РЕШЕНИЕ
№ 355
гр. П., 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело №
20245001000329 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №31 от 20.03.2024г., постановено по търг.дело №77/2023г. по
описа на Окръжен съд-П., ЗАД“Д.Б.**“АД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гС., р-н И., Ж.к. Д., бул."Г.М.Д." №*, е осъдено да заплати на А.
И. М. с ЕГН:********** и адрес: ***, сумата от 60000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и 2400лв. – обезщетение за
претърпени имуществени вреди /закупени два броя семитобуларни плаки/,
всички настъпили от ПТП от 06.12.2022г. по вина на водача на л.а. „Я.м.Х.т.“,
рег.№**, А.С.С., ведно със законната лихва от 19.12.2022г. до окончателното
изплащане на главниците, като искът за неимуществени вреди за разликата
над присъдените 60000лв. до претендираните 70000лв. е отхвърлен, и
ЗАД“Д.Б.**“АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гС., р-н И.,
Ж.к. Д., бул."Г.М.Д." №*, е осъдено да заплати: на адв.Л.Г. от АК-П. сумата от
5450лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
1
правна защита, съразмерно на уважената част от исковете; на А. И. М. с
ЕГН:********** и адрес: ***, сумата от 600лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски за платени депозити за вещи лица, съразмерно на
уважената част от исковете, и по сметка на Окръжен съд-П. сумата от 2496лв.,
представляваща държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете,
както и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на
сумата в срока за доброволно изпълнение, а А. И. М. с ЕГН:********** и
адрес: ***, е осъдена да заплати на ЗАД“Д.Б.**“АД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гС., р-н И., Ж.к. Д., бул."Г.М.Д." №*, сумата от 350лв.
съдебно-деловодни разноски, от които 50лв. за платени депозити за вещи лица
и 300лв. за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част
от исковете.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят
„ЗАД Д.Б.**“АД, който чрез пълномощника юрисконсулт М. М. го обжалва в
частта му относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди в
размер над 40000лв. до присъдената сума от 60000лв. със законна лихва от
19.12.2022г. и разноски с конкретни доводи за неправилност относно фактите
във връзка с виновното поведение на водача С. с твърдения, според
доказателствата, той да е бил поставен в обективна невъзможност за
предотвратяване на ПТП поради високата скорост на движение на л.а.“М.“,
както и такива досежно приложението на чл.52 от ЗЗД при определяне на
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, считан за
завишен, с оглед характера на телесните увреждания, интензитета и
продължителността на търпените физически и емоционални болки и
страдания, прогнозите за отзвучаването им и икономическото състояние в
страната към момента на увреждането. Претендира за отмяна на решението в
обжалваната му част, както и за присъждане на направените пред двете
инстанции разноски.
Въззиваемата страна А. И. М. не е подала отговор на въззивната жалба и
не е взела становище по нея.
Третото лице-помагач на жалбоподателя „З.к.Л.И.“АД не е подало
отговор на въззивната жалба и не е взело становище по нея.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
2
следното:
Предявени са от А. И. М. против „ЗАД Д.Б.**“АД искове с правна
квалификация чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от 70000лв. и на обезщетение за имуществени вреди от
2400лв., претърпени от нея вследствие на получените при ПТП от
06.12.2022г., настъпило по вина на водача А.С.С. на л.а. „Я.м.Х.т.“, рег.№**, за
който е сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с полица ***, валидна от 02.05.2022г. до
01.05.2023г., травматични увреждания – счупване на лява предмишница и
счупване на ключица на същата ръка, ведно със законната лихва от
19.12.2022г. до окончателното изплащане на главниците.
С отговора на исковата молба ответникът е признал съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по отношение на посочения лек
автомобил към датата на произшествието. Оспорил е то да е настъпило
вследствие виновно противоправно поведение на водача на този лек
автомобил. В условия на евентуалност е навел твърдения вина за настъпилото
произшествие да има и водачът Р.Р. на л.а.“М.“ с рег.№**, застрахован при
„З.к.Л.И.“АД, привличането на което застрахователно дружество като трето
лице-помагач е поискал и то е допуснато. Оспорил е по размер
претендираното обезщетение като несъобразен с реално понесените болки и
страдания. Заявил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
изразяващо се в нарушение на изискванията на чл.137а от ЗДвП за поставяне
на обезопасителен колан, както и в управление на лекия автомобил с
несъобразена с пътните и атмосферни условия скорост, над допустимата за
района, вследствие на което времето за реакция е било значително ограничено,
предвид извършените противоправни действия.
С първоинстанционното решение е прието за установено въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства и заключението на комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза в медицинската й част и
заключението на повторната автотехническа експертиза, че на 06.12.2022г.
водачът А. С. на лек автомобил „Я.“, по отношение на който към този момент
е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника,
напускайки територията на бензиностанция „Л.“, на ул.“П.“ в гр.П., при
наличие на знак „Стоп“, завивайки надясно, е навлязъл по пътното платно, в
3
дясната част на лентата за движение в посока гр.П., като по неизвестни
причини не е възприел идващият на скорост, движещ се по същата лента,
отляво на него с включени светлини лек автомобил „М.“, който е нанесъл удар
в предната лява странична част на л.а.“Я.“ в зоната на предния ляв калник,
броня и окачване и в резултат на енергията на удара същият е получил
ускорение напред и надясно към банкета, където е спрял на около 30 метра от
мястото на удара, а „М.ът“ в процес на транслация наляво и ротация, обратна
на часовниковата стрелка, се е придвижил по пътното платно напред,
навлизайки в лентата за насрещно движение, където след около 12-13 метра е
настъпил втория сблъсък с движения се срещуположно на него и в посока от
гр.П. за гр.П. л.а.“А.“, управляван от ищцата, която е нямала техническа
възможност да избегне удара, доколкото дистанцията от първия сблъсък
между л.а.“М.“ и л.а.“Я.“ от 18м е по-малка от определената за нейния
автомобил опасна зона от 30м., като първостепенна причина за
произшествието е внезапното навлизане, предприето в нарушение на
чл.37,ал.3 и чл.25, ал.1 от ЗДвП от страна на водача на л.а.“Я.“ А. С. в момент
и по начин, когато това не е било адекватно и безопасно, макар и водачът Р.Р.
на л.а. „М.“ да е допринесъл за произшествието, движейки се със скорост от
98,7км/ч по-висока от максимално допустимата, което е нямало да настъпи,
ако скоростта е била от 66км/ч или по-ниска. Прието е, че причина за
настъпване на инцидента е поведението и на двамата водачи С. и Р., а степента
на вината на всеки от тях е неотносима към предмета на спора и би била от
значение в производство по регресен иск, съгласно чл.499,ал.7 от КЗ във
връзка с чл.53 и чл.127,ал.2 от ЗЗД. Вследствие на произшествието
пострадалата М., която към датата на увреждането е била на 29 години, е
получила счупване на лява ключица, счупване на диафазата на улна /лакътна
кост/ и радиус /лъчевата кост/ на лявата предмишница с увреда на мускул-
лакетния разгъвач на китката, разкъсно-контузна рана на дясното бедро,
кръвонасядания и травматични отоци по тялото и крайниците, като общото й
възстановяване е протекло за период около 4-5 месеца, въпреки, че
оздравителният процес не е приключил напълно и към настоящия момент, тъй
като тя все още търпи болки в лявата раменна става при странично движение
на ръката и е налице ограничена рефлексия в гривнената става на китката,
независимо, че тези неразположения ще отминат с времето или след
провеждане на рехабилитационни процедури. Освен това, по лявата
4
предмишница на М. са налице оперативни белези, а по горната трета на лявото
бедро хематом, налагащ евентуална нова медицинска интервенция, които са
свързани с естетически дискомфорт, а при втората операция по премахване на
остеосинтезните средства е останало чуждо тяло в ръката й – част от скъсан
метален винт, който също ще й създава дискомфарт за в бъдеще в социален
аспект, като например при преминаване през устройства за контролен достъп.
Отчитайки всички тези обстоятелства, съдът е приел при съобразяване и с
обществено-икономическите условия в страната към 2022г., за справедлив
размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди такъв от 60000лв.
Въз основа на представената фактура от 08.12.2022г. с касов бон за закупуване
на използваните при операцията на ръката 2бр. семитобуларни плаки е прието
ищцата да е претърпяла имуществени вреди в размер на разходите от 2400лв.
Приети са за неоснователни възраженията на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК,
намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваната му част и
за допустимо. Ищецът М. е предявила претенцията си за заплащане на
застрахователно обезщетение до ответния застраховател на 19.12.2022г. и в
срока по чл.496,ал.1 от КЗ той не е заплатил такова, при което са налице
процесуалните предпоставки по чл.498,ал.3 от КЗ.
В частите му относно присъденото обезщетение за имуществени вреди
от 2400лв. и присъденото обезщетение за неимуществени вреди до размер на
40000лв. първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
При това положение елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
обуславящи функционално отговорността на застрахователя по прекия иск по
чл.432,ал.1 от КЗ на увреденото лице, са установени със задължителна сила по
обвързващ начин, поради което доводите на жалбоподателя относно вината на
водача А. С. за настъпване на произшествието са преклудирани от силата на
пресъдено нещо и не следва да бъдат обсъждани. Спорът във въззивното
производство се концентрира единствено около размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, с оглед пределите на въззивната жалба,
касаеща размера над 40000лв. до присъдения от 60000лв.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД при
5
съобразяване с конкретните обективни обстоятелства от значение за степента
и интензитета на търпените физически, психически и емоционални болки и
страдания, и с оглед на социално-икономическите условия в страната към
датата на деликта, от когато възниква отговорността.
Не е спорно във въззивното производство установеното от фактическа
страна посредством представените от ищеца епикризи и болнични листове,
заключението от 25.01.2024г. на комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза и показанията на св.Ж. Н., който е съжителствал с М.
и се е возел на предна дясна седалка на управлявания от нея автомобил по
време на произшествието, че след сблъсъка си с лекия автомобил „Я.“ лекият
автомобил „М.“ се е блъснал челно в предния ляв ъгъл на лекия автомобил
„А.“, вследствие на който удар предната лява част на последния е била силно
деформирана, наложило се е вратата от страна на шофьора М. да бъде
отворена принудително от пристигналите на място пожарникари, за да бъде
изведена и откарана с линейка по спешност в болницата, тъй като при удар в
областта на лявото рамо по индиректен механизъм е получила счупване на
ключицата, а вследствие проникването в купето на части от автомобила по
директен огъвъчен механизъм е получила счупване на две кости на лявата
предмишница – лакътната и лъчевата с увреда на мускул-лакетния разгъвач на
китката. Счупването на ключицата е лекувано с мека имобилизация за един
месец, като оздравителният процес е протекъл за около два месеца и
половина. Счупването на костите на лявата предмишница е лекувано
оперативно чрез вътрешна респозиция и метална остеосинтеза с плаки и
гипсова имобилизация. То е затруднило основната функция на крайника за
период от 4-5 месеца. Оздравителният процес е протекъл без усложнения.
През време на него са проведени два курса рехабилитация. При прегледа
вещото лице д-р П.М. е констатирал леко намален обем на движенията на лява
раменна става при странично отвеждане на ръката и болезненост към края на
акта, както и намалена флексия в лявата гривнена става. Според експертът,
след свалянето на остеосинтезните средства е необходимо М. да продължи с
рехабилитация до възстановяване на пълен обем движения. Остеосинтезните
средства са премахнати оперативно на 31.01.2024г. Според епикризата, при
опит по време на операцията да се отстрани най-проксимално разположения
винт е установен блокаж на винта в костта и невъзможност за отстраняването
му, вследствие на която тялото на винта е останало в костта. Според
6
обясненията на вещото лице в съдебно заседание на 02.02.2024г., това не се
отразява на здравината на срастването и няма да създава усещане за чуждо
тяло, а ще е свързано с неудобства при преминаване през зони с контролиран
достъп. При произшествието М. е получила и разкъсно-контузна рана на
дясното бедро, която е оздравяла за около две седмици, както и
кръвонасядания в лявата поясна област на гърдите, лявото бедро и лявата
подбедрица, които са се резорбирали за 2-3 седмици. В горната трета на лявото
бедро е наличен и към момента хематом, получил се вследствие по-голямото
количество изляла се кръв, което не е могло да бъде всмукано обратно от
организма, като същият, както и наличният оперативен ръбец на лявата
предмишница, разположени върху видимите части на тялото, съставляват
естетически дефект. Повече от два месеца след изписването й от болницата М.
е изпитвала затруднения при извършване на ежедневните битови дейности и е
била подпомагана от св.Н., според който и до сега при пренатоварване тя има
болка в ръката и рамото и не е преодоляла стреса от случилото се, като
изпитва страх да шофира.
При така установените обстоятелства, отчитайки характера на
претърпените травми, свързани със съществено засягане на левия горен
крайник поради счупване на ключицата, счупване на две кости на лявата
предмишница и увреда на мускул-лакетния разгъвач на китката, както и с
разкъсно-контузна рана на дясното бедро и множество кръвонасядания,
съпътствани с физически болки, каквито при определени движения и при
натоварване изпитва и понастоящем, като счупванията са наложили
оперативно лечение с открито наместване с вътрешна фиксация посредством
плаки, гипсова имобилизация и втора операция за премахване на
остеосинтезните средства, при протекъл без усложнения за около пет месеца
оздравителен процес, на което акцентира жалбоподателят, без, обаче, да
отчита, че възстановителният период повече от година след произшествието
не е приключил, тъй като функцията на лявата ръка все още не е възстановена
в пълен обем и това налага провеждане на допълнителни рехабилитационни
процедури с благоприятна прогноза, и при съобразяване с младата
социалноактивна 29-годишна възраст на М. към датата на произшествието,
търпените от нея през време на оздравителния процес неудобства поради
ограниченията при извършване на ежедневните битови дейности,
изключителният стрес, който е преживяла, с оглед механизма на
7
произшествието, настъпило при челен сблъсък с внезапно появилият се срещу
управлявания от нея лек автомобил, деформациите при който удар са я
блокирали вътре в автомобила до освобождаването й с помощта на
технически средства, като негативните последици от пътния инцидент върху
психиката й не са напълно преодоляни, а останалото в ръката й чуждо тяло
при оперативното премахване на фиксиращите импланти и трайните видими
физически белези по тялото са фактори за социален и естетически дискомфорт
и за в бъдеще, настоящата инстанция намира правилно да е прието при
прилагане принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД за дължимо
обезщетение за понесените неимуществени вреди такова от 60000лв.,
съобразено и със социално-икономическите условия в страната към датата на
произшествието.
Основания за намаляване на размера на това обезщетение при условията
на чл.51,ал.2 от ЗЗД във връзка с наведеното от ответника с отговора на
исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат не са
налице. Противно на поддържаното от него, посредством комплексната и
повторната автотехническа експертизи, както и показанията на св.Н.,
категорично се установява към момента на произшествието М. да е била с
поставен обезопасителен колан, както и в момента, в който е имала обективна
възможност да възприеме удара между л.а.“Я.“ и л.а.“М.“, управляваният от
нея автомобил „А.“ да се е намирал в опасната зона и тя обективно да не е
имала техническа възможност да го установи преди мястото на удара чрез
екстрено спиране или друга маневра, независимо дали скоростта й на
движение е била 80км/ч, според първоначалната автотехническа експертиза,
или 40км/ч, според повторната, при което предотвратяването на
произшествието от нейна страна не е било възможно и поведението й не е
причастно към настъпването му.
Обсъденото обоснова извода за неоснователност на въззивната жалба и
потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваната му
посредством нея част.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №31 от 20.03.2024г., постановено по търг.дело
8
№77/2023г. по описа на Окръжен съд-П., В ЧАСТТА, с която ЗАД“Д.Б.**“АД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гС., р-н И., Ж.к. Д., бул."Г.М.Д."
№*, е осъдено да заплати на А. И. М. с ЕГН:********** и адрес: ***, сума в
размер над 40000лв. до присъдената от 60000лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, настъпили от ПТП от 06.12.2022г. по
вина на водача на л.а. „Я.м.Х.т.“, рег.№**, А.С.С., ведно със законната лихва
от 19.12.2022г. до окончателното изплащане на главницата.
Решението е постановено при участието на „З.к.Л.И.“АД като трето
лице-помагач на жалбоподателя „ЗАД Д.Б.**“АД.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9