№ 159
гр. Велико Търново, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20224000500230 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 89 от 18.03.2022 г. по гр.д. № 87/2021 г. Окръжен съд
Русе е осъдил ЗАД „Асет Иншурънс" АД да заплати на В. Д. А. сумата от
40000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от пътно – транспортно произшествие, настъпило на
17.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.06.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за
разликата от присъдените 40000 лв. до пълния му предявен размер от 50000
лв. Присъдени са разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ЗАД „Асет
Иншурънс“ АД в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на ищеца
А. сумата 40000 лв. обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 12.06.2020 г. до
окончателното изплащане, както и в частта за присъдените разноски. Във
въззивната жалба се излагат доводи за допуснати нарушения на
1
процесуалните правила във връзка с обсъждането на събраните по делото
доказателства и излагане на противоречиви изводи във връзка с тях. От една
страна, първоинстанционният съд приема, че главният път е бил частично
заледен, което е принудило водача да промени маршрута си, а от друга страна
приема, че пътищата в селото са били добре почистени. Тези неясни и
противоречиви изводи в решението са в резултат на непълното и
незадълбочено анализиране на събраните по делото доказателства.
Анализират се показанията на разпитания водач – св. К., като не е отчетено,
че и при двата завоя преди процесния участък водачът е намалил скоростта,
като почти е спрял, като след като излязъл от завоя леко е ускорил и малко
след това е усетил, че автомобилът не може да спре и че е загубил контрол
над него. С оглед на това, според жалбоподателя не може да се приеме, че
причината за настъпване на произшествието са субективните действия на
водача, несъобразяване с релефа и атмосферните условия и избиране на
неподходяща скорост. Това се потвърждава и от показанията на св. Д., който
при отзоваване на произшествието на същия участък също е загубил контрол
над автомобила си. Конкретният пътен участък е бил покрит с невидим за
окото тънък слой лед, вследствие на което при преминаване на автомобил с
ниска скорост, същият започва да се плъзга надолу, без да е възможно
водачът да го насочва в желаната посока. Направен е извода, че единствената
причина за ПТП е наличието на невидим леден слой върху асфалтовото
покритие, което се дължи на неизпълнението на Община Иваново на
задълженията, съгласно чл. 31 вр. пар. 1, т. 14 от ДР на ЗП и чл. 47, ал. 1
ППЗП. Тези изводи се потвърждават и от заключението на приетата по делото
комплексна експертиза. Вещото лице посочва, че ако се приеме, че
опасността е възникнала непосредствено преди произшествието, в момента на
загубата на устойчивото движение на автомобила при спускането по улицата,
то в този случай водачът е действал технически правилно и не е имал
възможност да предотврати произшествието. При преценка на поведението на
водача, следва да се прецени конкретната пътна обстановка и кога точно
възниква конкретната опасност, на която трябва или не е реагирал водачът.
Жалбоподателят счита, че не може да се приеме, че участъците от
заледявания при навлизане на територията на с. Кошов са показвали опасност
на конкретното място на произшествие и водачът е могъл да предприеме
нормативно описаните действия. С оглед на събраните доказателства е
2
направен извода, че процесното ПТП е настъпило по причини, които стоят
вън от поведението и контрола на водача К. К.. Не е допуснато нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съответно неговото поведение не е противоправно и
виновно. Последица от това е, че и застрахователят не дължи заплащане по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Отделно е счетено, че
съдът е присъдил завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди,
като не е отчетено поведението на ищеца, който не е положил достатъчно
усилия за собственото си възстановяване.
Отправено е искане да се отмени решението в обжалваната част и
вместо него се постанови друго, с което се отхвърли исковата претенция
изцяло.
В срока за отговор насрещната страна е депозирала становище, в което
счита жалбата за неоснователна и моли потвърждаване на обжалваното
решение.
Третото лице помагач Община Иваново счита обжалваното решение за
правилно по отношение на определяне на липсата на вина на Община
Иваново. Събраните доказателства по делото сочат наличие на
противоправно поведение на водача на автомобила и причинно следствена
връзка с вредоносния резултат.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава.
Въззивният съд констатира, че съдебното решение се явява
недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл по претенция над 26000
лв., заявена като частична от иск в размер на 60000 лв., ведно със законната
3
лихва, считано от 12.06.2020 г. Първоначално в исковата молба е бил
предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 50000 лв., ведно със законна лихва върху тях, считано от 12.06.2020 г. до
окончателното изплащане. След като е оставена без уважение молбата за
освобождаване от държавна такса, преди размяната на книжа, с молба, вх. №
2126/16.04.2021 г., процесуалният представител на ищеца В. А. е направил
изявление, с което е уточнил исковата претенция по иска за главница за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, а именно искът да се
счита предявен като частичен в размер на 26000 лв., от иск в общ размер на
60000 лв. Заплатена е държавна такса върху цената на частичния иск. В
съдебно заседание на 27.10.2021 г. е направен доклад на делото от съда, в
който е прието, че е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 26000 лв., като частично предявен иск от
общ размер от 60000 лв. Последващо изявление от ищеца или неговия
процесуален представител за изменение в размера на предявения иск не е
правено нито в съдебно заседание, нито с писмена молба. В обжалваното
решение съдът е приел, че е сезиран с частичен иск от 26000 лв. от общ
размер на обезщетението от 60000 лв., но въпреки това, в мотивите си,
обсъждайки правно значимите към определяне размера на обезщетението
факти, решаващият състав приема за справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 40000 лв., до който искът приема, че е основателен и
доказан, ведно със законната лихва върху тази сума от 12.06.2020 г. до
окончателното изплащане, а в останалата част същият подлежи на
отхвърляне. Така е формулиран и диспозитива на съдебния акт – ответното
дружество е осъдено да заплати сумата 40000 лв., ведно със законна лихва от
12.06.2020 г., като искът за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди над сумата от 40000 лв. до 50000 лв. е отхвърлен. С оглед на това, че
претенция за заплащане на обезщетение в пълен размер няма заявена, същата
се поддържа само частично в размер на 26000 лв., като част от общ размер на
60000 лв., произнасянето на съда в частта над заявения частичен иск от 26000
лв. се явява извън предмета на спора, очертан от страна на ищеца. Това води
до последицата постановеното решение в обжалваната част над 26000 лв. до
присъдения размер от 40000 лв., ведно със законната лихва върху тази
разлика, да бъде обезсилено, като произнесено по непредявен иск.
В останалата обжалвана част решението е допустимо, поради което
4
настоящият състав счита, че следва да пристъпи към решаване на спора по
същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба В. Д. А. твърди, че на 17.01.2020 г., около 10,15
часа пострадал в резултат на ПТП в с. Кошов. Бил пътник в лек автомобил
Дачия Докер, с рег. № СВ39****, управляван от К. И. К., който при
движението си по ул. Руси Русев в посока към центъра на селото, пред дом №
21, губи управление над автомобила, при което последният започнал да се
пързаля по заледеното пътно платно и пред дом № 25 напуснал същото
вдясно по посока на движението си, и се блъснал с предната си лява част в
железобетонен стълб на „Енерго Про“. Причина за настъпване на
произшествието са неправомерните действия на водача на л.а. Дачия Докер,
който не е съобразил поведението си с правилата на ЗДвП и пътната
обстановка, и виновно е причинил телесни увреждания на В. Д. А..
В резултат на ПТП ищецът получил фрактура кондили латералис тибие
синистра /вътреставно счупване в горната трета на лявата голямопищялна
кост/, оток и хематом в областта на лява колянна става. Това наложило на
24.01.2020 г. да му бъде осъществена под спинална анестезия оперативна
интервенция с поставяне на латерална тибиална плака. Изписан от
болничното заведение на 03.02.2020 г., с указания за домашно лечение при
покой. Издаден първоначален болничен лист за 48 дни. Получената фрактура
е причинила болки и страдания на А., които са били със значителен
интензитет в първите месеци след ПТП и продължават и до момента. През
възстановителния период той е следвало да изпълнява щадящ режим, без
физическа активност, като за посрещането на битовите си потребности се е
налагало да получава помощ от своите близки. Освен физическата травма
инцидентът е повлиял и на емоционалното състояние на А. – изоставил
хобитата и заниманията си, затворил се в себе си, подтиснал се от
положението на постоянна зависимост от чужда помощ, станал
раздразнителен.
Лекият автомобил Дачия Докер е застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, към което
ищецът предявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение,
каквото и към момента не е определено.
С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на
5
обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 50000
лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.06.2020 г. /датата
на изтичане на тримесечния срок за произнасяне от страна на застрахователя/
до окончателното изплащане. С молба от 16.04.2021 г. искът е уточнен като
частичен в размер на 26000 лв., като част от иск в общ размер на 60000 лв.
С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни
възражения: оспорва се механизма на ПТП и вината на застрахования водач;
вида, тежестта и размера на неимуществените вреди; направено е възражение
за съпричиняване, изразяващо се в това, че пострадалият е бил без предпазен
колан; оспорва се началният момент, от който се претендира заплащане на
законна лихва.
Третото лице помагач Община Иваново оспорва иска. Излага доводи,
че е изпълнила изискванията на закона и е осигурила поддръжка на уличната
мрежа на територията на цялата община, вкл. и на с. Кошов.
С обжалваното решение е прието, че на сочената дата е настъпило
ПТП в резултат на допуснато от св. К. К. нарушение на правилата за
движение по пътищата, който като не е изпълнил задълженията си по чл. 20,
ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, е станал причина за произшествието, от което ищецът е
пострадал. С оглед сключената застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобила, управляван от виновния водач, за ответното дружество се
поражда задължението да покрие причинените на трети лица, каквото се
явява ищеца, неимуществени вреди. Анализирани са относимите критерии
при определяне на размера на обезщетението по справедливост, след което е
прието, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на
40000 лв., в който искът е основателен и доказан, като в останалата част
подлежи на отхвърляне. Присъдена е законна лихва, считано от 12.06.2020 г. –
датата на изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ.
Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на
решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна,
правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. От
приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали от 17.01.2020 г.,
Решение № 46/11.03.2021 г. по АНД № 91/2021 г. на РРС, наказателно
постановление от 22.12.2020 г. и изслушаната комплексна експертиза от вещи
лица автоексперт и експерт съдебна медицина се установява, че на 17.01.2020
6
г., около 10,15 часа, през светлата част на денонощието, по ул. Руси Русев в с.
Кошов, се е движил автомобил Дачия Докер, с рег. № СВ39****, управляван
от К. И. К., в който на предна дясна седалка е пътувал ищецът В. А.. В
участък от улицата с дължина от 120 м и с наклон на спускане 16-18 градуса,
автомобилът е загубил устойчивото си движение и е започнал да се плъзга в
посоката си на движение. В района на кръстовище се е отклонил вдясно,
където е последвал удар с електрически бетонен стълб в дясната част на
улицата. Ударът за автомобила е настъпил в неговата предна лява част и тъй
като е бил нецентрален, автомобилът се е завъртял на около 180 градуса по
посока на часовниковата стрелка и е изминал около 5-6 метра направо през
кръстовището, след което преустановил движението си. Съобразно
уврежданията и движението на автомобила след удара, вещото лице
автоексперт счита, че скоростта е била в интервала 20 – 30 км/ч. В
констативния протокол за ПТП е посочено, че пътната настилка е била
заледена, в протокола за оглед от 17.01.2020 г., извършен между 14,25 ч. и
15,00 часа, е посочено, че тя е мокра.
За изясняване на обстоятелствата по механизма на ПТП е разпитан св.
К. К.. Същият е управлявал автомобила, с който е допуснато ПТП. На
17.01.2020 г. пътували с В. към пощенския клон в с. Кошов. След първия
остър завой, покрай старото училище, автомобилът поднесъл и преминали по
улицата, на която станало произшествието. Иначе трябвало да минат по друг
път, да продължат по главния път, за да стигнат до пощата. Времето било
облачно, видимостта – слабо намалена, на места в района след Иваново имало
леки заледявания. На големия завой настилката била заледена, затова
автомобилът поднесъл и не могли да продължат по същата улица. Нямало
сняг, улицата била изчистена, но било заледено. Свидетелят карал с не повече
от 20 км/ч като влязъл в с. Кошов. Още преди да влезе в селото усетил, че по
пътя има заледявания, а и релефът на селото не позволявал да се кара с по-
висока скорост. По улицата, по която тръгнали имало два завоя – първия
вдясно, втория в ляво, и при двата завоя свидетелят намалил минимално
скоростта, за да премине. След като излязъл от левия завой леко ускорил
автомобила, преминал на втора предавка, и след около 10-20 м усетил, че не
може да го спре. Улицата е много стръмна в този участък, автомобилът
започнал да се ускорява, предстоял завой и свидетелят се опитал да завърти
автомобила, за да се убие скоростта и да спре. Колата се завъртяла и се
7
ударила с лявата си част в стълба на „Енерго-Про“. И двамата с колегата му
били с поставени предпазни колани, включително и към момента на удара.
Въздушните възглавници на автомобила не се задействали. Обадили се на
пътна полиция, и с техния автомобил се случил подобен инцидент.
Свидетелят възприел, че е хлъзгаво и като слязъл от автомобила си. В.
останал в автомобила, защото много го болял кракът. Линейката стигнала до
произшествието по друг път.
Св. М. Д. е автоконтрольорът, който се е отзовал непосредствено след
произшествието. Заледявания по пътя не е констатирал, освен по улицата,
където е станал инцидентът. Когато свидетелят се отклонил по тази улица,
след левия завой започва спускане, където е най-стръмният участък от
улицата. Асфалтът е новоположен, изчистен, все едно е мокър, но явно е
имала много тънка, замръзнала част, тъй като след като поел надолу при
скорост 20 км/ч , и автомобилът на свидетеля се подхлъзнал и започнал да се
засилва надолу по баира. Свидетелят успял да вкара колата в левия банкет,
където малко намалил скоростта и се спрял в една стена. Обадил се на бърза
помощ да не минават отгоре, тъй като е заледено.
Св. П. Д. отговаря за зимното поддържане на цялата общинска мрежа
и затова отишъл на мястото. Пътят бил почистен, свидетелят спрял на около
200 м от мястото на ПТП, като минал по пътя, по който минал и автомобилът
на св. К.. Според свидетеля пътят бил почистен, асфалтът бил мокър, но
свидетелят не е забелязал да има лед. Не е констатирал следи от обработване
чрез опесъчаване. Според свидетеля улицата е опасна, защото е много
стръмна, през зимата по нея се минава с минимална скорост.
Св. М. М. живее на същата улица – ул. Руси Русев в с. Кошов. В деня
на инцидента му се обадили, че е станало произшествие и да отиде с джипа да
изтегли колата инкасо, която се е ударила. Когато свидетелят отишъл, колата
на полицията била вече там. При отиването си свидетелят подходил от долния
край на улицата, закачил инкасо автомобила и го изтеглил горе на равното, за
да може да го качат на репатриращ автомобил. Според този свидетел
асфалтът е бил мокър, но не е бил заледен, защото успял да ги изтегли по
същия път нагоре. Улицата е много стръмна, репатрака не може да подходи
там. Тя редовно се почиства и се опесъчава, но дори тогава представлява риск
за водачите. Свидетелят отишъл преди обяд на произшествието.
8
Вещите лица по изслушаната комплексна експертиза поясняват, че
участъците със заледяванията са били възприети от водача на автомобила,
включително и по главната улица в селото, и с оглед географските
характеристики /големи наклони на спускане и изкачване/ би следвало да се
приеме, че е налице опасност преди мястото на произшествието, в който
вариант водачът е могъл да предприеме нормативно описаните действия и да
предотврати произшествието. Ако се приеме, че опасността е възникнала
непосредствено преди произшествието, в момента на загубата на устойчивото
движение на автомобила при спускането по улицата, водачът е действал
технически правилно и не е имал възможност да предотврати
произшествието.
С оглед естеството на травмата – вътреставно счупване в горната трета
на лявата голямопищялна кост, оток и колекция от кръв в областта на
колянната става, съприкосновението е било между горната трета на лявата
голямопищялна кост от външната й страна и долната част на арматурното
табло вляво пред седалката на дясно возещия се и към средната конзола на
таблото. Според вещите лица към момента на произшествието пострадалият е
бил с поставен предпазен колан, предвид липсата на увреждания на главата.
При максимално опъната назад седалка и при поставен колан, съобразно с
теглото и размерите на пострадалия, лявото му коляно е опряно на конзолата,
която е твърд материал. Посоката на удара е отпред и вляво, т.е. тялото трябва
да отиде напред и вляво, и коляното се явява опорна точка в тази част на
арматурното табло.
Пострадалият В. А. е откаран в болница, където е престоял за периода
17.01.2020 г. – 03.02.2020 г., с поставена диагноза фрактура кондили
латералис тибие синистра. Извършена му е операция за поставяне на
тибиална плака. Представена е цялостната история на заболяването,
съставена при престоя му в лечебното заведение.
Представено е Експертно решение от 26.08.2021 г. на ТЕЛК, от което е
видно, че А. е освидетелстван с 50 % неработоспособност за две години, с
водеща диагноза счупване на горния край на тибията /голям пищял/.
Установени са ограничени движения в лява колянна става, придвижване с
помощта на канадка, поради накуцваща и нестабилна походка.
Вещото лице ортопед – травматолог по изслушаната съдебно
9
медицинска експертиза установява от представената документация, че
ищецът е получил вътреставно счупване на външната част на
голямопищялната кост, с наличие на оток, хематом, болка и невъзможност за
движения в областта на лява колянна става. Фрактурата е наложила на
24.01.2020 г. след спинална анестезия да бъде извършена открита репозиция
/наместване/ и фиксиране на костите с метална синтеза – латерална тибиална
плака. Поставен е аспирационен дрен, който е свален на 27.01.2020 г.
Направен е послоен шеф на меките тъкани. Проведено е антибиотично
лечение и лечение с други медикаменти. На 28.01.2020 г. е започнал движения
в колянната става с минимален обем. На 30.01.2020 г. е вертикализиран
/изправен/. В болнични условия се е придвижвал с проходилка. В срок от три
месеца оперираният крайник е бил имобилизиран с ортеза тип „тутор“. При
засилване на болките ищецът я поставял отново. През м. май патериците са
заменени с бастун за срок от един месец. В края на април е проведена 5
дневна рехабилитация в амбулаторни условия. През м. август провежда
рехабилитация в УМБАЛ „Медика“ за срок от 7 дни. При личния преглед на
ищеца на 19.11.2021 г. вещото лице установило постоперативен цикатрикс по
външната повърхност на лява коленна става. В същата област е възприело
оток с размери 2,5/3 см, който при натиск флуктоира и е леко болезнен.
Движенията в ставата са ограничени, свиването е до 95-100 градуса, а
изпъването е с дефицит от 10 градуса. Има нестабилност на връзкови апарати,
данни за разкъсване на латералния менискус и предна кръстна връзка. При
изправен стоеж и натоварване подбедрицата е с дивиация във валгус /навън/.
Крайникът е стабилизиран с меко-еластична превръзка. Съобщава за
периодични болки след натоварване. При ПТП се получават високо-
енергийни травми, водещи не само до тежки фрактури, но и до премачкване и
травмиране на меките тъкани в областта на удара и увреждане на връзковите
апарати в областта на засегнатите стави. Тези травми са съпроводени с висок
интензитет на болката, увредени функции на ставите и крайника като цяло,
продължително лечение и възстановяване. При счупване на тибията в
областта на колянната става, периодът на ненатоварване на крайника е от 4-8
до 12 седмици, след което се провежда рехабилитационен процес. Поради
факта, че счупването спада към т.нар. вътреставни фрактури,
възстановяването е изключително трудно и почти никога до 100 %, защото се
засягат освен костните структури, хрущяли и меки тъкани в състава на
10
ставата. Ищецът е ползвал болнични до 10.01.2021 г., след което има ТЕЛК с
50 %. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че ограниченото движение
включва затруднено движение в изправено положение, невъзможност за клек,
може да стои седнал, но при дълго застояване започва схващане и
контрактури и болки в коляното. Като цяло се нарушава оста на движение на
левия крак, което допълнително при по-продължително ходене или стоене
прав увеличава болките. На този етап е трудно постижимо да се възстанови
кракът, по-скоро възстановяване не може да настъпи. При друго оперативно
лечение или продължително рехабилитационно лечение може да се очаква
подобрение, но това е трудно постижимо и несигурно.
За установяване състоянието на ищеца е разпитана св. Н. Г.. Същата е
бивша съпруга на В., с когото поддържат добри контакти. В деня на
произшествието той й се обадил, за да й каже, че е претърпял катастрофа и е
в болница. Тя отишла да го види, казал й, че колата се унесла, било хлъзгаво,
блъснали се, той си ударил коляното в жабката на автомобила. Свидетелката
всеки ден ходила да го види, носела му храна. Престоял около 20 дни в
болница, направили му операция, поставили му болт в крака. През тези 20
дни трябвало да бъде в пълен покой, не му давали да става, свидетелката му
носила памперси, правила всичко необходимо за поддържане на личната
хигиена. В домашни условия той първоначално поддържал този режим на
неподвижност, по-късно започнал с инвалиден стол да ходи до тоалетната,
по-късно му донесли и патерици. Неговият приятел и синът му помагали през
деня, а свидетелката ходила при него след работа. Не е ползвал
рехабилитатор, тъй като трябвало всеки ден да ходи и да се връща, а на него
му било трудно. Оплаквал се, че го боли, в болницата свидетелката не му
давала обезболяващи, но като излязъл от там тя му купувала аналгин, за да
пие в случай на болка. И сега се оплаква, че го боли, особено при разваляне
на времето. Според свидетелката походката му не е правилна, замята крака и
трудно върви. Доста време след инцидента бил с бастун, но в момента не
ползва помощни средства. Замята болния крак, а на коляното носи нещо като
наколенки. Мисли, че около година бил в болнични. Напълнял от
залежаването, не е спортувал преди инцидента.
Св. М. М. също разбрал за произшествието в с. Кошов. Ходил в
болницата, разбрал, че трябва да му се прави операция, за която ищецът
събирал пари. В болницата В. не можел да става, бил само на легло. Не е
11
споделял на свидетеля, че изпитва някакви неудобства, затова, че му трябва
помощ за всичко. Свидетелят го водил на рехабилитации два пъти, не може
да каже колко време е бил на легло, но мисли, че към четвъртия месец го
видял да се движи с патерици. Ходил 7-8 пъти да носи покупки в дома му,
когато го помоли, докъм петия месец. В. започнал да излиза, но се движил с
патерици и не можел да носи и покупките си. Сега свидетелят мисли, че
накуцва и носи нещо като наколенка на оперираното коляно. Страхува се да
се вози в автомобил, предпочита той да шофира.
Ищецът е отправил застрахователна претенция към ответника,
получена на 12.03.2020 г., на която с писмо изх. № 002-1035/15.06.2020 г. е
отговорено, че към момента няма основание за изплащане на застрахователно
обезщетение. Във връзка със сключено споразумение от 14.10.2020 г. между
„Дженерали Застраховане“ АД, от една страна, В. Д. А., от друга, и „ВИП
Секюрити“, от трета страна, е заплатена сумата от 1700 лв., представляваща
обезщетение за сторените разходи за закупуване на имплант.
По случая е било образувано досъдебно производство, прекратено по
искане на пострадалия, видно от приложеното постановление от 27.10.2020 г.
на Районна прокуратура Русе.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че
безспорно се доказа наличието на противоправно поведение на К. К., в
резултат на което на ищеца са причинени вреди. Противоправността на
поведението му следва от нарушаване на конкретна правна норма, уреждаща
правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Съгласно цитирания
текст водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Установява се по делото, че към момента на
произшествието К. К. се е движил със скорост около 20-30 км/ч – в рамките
на допустимата скорост за населено място. Установява се още, че пътното
платно към момента на произшествието е било заледено, което следва от
показанията на разпитаните свидетели, възприели непосредствено по време и
след произшествието състоянието на настилката – св. К., св. Д.. В тази насока
12
показанията на св. Д. не се явяват противоречиви, тъй като той е възприел, че
пътят е почистен, но не е опесъчен, и самият той е спрял на 200 м от
произшествието, преценявайки че е неуместно да отиде със своята кола до
там. Показанията на св. К. и св. Д. не противоречат и на показанията на св. М.
и отразеното в протокола за оглед, че настилката е мокра, тъй като и св. М. и
разследващите органи са били на мястото в един по-късен момент, т.е. нямат
преките и непосредствени впечатления за пътното платно на водачите на
инкасо автомобила и на полицейския автомобил към момента на
произшествието. Същевременно св. К., водач на автомобила, е възприел, че са
налице заледявания по пътя още преди да влезе в селото, възприел е, че се
движи по много стръмна улица, опасна дори през лятото /св. Д./, дори и при
опесъчаване /св. М./, което е налагало шофиране с изключително завишено
внимание и много бавно. С оглед на това, настоящият състав приема, че
водачът К. не е съобразил скоростта си на движение с конкретната пътна
обстановка и релефа на улицата, по която се е движил, и с това съществено е
допринесъл за причиняването на пътно – транспортното произшествие.
Настоящият състав не споделя виждането на застрахователното дружество, че
опасността за водача е възникнала в момента на загубата на устойчивото
движение. Попадането на заледен участък е било предвидимо препятствие, с
оглед цялостното състояние на пътя рано сутринта през зимата, и водача е
следвало да отчита непрекъснато това обстоятелство и да съобразява
поведението си с него, още повече, че се движи надолу по силен наклон,
представляващ риск и при по-благоприятни атмосферни условия. По тези
съображения настоящият състав споделя извода на първостепенния съд, че е
доказано поведението на К. К. да е довело за настъпване на вредоносния
резултат. В случая, дори да се приеме неизпълнение на задълженията на
Община Иваново да поддържа пътя в степен да се осигури непрекъснато,
безопасно и удобно движение, пред увреденото лице, каквото се явява
ищецът, водачът К. и Община Иваново отговарят солидарно по правилото на
чл. 53 ЗЗД, поради което и застрахователят отговаря пред увреденото лице в
пълен размер, както отговаря и причинителя.
Като пряка и закономерна последица от физическите закони, в
резултат на удара, ищецът е получил телесно увреждане – вътреставно
счупване на външната частта на голямопищялната кост, с наличието на оток,
хематом, болка и невъзможност за движения в областта на лява колянна
13
става, с предприето оперативно лечение с поставяне на метална синтеза. Това
увреждане представлява нарушаване на основно конституционно закрепено
абсолютно субективно право, и в субективен план предизвиква претърпяване
на болки и страдания от увреденото лице, нетърпими в началото и
постепенно затихващи.
Между противоправното и виновно поведение на водача К.,
изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и
настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка.
С оглед на това, настоящият състав приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача К. по чл.
45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. К. е управлявал автомобил, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество. В този смисъл за
застрахователя се поражда задължението да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. К. се явява застраховано лице по
смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Увреденият е упражнил правото си на пряк иск
от застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ. Същият е
изпълнил задължението си за предявяване на застрахователна претенция по
реда на чл. 498, ал. 1 КЗ, по която застрахователят не е заплатил обезщетение.
Спорен в настоящия случай е размера на дължимото и определено от
първостепенния съд обезщетение, което следва да се определи по
справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Разясненията по прилагане на
справедливостта като критерий за определяне на размерите на обезщетенията
за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В него е посочено,
че следва да се преценят редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства - характер на увреждането, начин на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания,
осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като допълнителен
критерий икономическата конюнктура и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в
страната. Икономическата конюнктура е видима от непрекъснатото
нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по законодателен
14
път - пар. 1, т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ /отм./ до достигането на
лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от 11.06.2012 г. КЗ /отм./,
а впоследствие – регламентиран в чл. 492 КЗ, както и нарастване на
минималната работна заплата – 510 лв. през 2018 г., 560 лв. през 2019 г., 610
лв. през 2020 г.
В конкретния случай, предвид това обстоятелство, както и предвид
естеството на травмите – вътреставна фрактура, при която се засягат освен
костните структури, хрущяли и меки тъкани в състава на ставата,
предизвикала затруднения в ежедневието на ищеца, извършената оперативна
интервенция за лечение на счупването чрез открито наместване и фиксиране
на костите с метална синтеза, съответно продължителния възстановителен
период, особено мъчителен в началото, когато е бил почти изцяло на легло и
зависим от помощта на близките, необходимостта от две пребивавания в
болнични заведения за лечение /18 дни/ и физиотерапия /7 дни/, липсата на
пълно възстановяване – болки при продължително ходене или стоене, леки
ограничения в движението, които според вещото лице не пречат на работата
му, възрастта на ищеца към момента на ПТП – 56 години, настоящият състав
счита, че размер на обезщетението от 35000 лв. би могъл адекватно да
компенсира /доколкото изобщо могат да бъдат съпоставени душевните
състояния с материалните блага/ причинените болки, страдания, неудобства.
Възражението във въззивната жалба, че размерът на обезщетението е
завишен, тъй като не е отчетено поведението на ищеца, който не е положил
достатъчно усилия за собственото си възстановяване, не може да бъде
споделено. В съдебно заседание вещото лице ортопед пояснява, че всички
възможности за лечение и рехабилитация, които здравната каса позволява, са
ползвани. Има и други начини за повлияване на болките, като например
балнеолечение, което е свързано и с допълнителни финансови възможности,
но на този етап възстановяване не може да се очаква.
С оглед на това, че в исковата молба е формиран петитум за заплащане
на обезщетение в размер на 26000 лв., заявено като частичен иск, а в
постановеното решение, с което се присъжда обезщетение, не е посочено, че
претенцията е частична, същото се явява неправилно в допустимата част, в
която е осъден ответника да заплати сумата от 26000 лв., която сума
представлява цялото спорно вземане. Това е така, тъй като при уважаване на
частичния иск обективните предели на силата на присъдено нещо обхващат
15
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до
признатия размер на спорното субективно материално право, като няма
пречка ищецът в последващ процес да предяви иск за разликата до пълния
размер на вземането. С оглед на това, че предметът на делото е част от
спорното право, на което следва да съответства и предметът на решението,
постановяването на диспозитив, в който не е изрично отбелязано, че съдът се
е произнесъл по частичен иск, се явява неправилно. Това налага отмяна на
обжалваното решение в тази част, вместо което се постанови ново, с което
бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата 26000 лв. – частичен
иск от заявена претенция от 60000 лв., ведно със законната лихва върху тази
част, считано от 12.06.2020 г. до окончателното изплащане.
При този изход на спора, ответникът ЗАД „Асет Иншурънс“ АД следва
да заплати на ищеца разноски за първоинстанционното производство в
размер на 1340 лв., от които – присъдени 886 лв., т.е. следва да бъде осъден с
настоящото решение да заплати допълнително сумата 454 лв. – разноски за
първоинстанционното производство. Решението следва да се отмени в частта,
в която ЗАД „Асет Иншурънс“ АД е осъдено да заплати държавна такса в
размер на 1600 лв., тъй като такава е заплатена предварително от ищеца,
съобразно цената на предявения частичен иск, и е възложена на ответника
като разноски. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която ЗАД
„Асет Иншурънс“ АД е осъдено да заплати на адв. М. Н. – Т. адвокатско
възнаграждение над сумата 1572 лв. с ДДС до присъдения размер 2076 лв. с
ДДС, изчислено върху заявения интерес. Решението в частта, в която В. А. е
осъден да заплати разноски съразмерно с отхвърлената част от иска не
подлежи на ревизия, предвид обстоятелството, че в тази част не е постъпила
въззивна жалба и съответно не може да бъде преразглеждан въпроса за
разноските. За въззивното производство ЗАД „Асет Иншурънс“ АД следва да
заплати на адв. Т. за защита по въззивната жалба адвокатско възнаграждение
в размер на 1572 лв. с ДДС, съразмерно с отхвърлителната част, а ответника
по жалба следва да заплати на застрахователното дружество върху уважената
част от жалбата разноски в размер на 1006,60 лв. /изчислена на база внесена
държавна такса от 800 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
2076 лв./.
16
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 89/18.03.2022 г., постановено по гр.д. №
87/2021 г. на Окръжен съд Русе в частта, в която е осъдено ЗАД „Асет
Иншурънс“ АД да заплати на В. Д. А. обезщетение за неимуществени вреди
от ПТП на 17.01.2020 г. над сумата от 26000 лв. до присъдения размер от
40000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от
12.06.2020 г. до окончателното изплащане и прекратява делото в тази част.
ОТМЕНЯ Решение № 89/18.03.2022 г., постановено по гр.д. №
87/2021 г. на Окръжен съд Русе в частта, в която е осъдено ЗАД „Асет
Иншурънс“ АД да заплати на В. Д. А. обезщетение за неимуществени вреди
от ПТП на 17.01.2020 г. в размер на 26000 лв., ведно със законна лихва върху
тази сума, считано от 12.06.2020 г. до окончателното изплащане, в частта, в
която ЗАД „Асет Иншурънс“ АД е осъдено да заплати държавна такса в
размер на 1600 лв., в частта, в която ЗАД „Асет Иншурънс“ АД е осъдено да
заплати на адв. М. Н. – Т. адвокатско възнаграждение с ДДС над сумата от
1572 лв. до присъдения размер от 2076 лв., вместо което постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Шар планина, 35 да заплати на
В. Д. А., ЕГН ********** от гр. Русе, *********, съдебен адрес гр. София,
*******, адв. М. Н. – Т. сумата 26000 /двадесет и шест хиляди/ лева –
частичен иск от заявена претенция в общ размер на 60000 лв.,
представляваща част от вземане за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 17.01.2020 г., причинено от
водача на автомобил Дачия Докер, с рег. № СВ39****, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 12.06.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Шар планина, 35 да заплати на
В. Д. А., ЕГН ********** от гр. Русе, съдебен адрес гр. София, *******, адв.
М. Н. – Т. допълнително 454 /четиристотин петдесет и четири/ лева ,
представляваща разноски в първоинстанционното производство.
17
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Шар планина, 35 да заплати на
адв. М. Н. – Т., САК адвокатско възнаграждение за защита във въззивното
производство с ДДС в размер на 1572 /хиляда петстотин седемдесет и два/
лева.
ОСЪЖДА В. Д. А., ЕГН ********** от гр. Русе, *********, съдебен
адрес гр. София, *******, адв. М. Н. – Т. да заплати на ЗАД „АСЕТ
ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Шар планина, 35 сумата 1006,60 /хиляда и шест лева и 60 ст./
лева, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника – Община Иваново.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18