Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 31.01.2020г.

                                              

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и трети януари  две хиляди и двадесета година, в състав: 

                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа докладваното от съдията докладчик т.д.н. № 2307 по описа за 2019г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

 

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ, образувано по молба вх. № 135493 от 05.11.2019г. на Национална агенция по приходите, подадена по пощата на 01.11.2019г.

 

Молителят твърди, че държавата, представлявана от Национална агенция за приходите, има изискуемо вземане срещу ответника, произтичащо от договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на конкурентността  на българската икономика“ 2007-2013, приоритетна ос 2 „Повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес среда“ на Европейския фонд  за регионално развитие, област на въздействие 2.4: „Насърчаване на бизнес кооперирането и клъстерите“. 

На 23.05.2013г. между М.НА И., Е.И Т., чрез Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, в качеството и на управляващ орган и договарящ орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентността  на българската икономика“ 2007-2013, от една страна и ответника, като бенефициент, е бил сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с регистрационен № BG161PO003-2.4.01-0046-C0001, за изпълнение на проект с наименование „Повишаване на конкурентноспособността на „Б.т.и т.“ АД, с регистрационен номер на проектното предложение  BG161PO003-2.4.01-0046, при приложими общи условия.

По договора са били извършени плащания – 58 000 лева на 26.11.2013г., 84 484. 72 лева на 07.07.2014г., 46 888. 55 лева на 08.01.2015г. и 1 120 лева на 02.07.2015г., но от ответника е имало допуснато нарушение по чл. 2.2 от Общите условия към договора -  непредоставяне на информация, която би спомогнала за успешно провеждане на оценка на проекта, поради  което е било постановено  Решение № РД-15-889/26.06.2017г. на министъра на икономиката и ръководител на управителния орган за  нередност, съгласно определеното в параграф единствен на Допълнителните разпоредби от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз,  и  е била регистрирана  нередност № ОПРК/17/РР/0305 от 28.06.2017г., а с писмо изх. № 26-Б-242/17.07.2017г. до ответника е била изпратена покана за доброволно възстановяване на средства в размер на 37 031. 89 лева, с предоставен двуседмичен срок за доброволно изпълнение, съгласно чл. 16. 1 от Общите условия на договора, след което е била дължима и лихва в законния размер.

Към 30.10.2019г. задълженията на ответника към държавата възлизат на 45 446. 36 лева, от които  37 031. 89 лева главница и 8 414. 47 лева лихва за периода от 03.08.2017г. до 30.10.2019г.

Ответното дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл.608 от ТЗ, тъй като не е в състояние да изпълни задължение по държавно вземане. Отделно от това е приложима и презумпцията по чл. 608, ал. 2 от ТЗ, тъй като от ответника не са били заявени за обявяване в търговския регистър годишните финансови отчети за последните три години.

При изложеното молителят иска да бъде постановено решение по чл. 630, ал. 2 от ТЗ, с което да бъде обявена неплатежоспособността на „Б.т.и т.“ АД и да се определи началната й дата,   да се открие производство по несъстоятелност, да се обяви длъжникът в несъстоятелност и да се постанови прекратяване на дейността му, с налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, с присъждане на направените по делото разноски от молителя. 

В проведеното открито съдебно заседание молителят е посочил, че длъжникът няма достатъчно средства за производство по несъстоятелност, при което следва да е налице хипотезата на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.        

 

 

 „Б.т.и т.“ АД не е дало становище по молбата.

 

Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда,  доказателства – писмени доказателства, данни от  Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и   данните на вещото лице по допуснатата съдебна финансово-икономическа експертиза и  като съобрази вписванията и обявяванията в търговския регистър по партидата на ответното дружество, намира за установено от фактическа страна следното:

 „Б.т.и т.“ АД е търговско дружество със седалище в района на Софийски градски съд.

Дружеството е било регистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията през 2010г., с предмет на дейност доставка на информационни услуги, на електронни съобщения по собствена и/или наета съобщителна мрежа, както и съпътстващи тези доставки дейности, ремонт и поддържа на компютърни системи и мрежи, изграждане и експлоатация на електронни съобщителни мрежи  и др.

Към датата на приключване на устните състезания по делото ответникът има изискуеми непогасени частни задължения към държавата, чрез Национална агенция за приходите, в размер поне от  37 031. 89 лева главница и 8 414. 47 лева лихва за периода от 03.08.2017г. до 30.10.2019г. по Договор от 23.05.2013г. за безвъзмездна финансова помощ с регистрационен № BG161PO003-2.4.01-0046-C0001, за изпълнение на проект с наименование „Повишаване на конкурентноспособността на „Б.т.и т.“ АД, с регистрационен номер на проектното предложение  BG161PO003-2.4.01-0046, при приложими общи условия, в рамките на Оперативна програма „Развитие на конкурентността  на българската икономика“ 2007-2013, приоритетна ос 2 „Повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес среда“ на Европейския фонд  за регионално развитие, област на въздействие 2.4: „Насърчаване на бизнес кооперирането и клъстерите“. 

 За съществуване на паричното задължение, въз основа на неизпълнено задължение по т.2.2 от приложимите общи условия, от молителя са представени договора от 23.05.2013г., допълнително споразумение № К-02-32-А-5/10.05.2014г., бюджетни платежни нареждания, доклад от началник отдел „Законодателство, вътрешен контрол и нередности в ГД“ЕФК“, решение № РД-16-889/26.06.2017г. на министъра на икономиката за установяване на нередност по Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС, писмо № 26-Б-242 от 17.07.2017г., покана за доброволно възстановяване на средства от 17.07.2017г., както и писмо от 18.10.2017г.

Същевременно няма представени от ответника доказателства за изпълнение на задължението. Съгласно клаузата на т. 2.2 от общите условия, ако договарящият орган извършва текуща или последваща оценка на проекта, бенефициентът се задължава да предостави на договарящия орган и/или на лицата, упълномощени от него, цялата документация или информация, която би спомогнала за успешното провеждане на оценката, както и да му предостави правата за достъп, предвидени в чл. 14.5 от общите условия. Не се установява изпълнение на задълженията, както и изобщо липсват такива възражения от страна на ответника.

От вещото лице по изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза е изяснена структурата на ответното дружество като клъстер. Членове на клъстера са били малки и средни предприятия от сектора на информационните и комуникационните услуги, обединени в структура на хоризонтален принцип. Потвърдени са  и извършените въз основа на договора от 23.05.2013г. плащания.

Съгласно постъпила справка, към 04.12.2019г. ответникът има още публични задължения (за данъци и осигурителни вноски) в размер на 13 200. 05 лева, от които 8 787. 77 лева главница и 4 412. 28 лева лихви, със срок за доброволно плащане от 25.05.2015г. и след това. По делото не е оспорвано, че задълженията са във връзка с търговската дейност на дружеството.  Във връзка със задълженията има издадено постановление за налагане на обезпечителни мерки (изх. № 53-00-2216/30.06.2016г.). Няма започвано принудително изпълнение по реда на ДОПК.

Дружеството е подавало заявления за обявяване на годишните финансови отчети до 2013г., като за 2013г. е и последният обявен ГФО.

След това, за 2018г. е подадено заявление образец Г3 от 01.04.2019г. за обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч за липса на осъществявана дейност, по която е извършено обявяване вх. № 20191126132228.

  Дружеството е подавало  годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за периода до 2014г., включително. За отчетната 2014г. е бил изготвен ГФО, който е бил представен в НАП и НСИ, но не е бил заявен за обявяване в търговския регистър.

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебна финансово-икономическа експертиза, изследвала състоянието на ответното дружество въз основа на представените декларации по чл. 92 от ЗКПО, обявените годишни финансови отчети и този от 2014г., представен в НАП и НСИ, към 31.12.2014г. коефициентът на обща ликвидност, като показател за способността на дружеството да извършва своите текущи плащания към кредиторите, при общ норматив 1.00, е бил 0. 0592. Наличните краткотрайни активи не са били достатъчни за покриване на краткосрочните задължения на дружеството. Под норма са били и коефициентите на бърза ликвидност, на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност. При общо норматив коефициент 0.33 за финансова автономност, като показател за способността да посреща дълготрайните си задължения,  коефициентът на финансова автономност на дружеството  е бил отрицателна величина. Това е било и за  реципрочния коефициент за финансова задлъжнялост. Дружеството е имало  отрицателен нетен оборотен капитал, предполагащ недоверие от страна на кредиторите, а  показателите на рентабилност  са били с отрицателна  стойност - бил е отчетен финансов резултат загуба.  

        Не се установява след 2014г. финансово-икономическото състояние на ответника да е било променено. От ответника не са представяни доказателства за финансово-икономическото му състояние след 2014г., включително в изпълнение на доказателственото искане по чл. 190 от ГПК на молителя.  Още с определението за насрочване на делото ответникът Б.т.и т.“ АД е бил предупреден, че  при неизпълнение на задължението му по чл. 190 от ГПК, съответно липсата на дадено съдействие на вещото лице при работата му, съдът ще приеме, че относимите към финансово-икономическото  състояние на дружеството показатели сочат на неплатежоспособност.

Към 31.12.2013г. коефициентът на обща ликвидност на дружеството е бил 1. 7333.

За ответното дружество не се установява към датата на приключване на устните състезания по делото да разполага с имущество, включително бързо ликвидно такова.  

Данни за такива активи не се съдържат  в заключението на съдебната финансово-икономическа експертиза. Парични средства при дружеството не са били отразявани като налични от 2013г.

Липсват вписвания, отбелязвания и заличавания по партида на ответника в Службата по вписванията, Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието. В този смисъл са данните по писмо вх. № 154756 от 13.12.2019г., както и извършената служебна справка.

 Няма данни за регистрирани пътни превозни средства пред МВР, СДВР, Отдел “Пътна полиция“, съгласно писмо вх. № 150353 от 04.12.2019г.

След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 23.01.2020г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд в 7-дневен срок на сума от 2 000 лева, необходима за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл. 629б, ал. 1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от длъжника, нито от кредитор. Определението е било вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 23.01.2020г.

