Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен,
05.06.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на четвърти юни през
две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска, като разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 1865 по описа за 2018г., и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.П.“ ЕАД със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***Й.В. против П.С.К. с ЕГН **********,***. Ищецът твърди, че срещу
ответницата е подадено заявление по чл.410 ГПК да бъде издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Твърди, че срещу издадената заповед
ответницата подала възражение, поради което в законовия едномесечен срок подава
настоящата искова молба. Ищецът твърди, че като
собственик на топлоснабден имот, находящ
се в гр.Плевен, ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Твърди, че
съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че
Общите условия са били публикувани във вестник „Нощен труд“ от 13/14.12.2007г.
и във вестник “Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството,
правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е определен
срока и реда, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните суми за топлинна енергия в тридесет дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на
ответницата за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставка на топлинна енергия. Твърди, че с изтичане на последния ден
от месеца, ответницата е изпаднала в забава за тази сума като на основание
чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху дължимата
сума. Твърди, че сградата етажна собственост, в която се намира абонатната
станция, от която се доставя топлинна енергия до имота на ответника има сключен
договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с “***“
ЕАД гр.***. Твърди, че сумите за топлинна енергия са начислявани от „Т.П.“ ЕАД
по изготвените отчети от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата „***“ ЕАД гр.*** на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.1 от Наредба 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването.
В заключение моли
съда да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество претендираните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 266/2018г. по
описа на ПлРС. Представя писмени доказателства. Моли
съда да привлече като трето лице помагач “***“ ЕАД гр.***. Прави искане за
допускане на експертиза със задачи, посочени в исковата молба.
В едномесечния срок
ответницата е представила писмен отговор, в който твърди, че искът е частично
основателен. По отношение на направеното от ищеца искане за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза изразява становище, такава да не бъде назначавана
преди получаване на писмените доказателства от дружеството за дялово
разпределение.
В съдебно заседание ищецът поддържа
исковата молба, а ответницата не се явява и не изразява становище след представяне на доказателствата.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство ч.гр.дело
№ 266/2018г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответницата
за следните суми: 1300,96
лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2015г.
до 30.11.2017г., лихва върху главницата в размер на 126,68 лв. за периода от 02.12.2015г.
до 04.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на заявлението до окончателното изплащане на същата, както и направени
деловодни разноски в размер на 25.00 лв. и юрисконсултско
възнаграждение – 50.00 лв. В срок длъжникът е представил писмено възражение и с разпореждане
№1984 от20.02.2018г. съдът е указал на кредитора да предяви установителен
иск относно вземанията си.
Съобщението е получено от кредитора на 26.02.2018г. и
в едномесечния срок – на 14.03.2018, кредиторът е предявил установителни
искове по реда на чл.422 ГПК. Исковете са предявени в срок, поради което се
явяват допустими следва да бъдат
разгледани по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422
във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 266/2018г. по описа
на Плевенския районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК. Разгледани по същество, исковете са основателни. В настоящото исково
производство задължение на ищеца „***” ЕАД е да установи основанието и размера
на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение. В конкретния
случай се претендира съществуване на задължение за заплащане на доставена
топлинна енергия, в недвижим имот – ***, в сграда в режим на етажна
собственост. Видно от доклада по делото, съдът е указал, че в тежест на ищеца е
да представи доказателства, че ответницата е потребила
топлинна енергия в размер, претендиран в исковата
молба, както и че е собственик на процесния недвижим
имот. Ответницата не е оспорила твърденията. Препис от отговора е изпратен до
ищеца и преди датата на съдебното заседание, ищцовото
дружество е представило справка относно потребената
от ответницата топлоенергия, като са посочени конкретните суми за ползвана
топлоенергия, за ползвана топла вода и за начислена сградна
инсталация съобразно отопляемия обем на имота. Ответницата не е оспорила
справката.
При така
представените от ищеца писмени доказателства, съдът приема за установено, че
ответницата е собственик на топлоснабден имот с
абонатен номер ***, в сграда в режим на етажна собственост на адрес ***. Съдът
приема, че ответницата е потребила топлоенергия на
стойност, претендирана в исковата молба и не е
заплатила същата. В представената по ч.гр.дело №266/2018г. справка-извлечение
са отразени дължимите суми по периоди, като същите съответстват на
представената по настоящето дело справка за дължими суми за ползвана
топлоенергия, отчетена с уредите за дялово разпределение, за БГВ, отчетена с
водомер и за сградна инсталация, изчислена съобразно
отопляемия обем на жилището. При така представените доказателства, следва да
бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата от 1300,96 лева главница за ползвана от ответницата, но
незаплатена топлоенергия за периода 01.10.2015г. до 30.11.2017г., сумата от
126,68 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода
02.12.2015г. до 04.01.2018г., ведно със законната лихва от датата на
заявлението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 247/11.01.2018г. по ч.гр.дело №266/2018г.
Ищецът претендира разноски в настоящето
производство в размер на 100 лева за юрк.възнаграждение
и 75 лева за държавна такса. Предявените искове са основателни изцяло, поради което
на ищеца следва да бъдат присъдени изцяло направените разноски в размер на 175
лева.
По отношение на заповедното производство, с оглед изхода от
исковото производство, също се дължат изцяло направените разноски в размер на
28,56 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника П.С.К. с ЕГН **********,***, че дължи на кредитора
„***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Й.В., сумата 1300,96
лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2015г. до 30.11.2017г., сумата
126,68 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.12.2015г.
до 04.01.2018г., както и законната лихва
върху главницата от 1300,96 лв., считано от 10.01.2018г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 247/11.01.2018г. по ч.гр.дело № 266/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА П.С.К. с
ЕГН **********,***, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В., сумата 175 лв., представляваща
направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА П.С.К. с
ЕГН **********,*** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В., сумата 78,56 лв., представляваща
направени деловодни разноски по ч.гр.дело № 266/2018г. по описа на ПлРС.
Решението е постановено при участие
на трето лице помагач „***“ ЕАД гр.***.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: