Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Етрополе, 23.03.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Етрополски
районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИР
ЦВЕТАНОВ
при участието
на секретаря Климентина Чикова, като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ
гражданско дело № 194 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по предявени искове с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК
вр. с чл.124 ал.1 от ГПК.
Предявена
е искова молба от Г.В.Г., с пост. адрес ***, и наст. адрес с.Лопян, общ.
Етрополе, чрез адв.И.Д.-САК против „Делта Кредит“ АДСИЦ, с която моли да бъде
признато за установено по отношение на доверителя й, че същия не дължи на
ответната страна сумата в размер на 9434.58 лева, от които 7690.23 – главница,
ведно със законната лихва, считано от 30.08.2010 год. до окончателното
изплащане на сумата, сумата в размер на 1744.35 лева мораторна лихва от
21.12.2006 год. до 05.09.2008 год., както и сумата в размер на 188.69 лева,
държавна такса и 452.86 лева адвокатски хонорар, както и разноски в изпълнителния
процес-държавни и местни такси, разноски за адвокатски хонорар, обикновени
такси, такса по т.20 от ТРЗЧСИ. Претендира и разноски.
Твърди, че
през месец февруари 2020 година, получил уведомление за насрочен опис на
движими вещи в домът му в с.Лопян, като описа бил по искане на ответното
дружество. Изпълнителното дело е образуване въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 15.10.2010 год. по ч.гр.д. №270/2010 год. по описа на ЕтРС. По
същото е издадена заповед №135/31.08.2010 год., като възоснова на нея на
15.102.2010 год. е издаден изпълнителен лист. Твърди, че тази заповед не му е
връчвана по реда на чл.411 ал.3 от ГПК, това го е лишило от възможността да
подаде възражение. Твърди, че не е получавал и уведомление за прехвърляне на
вземането от Българска пощенска банка АД /Юробанк/ на ответното дружество. На
30.11.2010 год. по молба на ответника е образувано изпълнителното дело.
Твърди, че
не дължи на ответното дружество горните суми, т.к. претендираните вземания са
погасени по давност, която е започнала да тече от 21.12.2006 год.
В срока за
отговор на исковата молба не е постъпил такъв от ответника.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован не се явява. Вместо него, адв. И.Д.,
поддържа предявеният иск и моли да бъде уважен изцяло.
В съдебно заседание ответника „Делта Кредит“ АДСИЦ, редовно призован, чрез
юрк. Зашева не изпращат представител и не вземат становище по делото.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата
на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От Заповед №135 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 31.08.2010 година,
издадена във връзка със заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№270/2010 год. по описа на РС-Етрополе се установява,
че длъжниците Петко Николов Атанасов,ЕГН-**********,***
и Г.В.Г.,ЕГН-**********,*** са осъдени да заплатят на кредитора “АЛФА КРЕДИТ” АДСИЦ, ЕИК-*********, сумата в размер на 9434.58 лева /девет хиляди
четиристотин тридесет и четири лева и петдесет и осем стотинки/, от които
7690.23 лева /седем хиляди шестстотин и деветдесет лева и двадесет и три
стотинки/-главница, ведно със законната лихва, считаното от 30.08.2010 година
/датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на
сумата, сумата в размер на 1744.35 лева /хиляда седемстотин четиридесет и
четири лева и тридесет и пет ст./-мораторна лихва от 21.12.2006 година до
05.09.2008 година, както и сумата в размер на 188.69 лева /сто осемдесет и осем
лева и шестдесет и девет ст./ държавна такса и 452.86 лева /четиристотин
петдесет и два лева и осемдесет и шест ст./ лева адвокатски хонорар.
Установява се, че вземането
произтича от непогасено задължение по договор за банков кредит №FL111557/21.02.2006 год., сключен с Българска пощенска
банка АД /нова фирма “Юробанк И Еф Джи България” АД/ ЕИК *********, цедирано на
“АЛФА КРЕДИТ” АДСИЦ, ЕИК-*********. Препис от заповедта за изпълнение е връчен
единствено на длъжника Петко Николов Атанасов. Липсват доказателства препис от
същата с възражение по чл.414 от ГПК да са връчвани на ищеца Г.В.Г.. На
15.10.2010 година е издаден изпълнителен лист.
От приетото по делото копие на изпълнително дело №20108640400296 /т.1 и
т.2/ се установява, че същото е образувано на 23.11.2010 год. Установява се, че
на основание молба от 11.05.2014 година е насрочен опис на движими вещи в домът
на ищеца в гр.Етрополе, ул.“Недялко Йосифов“ №43, който да се извърши на 23.07.2014 год. в 11.00
часа. Липсват доказателства след тази дата в период от две години да са
извършвани съдебно-изпълнителни действия.
Следващата молба за извършване на изпълнителни действия по отношение на
ищеца е от 23.01.2017 година.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.439 от ГПК вр. с чл.124 ал.1 от ГПК, като счита същия за допустим и основателен по следните съображения.
По допустимостта:
Ищецът е предявил иск по чл.439 от ГПК, като иска да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради
наличие на новонастъпили обстоятелства /след осъществено заповедно
производство/, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна
давност.
С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като ищецът се
позовава на новонастъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на
изпълнението по чл.439 ГПК. Предявеният иск е допустим защото наличието на
висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е
достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване
на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие е
налице – срещу ищеца е образувано изп. дело № 20108640400296 от 2010 година.
По основателността:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на
ищеца, че процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което
основание съдът дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна защита –
установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна давност, т. е.
че е погасена възможността за принудителното му изпълнение. Законът предвижда
прекъсване на давността с предприемане на действия за принудително изпълнение -
чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Доколкото ищецът не оспорва основанието за пораждането на вземането и
неговия размер, а претендира погасяване по давност, то значимо съобразно ТР №
2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по делото, се явява обстоятелството дали
по образувано изпълнително производство са предприети валидни изпълнителни
действия в рамките на течението на давностния срок.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т.10, давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането /чл.116 б.В ЗЗД/. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл.433 ал.1 т.8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено
разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва
с осъществяването на съответните правно релевантни факти, а когато
прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното
производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт.
В Тълкувателното решение е застъпено, че без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В процесния случай се установи по безспорен начин, че по изп.дело № 20108640400296 от 2010
година по описа на Ч.В.Н. *** действие СОС, по отношение на ищеца, за повече от
две години за период след 23.07.2014 година, не са били извършвани валидни
изпълнителни действия, като по силата на закона – чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
изпълнителното дело е било прекратено още на 23.07.2016 година. Всички действия след това са без
правно значение. Спирането на
изпълнението в случаите когато става по волята на взискателя не се отразява на
теченето на срока по чл. 433, ал. 1 т.8 ГПК.
Т.н. перемпция е санкция за бездействие на взискателя и не би могла да
настъпи само ако взискателя няма възможност да действа- такива са всички
хипотези на спиране по чл. 432, ал. 1 с изключение на т. 2 от тази разпоредба. Когато
самото спиране е в резултат от
волята на взискателя, такава пречка няма и ако в рамките на двегодишния
преклузивен срок взискателят не поиска възобновяване, и то чрез конкретно
изпълнително действие, съдебният изпълнител е длъжен да констатира осъществяването
на фактически състав на основанието за прекратяване.
Да се допусне и в хипотеза на спиране по искане на взискателя да се спира и
срока по чл. 433, ал.1, т. 8 означава да се предостави възможност на взискателя
да поддържа безкрайно изпълнителното дело в състояние на висящност, а както е
посочено и в мотивите на ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС изпълнителния процес не
може да съществува сам за себе си. Той съществува само доколкото чрез него
се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. Взискателя
трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като
внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка,
предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на
вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
С оглед
изложеното по-горе предявеният иск ще следва да бъде уважен изцяло.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на
основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, ответника следва да му заплати направените
от него разноски по делото в настоящото производство в размер на 407.50 лева за
държавна такса и 1700.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „ДЕЛТА
КРЕДИТ“ АДСИЦ, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление ***, 1592, р-н
„Искър“, бул.“Христофор Колумб“ №43, че Г.В.Г., ЕГН-**********, с пост. адрес в гр.Етрополе и наст. адрес в
с.Лопян, ул.“Никола Михайлов“ №202 не дължи на
ответната страна сумата в размер на 9434.58 лева, от които 7690.23 – главница,
ведно със законната лихва, считано от 30.08.2010 год. до окончателното
изплащане на вземането, сумата в размер на 1744.35 лева мораторна лихва от
21.12.2006 год. до 05.09.2008 год., както и сумата в размер на 188.69 лева -
държавна такса и 452.86 лева - адвокатски хонорар, както и разноски в
изпълнителния процес - държавни и местни такси, разноски за адвокатски хонорар,
обикновени такси, такса по т.20 от ТРЗЧСИ.
ОСЪЖДА „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление ***, 1592, р-н „Искър“, бул.“Христофор Колумб“ №43, да заплати на Г.В.Г., ЕГН-**********, с пост. адрес в
гр.Етрополе и наст. адрес в с.Лопян, ул.“Никола Михайлов“ №202 сумата в размер на 407.50 лева за държавна такса и 1700.00 лева за
адвокатско възнаграждение, или общо разноски в размер на 2 107.50 /две
хиляди сто и седем лева и петдесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване съобщение на страните
пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/ЦВЕТОМИР
ЦВЕТАНОВ/