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца  (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че  ответникът - длъжник е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми задължения по  частни държавни вземания. 

Тези задължения не са изпълнени, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ).

Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения.

 При липсата на заявени за обявяване в търговския регистър годишни финансови отчети от 2015г., при установения в чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч срок за това (до 30.06. на следващата година) е приложима и презумпцията по чл. 608, ал. 2 от ТЗ за неплатежоспособност  – предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 от ТЗ, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години – в случая за 2015г., за 2016г. и за 2017г.  През 2018г., съгласно обявената в търговския регистър декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, не е била осъществявана търговска дейност, но не се установява това да е било за предходните години, което следва да се приеме релевантно за приложение на чл. 608, ал. 2 от ТЗ.

Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 31.12.2014г.

Съгласно възприетото от фактическа страна, не по-късно от 31.12.2014г. ответникът - длъжник  не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи –  коефициентът на обща ликвидност на дружеството към тази дата е бил  под характерната стойност 1, под норма за били останалите коефициенти относно ликвидността,  дружеството е имало отрицателен нетен оборотен (работен) капитал, на загуба, както и под общата норма са били коефициентът на финансова автономност и реципрочният коефициент на финансова задлъжнялост.  Не се установява  съществена промяна  след това. Няма данни за финансово-икономическото състояние на ответника след 2014г. и съответният коефициент за обща ликвидност за следващите години следва да се приеме под 1, в какъвто смисъл е било и предупреждението  на съда към длъжника  при събиране на доказателствата. 

Без значение е дали след 31.12.2014г. от длъжника  са извършвани плащания. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

Не се установява затрудненията на длъжника  да са временни, нито той да разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).

Активната легитимация на молителя да иска откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника не е била оспорена – съществуването на частни държавни вземания. Отделно се установят и публични задължения на ответника, макар те да не са посочени като основание за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството.

Не би могло да се определи дата на неплатежоспособност на ответника преди 31.12.2014г. По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.), коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост сочат на възможна неплатежоспособност в бъдеще, а за близък до 1 се приема размер на коефициента за обща ликвидност, който е 0.91-0.92 и нагоре  (така Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 1 от 22.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Към 31.12.2013г. коефициентът на обща ликвидност на ответното дружество, изведен въз основа на обявен в търговския регистър годишен финансов отчет,  е значително  над релевантния  показател (1. 7333).

Съдът  не се произнася по обстоятелства по чл. 742, ал. 1, вр. чл. 607а, ал. 2 от ТЗ (свръхзадълженост на длъжника), макар да има и такива данни поделото, тъй като те не са въведени като основание за откриване на производство по несъстоятелност от молителя.  Съгласно възприетото по Решение № 174 от 05.12.2011г. по т.д. № 567/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,  Решение № 188 от 04.12.2012г. по т.д. № 323/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., основанията, с които съдът е обвързан, в съответствие с принципа на диспозитивното начало, са неплатежоспособност или свръхзадълженост съгласно чл. 607а от ТЗ. 

По вече възприетото, наличното имущество на длъжника не е достатъчно  за покриване и на началните разноски в производството по несъстоятелност. Тези разноски, определени от съда на 2 000 лева, не са били предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност с определението от 23.01.2020г.

Предвид всички тези обстоятелства съдът следва да обяви неплатежоспособността на длъжника, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне (постанови) обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, но и да постанови прекратяване дейността на предприятието на длъжника, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството по реда на чл. 632, ал. 1, вр. чл. 710 от ТЗ.

На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че  спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението,  ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 2 000 лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не бъде поискано възобновяване  на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).

Съдът не се произнася с решение по чл. 630, ал. 2 от ТЗ, допълнително че не са посочени и събрани доказателства за предпоставките на чл. 630, ал. 2 от ТЗ -  че продължаването на дейността на ответника би увредило масата на несъстоятелността.

 На молителя са дължими направените разноски за държавна такса от 250 лева, 600 лева разноски за вещо лице и 300 лева юрисконсултско възнаграждение  съгласно действащата редакция на чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ (чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК), общо 1 150 лева.

Разноските също ще бъдат събрани от масата на несъстоятелността при евентуално възобновяване на производството.

Воден от горното съдът

           

 

                                               Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Б.т.и т.“ АД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***,  и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  на 31.12.2014г.

         ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Б.т.и т.“ АД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Б.т.и т.“ АД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***.

         ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Б.т.и т.“ АД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „Б.т.и т.“ АД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***.

         СПИРА производството по т.д.н. № 2307/2019г. на Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 2 000 лева.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен срок от вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност не бъде поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

ОСЪЖДА „Б.т.и т.“ АД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***,  да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 1 150 лева (хиляда сто и петдесет лева) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК.

Решението подлежи на вписване в търговския регистър при Агенция по вписванията, съгласно чл. 622, вр. чл. 624 от  ТЗ.

         Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ, за вписване в търговския регистър.

         Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.

 

 

                                                                СЪДИЯ: