прокуратурата на Република България – София, взема становище за недопустимост и недоказаност на исковата претенция по основание и размер. Счита, че с оглед липсата на виновно и противоправно поведение от страна на служител в Прокуратурата, не следва да се ангажира отговорността й по чл.49 ЗЗД. Ответникът твърди, че гражданският съд не е компетентен да преценява налице ли е противоправност в действията на прокуратурата. Липсвала и вреда, която да е в пряка и непосредствена последица от действия или бездействия на прокурор. Не е налице фактическия състав на отговорността по чл.49 ЗЗД, поради което искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.  Прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.  Законоустановеният срок за предявяване на вземането бил изтекъл, поради което, оспорва изцяло твърденията на ищеца.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира за установено следното:

 

По делото е безспорно,  че с влязла в сила Присъда № 131/15.05.2010 г. по НОХД № 748/2009 г. на ОС – Ст.Загора, ищецът П.Й.С.,***, е признат за виновен в това, че на  06/07.02.2009 г.  в ***,  действайки при условията на опасен рецидив, като съизвършител  - в съучастие с подсъдимите М.Б.С. и Т.С.К., отнел чужди движими вещи от владението на собствениците им, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване и грабежът е в особено големи размери, и извършителите са били въоръжени с автомат – А К 7.62 мм, поради което и на основание чл.199 ал.2, т.3, във връзка с ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а”, във връзка с чл.36 във връзка с чл.54  от НК е осъден на „доживотен затвор“.

Не е спорно, че ищецът е отправил множество искания до Прокуратурата на РБългария за възобновяване на наказателното производството, но процедура по възобновяване не е задействана. 

 

От показанията на разпитания по делото свидетел М.Г.Х., се установява, по има наблюдения за ищеца за периода 01.06.2013 г. – 01.06.2018 г., тъй като виждал ищеца няколко пъти на ден, по време на престоя на открито, един час преди обяд и един час след обяд, по време на който престой на открито всички са в едни двор заедно. През останалото време има наблюдения върху П. за времето, през което се мият чинии, изхвърлят се боклуци, в коридора при ползване на телефон, при посещение на лекар, психолог, инспектор или други общ мероприятия. Свидетелят твърди, че е забелязал, че у П. се породили силни и интензивни по своя характер, с трайно отражение във времето, негативни емоции, състояния и чувства на тотално беззаконие и незачитане на основни човешки права, репарирани в приоритетни нормативни актове, като Конституцията на РБ и ЕК за правата на човека. Чувство на прилаган спрямо П. съвременен, негласен, мъчителен държавен метод за инвалидизиране на личността му, целящ физическото и психическото му унищожаване. Чувство за бавна духовна смърт, парализираща у него всякакво желание за живот. Чувство на душевен страх и ужас за собствения му живот породено от опасната реда, в която П. бил поставен, в която опасна среда човешкият живот нямал никаква стойност. Чувство на обездвижен труп, породено от продължителната изолация, в която бил поставен, която продължителна изолация в съвкупност с изброените до тук обстоятелства довела до непоправимото за цял живот заболяване остеохондроза. П. *** и от там свидетеля знае, че това заболяване се нарича така. Симптомите наблюдавал всеки ден. Така изброените чувства довели у П. емоции и състояния, изразяващи се в психоемоционален стрес, напрегнатост, тревожност, нервност и сърцебиене, в следствие на които у П. се появили чести и продължителни състояния на безсъние и депресия, които станали хронични и налагали П. системно да приема медикаменти. Под опасна среда, свидетелят сочи средата, в която П. изтърпявал наложената присъда доживотен затвор, защото това е Зона с повишена сигурност. В нея били настанени особено опасни лица със специален режим, всички от които били за престъпление убийство. С изключение на П., всички други били извършили убийство. В тази среда имало затворници, за които човешкият живот нямал никаква стойност. Те постоянно и безпричинно заплашвали П. с убийство. Присъствал многократно на такива сцени. Това ставало най-често по време на разходката и в банята. Най-вече в престоя му навън. Според него това било безпричинно, лично той не провокирал това тяхно поведение. Това го карало да изпитва страх по време на престоя. Той гледал да стои близко до надзирателите и до свидетеля, ако някой го нападне да може да му помогне. Това се случвало много често. Изолация като за жив труп, има предвид, че изтърпяването на присъда доживотен затвор при специален режим налага тези обстоятелства и се изтърпява по този начин, в постоянно заключена килия, и движението е ограничено. През останалото време не може да се разхожда и стои в килията си. Отделно от така наложената присъда доживотен затвор и обстоятелствата, при които била наложена от закона, П. изпитвал постоянен тормоз, това постоянно го глождело и в по-голямата част от денонощието постоянно седял в килията през половината период от време. Килията е 1.80 м на 4 м, има маса, легло. Няма пречка да стане прав. През по-голямата част от денонощието прекарвал седейки, като четял и пишел.

 

 Съдът намира, че следва да даде вяра на показанията на разпитания по делото свидетел, тъй като показанията му почиват на преки впечатления и липсват показания, които да ги опровергават.

 

За изясняване на делото от фактическа страна по делото е назначена съдебно – медицинска експертиза, която е представила заключение. От заключението на вещото лице се установява, че около 85% от населението на планетата страда от някаква форма на заболяване на гръбначния стълб. За съжаление, с времето този процент става все по-голям, като се увеличават прогресивно случаите на пациенти с дискова херния, сколиоза, остеопороза и остеохондроза. Признаците на заболяването остеохондроза се срещат значително по-рано от преди - при деца и подрастващи на възраст около 12-16 години. Все още не е изяснено какво предизвиква появата на различни форми на остеохондроза, тъй като много фактори могат да доведат до смущения на костния растеж. Под общото наименование остеохондроза се отнася група дегенеративни заболявания, които засягат ставния хрущял и нормалното формиране на костите. То може да се появи с различна локализация, като трудно се установяват причините за появата. При всички разновидности обаче едно условие е валидно - налице е смущение на кръвообращението, отговорно за костта, както и увреждането на хрущялна или костна тъкан.  Като рискови фактори за поява на остеохондроза вещото лице сочи: Инфекции и интоксикации; Мускулна дисфункция; Микротравми и неправилна стойка; Патология на вътрешни органи; Костни аномалии и влошено кръвоснабдяване на костите; Наднормено тегло; Нарушение в обмяната на веществата; Заседнал начин на живот; Прекомерно натоварване. В медицинските енциклопедии може да се срещне още едно определение: дистрофическо заболяване на гръбначния стълб, протичащо с поражение на междупрешленните дискове и вследствие поражение на междупрешленните стави и свързващия апарат.

При увреждане на този съвършено действащ апарат на движение, първо се нарушава механизма на амортизация, който се изпълнява от хрущялните дискове. При остеохондроза, с времето и развитието на заболяването тези дискове се повреждат, стават все по-нееластични и тънки, а разстоянието между прешлените намалява и костните им повърхности се трият един в друг. Нервните окончания са притиснати, а може да се появи и оток в резултат на натиск в болезнената област. С течение на времето хрущялното покритие изтънява, ерозира се и се стига до уплътнаване на подхрущялната кост/шипове/.

Шийна остеохондроза се появява в резултат на лошо кръвоснабдяване на главния мозък. В такъв случай симптомите са световъртеж, главоболие, болки и изтръпване на ръцете и пръстите.

Гръдната остеохондроза често бива объркана с други заболявания като инфаркт на миокарда или заболяване на дробовете. Това е така, защото симптомите са сходни и без необходимите изследвания могат да се припознаят. При гръдна остеохондроза гръдната част е по-слабо подвижна, усеща се затруднено дишане главно при наклон напред.

За болните от остеохондроза са типични още лошият сън, раздразнителност, бърза умора и скованост на мускулите. Всичко това води до бавно, но сигурно поразяване на организма и най-важния му стожер - гръбнака. Често бъркана с дисковата херния, остеохондрозата на прешлените на гръбначния стълб се познава по болката - в шийната или поясната област. В други случаи тя може да се разпространи по нервите на ръката или седалищния нерв. При този вид остеохондроза мускулатурата в засегнатата зона е относително напрегната и твърда, като болката при движение се усилва. При това състояние най-важна е правилната диагностика с помощта на рентгенография, КТ и ядрено-магнитен резонанс. Ходът на болестта е напълно обратим, ако е открита навреме, а терапията значително помага при продължителното лечение. За диагностика на остеохондроза могат да помогнат рентгенография на гръбначния стълб, компютърна томография, магнитнорезонансна томография и други. Изследването с някой от тези методи е необходимо, за да се определи фазата на болестта, изразеността на симптоматиката и снемането на анамнеза. Индивидуалното лечение зависи до голяма степен от установените резултати от изследвания. В повечето случаи се изписват нестероидни противовъзпалителни средства, мускулни релаксанти, витамини от група В, прилагат се локално натривки и други. За лечението на остеохондроза е необходимо да се осигури покой на засегнатите стави, но леки механични движения без натоварване. Понякога се изписват помощни средства при по-напреднали стадии и тежки случаи като специални ортопедични подложки. Физиотерапията помага със сигурност, както и рехабилитационните дейности. С тяхна помощ се възвръща мускулния тонус и се възобновява изхранването на ставния хрущял. Базирайки се на научната медицинска литература трябва да се има предвид, че остеохондрозата е етап от развитието на човешкия скелет, неговата костна и хрущялна плътност, динамиката на живота, естеството на физическите натоварвания, но в същия момент не може да се пропусне и строгата индивидуалност и генетична предразположеност на всеки отделен индивид.Тя се наблюдава през първата половина от живота на човек и е предвестник на дегенеративните изменения на костно ставните структури, които настъпват във втората половина от живота. Проследявайки медицинската документация на ищеца П. С. е видно, че оплакванията му от гръбначно-поясна болка започват от 2011г., когато той е на 38г. Това е характерна възраст за появата на симптоматика, свързана с остеохондроза. Последващо засилване на болката има през 2014 и 2015г., когато симптоматиката е обхващала шийния отдел на гръбначния стълб и лявото рамо. През 2017г. оплакванията цитирани от ищеца при преглед от ортопед са били болки в кръста с ирадиация към левия крак. Това е обяснено от КТ изследване, проведено през м.08.2018г. и доказващо парамедианна лява дискова протрузия с умерено изразена коренчева компресия. Причинно появата на тази дискова протрузия не може да се прецени във времето-момент на поява. Деформиращата спондилоза и остеохондроза в лумбалния отдел на гръбначния стълб/заключение на рентгеналог от 11.08.2017г./ счита, че са естествени етапи в развитието/напредването/ на дегенеративните процеси в костно-ставните структури. Според вещото лице бавната скорост на напредване на тези изменения в гръбначния стълб и по някои други стави не е в следствие на обездвижването на ищеца, а е по-скоро негова генетична предразположеност.

 

В съдебно заседание при изслушването си, вещото лице д-р. М.С. обясни, че като изключим физическите натоварвания при вдигане на тежести и други такива спортни дейности, междупрешленните дискове в областта на лумбалния отдел са най-натоварени в право положение или когато се вдига тежест в клек. Каква тежест понасят тези междупрешленни дискове измерена в кг, когато човек е в седнало положение не е медицински въпрос. Зависи от предишна дълготрайна тренировка, възраст, костна структура и мускулатура. Постъпването на необходимите хранителни вещества в междупрешленния диск е важен фактор за поддържането на целостта и здравината на същия. Когато в междупрешленния диск не постъпват необходимите хранителни вещества и по този начин той не може да се храни пълноценно, това е една от вероятните предпоставки за загуба еластичността на междупрешленните дискове и костите. Когато междупрешленният диск е под голямо натоварване, същевременно клетките на фиброзния пръстен и пулпозното ядро на този диск, почти не получават храна, може да се каже, че започва дистрофен процес, но не е категорично. При твърде големи периоди намалява височината му. В медицината няма срок 5 – 10 - 15 дена. Биха могли да бъдат начало на остеохондроза, но не е категорично само това. В легнало положение и когато върви, когато е в легнало положение, когато дисковете са облекчени от натоварване, ние нямаме съпротивление срещу него при легнало положение.  Междупрешлените кръгове нямат кръвоносни съдове. Заболяването на остеохондроза в лумбалния отдел, това е една от вероятните причини. На последна страница – като няма направени гинетични тестове – това е най-честата причина за тези заболявания остеохондроза, 100 процентова доказуемост за причината няма. Остеохондрозата съществува в медицината, откакто съществува медицината. Уврежда ли се междупрешленния диск и намаля ли височината си - нормално анатомично и физиологично дебелината е по-дебела отколкото те са пригодени за издържане от съответното ниво нагоре, плюс тежест от мускулатурата на тялото. Когато междупрешленният диск е с голямо натоварване, дали губят способността си  – хипернатоварването е обикновено за секунди и за момент, след това съответно следва друго движение, което освобождава храненето и хипнозния прешлен. Междупрешленните дискове нямат кръвоносни съдове - течностите носещи хранителни вещества в междупрешленните дискове, постъпват в последните, чрез пасивна дифузия, осмоза. Пасивната дифузия и осмозата най-ефективно изпълняват функциите си за снабдяването на междупрешленните дискове с хранителни вещества, когато тялото е в пълен покой или при вървене. Когато е в седнало положение натоварването е постоянно. За момент тяхното количество е намалено, при задвиждване се компенсира отново. Без да бъде направена диагностика с помощта на рентгенография на гръбначния стълб, компютърна томография или магнитнорезонансна томография, не винаги може с категоричност да се твърди, че дадено лице има остеохондроза на междупрешленните дискове в даден отдел на гръбначния стълб. Междупрешленните дискове не губят способността да получават хранителни вещества и течности.

 

Отговорността по чл. 49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, е отговорност за репариране на вреди, причинени от чужди действия или бездействия, осъществени при и по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е обезпечително-гаранционна, обективна, безвиновна и производна от отговорността на прекия извършител, чиято отговорност е с правно основание чл.45 ЗЗД и е виновна, като вината му се презумира. 3а осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл.49 ЗЗД е необходимо кумулативно наличие на следните елементи: възлагане на работата от ответника; противоправно деяние на изпълнителя - пряк причинител; вреди за ищеца; причинна връзка между деянието и вредата; деянието да е за изпълнение на възложената работа при или по повод изпълнението на тази работа и вина на извършителя. Отговорността по чл.49 ЗЗД за възложителя възниква и тогава, когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или правилата за възложената работа. Възложителят носи отговорност и за вреди от бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължения за действия, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа.

 

Всяко действие или бездействие, с което се нарушава публично-позитивната забрана да не се вреди другиму, е противоправно, стига да липсват основания, които да оправдават настъпването на вредата. Отговорността за непозволено увреждане се носи не само при нарушение на конкретна правна норма, но и на общото правило да не се вреди другиму. В случая, ищецът твърди бездействие на ответника – отказ да изготви предложение за възобновяване на производството, за отстраняване на нарушението на закона, да направи изменение на обвинението, да предприеме действия за отмяна на незаконосъобразния съдебен акт. По делото не се установява задължение за действие на ответника – Прокуратурата на РБългария, което ответникът да не е изпълнил в нарушение на задълженията си по закон. Липсата на действия за възобновяване на наказателното дело от страна на Главния прокурор не обуславя такова бездействие, което да е противоправно и укоримо, тъй като не е налице  нарушение на правна норма или друг акт от страна на ответника. Прокурорът е магистрат и неговите задължения произтичат от закона и вътрешното му убеждение. Отказът му да изготви предложение за възобновяване на наказателното производство, да промени правната квалификация и да предприеме действия за отмяна на съдебния акт не представлява противоправно бездействие, докато някой държавен орган или институция не установи това със сила на присъдено нещо. В случая не е налице такова установяване от висшестоящ орган или съд, поради което твърденията на ищеца в тази връзка останаха недоказани. Не е налице противоправно поведение – бездействие на служител при ответника, тъй като твърдяното поведение на ответника не е в противоречие с норма на закона или друг акт. Посочените в исковата молба решения на ЕСПЧ „С. срещу България“ и „Кормев срещу България“ не касаят пряко наказателното производство по отношение на ищеца, поради което са неотносими към предмета на настоящото гражданско производство и не следва да се обсъждат от съда.

 

 Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Вредите могат да бъдат както имуществени – претърпени загуби и пропуснати ползи, така и неимуществени, стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди са болките и страданията (негативните психически преживявания), които търпи или ще търпи увреденият. Ищецът трябва да индивидуализира вредите и носи доказателствената тежест да установи тяхното настъпване, вида им и съответно, размера им.

В случая ищецът сочи в исковата си молба и установява със събраните свидетелски показания, че при престоя си в затвора преживял силни, интензивни и трайни негативни емоции, състояния и чувства на тотално беззаконие и незачитане на основни човешки права. У него си породило се чувство на прилаган съвременен, негласен, мъчителен държавен метод за инвалидизиране на личността му, целящ физическото и психическото му унищожаване. Чувство за бавна духовна смърт, парализираща желанието за живот. Чувство на душевен страх и ужас за собствения му живот, породено от опасната среда, в която бил поставен, в която среда човешкият живот нямал никаква стойност. Чувство на обездвижен труп, породено от продължителната изолация, в която бил поставен, която продължителна изолация в съвкупност с останалите обстоятелства довела до заболяване остеохондроза на ищеца.Така изброените чувства довели у П. емоции и състояния, изразяващи се в психоемоционален стрес, напрегнатост, тревожност, нервност и сърцебиене, в следствие на които у него се появили чести и продължителни състояния на безсъние и депресия, които станали хронични и налагали приемане на медикаменти. Безпричинното заплашване на П. с убийство от страна на други затворници, карало ищеца да изпитва страх по време на престоя си в Затвора. Гледал да стои близко до надзирателите и до свидетеля. Килията е 1.80 м на 4 м, има маса, легло.

Установи се по делото и наличие на заболяването остеохондроза на ищеца, което е с неустановен произход, съгласно заключението на вещото лице. От заключението на вещото лице се установява също, че констатираното заболяване, изразяващо се в изменения на гръбначния стълб, предвид бавната скорост на развитие на заболяването не е следствие на обездвижването на ищеца в Затвора, а е следствие на неговата генетична предразположеност.

Следващият елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД е наличието на  причинна връзка, която представлява зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на делинквента. Причинно- следствената връзка не се предполага, а следва да се докаже от ищеца. Той следва по пътя на пълно и главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно) свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието. В случая, установените неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в негативни емоции, състояния и чувства, както и заболяването остеохондроза, не се установи да са предизвикани от действие или бездействие на ответника. Ищецът не установи по пътя на пълно и главно доказване причинно- следствената връзка между твърдените вреди и действието или бездействието на Прокуратурата на Р България. Наложената на ищеца присъда по НОХД № 748/2009г. „доживотен затвор“ е влязла в сила, същата е постановена от съда и е преминала инстанционен контрол. В този смисъл не може да се приеме, че прокуратурата с действия или бездействия е предизвикала всички негативни емоции, състояния и чувства у ищеца, и заболяването остеохондроза при престоя му в затвора, при изпълнение на наложеното му наказание в наказателното производство. Това е така, защото съдът е този, който решава налице ли е престъпление, деецът ли е извършил деянието и взема решение за противоправността на деянието и виновността на дееца, определя наказанието на извършителя на престъплението.  Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, когато при мислено изключване на поведението на делинквента, тя не би настъпила. Ако въпреки това изключване неправомерният резултат настъпи, следва да се констатира, че не е налице причинна връзка между поведението на делинквента и настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е обаче, причинният процес да се ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие. То е достатъчно условие, когато би причинило вредата само при обичайно стечение на обстоятелствата. За да установи причинната връзка между бездействието на ответника и вредоносния резултат, съдът е длъжен да установи задължението за действие, което не е изпълнено и дали вредите са последица на това неизпълнение или на друга причина. В случая, безспорно е, че всички тези негативни емоции, състояния и чувства у ищеца са предизвикани от действията на съда, по налагане на наказание, с влязла в сила присъда. Тези действия на съда изключват възможността вредите на ищеца да се предизвикани единствено от действията на Прокуратурата по поддържане на обвинението в наказателното производство срещу него.

 

При това положение, съдът намира, че не са налице част от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане – неправомерно поведение – действие или бездействие от страна на служител при ответника Прокуратурата на РБългария и причинно – следствена връзка между твърдените вреди и поведението на ответника. Ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване неизпълнение на конкретно задължение за действие, което произтича от закон, от технически и други правила или от характера на възложената работа от страна на служител при ответната Прокуратура, което да обоснове неправомерно поведение- един от кумулативно изискуемите от закона елементи на фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Липсата само на една от предпоставките на непозволеното увреждане, води като последица до неоснователност на предявения иск срещу Прокуратурата на РБългария, без да е необходимо да се обсъжда наличието на останали предпоставки на сложния фактически състав на чл.49, във вр. чл.45 ЗЗД. Само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че в случая не е налице и причинно - следствена връзка между действието или бездействието на ответника и твърдените от ищеца негативни емоции, чувства и състояния, както и заболяването остеохондроза.

 

Ето защо предявения иск като неоснователен, следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде отхвърлен и иска за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от дата на исковата молба.

 

В съдебно заседание на 16.10.2019г., съдът е допуснал изменение на иска на П.С. от 80 000 лв. на 50 000 лв. и на периода 01.06.2010г. - 01.06.2018г., но е пропуснал да прекрати производството в останалата част над 50 000 лв. до първоначално претендираните 80 000 лв. и за периода 15.10.2010г. - 31.05.2013г., поради оттегляне на иска в тази част, поради което това следва да бъде направено с решението по делото.  

 

            Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения иск над сумата 50 000 лв. до първоначално претендираните 80 000 лв. и за периода 15.10.2010г. - 31.05.2013г., поради оттегляне на иска в тази част. 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Й.С., ЕГН **********,*** против Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. Витоша № 2 иск да се осъди ответника да му заплати сумата 50 000 лв. за това, че въз основа на виновните й бездействия, за периода 01.06.2013г. – 01.06.2018г. не са предприети действия за отмяна на присъдата му „Доживотен затвор“, представляваща нечовешко наказание, с което последната е третирала ищеца в нарушение на чл.3 от Конвенцията, като по този начин му е причинила описаните в §47 неимуществени вреди и заболяването остеохондроза, които са пряка и непосредствена последица от бездействието на тази институция своевременно да поправи нарушението, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното му изплащане като неоснователен.

 

            Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.   

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: