№ 3332
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа М.а-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Пепа М.а-Тонева Въззивно гражданско дело №
20241100508159 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 15768 от 02.10.2023 г. по гр.д. № 34333/2022 г. Софийски
районен съд, 45 състав признал за установено по предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу П. В. М., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, че П. В. М. дължи на
„Топлофикация София” ЕАД сумата 1 026.45 лева, представляваща главница
за цена за доставена топлинна енергия през периода от м. 11.2018 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. ****, аб. №
26122, сумата 34.74 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва върху двете главница, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 22.12.2021 г., до окончателното плащане, сумата
166.70 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 09.12.2021 г.,
сумата 7.87 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 09.12.2021 г., като
отхвърлил иска за главница за отопление на имота за сумата от 203.38 лева,
1
представляваща разликата над уважената сума от 1 026.45 лева до размера на
пълно предявената от 1 229.83 лева и за периода от 01.05.2018 г. до м. 10.2018
г., както и иска за мораторна лихва върху главницата за отопление на имота –
за сумата от 63.18 лева, представляваща разликата над уважената сума от
166.70 лева до размера на пълно предявената от 229.88 лева, и иска за
мораторна лихва върху главницата за такси за дялово разпределение за сумата
от 0.13 лева, представляваща разликата над уважената сума от 7.87 лева до
размера на пълно предявената от 8.00 лева, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 73511/2021
г. на СРС, 45 състав. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да
заплати на ищеца разноски за заповедното и за исковото производство
съразмерно с уважената част от исковете. Решението е постановено при
участието на „Бруната“ ООД, ЕИК *********, като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника П. В. М.,
който го обжалва в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за
неправилност. „Искът“ следвало да бъде отхвърлен изцяло, тъй като с
решение № 7276 от 3 юли 2023 г. по адм. дело № 746 от 2021 г. на ВАС - II
отделение били отменени т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1
от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката и § 3 от
ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката.
ВАС приел, че във формулата за изчисление на сметките за парно са включени
компоненти, които не отчитат обективни показатели – видът на вътрешната
отоплителна инсталация, денградуси за отчетния период, средна температура
на сградата или средна външна температура за отчетния период или външна
изчислителна температура за населеното място, както и че въвежда
допълнителни критерии за отчитане на количеството топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация. Отменената разпоредба на § 3 от ПЗР на
Наредбата предвиждала, че за отчетен период 2019/2020 г. определянето на
прогнозните количества топлинна енергия за отопление и за битово горещо
водоснабдяване на имотите на клиентите и изготвянето на изравнителните
сметки се извършват по правилата на тази наредба, а ВАС приел, че § 3
противоречи на чл. 14, ал. 2 ЗНА, тъй като същата е издадена на основание чл.
125 ал. 3 ЗЕ – въз основа на нормативен акт от по-висока степен, на който и с
който не е придадена обратна сила. Доколкото исковите претенции в случая
2
били за периода м. 11.2018 г. – 30.04.2020 г., претендираните суми за исковия
период били изчислени на базата на методика за дялово разпределение на
топлинна енергия, която е незаконосъобразна. Поради това моли съда да
отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо това
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Не
претендира разноски.
Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с отговор по
реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди
решението в обжалваните части като правилно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Третото лице помагач на ищеца – „ДАЛСИЯ“ ООД (преди „Бруната“
ООД), ЕИК *********, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.
Въззивният съд намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение
на императивни материалноправни норми, а с оглед доводите в жалбата е
правилно в обжалваните части по следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата 1 229.83 лв. – главница, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. в топлоснабден имот
на адрес: гр. София, бул. ****, аб. № 26122, за сумата 229.88 лв. – лихви за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. –
09.12.2021 г., за сумата 34.74 лв. – главница, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г., и за сумата 8.00
3
лв. – лихви за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
31.12.2018 г. – 09.12.2021 г. Претендирана е и законната лихва върху
главниците от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 22.12.2021 г. до
окончателното плащане. За вземанията е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 73511/2021 г. на СРС, 45
състав.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е оспорил предявените искове единствено с възражение за
погасяване по давност на вземанията за периода 01.05.2018 г. – 01.06.2019 г.
Искал е от съда да отхвърли исковете за посочения период.
По делото не е било спорно, а и от приетите писмени доказателства се
установява по безспорен начин, че в процесния период м. 05.2018 г. – м.
04.2020 г. ответникът е бил собственик на процесния топлоснабден имот, като
на 24.01.2008 г. е поискал и откриване на партида за имота на негово име. Ето
защо същият се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и дължи цената на доставената в имота му
топлинна енергия в процесния период.
В преклузивния срок по чл. 131 ГПК и в хода н първоинстанционното
производство ответникът не е оспорил количеството доставена в имота му
топлинна енергия и нейната стойност, поради което и съдът не е допуснал
изслушване на поисканата от ищеца СТЕ. Допуснал е само ССЕ във връзка с
единственото релевирано от ответника правопогасяващо възражение,
заключението по която не е оспорено. Поради това и наведените за първи път
с въззивната жалба възражения за неправилно определяне на количеството
доставена в имота му топлинна енергия са преклудирани по силата на чл. 133
ГПК.
Дори да се приеме, че въззивникът се позовава на новонастъпил факт,
доводите в жалбата са неоснователни. Действително, с решение № 7276 от 3
юли 2023 г. по адм. дело № 746 от 2021 г. на ВАС - II отделение (обн. ДВ, бр.
16 от 25.02.2025 г.), оставено в сила с решение № 1037 от 10 февруари 2025 г.
по адм. дело № 85 от 2024 г. на ВАС, 5-членен състав, II колегия (обн. ДВ, бр.
16 от 25.02.2025 г.), се отменят т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61,
ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката
и § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на
4
енергетиката.
Тази отмяна е напълно неотносима за спора пред настоящата инстанция
досежно отоплителен сезон 2018/2019 г., т.е. за вземанията на ищеца за
периода м. 11.2018 г. – 30.04.2019 г. Що се отнася до вземанията за периода м.
05.2019 г. – м. 04.2020 г. (отоплителен сезон 2019/2020), съгласно
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се счита
отменен от датата, на която съдебното решение влиза в сила. В случая
решението на административния съд е влязло в сила на 25.02.2025 г., поради
което методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия, съдържаща се в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба за посочения
период. От друга страна, дори да се приеме, че Наредбата противоречи на
нормативен акт от по-висока степен и не следва да бъде прилагана, респ. че
отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт със съдебно решение
има обратно действие, съобразно мотивите на решение на СЕС от 24.11.2022 г.
по дело № С-289/21, то количеството потребена топлинна енергия следва да
бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, което, предвид
процесуалното поведение на ответника в първата инстанция, следва да бъде
направено въз основа на неоспореното заключение на ССЕ.
Други доводи за неправилност не са релевирани с жалбата, поради което
и съгласно чл. 269 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваните части.
При този изход и изричната претенция, разноски за въззивното
производство се следват на въззиваемия, който е претендирал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки
извършената от юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция,
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15768 от 02.10.2023 г., постановено по
гр.д. № 34333/2022 г. на Софийски районен съд, 45 състав в обжалваните
5
части, с които е признато за установено по предявените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. В. М., ЕГН **********, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 1 026.45 лева,
представляваща главница за цена за доставена топлинна енергия през периода
от м. 11.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
бул. ****, аб. № 26122, сумата 34.74 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главница, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.12.2021 г., до
окончателното плащане, сумата 166.70 лева, представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 09.12.2021 г., и сумата 7.87 лева, представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.12.2018 г. до 09.12.2021 г.
ОСЪЖДА П. В. М., ЕГН **********, гр. София, бул. ****, ап. 8, да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 78 ГПК сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
В необжалваните отхвърлителни части решението по гр.д. № 34333/2022
г. на Софийски районен съд, 45 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на
„ДАЛСИЯ“ ООД (преди „Бруната“ ООД), ЕИК *********, като трето лице
помагач на страната на ищеца-въззиваем „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6